Дейността на Държавна сигурност за изборите 1944-1991 г. легитимира един по същество нелегитимен политически елит

 

В новия сборник на Комисията по досиета  може да прочетете как:

Държавна сигурност е част от новосъздадената Дирекция на Народната милиция.

Чести явления са ненормалните отношения между партия и милиция

Инспекторите от Държавна сигурност смятали, че целта на опозицията е да всее смут и уплаха сред масите и „неуравновесените политически хора” и да попречи на изборите, за да се наложи тя в едно ново правителство.Профилактирали я.

Присъствието на съветски войски, масовите репресии над политическите противници и използването на държавния апарат и средствата за масово осведомяване за фалшификации и пропаганда позволяват на ОФ да регистрира изборна победа–88%.

 

Сборникът „Държавна сигурност и изборният процес“ (1944-1991) е поредното издание на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Дейността на Държавна сигурност, свързана с изборните процеси в България през  посочения период е разгледана на фона на променящите се вътрешнополитически и външни фактори, които до голяма степен определят изхода от изборната борба.

В теорията и практиката на българските изборни процеси съществуват много „бели петна“, резултат от недостатъчно проучване на изборните практики при социализма. Отделни аспекти са били изследвани от политолози, юристи, историци, но липсва цялостна картина на изборите през периода 1944-1989 г.

Главният проблем на избирателните системи през този период е липсата на минимални условия за провеждане на изборното състезание. Монополното положение на БКП задушава и най-малките възможности за излагане на идеи, различни от сковаващите догми на „марксизма-ленинизма“.   

През 1945 година се провеждат избори за Двадесет и шесто Обикновено Народно събрание. Целта на вота е да легитимира един по същество нелегитимен политически елит.

През 1946 г. се провеждат избори за Шесто Велико Народно събрание, което трябва да даде легитимност на държавните институции на новия режим. Българската работническа партия /комунисти/ премахва старата номерация на парламентите и определението „обикновено“, с цел да се разграничи напълно от предишната система.

Започва настъпление и утвърждаване на тоталитарния политически модел. Голяма част от стария политически елит е физически ликвидирана, а остатъците от него нямат реална възможност за политическа дейност.

Последователно се провеждат избори за I-во НС през 1949 г., II-ро през 1953 г., III-то през 1957 г., IV-то през 1962 г., V- то през 1966 г., VI- то през 1971г., VII-мо през 1976 г., VIII-мо през 1981 г. и IX-то през 1986 г.

След преврата, извършен на 10 ноември 1989 г. се насрочват избори за ново Велико Народно събрание. Това са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 г. Седмото Велико Народно събрание изработва и на 12 юли 1991 г. приема новата конституция на България, която регламентира формата на държавното управление-република с парламентарно управление и основните принципи, върху които се изгражда  новата политическа система.

Включените в изданието документи са подбрани от фондовете на Министерство на вътрешните работи и са подредени в хронологичен ред. Структурата на сборника е определена в зависимост от значението на вота за цялостното политическо развитие на страната. Тя включва четири раздела:

  1. Двадесет и шесто Обикновено Народно събрание – 1945 г.
  2. Шесто Велико Народно събрание – 1946 г.
  3. Изборният процес в България при комунистическия режим – 1949-1988 г.
  4. Седмо Велико Народно събрание – 1990 г.

Раздел Първи

Двадесет и шесто Обикновено Народно събрание

 Въпросът за провеждането на парламентарните избори в България намира място още в първите програмни документи на новата власт. В течение на няколко месеца след 9. IX. 1944 г. се изготвя избирателен закон, регламентиращ тяхното провеждане, като същевременно се насрочва и датата на това събитие-26 август 1945 г.

Изработването на изборния закон, привеждането му в действие и цялостното провеждане на изборите е дело на МВР и неговите органи.

Два са основните фактора, които определят изхода на предизборната борба:

Първият е съществуващото напрежение във вътрешнополитическия живот на страната.  През този период голям брой земеделци и социалдемократи излизат от Отечествения фронт,  като особено драматично тези процеси протичат в Земеделския съюз. Един от неговите водачи – Г. М. Димитров започва да изгражда организация, способна да се противопостави на комунистите. Ответната реакция обаче не закъснява и през януари 1945 г.  той е отстранен от ръководния пост в Земеделската организация и на негово място е избран Никола Петков.

Вторият фактор (външен) е водената политика от трите страни, участващи в Съюзната контролна комисия – САЩ, Великобритания и Съветския съюз.

Според поместената в документите информация правителството на Отечествения фронт  демонстрира готовност за провеждане на свободни и демократични избори.

Пред чуждестранни журналисти, на въпроса ще има ли опозиционни листи министърът на вътрешните работи Антон Югов отговаря:

 „Ще има. Сведенията ми са, че има много желаещи да се кандидатират за народни представители, така че не съществува опасност в изборите да има само една листа”.

В действителност обаче изборите се провеждат само с една обща листа–тази на ОФ. Алинея II, на чл. 53 от Наредбата-закон за избиране на народни представители за Обикновено Народно събрание, налага и ограничението да не може една партия, която участва в общата (коалиционна) листа на ОФ да излиза със самостоятелна листа.

През май 1945 година главният директор на Администрацията към МВР и началника на служба „Проучване, съгласуване и избори” изпращат писмо до областните директори, околийските управители и кметовете на общините, в което са дадени указания за незабавно съставяне на избирателните списъци във всички общини. От поместената информация става ясно, че в тези списъци не се включват имената на осъдените и лишените от права по Закона за съдене от Народния съд и Закона за защита на народната власт. По този начин е отнето правото на глас на хиляди хора.

През този период Държавна сигурност е част от новосъздадената Дирекция на Народната милиция. Във връзка с провеждането на изборите, инспектори от ДС се командироват в различните околии на страната. Тяхната основна задача е да събират сведения за настроенията сред народа и влиянието на опозицията в отделните райони.Там,   където установяват, че опозицията има силно влияние се вземат мерки за проваляне на нейните планове за участието й в изборния процес. Събират се сведения и за самите опозиционни кандидати, като се набелязват мероприятия за привличане на някои от тях на страната на ОФ.   

Според инспектора от ДС Н. Загорски, на който е възложена задачата да събере сведения за хода на изборната кампания в Пловдивска област, „чести явления са ненормалните отношения между партия и милиция“, а така също и несработване на околийските началници със завеждащите Държавна сигурност:

 

„В Пазарджик партията си е послужила с милицията като е поискала познати лица от ДС да се навъртат пред вратите на съда, за да сплашат опозицията и тя да не завери своята листа”.

 

В доклад на инспектора от Държавна сигурност Савка Мечкарова, в който са отразени резултатите от нейната обиколка в Русенска област се отбелязва, че е необходимо да се започне усилена разяснителна работа в Беленска, Русенска, Кубратска и Исперихска околии, тъй като те се оформят с най-силно реакционно настроение.

По специално внимание се обръща на гр. Русе, където според ДС се намират граждани, в лагера на опозицията, които са „много умни, интелигентни и опитни в политическата борба. Тези хора оказват влияние на русенската общественост и я ръководят „мълчаливо”.

На базата на докладите на инспекторите от ДС е направен цялостен анализ на опозиционните сили в страната и характеристика на тяхната дейност. Опозицията на Мушанов и Гергинов е определена като открит враг на ОФ.  Придобити са сведения за намеренията на десните елементи в Социалдемократическата партия да свикат тайно конгрес и вземат надмощие над левите, в резултат, на което Григор Чешмеджиев и Коста Лулчев излизат от ОФ. В полезрението на Държавна сигурност попада и Кръстьо Пастухов, който в този момент ръководи партията.

На 13 август 1945 г. Мейнард Барнс (политически представител в България) връчва нота до българското правителство, с копие до Съюзната контролна комисия и ръководителите на опозицията. В нея се подчертава, че САЩ няма да признаят правителство, формирано в резултат на изборите, тъй като политическите условия в страната не биха дали възможност за свободна изява на народната воля.

На 14 август 1945 г. Н. Петков, Гр. Чешмеджиев и П. Стоянов оттеглят кандидатурите си за предстоящите избори. Причина за това е тяхната убеденост, че те няма да бъдат проведени честно. Четирима от министрите в кабинета на К. Георгиев напускат Министерския съвет.

На 22 август, на пресконференция пред чужди журналисти външният министър П. Стайнов, без знанието на правителството, заявява, че правителството би отложило изборите, ако до 25 август получи чрез Съюзната контролна комисия съответно указание от министрите на външните работи на трите велики държави.  

Отлагането на изборите силно притеснява ОФ правителството. В документите от този период се срещат все по-често открити заплахи срещу опозиционно настроените българи,  определяйки ги като врагове на народа:

„ Исперихска, Разградска, Дуловска, Русенска околии държат първенство по своята опозиция. Докато не бъдат физически унищожени няма да се оправят.”

 

Според инспекторите от Държавна сигурност целта на опозицията е да всее смут и уплаха сред масите и „неуравновесените политически хора” и да попречи на изборите, за да се наложи тя в едно ново правителство.

 

„Проклятие би тежало върху нас, ако като органи на властта на ОФ, при всеки евентуален случай не се справим с враговете така и с такава светкавична бързина, че да ги зашеметим на място, да ги оглупим, да изкараме от бедните им мозъци всяка охота за действие срещу властта.

 След отлагането на изборите, под наблюдение от страна на службите се поставят всички опозиционери и „съмнителни лица”. Набляга се извънредно много на създаването на добра връзка между органите на Държавна сигурност, Униформената милиция и Помощната милиция при провеждането на определените за 18 ноември 1945 г. нови избори.

Инспектори от ДС организират околийски конференции, на които присъстват прокурорите на съответните областни съдилища. На тези конференции се изнасят доклади във връзка с отлагането на изборите и легализирането на някои политически партии, както и задачите на административните и милиционерски органи при новосъздалото се положение.

Трите опозиционни партии обаче обявяват бойкот на изборите–отцепниците от Земеделския съюз, Социалдемократическата партия и Демократическата партия. Според инспекторите от ДС целта  на обявения бойкот е да се увеличи процента на негласувалите.     

От всички, имащи право на глас, на изборите за 26-то Обикновено народно събрание гласуват 85.60% .  

Присъствието на съветски войски, масовите репресии над политическите противници и използването на държавния апарат и средствата за масово осведомяване за фалшификации и пропаганда позволяват на ОФ да регистрира изборна победа–88%.

В доклада на началника на Административно отделение при МВР се отбелязва

”ценното съдействие” на инспекторите от Държавна сигурност за изнасяне на изборите.

 „Седмици наред те обхождаха градовете и селата, провеждаха конференции, упътваха околийските управители и кметовете, констатираха и поправяха грешките”.

 

    Що се отнася до сериозните нарушения при провеждането на изборния процес, в документите са посочени няколко факта:

  1. На околийските управления е наредено да запазят резерв, в размер на 30 % от избирателните карти, които да бъдат разпределени допълнително. Всеки околийски управител е бил длъжен да предаде на околийския съдия по 100 броя празни избирателни карти.
  2. Липсата на действителни адреси, посочени в избирателните списъци стават причина 43 000 избирателни карти да останат нераздадени.

 

„Допуснатите нередовности в избирателните списъци доведоха до там, че цели страници почервеняха от направените с червено мастило заличавания на неправилно вписаните лица като избиратели”.

 Раздел Втори

     Шесто Велико народно събрание

 

През юли 1946 г. Двадесет и шестото Обикновено Народно събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията, провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико Народно събрание.

То предлага да се премахне монархическата форма на управление и България да се обяви за Народна република като цар Симеон II и Сакс-Кобурготската династия се лишават безвъзвратно от всички лични и имуществени права, преимущества и титли, свързани с българския престол.

Правителството взема решение, а Народното събрание гласува Референдумът да се състои на 8 септември 1946 година, а изборите за Велико Народно събрание на 27 октомври 1946 г. На всички областни директори, околийски управители и кметове  на общините е дадено разпореждане решението да се разгласи на избирателите, чрез глашатаи и обявления пред входа на кметствата и по- видни места в общините.

Пред органите на Държавна сигурност е поставена задачата да мобилизират всички свои сили и да насочат вниманието на своята агентура към разкриване на плановете и замислите, както на ОФ партиите, така и на опозиционните групировки, свързани с предстоящите избори за Велико Народно събрание. Като важна задача се поставя и установяването на тяхното действително отношение към Народната република.

Службите се задължават да придобият по агентурен път точни сведения за позицията на правителствата на САЩ и Англия по отношение на изборите и техните намерения.

С цел да се подпомогнат ОФ комитетите при подбора на кандидатите за народни представители за Велико Народно събрание, службите са натоварени със задачата да съберат точни данни и документи за всички промъкнали се в листите враждебни на Отечествения фронт елементи, за да могат те да бъдат отменени от Националния комитет на ОФ. Тези данни и документи Държавна сигурност предава на областните съдилища, за да бъдат отхвърлени и от съда.

Предвидено е да се осигури по един секретен сътрудник, който да присъства на всички предизборни събрания-опозиционни или отечественофронтовски, които да донасят писмено за хода на събранието, повдигнатите въпроси и становището на ораторите, с цел да се вземат съответните мерки.

За нарушенията на избирателния закон са предвидени строги наказателни разпореждания.:

 „Председателите и членовете на бюрата се наказват с тъмничен затвор и глоба до 15000 лева, ако допуснат да гласува някой, който няма право, ако съзнателно допуснат някой избирател да гласува, ако намалят времето за гласуване или ако някой увещава избирателите с коя бюлетина да гласува.

За унищожаване на изборните книжа или кутия нарушителят се наказва със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба до 20 000 лева”.

 На конференция, състояла се на 26 септември 1946 г. министър Югов посочва, че тъй като изборите представляват интерес и за външния свят, те ще се следят най- внимателно и от други страни.  Затова е необходимо Народната милиция да покаже пред целия свят, че е способна да се справи със задачата и че в България съществува действително демократичен режим, обезпечаващ пълна свобода на българския избирател.

 „Опозицията да има пълна възможност да участва в избирателната кампания, но и всеки да знае, че ако наруши законите, ако провокира, то няма международно и вътрешно съображение, което да спре нашата народна власт да прати този, който провокира там, където му е мястото”.

 По време на изборната кампания активно се прилага приетият от правителството на Кимон Георгиев Наредба-закон за защита на народната власт. На практика той легализира масовия политически терор, започнал след 9.09.1944 г. Сред изброените престъпления са създаване на опозиционни организации и разпространяване на невярна информация. Прилага се комбинирано с Наредбата закон за съдене от Народния съд. По тази Наредба-закон е арестуван Кръстю Пастухов, който е обвинен за публикацията „Не ме изкушавайте лицемери”, поместена във в. „Свободен народ”, с която критикува реч на Г. Димитров.

Няколко дни, преди изборите за Велико Народно събрание, на 23 октомври 1946 г. е обявена неговата присъда от Върховния касационен съд. Същият е осъден на 5 години затвор и лишен от граждански и политически права, като целта е той да не може да участва в избора срещу комунистическия лидер Г. Димитров.

В същото време, на предизборен митинг на Отечествения фронт министър Югов отправя открити закани срещу опозицията в България. Той обвинява привържениците на Никола Петков, Лулчев и Мушанов в престъпни намерения. Югов посочва, че в своите вестници, с едри букви те дават гласност на всички ония противобългарски предложения, с които се цели унижаването и унищожаването на нашата страна, каквито се правят на Парижката конференция и в комисиите по изготвянето на договора за мир с България.  Като говори от името на народа. Югов заявява:

Народът ги обвинява в техните престъпни намерения да разрушат вечната дружба между българския народ и Великия Съветски съюз, в лицето, на чиито народи и ръководители, начело с генералисимус Сталин народът вижда своите искрени приятели и защитници на националните интереси на нашата страна”.

Предвидено е в деня на изборите към участъците да се прикрепят разузнавачи и чиновници, които да са на разположение на груповия началник на Държавна сигурност, прикрепен в този ден към избирателните бюра.

Държавна сигурност придобива данни за прояви на опозицията преди вота-брой на опозиционните събрания, брой на присъстващите и имената на ораторите. Взети са мерки по време на събранията опозиционните оратори да бъдат разобличени и мероприятията да завършват с реч на оратор от Отечествения фронт.

От съобщенията на началниците на служба „Държавна сигурност”, свързани с произшествията по време на предизборната борба, става ясно, че на някои места в страната са възникнали инциденти, породени от политическите спорове между привърженици на опозицията и комунисти, при които е имало ранени и убити, както и нанесени побои над задържани в милицията хора.

В деня на изборите, всички разузнавачи от тайния щат на Криминална, Административна и Стопанска милиция са предадени към Държавна сигурност. Задържаните лица, във връзка с произшествия, възникнали в резултат на спречквания между агитаторите на ОФ партиите и опозицията са предадени на Държавна сигурност за следствие.

В изборите за Велико Народно събрание на 27 октомври 1946 г. партиите, членуващи в ОФ излизат с обща листа, но с различни бюлетини. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92 %. Българската работническа партия /к/ получава 53, 14 % от гласовете.

В този раздел на сборника са поместени и таблици за резултатите от изборите за Велико Народно събрание за градовете в страната, в зависимост от величината на процента на подадените гласове за БРП /к/, за ОФ партиите и за общините, населени с малцинствени групи. От поместените в тях данни се вижда, че в 26 от общо 103 града в България, комунистите получават под 50 % от гласовете-Велико Търново, Кърджали, Разград, Добрич, Търговище, Габрово, Карлово и т. н.

Най-голям процент опозицията получава във Варненска, Русенска и Плевенска област. В някои селища броят на гласовете е повече от 70%, като са отбелязани и такива с над 80%.

В изборите за Велико Народно събрание, Народен съюз „Звено” претърпява пълно поражение. Неговият председател Кимон Георгиев, който е безкрайно разочарован от резултата се обръща към тези негови членове, които са гласували за други партии с думите:

 „Тези, които се подадоха на натиска на РП /комунисти/ от страх гласуваха за нея като ги порицавам, че са страхливи, ги оправдавам. Но онези, които работеха за опозицията, те извършиха измяна към партията”.

Избраното Шесто Велико Народно събрание е последният парламент в България с участие на опозицията, преди окончателното установяване на комунистическия режим.

 

Раздел Трети

Изборният процес в България при комунистическия режим – 1949-1988 г.

 Първата крачка по пътя към установяването на тоталитарния политически модел е отстраняването на опозиционно настроените депутати във Великото Народно събрание. В антипартийна дейност са обвинени:

 Никола Петков – осъден на смърт за опозиционна дейност, екзекутиран през 1947 г.

 Проф. Станчо Чолаков – член на Народен съюз «Звено» – арестуван и интерниран

 Проф. Петко Стоянов –отнет депутатски имунитет в 6 ВНС, изпратен в Белене

 Асен Баев – народен представител в Двадесет и шестото Обикновено Народно събрание и  Шестото Велико Народно събрание и репресиран.

 Борис Камбуров – народен представител в Шестото Народно събрание-осъден на 20 години затвор.

 Ангел Държански –  народен представител 1945-1947 – репресиран, изпратен в Белене

Трайчо Костов –  екзекутиран-1949 г.

През 1947 г., в България е проведен нов референдум, в присъствието на съветски войски, на който е приета републиканска конституция, известна, като Димитровска конституция. Така са положени и правните основи на комунистическия режим, който управлява страната през следващите десетилетия. С това се слага край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат и окончателно се утвърждава тоталитарната система.

В изборната кампания за Народни съвети и съдебни заседатели през май 1949 година е осъществено пълно взаимодействие между дейността на органите на МВР и на Държавна сигурност с органите на БКП. В резултат на това не се допуска организирана или друга по-чувствителна вражеска проява. Получени са само сведения за отделни опити опозиционно настроени „елементи“ да водят агитация или да пускат позиви с „противонародно съдържание“.

По отношение на вражеските елементи се вземат бързи административни мерки като най-активните от тях, след съгласуване с пълномощниците на ЦК се изпращат веднага в ТВО (трудово-възпитателни общежития), без да се чака оформянето на заповедите от МВР.

Активно се следят лидерите на БЗНС. Служители от отдел I при Дирекция „Държавна сигурност“ подслушват и записват разговорите на министър Г. Трайков с представители на неговата партия. Разговорите са свързани с издигане на кандидатурите на земеделци за изборите за народни представители, насрочени за 18.12.1949 г. От получената информация става ясно, че Трайков е възмутен от факта, че навсякъде комунистите налагат мнението си и определят кои кандидатури да бъдат издигнати.

Агенти и информатори на Държавна сигурност събират сведения за изказвания и на членове на нелегалните политически организации-БЗНС „Никола Петков“, бивши хора, православното духовенство и т.н.

Два месеца преди изборите министърът на индустрията и занаятите Петко Кунин е отстранен от поста и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“. (Осъден е през 1951 г.)

Ликвидиран е министърът на финансите Иван Стефанов, който отказва да предаде златната наличност на България на съхранение в Москва. Той категорично отказва да направи нов вътрешен заем, за който настоява СССР.

Започналата чистка в самата БКП, води до отлагане на изборите. По информация на службите, членове на нелегалната БЗНС „Н. Петков“ коментират, че:

 

 „От министрите само В. Червенков и Георги Чанков са били свободни, а всички други са били под наблюдение, тъй като руснаците ни нямали доверие и не ни оставяли да се ръководим сами, понеже щели сме да им изневерим като Тито“.

       Няколко месеца, преди изборите започват незапомнени в историята на София изселвания на хора. Капитан Митев от гр. Русе, бивш член на БЗНС „Никола Петков“ отказва да изпълни заповедта да превози интернираните с парахода си, заявявайки, че:

 

„Това било позор за българите, тъй като жени деца и старци се карали като стадо овце само затова, че не са комунисти“.

 

Общо е мнението, че изселванията са предизборна мярка, за да се всее страх и така БКП да си осигури изборите. В действителност много от реакционно настроените хора са в паника, очаквайки всеки момент и те да бъдат изселени.

      Основните въпроси, които се коментират сред населението, непосредствено преди изборите за народни представители и окръжни съветници са свързани с оформянето на двете крила в БКП-на старите комунисти и тези, дошли от СССР. Коментират се и действията на пристигналия от Съветския съюз, пратеник на ГПУ Юдин, който заявил, че „целият ЦК на БКП е гнил“. По негова заповед са арестувани много министри от българското правителство.

Колежът в Симеоново е пълен с арестувани народни представители, включително и Антон Югов.

По данни на службите, сред населението усилено се коментират съобщенията на радио Лондон, според които е задържан и българския военен министър, както и началникът на Щаба на войската. В България до този момент са арестувани 300 души. Предава се информация за подготвян военен преврат срещу властта, начело с генерал Попов и разкриването на 800 души, военни, замесени в подготовката на преврата, както  и задържането на генералите Кинов, Тошев, Лекарски и Стойчев.

Предизборната обстановка в страната най-точно е характеризирана от Никола Русев, преводач при американските военни аташета, според който:

 

„Съветският съюз и ВКП били загубили доверие в българското правителство и БКП и затова се постарали да вземат властта в свои ръце“.

 

В резултат от всички тези събития се стига до извода, че изборите ще бъдат отложени още веднъж, тъй като България щe стане съветска република-„Задунайская република“.

     В документите е поместено и изказване на журналиста Кръстю Кръстев, според което в България през този период са разположени съветски части с наименование „Чон“ (част особена назначения). Хората на тези части ръководели всичко, дори и Държавна сигурност, затова през този период са арестувани нейни служители и ръководители.

Не случайно, в справките, изготвени от службите през този период се помества твърде различна по характер информация:

 

   „В цялата страна се провеждат събрания, конференции, украсяват се клубове, витрини, уреждат се кътове на генералисимус Сталин, пишат се лозунги. Наред с това обаче са допуснати и много слабости и са забелязани прояви на „вражески елементи“.

 Според поместените сведения, вражеската дейност в изборната борба се изразява до голяма степен в писане на лозунги, със съдържание против изборите, срещу народната власт и против СССР. В резултат на получените агентурни данни са разкрити някои от разпространителите на позивите, между които и ученици.

Засечени са „вражески изказвания“ на земеделци от различни селища на страната.

Отчетени са „положителни“ резултати от реализацията на разработка „Средна гора“, по време, на която са били задържани близките на предварително набелязани от Държавна сигурност хора.

От придобитите сведения, за настроението сред обикновеното българско население преди изборите става ясно, че народът се е абстрахирал и „не го интересуват никакви избори“. В този момент единствената надежда за него е да чуе някаква новина, казана от чуждото радио:

 

В Америка знаят, че изборите и този път ще се проведат при голям терор, който фактически започна с масовото изселване от София, но все пак от Америка заявяват, че бъдещето не е на комунизма“.   

 

   На 18.12.1949 г. са отчетените бляскави изборни резултати за БКП, въпреки констатираните нарушения: в избирателните списъци на много места са вписани имена на несъществуващи лица, не са отметнати имената на вече гласували хора и т. н.

 

    При провеждането на местните избори през 1952 година, активна дейност осъществява Управление III-ДС, отдел „Анонимки“. При случаи на разпространение на анонимни позиви, насочени срещу комунистите, се вземат автографи на съмнителните лица, които се изпращат за експертиза. Обекти на активни разработки стават голяма част от хората, обявили се против изборите и кандидатите на ОФ. По отношение на тях се набелязват агентурно-оперативни мероприятия, а тези с „вражески прояви“ се вземат на отчет.

В донесенията на агенти, секретни сътрудници и информатори на ДС е поместена информация, според която във връзка с изборите опозиционно настроената част от българското общество очаква намесата на външни сили, като разчита преди всичко на Англия и САЩ. Те изразяват и своето несъгласие гласуването да се извършва само с една листа-тази на ОФ, което на практика задължава всеки да гласува за комунистите.

Например, д-р Никола Тонев, бивш аташе е засечен от службите да говори срещу начина, по който се провеждат изборите у нас:

 

„Това диктаторско управление, което изхожда от СССР уби нашия народ морално и материално. Изборите са интересни само когато има две листи, а при сегашното положение те са невалидни”

 

До всички окръжни и околийски управления е изпратена заповед № 212, с която агентурата се задължава да следи настроенията на гласоподавателите и при получаване на сигнали да уведомява началника на ДС за своевременно вземане на бързи и ефикасни мерки. Според същата заповед, трябва да се проучат задълбочено кандидатите и да се вземат мерки за подменянето им, ако има настроения срещу тях.

В изпълнение на същата заповед, във връзка с изборите се вземат агентурни и официални мерки да не се допуска използването от вражески елементи на печатниците, циклостилите и пишещите машини.

     В изпълнение на заповедта в Бургаски окръг например, целият агентурно-информационен апарат е вдигнат в бойна готовност. За активно разработване на обектите и обезпечаването им с достатъчно по количество и качество агентура са вербувани нови 151 сътрудника и 23 явки. След определянето на кандидатите за депутати в окръга, службите извършват проверка на всички кандидати. За 51 от тях са открити оперативни данни и по линия на Държавна сигурност са отстранени.

     Проявите на вражески настроените елементи се свеждат до късане на избирателните списъци и на портрети на комунистически лидери, разпространяване на анонимни листовки със съдържание, насочено против изборите, агитация на хората да зачеркват имената на кандидатите, отбелязани в листата и т. н.

     Дадено е указание агентурата да обезоръжи обектите, като им внушава, че ако гласуват с лозунг или зачеркнат отбелязаните в листата кандидати, няма да постигнат никакви резултати, а могат да бъдат заловени и да привлекат вниманието на органите на властта върху себе си.

     От общия брой на гласоподавателите (99.15 %), за депутатите на Отечествения фронт гласуват 98.70 %. Зад тази „бляскава победа“ стоят гласовете на хора, изправени пред страха да не попаднат в полезрението на Държавна сигурност, в случай че не гласуват с единствената листа, тази на Отечествения фронт.

Бивш индустриалец от Габрово е засечен да споделя пред свои съграждани:

 

От нашите избори никой не се интересува. Всеки ще отиде по заповед да гласува. Това обаче не е волята на народа. Аз ще отида да гласувам, но отивам от страх, а не да упражнявам своето право.“

 

Проф. Станчо Чолаков, бивш член на ИК на „Звено” заявява:

 

„Трябва да се пазя, защото във връзка с изборите щяло да има арести и ще се държи сметка за държанието на всеки по отделно.”

 

       През 1956 година, когато се провеждат поредните избори за народни съветници и съдебни заседатели, както и през 1957 година-по време на изборите за народни представители в НРБ, голяма част от хората, изразили по един или друг начин неодобрението си към комунистическата власт вече са обекти на Държавна сигурност и са взети на отчет.Така е отнета всяка възможност тези хора да въздействат в бъдеще върху изборните процеси в страната.

      Проявите на вражеска дейност се изразяват единствено в агитация, насочена към неучастие в изборите, гласуване с лозунги и изказвания, свързани с това, че изборите са предварително решени в полза на ОФ:

 

Всичко ще мине формално и ще се оформи търгът и да се каже пред външния свят – вижте, че ние правим избори и печелим 99.99%. Нима те мислят, че на Запад има хора, които могат да повярват, че изборният резултат изразява волята на народа”.

В средите на Н. Петковистите, царските офицери, Михайловистите, Цанковистите, бившите хора и с неустановена политическа принадлежност лица, коментарите във връзка с изборите са различни. Посочва се, че една част от тях се примирява със своето положение и губи надежда за промяна на властта, тъй като според нея американците „дремят”.

Друга част от вражеските елементи още се надяват, че положението ще се промени,   като някои залагат надеждите си вече на Западна Германия. Органите на ДС засичат изказване на Пенчо Панов, царски офицер, национал-либерал, който посочва:

 

„Разсипаха ни комунистите до основи, но се чака Западна Германия, тя ще свърши работата. Много земеделци се предават един по един, но това се знае, че е под натиск върху тях. Остана верен само Димитър Гичев.”

 

 

    В документите се съобщава, че към лицата, направили вражески изказвания е насочена агентура, извършва се проучване, след което се взема отношение. За документация на тяхната дейност се завежда активна разработка.

    По отношение на международните събития са засечени изказвания, че по мирен път не могат да се уредят въпросите, че войната е неизбежна. Както се чувало за Турция и Сирия „всеки ден ставали неприятни неща на границата им и ако днес избухне войната, то по-голямата опасност идвала не от Германия, а от създалото се положение около Сирия“. Бивш член на БЗНС посочва:

 

„Ето станаха вече 13 години и ние все чакаме да падне властта, но няма що още толкова ще чакаме и няма да се откажем. Сега дано турчина да направи нещо, защото се е поразмърдал.”

 

„Всички виждат спасението само в една война, която много скоро ще се наложи на руснаците, които мъчно биха я приели, защото ще бъдат унищожени.”

Сигнали за организирана вражеска дейност през този период Държавна сигурност не е получила. В информации за коментарите и изказванията на вражеските елементи се посочва, че във връзка с изборите голяма част от хората вече са на мнение, че не трябва да се предприема нищо, тъй като с това можело да си навредят, „да ходят по милиция, затвори и пр.“

 

„От предстоящите избори не очаквам нищо. Може само да загази някой покрай тях и затова е най-хубаво да си кротува човек, докато минат изборите, защото на такива избори пращат в Белене”.

 

   Според придобитите сведения от службите някои вражески елементи са възнамерявали да започнат отпечатването и разпространението на позиви, но по-късно се отказват пред страха да не бъдат разкрити. Посочва се, че повечето от вражески настроените лица ще участват в изборите и ще гласуват за кандидатите на ОФ само защото се страхуват от властта–да не бъдат уволнени, наказани и пр.

 

„Под силата на страха, всички хора ще гласуват за кандидатите на ОФ. След изборите, пресата ще гръмне, ще се пишат информации, доклади, че народа гласува 100 на 100 %.”

 

През 1967 г. в структурата на КДС е създадено Шесто управление за борба с идеологическата диверсия, което активно участва в изборните процеси до 1988 г. (тогава са проведени последните избори в България в условията на комунистическия режим). По всички сигнали за „вражеска дейност” по време на изборните кампании  Държавна сигурност провежда профилактични мероприятия, като лицата обявили се по някакъв начин срещу комунистическата власт незабавно се задържат от службите.

Тези профилактични мероприятия дават „нужния резултат”:

 

„Взели сме мерки. Данни и сигнали за готвеща се вражеска дейност във връзка с изборите няма”.

Четвърти раздел

Седмо Велико Народно събрание

Информацията, поместена в четвъртия раздел на сборника до голяма степен определя насоките, в които трябва да се търсят отговорите, на все още неизяснени въпроси, свързани с българския преход от тоталитаризъм към демокрация.

Основните документи в този раздел са оперативни информации за политическата обстановка в страната, проявите на опозиционните сили и подготовката на партийните организации за изборите, седмични оперативни информации за съотношението на политическите сили, извадки от телефонни обаждания във Висшия партиен съвет и т.н.

През януари 1990 г. са закрити Шесто управление, Второ Главно управление и Четвърто (икономическо) управление. Създадена е Национална  служба за защита на конституцията, като от общо 908 служители от трите закрити управления на Държавна сигурност 581 влизат в новосъздадената служба. От поместената в сборника информация става ясно, че освен да пази конституцията, новата служба активно участва в предизборната борба.

В тази борба управляващата партия БКП и опозицията са поставени в коренно различно  положение:

 

   „БКП (БСП) разполага с цялата държавна власт, съответстващия й репресивен апарат, а опозицията е с голи ръце”.

 

Създаденият Информационно-социологически център на Висшия съвет на БКП всяка седмица изготвя оперативни информации, свързани с изборите. В тези документи са поместени сведения за Съюза на демократичните сили, според които последният целенасочено и активно въздейства върху населението, чрез масовите си прояви в столицата и някои големи градове. Във всички информации от общините с тревога се отбелязва внушителността на митинга, организиран от СДС на 25 февруари в София, който е определен като антикомунистическа предизборна кампания.

В същото време се отбелязва, че на много места партийните организации не са преодолели напълно шока и стаписването от бързо изменящото се състояние на политическите сили.

Според оперативна информация за политическата обстановка в България от 13 март 1990 г. в страната се извършват прегрупирания на опозиционните организации, с явни или скрити политически аспирации, които заслужава да бъдат следени по-отблизо

Получени са данни, че най-резултатни са усилията за увеличаване на членския състав на БЗНС Н. Петков и НФТ Подкрепа,  като последната е декларирала   синдикалната си същност, но на практика осъществява политическа дейност. Въпреки, че нейното влияние е най-силно сред интелигенцията, предимно сред  лекарите и учителите, изразяват се опасения, че тя ще бъде по същество организация за политическа дейност на Съюза на демократичните сили в предприятията и учрежденията. 

Безпокойство създава и ясно проявената увереност в победата на изборите, изразена  от  всички хора, присъстващи на митинга на СДС, проведен на 18 април 1990 г.

В сборника са включени многобройни информации, в които са поместени  документирани телефонни обаждания на граждани, свързани с предизборната ситуация в страната. Повечето от тях са определени като сигнали, заслужаващи повишено внимание. Извадките от тези телефонните обаждания се използват, за да се придобие   точна представа за настроенията на голяма част от електората на БСП и безпартийните. Извадките се изпращат до министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, след което се предават в Центъра по предизборната работа към Висшия съвет на БСП, чиито председател е Любен Гоцев.  

    Генералите Любен Гоцев, Атанас Семерджиев,  както и заместник-министърът генерал-майор Красимир Саманджиев са едни от главните фигури, които дирижират хода на предизборната кампания в България през 1990 г.

С решение № 14, от 4 септември 2007 на Комисията, Любен Гоцев е обявен за щатен служител на ПГУ – ДС.

С решение № 14, от 4 септември 2007 на Комисията, Атанас Семерджиев е обявен за сътрудник на III-то Управление на ДС

С решение № 136 от 2 юни 2010 г.  на Комисията, Красимир Саманджиев е обявен за щатен служител на ДС

 

Според поместената в документите информация, членовете на БСП и някои безпартийни са крайно разочаровани от организацията на тази кампания. По повод поканата за участие на комунистите във Великденското богослужение, много от тях изразяват недоумение, а други открито протестират:

 

Чета в днешния вестник Дума, че трябва да идем на Великденска служба, Сами ли да идем или ще ни закарате под строй?  

 

 Толкова десетилетия ни възпитаваха в атеизъм, а сега ни канят на църква? Трудно ми е да го възприема  

 

Четох във вестник Демокрация за върховен цинизъм, че сме спонсори на двата филма за Белене…Получава се така: ние даваме финансова подкрепа, за да ни разобличават”.

 

      В голяма част от документите са посочени основните упреци на гражданите,  свързани с начина, по който се води предизборната кампания от БСП. Те питат къде са тези 120 души от Висшия партиен съвет, тъй като само пет от тях ходят из страната. Хората, присъстващи на митинга в Силистра например, на който е говорил Г. Пирински остават  напълно разочаровани от него.

Много граждани не разбират, защо по Българската телевизия и Българското радио се излъчват предавания, пълни с нападки срещу БСП. Те смятат, че ВПС, трябва по-енергично да защитава милионната армия социалисти. Гражданите питат на кого е Българската телевизия? С кого е ? Кого обслужва тя? Особено остри са критиките към предаването Всяка неделя, с водещ Кеворк Кеворкян.

Изразени са мнения, че съществува дисбаланс в програмата на Българската телевизия като е  дадено повече време на опозицията. Привърженици на БСП протестират:

 

По телевизията не казват нищо за правата на един милион обидени социалисти

 В предизборния период, основната задача на Националната служба за защита на конституцията е разкриване на евентуалните опити на чужди и вътрешни сили за пряко вмешателство или влияние върху хода на предизборната кампания и крайния резултат от изборите.

В справка с гриф Поверително се посочва, че е възможно опозиционните сили да насочат своите усилия към пълно дискредитиране на БСП като политическа сила, да  укажат тотален натиск върху избирателите, да отправят заплаха за бойкотиране на изборите. Службите предлагат мерки за предотвратяване на тези прояви, като една от тях е да се направи пълна характеристика и да съберат биографични данни на лидерите на опозицията и на отделни служители в радиото и телевизията, с цел използването им в предизборната кампания.     

Никак не е случаен фактът, че петдесет и една партии стартират в предизборната кампания. Целта е създаването на голяма коалиция и правителство на националното съгласие (в което обаче БСП да има мнозинство).

На извънредно разширено заседание на Колегиума на МВР на 25 юни 1990 г. Атанас Семерджиев заявява, че акцент в работата на Щаба към МВР се слага върху оказването на съдействие на политическите сили с нашите специфични средства за решаване на тази задача. Началникът на Националната служба за защита на конституцията Георги Пилев обаче отбелязва, че оперативният състав е започнал да надига глас, че изпълнава функции на бившето Шесто управление на Държавна сигурност.             

Независимо от нарастващото напрежение в обществото, в резултат от поляризацията на политическите сили, задачата е изпълнена: на изборите за Седмо Велико Народно събрание БСП – получава  53 % от гласовете (точно толкова получават комунистите на изборите за Шесто Велико Народно събрание през 1946 г.–53,14 %.

Пред Колегиума на МВР, Любен Гоцев съобщава нещо, което е много близо до истината, но казано от него звучи парадоксално:

 

„И ние печелим избори, защото нашето население не иска да се откаже от сталинската, без да осъзнава това, уравновиловка. А пък сталинската уравновиловка върви ръка за ръка с диктатурата на посредствеността. И тази симбиоза между сталинската уравновиловка и господството на посредствеността е нещо страшно. То ни изкара сега изборите“.       

    

     В състава на Седмото Велико Народно събрание влизат 63 души, агенти на комунистическата Държавна сигурност, които продължават да оказват политическо влияние върху развитието на България и през следващите години.

С решение № 14 от 4 септември 2007 година на Комисията по досиетата са оповестени техните имена.

 

* * *

В книжния вариант на сборника са поместени 142 фотокопия на оригинални документи, а в разширения електронен вариант – 221. В изпълнение на чл. 31, ал. 6 от Закона, когато в съдържанието на текстовете е включена информация, засягаща интересите на трети лица, в публикуваните документи тя е анонимизирана.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Галунов Т., Избирателни системи и парламентарни избори в България (1944-1989), Университетско издание „Св. Св. Кирил и Методи“, В. Търново, 2017 г., стр. 7-9

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.