Данните от изследване на Отворено общество сочат: България има нужда от продължаваща подкрепа за преодоляване на различията с по-развитите държави в Западна Европа

  • Големи обществени групи не се чувстват представени в изборните органи на държавната и местна власт, не членуват в партии или организации и не са съгласни с твърдението, че законите в страната се прилагат еднакво за всички.
  • Бедността, безработицата и ниската образованост са фактори за изключване на големи обществени групи от участие в демократичния процес, но дискриминацията също играе значителна роля.
  • На местни изброи значително мнозинство не биха гласували за кандидат за кмет, който е български гражданин от ромски произход, както и не биха гласували за кандидат за кмет, който е гей. Голям е процентът и на онези, които не биха гласували за български гражданин от турски произход.
  • Над половината от допитаните съобщават, че са чували в публичното пространство реч на омразата (изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуални малцинства).
  • Ромите биват най-често възприемани като обект на реч на омраза.
  • Има двойно покачване на дела на тези, които са чували реч на омразата срещу хомосексуални 

 

 

 

Резултати от национално представително изследване на общественото мнение (резюме)

Мнозинството български граждани се чувстват непредставени в демократичните институции; смятат, че законите в страната не се прилагат еднакво за всички и остават изолирани от обществения живот. Въпреки това те вярват, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България. Това показва национално представително проучване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество – София през април тази година[i].

Най-голям дял от респондентите  (45%) са съгласни с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, несъгласните с това твърдение са около една трета (34%), а всеки пети не може да прецени какво да отговори. Делът на гражданите, които имат доверие в демокрацията е спаднал със 7% за последните 3 години. През 2015 година демокрацията е определяна като най-добра форма на управление за България от 52% от анкетираните. Сред по-образованите, сред хората под 45 г., сред работещите и сред хората с по-високи доходи, има по-високо доверие в демокрацията, отколкото средно за страната. Преобладаващата част от анкетираните (над 2/3) продължават да бъдат уверени, че техните основни граждански права са защитени – 75% смятат, че няма вероятност през следващата година да бъдат хвърлени в затвора без съд и присъда, а 67% смятат, че няма вероятност да станат жертва на полицейско насилие. Представителната демокрация и равенството на всички пред закона обаче остават незавършен проект в очите на мнозинството български граждани. Големи обществени групи не се чувстват представени в изборните органи на държавната и местна власт, не членуват в партии или организации и не са съгласни с твърдението, че законите в страната се прилагат еднакво за всички.

В рамките на проучването, 60% от пълнолетните граждани на страната не са съгласни с твърдението, че в парламента има поне  един народен представител, на който биха се доверили и който защитава интересите на хората като тях.  Съгласните с това твърдение представляват  три пъти по-малък дял от анкетираните (21%). По-слабо представени в общинските съвети и в Народното събрание  се чувстват ромите, младите, по-ниско образованите и безработните. Ако средно за страната 27% от респондентите са съгласни, че в общинския съвет в тяхното населено място има поне един представител, на който имат доверие и за когото знаят, че защитава интересите на хора като тях, този дял е само 10% сред хората с начално образование и сред ромите, само 13% сред безработните и 19% сред респондентите на възраст до 29 г. Само около една трета (29%) от респондентите са съгласни с твърдението, че законите у нас са справедливи, на противоположното мнение са 58% от анкетираните. Само 14% са съгласни, че законите са ясни и разбираеми (67% са на противоположното мнение). Същевременно, едва 8% са съгласни, че законите се прилагат еднакво за всички. На противоположното мнение са почти десет пъти повече анкетирани – 76% смятат, че законите в страната не се прилагат еднакво за всички.

Бедността, безработицата и ниската образованост са фактори за изключване на големи обществени групи от участие в демократичния процес, но дискриминацията също играе значителна роля – на местни изброи 70% не биха гласували за кандидат за кмет, който е български гражданин от ромски произход, 65% не биха гласували за кандидат за кмет, който е гей, 63% не биха гласували за български гражданин от турски произход. Над половината от респондентите (51%) съобщават, че са чували в публичното пространство реч на омразата (изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуални малцинства). Ромите биват най-често възприемани като обект на реч на омразата – 81% от тези, които са чували реч на омразата в последната година казват, че тя е била насочена срещу роми. Има двойно покачване на дела на тези, които са чували реч на омразата срещу хомосексуални – 42% през 2018 година, в сравнение с 21% през 2016 г. Гражданското участие в организираните форми на обществен живот остава силно ограничено, отчита проучването. Четирима от всеки пет анкетирани заявяват, че не членуват в никакви обществени организации. Членство в клуб заявяват 5% от анкетираните, членство в политическа партия, читалище и спортно дружество съответно заявяват по  4% от анкетираните, а за членство в профсъюз, професионална бизнес организация или неправителствена организация съобщават едва по 2% от запитаните. Участие в инициативи на неправителствени организации през последните 12 месеца съобщават около 5% от анкетираните, а тези, които заявяват, че през същия период са положили доброволен труд, са под 9%. „За сравнение, близо 80% от гражданите в Норвегия членуват в поне една гражданска организация, и около половината от тях полагат доброволен труд годишно“ – казва Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт Отворено общество – София. Според него, като нова държава членка на ЕС, България има нужда от продължаваща подкрепа за преодоляване на различията с по-развитите държави в Западна Европа не само по отношение на доходите и икономиката, но и по отношение на демократичната култура и гражданското участие.

Данните от проучването на Институт Отворено общество – София за обществените нагласи към демокрацията и гражданското участие бяха представени на форум за откриване на Фонд Активни граждани (Active Citizens Fund) в България. Фондът е част от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и чрез него страните донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – ще подкрепят граждански инициативи, насочени към насърчаване на демократичното участие, защита правата на човека и овластяване на уязвимите групи в обществото. Фондът се управлява от Институт Отворено общество – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Той ще действа  до 2024 година и е на стойност от 15,5 милиона евро. Със свои инициативи пред Фонда ще могат да кандидатстват български граждански организации, осъществяващи дейност  в обществена полза.

В България има регистрирани близо 15 000 фондации и сдружения в обществена полза, като най-много от тях работят в сферата на образованието, културата, спорта, здравеопазването и социалните услуги. Доверие в неправителствените организации изразяват близо 22% от анкетираните в цитираното национално представително социологическо изследване, като този дял  отговаря приблизително на един милион и триста хиляди пълнолетните граждани на страната. Недоверие към неправителствените организации изразяват 30% от анкетираните, а най-голям дял – 48% не могат да преценят или нямат отговор на въпроса. Основните причини гражданите да имат доверие в неправителствените организации са срещането на положителна информация за тях в медиите (43% от изразилите доверие в НПО), наличието на преки положителни впечатления от дейността им (42%), както и тяхната независимост от държавните институции (37%), като анкетираните са можели да посочват  по повече от един отговор на въпроса. Основната причина, която гражданите изтъкват за недоверието си в неправителствените организации или за липсата на мнение по въпроса е, че нямат информация за дейността им (47% от изразилите недоверие в НПО и 53% от хората без мнение). Най-често доверие към НПО изразяват младите хора на възраст до 29 години (37% от анкетираните в тази възрастова група), а най-рядко доверие в НПО имат възрастните хора над 60 години (13% от анкетираните в тази възрастова група). Хората, които съобщават, че имат доверие в НПО, имат и по-високо доверие в демокрацията. Над 61% от хората, които заявяват, че имат доверие в неправителствените организации, са съгласни с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, което е с около 16% повече от средните стойности сред пълнолетното население на страната (45%).

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.