Дали фашистките връзки дискредитират архитекта Льо Корбюзие?

Две нови книги за модернистичния архитект Льо Корбюзие го обвиняват във фашистки и антисемитски възгледи. Публикациите съвпаднаха с изложбата на художника в парижкия център Помпиду. Изложбата стана обект на критики, защото не отразява напълно дебата около неговите политически възгледи. Критиките са резултат от дългогодишното напрежение около наследството на някои от големите личности на Франция от 20-ти век.

 

Един от най-известните творчески умове на Франция- човекът, считан за пионер на модерната архитектура, е бил „откровен фашист“, казва авторът Ксавие дьо Жарси, чиято последна книга „(Le Corbusier: A French Fascism) съдържа  нови доказателства за това. Част от тях са направени въз основа на личните записи на художника, които свидетелстват за симпатиите на архитекта към фашизма. „Лично аз бях много шокиран“, казва дьо Жарси. „Трудно ми беше да го приема. Трябва ти време, за да усвоиш такъв вид информация.“

Център Помпиду е домакин на изложбата „Le Corbusier: The Measures of Man“

 

 Льо Корбюзие, роден като Шарл-Едуард Жанере през 1887 г., се мести във Франция от Швейцария на 20-годишна възраст и по-късно става френски гражданин. Някои връзки с правителството на Франция от военно време са добре известни, но изследването на дьо Жарси показва нови измерения. Фактите показват, че Льо Корбюзие е бил член на войнстваща фашистка група“. Той е публикувал около 20 статии, които са явно фашистки по природа, в които се обявява в полза на корпоративна държава по модела на Мусолини. Има и други подобни свидетелски показания от членове на групата, между които е неговият лекар, близък приятел на Льо Корбюзие, както и на други екстремисти.

 

 

Фредерик Мигайру, един от кураторите на изложбата, казва, че тя се е подготвяла три години за нея и липсата на дискусия за художественото наследство на Льо Корбюзие няма нищо общо с цензурата или избягването на проблема. Новите книги, казва той, действат „като таблоиди“ по повод 50-ата годишнина от смъртта на художника“. „Те просто се опитват да създадат медийно събитие“, споделя Фредерик Мигайру. „Всички цитати за расизма или фашизма идват от откъси от частната му кореспонденция – той никога не е публикувал нищо, нито е направил публични декларации срещу евреите. Абсурдно е. Льо Корбюзие е бил в контакт с много архитекти, близки до комунизма [и] хората го смятаха за комунист по абсолютно същия начин.“

И така, каква е истината за Льо Корбюзие? Д-р Каролайн Левит от Британския институт Courtauld казва, че общоприетата измислица е, че прочутият архитект е имал „двусмислена политика“. Действително, в някои отношения, тя беше точно това.“Той беше повече идеолог, отколкото политик. Интересуваше се от потенциала на архитектурата – какво може да направи,“разсъждава тя. „И не е било необичайно художниците от този период да бъдат етикетирани едновременно като комунисти и фашисти и това, което накара Льо Корбюзие толкова лесно да бъде присвоен от двете страни, е неговото настояване за пречистване и класицизъм. Той се опитваше да заличи проблемното изкуство на една проблемна епоха и да предложи живот в ред и яснота“, смята куроторката.

 

„Това съвпада с дясното мислене. Но ставаше дума и за разклащане на установените идеи на буржоазията, което е по-близко до идеите на лявото.“ Онова, за което не се говори често – или е ограничено до няколко реда – казва д-р Левит, е работата, извършена от Льо Корбюзие за френското правителство на Виши в началото на 40-те години на миналия век, изготвяйки градските планове за Алжир. Френският художествен истеблишмънт често е критикуван за елитарността си, но именно Центърът Помпиду отразява връзките на Льо Корбюзие с режима на Виши в изложба преди 25 години. „Оттогава“, казва Ксавие дьо Жарси – той се превърна в маркетингов продукт и се нуждае от представителен имидж. Има много сенчести области, когато става дума за действията на определени френски художници от този период, но хората наистина не искат да говорят за това.“

Тези видове политическо напрежение във френския свят на изкуството могат да бъдат проследени поне до средата на 19-ти век, до скандала около аферата Драйфус, когато обвинението на един еврейски войник във френската армия го превръща в изкупителна жертва за престъпление, което не е извършил. „Аферата Драйфус раздели света на авангардното изкуство на две. От едната страна са Дега и Сезан, които заемат антисемитска линия. От другата са Писаро и Моне, заели страната на Драйфус.

Льо Корбюзие разработва принцип на жилищно настаняване, наречен Unité d’Habitation. Негово архитектурно решението ползва големите човешки маси, които бяха разселени по време на Втората световна война.

 

 

Льо Корбюзие формулира своите пет принципа на модерната архитектура, на които остава верен до края на живота си. Първият принцип са колоните – той отделя самата къща от земята чрез няколко носещи колони. Вторият принцип са градините – той също така използва градини па покриваа на сградите („небесни градини“) и по този начин освобождава голяма част от вътрешното пространство. Третият принцип са по-малко на брой носещи стени. Четвъртият принцип е широкото остъкляване – характерно за неговата архитектура е понякога почти пълното остъкляване, и то вертикално, а не хоризонтално. Последният, пети принцип е свободната фасада – външните стени, освободени от своята носеща функция, могат въобще да изчезнат при нужда.

По думите на Льо Корбюзие „архитектурата е изкуство, което кара опорите да пеят.

 

Най-известният пример е проектът му La Cite Radieuse (Сияния град) в Марсилия, който често се смята за типичния стил на архитектурата, преобладаваща през 60-те години на миналия век. Той проектира сграда, изработена от груб бетон. Тя разполага с 337 апартамента на 12 етажа, всички окачени на големи колони и подредени около концепцията за „вътрешни улици“. В сградата има още спортна, медицинска и образователна база, хотел и ресторант и предстои да бъде обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО.

 

Има много по-широка връзка между света на изкуството и политиката, казват изследователите. „Модернизмът като концепция има ясна връзка с фашизма. Ако погледнете бруталната, фашистката и модернистичната архитектура, ще се убедите в това. Въпреки че Хитлер и нацисткото висше командване очерняха модерното изкуство, те също черпиха голяма част от естетиката си от него“, обяснява Ксавие де Жарси.

източник

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.