Да пишем, или не за забравените бежанци на Лесбос? А за Ирак?За малцинствата?

 

На Кръгла маса на тема „Политика за развитие и журналистика – глобални и локални предизвикателства“ бе дискутирана темата има ли място за малцинствата и мигрантите в публичния дискурс на българските медии“*. 

Станимира Хаджимитова, Изпълнителен директор на Джендър Проект в България.

Знаят ли журналистите достатъчно какво е това политика за развитие, реторично зададе въпроса Митова. Тя попита защо не са се отзовали на поканата й за участие деканите на факултетите по журналистика! Проектът „Ефективно репортерство за развитие, малцинства и миграция“предлага изключителни възможности за обучение на журналисти в контекста на сложните процеси с миграцията, правата на човека, свободата на словото.

 

 

Проф. дсн Петранка Филева, преподавател във ФЖМК, СУ“ Св. Климент Охридски“:

Какво се разбира под политика за развитие, комуникация за развитие и журналистика за развитие?Тя се гради върху принципите за защитени права на човека, устойчиво използване на ресурсите на планетата, демократично управление и свободни пазари. На нея може да се гледа като на кауза – каузата за преодоляване на неравенството в света като единствена гаранция за просперитет, мир и сигурност в света. През 2017 г. от общо 108 млн. Лв.  предоставена официална помощ за развитие (ОПР) от България 77.4% са насочени към инструментите и фондовете на ЕС за външна дейност, 3.2% – към регионални банки за развитие (ЕБРРи ЧМБТР), По 1.6% – към Групата на Световната банка и към ООН. В духа на Средносрочната програма за развитие и хуманитарна помощ за периода 2016-2019 г., България финансира проекти за развитие в страните от Западните Балкани – Република Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания,Черноморския регион – Грузия, Армения, Молдова, Украйна, Афганистан, Монголия, Виетнам.

 

Анна Кръстева: Професор по политически науки в НБУ, създател и ръководител на CERMES – Център за миграционни изследвания:

Миграцията в публичния дискурс анализира policies и politics, между формулираната в родни, но най-вече в международни стратегии и документи на позитивна връзка между миграция и развитие и секуритизацията на миграцията. Националната сигурност е новият хегемонен политически дискурс, който подкопава самата възможност за политики на миграция и развитие. Миграционната криза е пост-демократична криза. Кръстева обясни  това ново ключово за разбиране на публичния дискурс върху миграцията като криза в ситуация на намаление на миграционните потоци

 

Юлиана Методиева, главен редактор Маргиналия:

В България има едно издание за правата на малцинства и това е Маргиналия. Сайтът за човешки права се поддържа от малък екип, но изключително експертен. В него пишат и автори от малцинствените групи, както и бежанци. Българската диаспора се включва също много активно за публикуване на информация за световните процеси свързани с децата на бежанците, изоставяни в лагерите. За да имат медиен успех  тези теми, трябва да се търсят форми и средства за подпомагане и обучение на журналисти за human rights и уважение на различността. В свят на задълбочаваща се нетолерантост,  между  малкото журналисти пишещи за етническата и религиозна другост, солидарността е абсолютно задължителна, каза още Методиева.

Велина Барова, редактор Евромегдан, БлуЛинк:

По време на журналистическото ми пътуване на гръцкия остров Лесбос през януари т. г.отразявах проблемите на търсещите закрила жени, настанени в лагера „Мория“. Специфични рискове правят престоя на жените там особено труден и несигурен. Те идваха да поспят час-два, за да се спасят от изнасилванията. Търсещите закрила жени в района на Митилини, главния град на о. Лесбос, могат да намерят подкрепа в центъра за жени “Башира“, който им предлага помощ и защитено пространство, където могат да посрещнат най-належащите си нужди.

 

 

 

Проф. д-р Мария Нейкова, преподавател по международна журналистика във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“ подчерта трудностите и предизвикателствата, които от различни перспективи се изправят пред влизането на тематиката от политиката за развитие в медиите. Може ли чрез „медийно инженерство” да се пререди дневният ред на обществото? Да помислим заедно какви са възможностите и подходите за работа. Много е важна солидарността между журналистическите групи насочени към работа по тези теми.

 

Руслан Трад , журналист, сайт Клинклин посочи нарастващ брой примери за автоцензуриране. Неглижирането на темите за бежанците е резултат на нежеланието на бедните хора да слушат истории за бедни хора! Все по-малко издания се интересуват от Ирак, а там има мъртви градове, кръв по улиците.  Когато предложа текст за това в редакциите ме гледат с насмешка. Добре е да се потърсят адекватни способи как да се използват горещите теми, смята Трад.

 

Ирина Недева, журналист, БНР, председател АЕЖ:

 

Защо политиките за развитие се превръщат в подчинени теми на бюрократичното отразяване на международни теми и какво може да се направи?Какви са ангажиментите на правителството и ангажиментите на медиите. Защо е трудно за медиите да поддържат такива теми свързани с развитието и в какви  “капани” попадат?

 

 

 

*Дискусията се осъществява в рамките на  проекта Reporting Effectively on Development, Minorities & Migration (EuropeAid/151103/C/ACT/MULTY), с партньори: Minority Rights Group Europe (MRGE) – водеща организация от Будапеща, Унгария; Minority Rights Group International (MRGI), Лондон, Великобритания; Economic University, Краков, Полша; The Human Rights League, Братислава, Словакия.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.