Мисията ни е и учениците от малцинствата да имат равни шансове, казват от 37 СУ”Райна княгиня”

Как може да се задържи в училище първокласник, чиито майчин език не е български? Кои са подходите на учителя да мотивира детето – билингва да слуша урока и да го разбира? Например, ако не знае думата „синекдоха“ясно е, че целият урок ще се провали.”Синекдоха“ е дума еднакво трудна за 6 клас и за двете етнически групи, но ромското дете е повече затруднено. То мисли и говори на друг, малцинствен език. Особено в часовете по българска литература децата от малцинствата имат повече образователни препятствия. А ако първокласникът не е посещавал предучилищна детска градина, познанието на българска граматика и език става още по- сложно. Всъщност, колко може да се задържи вниманието на 8 годишния? До 10-15 минути максимум. Затова пита се  – какви са пътищата за образователен успех! Много професионален хъс и иновативни методи могат да дадат немислими преди резултати. И те се случват! Ако се питате  природен феномен ли е да се видят ромчета в училищната библиотека, може да се окажете разочаровани. Идват, връщат книга, взимат нова! А когато това лято Библиобусът идвал и в “Люлин”, немалко деца започнали да търсят сами да прочетат Джерълд Даръл и “Моето семейство и други животни”!

Може ли всички деца да имат равен достъп до добро образование?

На тези и други въпроси на журналистите отговаряха учителите от 37 СУ „Райна Княгиня“. На пресконференция с тяхно участие и с присъствието на представители на МОН, РУО София- град бяха представени дейностите по проект, финансиран от Центъра за образователна интеграция на етническите малцинства (ЦОИДУЕМ). Проектът има  амбициозни цели: повишаване на обхвата и задържането на учениците от различни етнически и социални групи.

 

Цветомира Георгиева(директор на СУ “Райна Княгиня”), Ана Петрова( Център за информационно осигуряване – МОН), Мариана Георгиева(РУО – София-град), Ивелина Георгиева (главен експерт – МОН), Иветка Петрова (член на УС на Асоциацията за развитие на София)

Равният достъп се постига с продължителна работа не само с децата, но и с родителите. С малките ученици от малцинствата в началните класове проблемите са едни, с  прогимназиалните – други. Трябва да се търси съдействието и на психолози. Директорката на училището Цветомира Георгиева  разказва как са заложили на широк спектър от дейности. Водеща е спортът. Децата играят волейбол, участват в състезание на районно ниво. Физкултурният салон е чисто нов. Отборите са страхотни, а да спечелят  победи в такъв огромен район какъвто е „Люлин“ си е чисто предизвикателство не само за тях, но и за младата им треньорка.

Правят и излети. Например до „Пътеката на здравето“ в курортното градче Банкя. Преживяванията са разнообразни и богати, особено ако става дума за 14 деца от Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСМ). Защото на тях това основно им липсва – общуване. Две от тях получават и топла храна. Учителите и възпитателите от  „Райна Княгиня“ знаят как да  въодушевяват и мотивират. Игрите са класическо средство да бъдат приобщени и СОП. На знаете ли какво е СОП? Педагогическо предизвикателство, на което истинските педагози не отстъпват. Дали става дума за деца аутисти, или инвалидиризани, това са все ученици. Могат да бъдат стимулирани постепенно.

 

Ромчетата са социализират по различен начин, но резултатите са вдъхновяващи. “Ако знаеш две-три думи на ромски, умират от удоволствие”, казва преподавателката Петрова. Постепенно се учат и работата потръгва. На състезание рецитират стихотворения от Иван Вазов. „Дълги стихотворения, да им се ненарадваш как са ги научили наизуст!“ казва Сивкова, учителка с внушителен стаж по преподаване на българска литература. Нейният клас е с равен брой роми и българи, което е “идеалната пропорция,  истински интрегриран клас”, смята тя. И отбелязва, че люлинските семейства вече се ограничават и имат по 1-2 деца. Искат образование за децата си. Дори трябва отрано да са “кариерно ориентирани.

Учениците  имат и ментор. Менторът  живее в кв. Модерно предградие. Улеснен е в общуването и възпитанието на малчуганите, защото познава семействата им, какво работят, какви са болестите, какви са радостите им. Разбира се, за да идват и се застояват в класните стаи, помага и топлата храна. Не стигат само игрите навън. Целодневното обучение е добро решение – не само са децата, но и за родителите им.

 

Всички са равни, казват от училището. „Да имат равни шансове това за нас е мисия“, гордее се директорката. Някои нейни колеги споделят сериозни планове за кандидатстване във ВУЗ на неколцина роми от гимназиалните класове. Дали е само мечта, може ли да стане реалност, е отделен въпрос. Важното е,че имат хоризонт!

 

На пресконференцията взе участие и Вадим Рошманов от Сдружение „Амор“. Сдружението обучава младите хора след 7-ми клас в предприемачество. Самият Вадим, който е политолог по образование, го канят като гост-лектор в училището. Популяризира идеи и модели за реализиране, за професионално ориентиране. Убеден е,че освен часове по предприемачество, трябва да има и часове по гражданско образование. Радва се,че учебната 2020 –та година то ще стартира. Настоява да се канят повече външни лектори от гражданския сектор. „ Преди имаше много радикално настроени организации, секти. Говорели са по теми, които не са полезни на децата“. Може и да е прав.

Екипът на 37 СУ “Райна Княгиня” знае как да се борят с предразсъдъците към ромската общност. И с всички други разпространени предразсъдъци. Учителите и тяхната директорка знаят, че интеркултурното образование е царският път. Децата трябва да изучават различните култури, към които принадлежат. Етносните танци се съчетават с участие в дискусия срещу агресията в училище. Социокултурният потенциал на децата от малцинствата е огромен, достатъчно е да знаеш как да го развиеш.

Материалът изготви

екип на Маргиналия

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.