Д-р Румен Бостанджиев: Социологическите данни за тревожното разпространение на различните прояви на сексуално насилие, не бяха чути в канонадата от хомофобни и антиевропейски крясъци

от -
27
Д-р Румен Бостанджиев (снимка)

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.  е един от малкото експерти у нас в областта на Сексологията и сексуалното образование. Той е придобил квалификацията си в областта на сексуалната медицина в Холандия и Белгия. Участва в Първата международна академия по сексуална медицина в Оксфорд, Лисабон и Рим. Румен Бостанджиев е с над 35 години терапевтичен опит в областта на семейната терапия и сексологията и е лицензиран индивидуален и фамилен психотерапевт. Участвал е в разработването на няколко програми за сексуално образование на учениците – „В света на интимното“(1987), „Азбука за теб и мен“ (2000 – 2010) и др. Ръководител е на авторския екип, написал учебника по „Биология и здравно образование“ за 8 клас (2010, 2017). От 2005г. е доцент в Центъра по хуманитарни науки на БСУ, а през 2000 създава частен сексологичен институт „Интеракт“ в София.


Господин Бостанджиев, като дългогодишен сексолог, вие имате авторитетно име пред медиите. Каним ви за разговор относно съпротивата срещу Истанбулската конвенция, довела до отказа от нейната ратификация от Народното събрание. Кажете, моля, откъде следва тази остра негативна реакция срещу един европейски документ, основан на загриженост, че жените и  момичетата, които са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете и често стават жертва на сексуално насилие!

Негативната реакция спрямо т.н. Истанбулска конвенция бе грижливо провокирана и подготвена от няколко политически формации. В тази кампания съществен принос даде и Българската православна църква, подкрепена и от други вероизповедания.  Деформирането на общественото мнение по повдигнатите въпроси на пола нямаше как да се случи и без целенасочената медийна манипулация, която с явно пренебрегна експертното говорене по темата, отдавайки приоритет на некомпетентни, популистки и открито политически ориентирани изказвания. Така, изключително важният дебат за равнопоставеността на двата пола у нас и адекватното противопоставяне на сексуалното и домашното насилие бе подменена с изкуствено привнесената идея за узаконяване на гей браковете и отношението към различната сексуална ориентация.

Ключов момент в споровете се превърна непознатото в българския език понятие „джендър“, което поради неадекватния превод в българския вариант на Конвенцията, тенденциозно бе интерпретирано като синоним на сексуална извратеност или въображаем „трети пол“. Заговори се за някаква „джендър идеология“, чрез която световният неолиберализъм и глобализъм се опитват да разградят основните патриархални ценности на обществото ни за да го превърнат в „биологична маса“, удобна за масова манипулация. Общественото мнение бе интоксикирано с параноята на световната конспирация срещу България. Като основен враг бе разпознат упадъчният и развратен европейски дух, а спасението бе провидяно в здравите православни устои на източно-славянската традиция и балканската ни ригидна патриархалност.

Във вашата медицинска практика вероятно имате и обяснение защо „противниците“ на Конвенцията в изказванията си често казват „В България няма такива неща“, тоест насилие. Това не означава ли, че „мейнстриймът“- политици, учители, свещеници, родители, медии – не разбират смисъла на понятията „исторически неравнопоставени властови отношения“ и „структурна природа на насилието над жени?

Тематичното изместване на същностния дебат около Истанбулската конвенция постави на заден план основният акцент в нея – ограничаването на насилието над жени и на домашното насилие. Някои емблематични политически фигури дори поставиха под съмнение съществуването на домашно насилие,  тъй като с решението си да се ожени, жената автоматично се съгласявала да изпълнява волята на мъжа си, каквато и да е тя. Въпреки изнесените красноречиви социологически данни за тревожното разпространение на различните прояви на сексуално насилие у нас,  те не бяха чути в канонадата от хомофобни и антиевропейски крясъци.  За драстичните прояви на масово насилие над момичета и жени в ромските гета у нас пък въобще не стана дума.  А именно тук е най-болният проблем в тази сфера, тъй като насилствената женитба, продаването на булки, стимулирането и толерирането на  ражданията на малолетни и непълнолетни ромски момичета има огромен негативен ефект не само върху тях, но и върху цялото ни общество.   

Имали сте различни срещи с жертви на насилие –  домашно,или друго. Как бихте описали поведението на насилника? А на жертвата?

Независимо от специфичните междуличностни нюанси, които имат насилствените сюжети в конкретните двойки, зад тях обикновено стои един общ ролеви модел,  съответстващ на отдавна отминалите патриархални времена.  Този модел включва безусловното доминиране на мъжа над жената, правото на мъжа да се разпорежда със съдбата на своята дъщеря, сестра или съпруга, задължението на съпругата безусловно да удовлетворява сексуалните желания на съпруга и очакванията нейната единствена задача в живота и да е раждането и отглеждането на деца и битовите грижи за дома и семейството.

Днес жената свободно би могла да напусне подобен вид отношения ако е достатъчно независима и зряла. Най-честата причина тя трайно да остава в позиция на жертва, обаче е състоянието на заучена безпомощност и поставяне в тотална зависимост от мъжа. Това се случва при отказ от страна на жената  или принудителното и ограничаване от възможност  за образование и квалифицирана, добре платена работа. Тези стратегически ходове от страна на доминиращия мъж поставят жената в зависима позиция и трасират пътя на насилието.

Колкото по-образована, самостоятелна и личностно зряла е една жена, толкова по-трудно тя може да стане жертва на сексуално насилие, тъй като при първите прояви на насилствено поведение от страна на партньора, тя има свободата да го напусне.
Скандалът, който доведе до оттегляне на Конвенцията от процедурата за ратификация, както и вие споменахте, фактически произтече от превода на английското понятие „gender” като „пол“. Проблемът с тази английска дума е, че тя няма напълно съответстващ еквивалент в български език и беше припозната в крайна негативна конотация. Кажете на читателите ни, какво означава „джендър“!

Понятието джендър е въведено и прието в световната научна литература още през шестдесетте години на миналия век.  То е добре познато не само в сексологията, но и в психологията, социологията, антропологията и всички останали хуманитарни науки.  С него се означават психологичните и социалните измерения на пола.  За всеки образован човек е ясно, че полът е не само биологичен феномен, който разделя индивидите на два биологично обособени пола – мъжки и женски, представителите на които притежават различни репродуктивни органи и телесни особености.  Моделите на репродуктивно поведение при двата пола също са различни.и то не само при хората, но и при повечето животински видове.

Половата принадлежност е свързана не само със специфични телесни особености (хардуер), но и с различен софтуер – различна идентичност, различни психични качества, различни модели на поведение. В този случаи говорил за ПСИХИЧЕН ПОЛ.

В човешкото общество ролите на двата пола през различните времена и в различните култури са се променяли и се променят непрекъснато. С понятието СОЦИАЛЕН ПОЛ се визират установените във всяко общество регламенти, които регулират поведението на мъжете и жените в него.

Обединяващият термин ДЖЕНДЪР се използва именно когато коментираме тези психо-социални аспекти на човешката сексуалност, неразривно свързани със специфичния социален и културен контекст.

За съжаление у нас изключително манипулативно думата джендър бе интерпретирана като „трети пол“.  Само един неграмотен човек  не би могъл да разбере, че психичен и социален пол не означава „трети пол“.  Психичният и социалният пол (полово специфичните роли, определени във всяко конкретно общество) не са трети, пети или енти пол, а са неотменни аспекти и характеристики на пола като сложен био-психо-социален феномен.  Трети пол няма и не може да има, тъй като самата дума „пол“ означава разполовявам и е ясно, че няма как нещо да бъде разполовено на повече от две части.

Вашият професионалният опит е в областта на консултирането и терапията при проблеми в сексуалната изява и интимните отношения, както и в сферата на сексуалното образование, подготовката за семеен живот. Авторите на документа са смятали, че има нужда от джендър образование, тоест децата да получат научни знания за сексуалността, включително за нейните вариации.  Защо българското училище проявява резистентност към този проблем?

Съвременното сексуално образование подготвя младите хора за отговорно поемане на основните житейски роли, свързани с интимното партньорство, семейния живот и родителството.  То формира ценностни нагласи и модели на поведение в отношенията между мъжете и жените, основани на равноправието, взаимно уважение, зачитане и подкрепа. За мен терминът „джендър образование“ визира един отделен аспект от сексуалното образование, свързан с равноправието между мъжете и жените.

Реално сексуалното образование днес се осъществява чрез изграждане на социална и емоционална компетентност в областта на сексуалността, интимните отношения, семейния живот и родителството.  Въпросите на психичния и социалния пол, на моралната регулация и ценностите са изключително важни и те следва да се поставят в цялостния контекст на образованието, което изгражда отговорни, самостоятелни и зрели личности..

Не бих казал, че образователната ни система е „резистентна“ към тази тема. През последните години, успяхме да включим няколко много важни теми, свързани с човешката сексуалност, сексуалното развитие и отговорното сексуално поведение в учебника по „Биология и здравно образование за 8ми клас“, на който аз съм един от авторите.  Благодарение на квалификационните програми на издателство „Просвета“, тази пролет проведох осем безплатни семинара за квалификация на учители и психолози от цялата страна в областта на сексуалното и репродуктивно здравно образование.  Колегата Панайот Рандев също провежда изключително ценни квалификационни семинари в тази област, фокусирани върху социалната и емоционалната компетентност и развитието на характера. Разбира се, има още много да се работи в тази област, но важното е да не се поддаваме на политическите манипулации и да приемаме, че всяка инициатива в областта на сексуалното образование е някакъв пореден опит на „шайка развратници да пренавиват резбата на децата ни“.  Цитирам тази фраза от нелепото обвинение, с което председателката на съюза на футболните фенове и активистка на патриотичните сили преди години се опита да атакува една мащабна образователна   инициатива в областта на сексуалното и репродуктивно здравно образование,  подкрепена от министерство на здравеопазването и образователното ни министерство.  Истинската съпротива за развитието на сексуалното образование у нас днес идва от страна на непросветените и податливи на евтини политически манипулации кръгове, както и от хора с фанатични религиозни пристрастия.