Готовият да философства с деца е готов да признае тяхната разумност

Споделете статията:

 

Нерядко ме питат как работим с по-малки деца и какво означава, че философстваме заедно. Не са ли малки? Всъщност готов да философства с деца е този, който е готов да признае тяхната разумност. Те също имат чудения и питания за света и хората, а по „Философия с деца“ имат възможността да споделят тези чудения и питания с други деца, за да може заедно да помислим по темата. Философската грижа тук е не толкова в намесата и даването на отговори, колкото в грижата за една изследователска общност и индивидуалната подкрепа на децата в това сами да напредват в мисленето, осмислянето и споделянето на смисъл, при това не случайно, а заедно с водещ философ. Работата ми с по-малки деца не е много по-различна отколкото с големи. Децата не са другото на човека или не-човеци, а заслужават същото уважение като разумни личности и автори на смисли

 

 

– Аз знам какво има в Космоса. Там се виждат много отблизо звездите, също така и планетите. Има много планети, които се виждат в Космоса. – казва Д.

– По-различно ли е отколкото тук на Земята? – питам аз.

– Да, по-различно е, защото там не се виждат, няма къщи във въздуха. – отговаря Д.

– Открит Космос значи, че в него може да се ходи с ракета, но значи и че там няма твърде много неща. Има музеи, в които можеш да видиш неща от открития Космос или пък да отидеш някъде, където има много големи телескопи и да видиш звездите или някоя планета. – споделя ни А.

– Искате ли да ви покажа една енциклопедия за планетите? – пита М.

– Искам да ви питам дали искате да разберете коя е най-горещата планета? – на свой ред пита Л.

– Да! – отговарят всички.

– Слънцето! – А. казва веднага след това.

– Но Слънцето не е планета. Как така е планета?! – отговаря й Л. – Най-горещата планета разбрах, че е Венера. Нещо чух, че Слънцето й подарява на Венера едно ветрило.

 

Горното е част от философска дискусия, с която изследваме темата за „Космоса“ заедно с 4-5-годишни деца. Темата беше предложена от едно от децата по време на занятията по „Философия с деца“, които с колегите ми от „ОнтоИдея“ провеждаме в последните два месеца.

 

С обявяването на извънредното положение в България обичайният ни начин на работа с детски градини и училища, с които си партнираме, бе прекратен (както, разбира се, се случи и с много други сфери). Породилата се световна ситуация изглежда ясна наяве, но промените и резултатите тепърва ще се изследват. За колегите ми и мен самия като философи и хуманитаристи в онзи ранен етап беше очевидно протичането на една реакционна и прибързана мисловност, която макар и действителна, сведе жизнените процеси, живото, социалните и общностните субектности до биологичното и физическото равнище, с което медицината оперира; мисловност, която остава безразлична към разликата между социална и физическа изолация. Изглеждаше, че хуманитарното, така да се каже, бе не само застрашено, но и излишно.

Даниел Александров е докторант, специализира „Философия за деца“и е водещ обучител от екипа на „ОнтоИдея, снимка: Стефани Ханджийска

 

В екипа ни пръв обърна внимание на това проф. д-р Веселин Дафов с покана да обмислим ситуацията както за самите себе си, така и за значимостта на работата ни, че имаме не толкова професионален, колкото общочовешки дълг, когато е „застрашена тъканта на общностното“. Сякаш като призив в общественото полезрение дойде и реакцията срещу направеното от г-н Ивайло Пенчев (Уолтопия) дарение към УМБАЛ “Александровска” и неговото обяснение за необмислените му действия в интервю след това, че “Когато правихме договора, дори и аз не си го представях. Не бях навлязъл в дълбочината на философските въпроси, които човек трябва да си зададе.” и че „Философските въпроси са дълбоки наистина и си струва да бъдат обсъждани. Не знам дали сега е моментът… “.

 

По примера и инициативността на психолози и специалисти от различни области, екипът ни също реши да предостави безплатно и безвъзмездно „Философско консултиране“ на всеки, който би имал нужда от професионална помощ. Предвид ситуацията, предвиждахме, че такива въпроси могат да бъдат свързани със „зачестилите случаи на социална изолация (различна от физическата такава), застрашеното социално единство и сплотеност на обществото, изпадания в противоречие и невъзможност за предприемане на разумни действия“.

Отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

 

Следващата ни стъпка бе да намерим начин да възстановим образователните си дейности, в които и успяхме (при това открити за целия свят). В продължение на вече два месеца провеждаме онлайн занятия по „Философия с деца“ с няколко групи с деца (и родители) в различни възрасти, които самия аз водя. Успяхме също така да подготвим ученици за изпити, да консултираме родители по трудните за комуникиране въпроси с децата, да обучим студенти, които специализират в университета, както и да посрещнем „философски доброволци“ от гимназиалния етап, заинтересовани в нашата работа.

 

 

 

Нерядко ме питат как работим с по-малки деца и какво означава, че философстваме заедно. Не са ли малки? Всъщност готов да философства с деца е този, който е готов да признае тяхната разумност. Те също имат чудения и питания за света и хората, а по „Философия с деца“ имат възможността да споделят тези чудения и питания с други деца, за да може заедно да помислим по темата. Философската грижа тук е не толкова в намесата и даването на отговори, колкото в грижата за една изследователска общност и индивидуалната подкрепа на децата в това сами да напредват в мисленето, осмислянето и споделянето на смисъл, при това не случайно, а заедно с водещ философ. Работата ми с по-малки деца не е много по-различна отколкото с големи. Децата не са другото на човека или не-човеци, а заслужават същото уважение като разумни личности и автори на смисли. Така на казвания като: „Дани, можеш ли да ми помогнеш да забравя мечтите си?“, „Преди много години, преди да е почнал животът, съм била с конска опашка.“, „Аз не мога да нарисувам малък източник на енергия.“, „Мен ме е пръскал ток“ гледаме напълно сериозно като на авторски и творчески мисли.

 

За някои от най-малките това бяха единствените образователни занимания, в които участваха през този период. Имаше нови запознанства и приятелства, както и преоткриване на стари такива при свързване от различни държави, а някои от децата бяха от една група в детската градина, което им носеше спокойствие и радост, че могат да се видят и разговарят с другарчетата си. Случайно или не, включваха се също така братчета и сестри, родители, котки и кучета. За пръв път ми се случи и това, животинска субектност да предложи темата. Това е ситуация, която може да не се приеме сериозно, но ако бъде подходено с уважение и зачитане на детската личност, тогава самото дете може да ни преведе от рибешки, че всъщност рибката Джесика се интересува от това „С какво се хранят рибите?“ и това да стане тема, по която  едновременно да мислим кое е храна и кое не-храна, както и кои „неща“ имат съзнание и мислят и кои не.

 

През тези два месеца с децата философствахме върху теми за приятелството, книгите, бързите и бавни животни, шпионите, рождените дни, професиите, роботите, играчките, електронните неща, семейството, огъня и още много други чудни за самите тях неща от нашия свят. Ако изобщо ставаше дума за коронавируса, то това не беше главна тема, а по-скоро минаваше във вида на инструктаж, съветничество между децата или пък в повод да изразят желание час по-скоро да се върнат на училище или детска градина. В., например, беше споделила, че не би отишла на разходка в гората: „Тате не ми разрешава, като стана майка. И аз не разрешавам на себе си, защото има Ковид“. Б., от друга страна, беше изразил силна надежда, че „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“

 

Постижение, което е добре да се посочи, е, че светът на децата и дори на по-големите ученици успя да се пренесе и трансформира без огромни сътресения. За това, от една страна, заслуга имат родителите като възрастните, в които децата вярват, че ще се справят с положението, а, от друга страна – учителите като носители и водачи в духовното. Всъщност човечеството успя да удържи на ситуацията си и да продължи да препредава знанията си на бъдещите поколения. Постижение, което звучи абстрактно, но всъщност е самата действителна работа, извършена от учителите.

 

Едва ли не в извънредно положение се очакваше образованието да стане също толкова извънредно, без да проличава разликата между това, което е възможно, и това, което е действително*. Постижение е изобщо да бъде посочено и определено като нещо по-особено от образованието обучение по този начин, макар и описателно, а не толкова същностно. Това, което проличава най-силно, е, че се засяга личностното развитие, личността – това, от което образованието придобива смисъла си, с което самата личност става и бива приобщена към общността на човечеството. От друга страна, това, през което се осъществява образованието като обучение по този начин, е взето като „средство“, „среда“, „технология“ – и тук идва въпросът как и по какъв начин технологията развива, или изобщо допуска, човекът, разглеждан в достойнството си на личност.

 

Това са всъщност същите проблеми, добили тук конкретно и практическо приложение, които съм изследвал и в магистърската си теза „Субектност и интернет идентичност“ (настоящем под печат). За съжаление, извънредното положение бе това, което даде тласък на подобно развитие и допускането дистанционното обучение да се мисли не просто физически, а в достойнството му на „онлайн“ или „виртуално“ такова (прави впечатление обмислянето на „дистанционното“ в обучението като дистанция между тела и доколкото образованието се фокусира върху човека-тяло, то нищо не пречи и в обичайната обстановка в клас да бъдат поддържани „дистанционни“ отношения, с технология или без). Така теориите и разбиранията на психолозите за онлайн присъствието на човека в Интернет го разглеждат като вид саморепрезентация, персона, идентичност. От своя страна, социолозите говорят за групова идентичност, участие в общност, социализация (в социални мрежи). Това, което философите извеждат на преден план, като философска грижа и ангажимент е, че всъщност онлайн светът, виртуалното или Интернет имат своята действителност в субектната разумност, която е човекът и който е способен да се развива и образова през тях (индивидуално или групово).

 

Философска е грижата за ставането и поддържането на условията на онлайн общност (общ чат, занятие, клас, конференция) и едновременно с това вземането на живото в неговото достойнство. Така всъщност може да имаме не просто онлайн обучение, но и онлайн образование, не като заместител на действителното такова, а също толкова действително и истинско.

Закона за извънредното положение дистанционното обучение бе определено като „обучение и подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии“ (Чл. 20. (1), Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.)

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Даниел Александров

Даниел Александров

Даниел Александров е докторант по „Философия“ (докторска програма по „Онтология“) към СУ „Св. Климент Охридски“. Работи върху дисертационен труд на тема „Онтология на консултативната разумност“. Придобива бакалавърска и магистърска степен по „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, с тема на магистърската теза „Субектност и интернет идентичност“. Специализира „Философия за деца“ и е водещ обучител на занятия в детски градини и училища, както и на онлайн такива. Практикува философско консултиране и изследва активно темата. Част е от екипа на „ОнтоИдея“ (http://facebook.com/OntoIdeaBG) – дружество с предмет на дейност, който включва създаване, развиване и разпространение на философски изследвания и идеи; научни изследвания в областта на хуманитаристиката и природните науки; обучения и разработване на обучителни програми.