Човекът, човешкото и животът

Споделете статията:

 

Здравната служба е като малка болница. Има 7 легла и поемаме лечението на голяма част от болните.  Натрупахме богат опит, който може да бъде изразен в думите, които отправям всяка сутрин към пациентите в чакалнята. В спора относно зловредността на семето е по-добре да стоим на страната на почвата.  В турския език има израз- “ески топрак”- т.е  стара почва, почва която, не се обръща лесно,  преживяла е много студове и дъждове,  не можеш да я излъжеш, подведеш- твърда почва, върху която бурени не виреят.

Човешкото и животът  не са едно и също и  човешкото е различно от  живота. Какъв е този разгадаващ човешката същност математически модел, комуто като на Бог се кланят неговите експерти!   Пишейки това, веднага усещам усмивката на ортодоксално мислещите“ А нима човешкото може да съществува извън биологичното!

Доктор Деян Диков, Кърджали

 

Скъпи Клаус!

Видях  или по-скоро усетих, отказа да приемеш това разделение на света- свят човешки и свят природен, може би  подобно на Гьоте се опиваш да обединяваш противоположности,  но каквото и да е,  това разделение за мен е от особена важност. Дълго време и аз считах природните науки за доминиращи, а сега  твърдо съм убеден, че човек, който изгражда света  през призмата на природните науки, не разбира човешкото!

Тази безплодност на прехвърлянето на биологични принципи към човешката същност  е уловена точно от Жак Лакан,  и така наречената натурфилософия не води далеч в разбирането на човешкото и отново сме на тази дилема- природния свят различен ли е от човешкия или по- скоро с какво и дали човешкия свят се различава  фундаментално от природния.

Учудващо е, че Клод Леви-Строс- един от титаните на социалната антропология също не прави фундаментална  разлика между човешкия и природния свят до момента когато приключва изследването си за отношенията Брак и родство в човешкото развитие и  пред него се изправя съществуването на нещо необяснимо.Той установява, че и в най-примитивните общества, независимо от раса, обичай, традиции има нещо постоянно, необходимо и неотменимо свързано с брачните и родовите отношения, което няма аналог  и не може да бъде обяснено или изведено от   еволюционни принципи или социални ползи. Тази фундаментална разлика, това изкривяване необяснимо с научния мироглед би отправило търсенето по посока на  едно Божествено  докосване подобно на  нарисуваното от Микеланджело  в Сикстинската капела- търсене противоречащо на дълбоките му човешки вярвания относно какво представлява света.  До този момент той е наричал човешкия свят- Култура, Духовност т.е. биологичен свят, който е примирен, успокоен, потиснал дивата си природа и създаващ възможност за колективни действия и ползи, свят изразен чрез  сентенцията „ Човекът е социално животно“.  Оттук насетне Строс приема фундаменталното различие между човешкото и Природното, но отказвайки да даде обяснение.Оставя това на следващите поколения, с което някой го обвиняват в страхливост.

Страхливост в която не може да бъде обвинен Авел, пред когото е стояла почти същата дилема пред която се изправя и Строс, а може би и цялата модерна картезианска мисъл. Срещу Авел се насочва озверял от ревност /макар, че разговаряйки с пациентите си, те твърдят, че е завист/ мъж. Опитвам се да си представя картината в момента, но съм сигурен, че старите холандски художници едва ли са пропуснали да я нарисуват, а се сещам и за Холбайн млади. Възможно е Каин да се е смеел гротескно, не знам, но всички биологични сетива на Авел са приемали едно единствено- Опасност!.. Опасност!.. Опасност! – сетива, изискващи, настояващи на биологичния принцип, описан от  теб в случая с ловуващия вълк- „Бий се или отлитай“.  На страната на сетивата е  и  Научният бог, заел удобната позиция на   без(при)страстен наблюдател на драмата и   съобщаващ на Авел статистическата достоверност  на отделните стратегии в битката  му с  Каин.

Авел нито се бие, нито бяга, Клаус!Kа тази  биологична буря включваща добре описаните от теб субстанции и медиатори( даже прекалено добре)  той противопоставя  нещо съвсем различно и едновременно най-човешкото –   една мисъл, едно твърдо убеждение, една  изключителна вяра в  Словото,  изразена в простите думи  “ Той ми е брат!“.  Даже могат да се чуят и думите му-„ Ако се решил да ме убиваш.убий ме. Аз не се страхувам от хора.“   Художниците рисуват сцената на един Авел с ръце  и лице обърнати към Небето, без дори и най-малък признак за желание да се защити. Да се защити от кого?…От Брат си?От Другия? И ако се защитим и убием Другия по-добре  ли ще живеем? И отново сме пред същата дилема, Клаус, човешкото или живота! Можем ли да си позволим да изберем живота, жертвайки човешкото?  Това което видяха моите очи, а те видяха много за изминалите месеци е, че тези които загинаха в дните на тази пандемия избраха човешкото пред живота. Може да звучи парадоксално, но нима саможертвата, на Авел, не е по същият начин  парадоксална? ( Ирония ли е, че в моментната криза едно от най изписваните лекарства е Авел(ох)?!)

Дали подчинението на по-висши принципи от собственото ни оцеляване  не е фалшива маска, което създава илюзията за общност, но във всеки един момент, дори и от единствена капка кръв може да се превърне в описаният в статията птичи погром.

Опитът социалните взаимоотношения да се изведат от естеството на Природата води до задънена улица, от която не може да се продължи, нещо подобно на това, което се е случило в древна Гърция. Двама мъже, не можейки да решат спора помежду си влизат в битка. По младият и силния убива по стария и немощен, а чрез това придобива и съпругата му. Раждат им се деца – Полиник и Антигона и това би било сигурно героичен епос, ако в последствие не се оказва, че мъжете са били Баща и Син. Син, който си е мислел, че убива мъж. Син, който не е познавал или не е искал да познае Баща си и Син, който е вярвал, че съществуват само природни отношения, в които животът е по важен от всичко останало. Човешка самозаблуда, опасна илюзия, чийто последици Едип  понася в най- тежкия им вид. Разкъсван от вина /растенията и животните дали изпитват вина!/ и отправящ упрек към себе си, Едип ослепява и доброволно се оттегля от Властта, но няма на  кого да я предаде. Полиник синът- престонаследник  е… едновременно и негов брат по майчина линия!

Ето ни отново в задънената улица на натурфилософията.

Изход има ли?

20.11.2020г.

П.с  Надявам се да приемеш  настоящето  като отговор на зададените от теб въпроси. Науката е част от символизирането на външния свят, до който ние имаме опосредстван достъп, а някой го наричат рефлексия. Рефлексия се свърза с огледало, а дали огледалото не е криво и напукано, Клаус?

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: