Да се ожениш за гетото

Теодора Крумова е ромски активист, който работи по проблемите на образователната интеграция на ромските деца и младежи, постигането на равнопоставеност и овластяването на ромските жени и за включването на въпросите на ромската общност в местните, национални и европейски политики. Завършила е археология и история във Великотърновския университет и магистратура по медиевистика в Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. Съосновател и програмен директор на Център Амалипе; съавтор на програмата за интеркултурно образование „Фолклор на етносите – ромски фолклор“, която по настоящем се реализира в над 250 училища в страната. Автор на над 20 публикации за политиките за ромска интеграция, ромска история и култура и права на ромските жени. Член на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Първата седмица след Нова година е толкова гладна за новини, че никак не е трудно Златка, снегът и лютеницата набързо да разделят обществото ни. За снега и лютеницата няма да говоря. Не че за Златка не е изговорено достатъчно; говорим си го всяка година… и повечето от тия, които най-много говорят, си остават само с приказките, за да има за какво пак да приказват следващата година… за едни хора, дето често ходят до Брюксел и Страсбург, ми е мисълта…

А Златките не ги ожениха сега. Ожениха ги още като се родиха… за гетото.

Затворете за момент очи и си представете, че сте Златка – момиче на 13 години, родено в квартал „Надежда“ (където тези, които са влизали в квартала, казват, че няма Надежда – странно, че имената на повечето такива квартали са все едни такива оптимистични – „Надежда”, „Изток“, „Изгрев“…) Нейните майка и баща не са завършили училище – та защо им е – и без това в махалата работа няма, а извън нея – кой ще вземе цигани. Що им е да учат. Що й е и на Златка да учи – „тя професор няма да стане“ – нали може да чете и да пише, друго не й трябва. Тя трябва да е добра домакиня и да може да си гледа децата. Щото от нея друго не става. Ние сме си така… Така са били и майките ни, и бабите ни… така се случават нещата. А тия хубави приказки, дето ги гледаме по телевизията – те не са за нас. На нас такива работи не ни се случват… ние сме цигани. И сме от „Надежда“…

Не знам дали успяхте да си представите света на Златка, но в него изненади няма – той е сигурен, предопределен и ясен. В него има само една перспектива. Друга няма, защото никой не я е пожелал – няма и как да я пожелае Златка, защото не я познава. Ако не си ял никога през живота си шоколад, няма как той да ти липсва и да ти се дояде. И със Златка е така – защо да иска да промени живота си, когато няма представа, че друг живот, различен от нейния – съществува. Не оправдавам родителите й, но и те са израснали в същата безНадеждност… и децата на Златка ще израснат така, ако някой не разбие модела на Гетото.

И тук не говоря само за пространствената маргинализация, в която физически живеят Златките. Много по-страшно е гетото в съзнанието ни, защото него всеки трябва да разруши сам. Това обаче няма как да стане без малко подкрепа: първо някой, който да те накара да видиш, че медалът има и друга страна, да те накара да създадеш мечта (първо, да осъзнаеш, че има смисъл да мечатеш), а после да ти помогне да си повярваш достатъчно много, че можеш да постигнеш тази мечта. След това идва и всичката възможна подкрепа – от всички – от вътрешния и от външния свят. Подкрепата от вътрешния свят, от общността е необходима, за да ти даде онази увереност, че можеш да успееш, която ще ти помогне да се справиш с предизвикателствата, да ти покаже всички онези момичета и момчета, които също са тръгнали от гетото, но са успели да променят съдбата си и сега са лекари, учители, адвокати… защото са го поискали.

След това идва и подкрепата отвън – от всички онези институции, които трябва да създадат подкрепяща среда – от училището, което да ти помогне в създаването на твоята собствена мечта и което също да ти покаже, че вярва в теб и в това, че можеш да успееш. Защото образованието е единственото, което може да те измъкне от гетото – от онова гето, което е вътре в нас. После идва подкрепата и от останалите институции, които могат да ти помогнат да се справиш с предизвикателствата, вместо да те нахокат и заклеймят за това, че си роден в гетото и по този начин да препотвърдят тази предначертаност („ние в това не можем да се месим – това са си ваши цигански работи“).

Говорейки за ранните бракове и ромската общност, трябва да подчертаем две неща. Първо, че ранните бракове в никакъв случай не са характеристика на ромската общност. Напротив, те са били характеристика на всяко традиционно общество. Няма да изреждам причините, но всеки може да ги прочете, стига да вземе няколко основни етнографски справочници или учебници. До неотдавна ранните бракове също характеризираха традиционните групи в ромската общност. Умишлено не казвам „цялата ромска общност“. Защото ромската общност не е хомогенна, тя е съставена от множество групи и подгрупи. Всяка от тях в различен период е преминала или преминава процеса на модернизация. Неизменна част от този процес е повишаване на възрастта за започване на съжителство, повишаване на образованието, овластяване на жените и включването им в обществения живот. Подобни процеси са протекли и в българската, и в турската общност по различно време от Възраждането насам. И говорейки за многообразие, една от групите в ромска общност, която първа започва своето Възраждане и започва преодоляването на тези традиционни консервативни пракитки, е пак от Сливен, само че от другата махала – Комлука. Неслучайно в момента Сливен е един от градовете с най-много роми висшисти – второ и трето поколение лекари, учители… те обаче не влизат в новините – но това е друга тема и не за нея ми е думата.

Думата ми е за традициите и това е второто нещо, което трябва да подчертаем, когато става въпрос за ромска общност и ранни бракове. Или както се казваше в една популярна рекламаq „Традициите не са това, което бяха“. Дори и в най-консервативните ромски групи, като тракийските калайджии, бургуджиите и калдарашите, традицията на ранните бракове постепенно губи битката с глобализацията и модернизацията. Само един пример в тази насока – другата асоциация, свързвана с роми и булки, е неизменният „пазар на булки“ по Тодоровден, който се свързва именно с тракийските калайджии. Все по-рядко обаче калайджийските момичета отпадат от училище и вече са единици тези, които се омъжват преди да са навършили 18 години. Нещо повече, през последните няколко години Център „Амалипе“ с помощта на Тръста за социална алтернатива, подкрепя няколко такива момичета да завършат средно образование. Не ги подкрепя само Център „Амалипе“ – подкрепят ги и родителите им.

Иванка е една от тях. Тази година тя завърши средното си образование. Като втори предмет за матурата избра философия – взе я с 5.24… Наистина, Иванка идва от традиционна общност – майка й са я омъжили рано, по договорка на родителите… и от време на време все още ходи със забрадка…  Иванка обаче не живее в гето – живее в нормална общност. А нормалната общност се научава да адаптира традициите към реалностите на съвремието ни…

Гетото и бедността не се научават – напротив, те изграждат своите механизми, за да се противопоставят на промяната и да закрепостят още по-здраво членовете си, защото, ако позволят промяната, тя ще доведе до изчезването на гетото (с традициите не е така, когато има запазена идентичност, гордост от миналото и чувство за принадлежност към общност, традициите – тези, които не нарушават човешките права и общоприетите норми – също се запазват и водят до допълнителното укрепване на ценностите в тази общност). Ранното съжителство е една от типичните характеристики на този модел на живеене. И той няма нищо общо с етническата принадлежност на дадена група. Има общо с гетото и бедността, които имат своя гето-култура, свой живот и свой организъм.

Ще посоча няколко данни, които подкрепят тази теза. На първо място, това са резултатите от проучването на семейните нагласи в ромска общност, проведено през 2010 г. от Център „Амалипе“ и Институт „Отворено общество“.[1] Когато се съпоставят възрастта на първо съжителство и първи брак със средномесечния доход на човек от домакинството, ясно се откроява правопропорционална зависимост – колкото по-висок е чистият средномесечен доход на човек от домакинството, толкова по-висока е и възрастта за сключване на първи брак, т.е. рискът от ранно начало на семейния е по-висок в домакинствата с по-ниски доходи.

tkrumova1

Същото важи и за площта, която се обитава от едно домакинство. Когато се съпоставят възрастта на първо съжителство със средната жилищна площ на човек от домакинството, отново ясно се откроява правопропорционална зависимост – колкото по-голяма е площа на човек, толкова по-висока е и възрастта за сключване на първи брак и начало на първо съжителство. Тоест, рискът от ранно начало на семейния живот е по-висок в домакинствата, които живеят в домакинства с по-малка средна полщ на човек.

tkrumova2

За връзката между образование и ранни бракове няма да се спирам тук – тя е безспорна и за нея се изписа доста. Ще сложа само една графика от същото проучване, която казва достатъчно.

tkrumova3

Втората, силно притеснителна тенденция, е, че в Северозападна България, която традиционно държи първенството за най-висока средна възраст за започване на съжителство в ромска общност (около 20 години), внезапно през последните две години зачестиха случаите на ранни бракове и ранни раждания. Директори на училища, в които подобни случаи през последните десетилетия не е имало, притеснено започнаха да търсят обяснение и методи за превенция и противодействие на този феномен. Подробност, която самите директори и учители споделят, е, че тези случаи не се случват в ромска, а… в българска общност. Обяснението е просто – Северозападна България е най-бедният регион в страната. Перспективите и възможностите пред младите хора там да се реализират, са силно ограничени. Тези, които имат възможност и по-силно желание за реализация – (е)мигрират и търсят реализация извън родното си място. Част от по-предприемчивите младежи остават и бързо се възползват от ограничените ресурси, които се предлагат на местна почва. А какво остава за останалите – да раждат деца… без значение от етноса…

Отново се изговори много – търсиха се грешки и решения… Полза от взаимните обвинения нямаме. Всеки е виновен. Най-големият виновник обаче е бездействието и безперспективността. А тях най-лесно можем да променим – с общо усилия и приемане …

[1] http://amalipe.com/files/publications/Doklad-prevencia-ranni-brakove-bg.pdf

Avatar

Теодора Крумова

Теодора Крумова е магистър по археология и по средновековна история. Автор на изследвания върху историята, фолклора и културата на ромите. Заместник-председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".