Дехуманизация на македонското малцинство, организиран тормоз и отказ на властта от диалог

Из Годишния доклад за правата на македонците през 2019 г., изготвен от Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци, жертви на комунистическия терор, и „Народна

 

През март 2019 предаването „Неудобните“, издание на „Благоевград нюз“ и „Топ преса“, излиза със своя 19-и епизод от втория си сезон под заглавие „Скандал! Епизод на „Неудобните” влезе в скандален текст на годишния доклад на ОМО „Илинден”!“ Става дума за годишния доклад за правата на македонското малцинство в България през 2016 г., в който бяха цитирани няколко предавания и вестникарски публикации, свързани с тази медия, като пример на слово на омраза. Те са недоволни от това, че са цитирани в доклада ни, макар да не посочват неточности в цитирането, нито пък, че са цитирани извън контекст. Заплашват, че би могло да има ответно обвинение от тяхна страна за набедяване. Твърдят, че обидите на етническа основа представлявали „изразяване на обективно мнение“, всичко казано било „искрено“ и „пълни истини“, и се заканват, че ще продължат да коментират по същия начин за „ОМО „Илинден“. „Неудобните“ представят себе си за жертви на нашия доклад, като го оприличават с докладите, правени от комунистическите служби за сигурност, и го приравняват с репресиите против „политическите вицове“ в миналото. Смятат, че цитирането им в доклада представлява проповед на омраза срещу тях, докато обратно, протестите против словото на омраза в доклада са охарактеризирани като искане да се ограничи репресивно свободата на словото и „опит юридически да се легитимира една журналистическа критика като репресия“.

Един от лайтмотивите на това предаване е, че обижданите от тях хора е трябвало да са щастливи,  че „въобще някой ги брои за хора“, и да им бъдат „благодарни“, защото те били единствените през годината, които им обърнали внимание.

Освен че трябва да бъдат благодарни, че ги ругаят, към  македонските организации са отправени три искания: да докажат, че не са алкохолици, да докажат, че не са правили финансови злоупотреби, и незабавно да се разтурят.

Членовете на организацията са призовани да опровергаят обвинението в алкохолизъм, като „заявят, че не употребяват алкохол“, и докажат, че са въздържатели. „Неудобните предлагат да се отиде с дрегер при македонците и да се проверят промилите алкохол. Македонските активисти са „се пропили и дори не отричат това“, „когато коментираме алкохолната зависимост, да речем мъката по Македония, давена в алкохол, никой не я отрича в този доклад“. „Те всички са пияни и агресивни“, „горди пияници“, с които „не може да се говори, защото са агресивни и не приемат чуждо мнение“. Да се каже, че не са алкохолици, е „все едно да кажеш, че папата е мюсюлманин“, „ако идват тука, ще помоля да са малко по-трезви“ и сутрин да вземат средства за изтрезняване.

Македонските дейци са дехуманизирани: наричани са „тези същества“ и достойнството им по различен начин е унижавано. „Като видиш ръководителите, взимай пример надолу за масата, то срамна работа“. Като се вземе предвид, че между ръководителите са влизали и влизат професори, инженери, лекари, учители, общински съветници, бизнесмени, редактори на медии, дисиденти, лежали в българските затвори за своите убеждения, и подобни, като никой от тях не е съден по криминални причини, а нито са известни с нещо неморално пред обществото, подобни изявления явно демонстрират омраза на национална основа, защото това е единственото, което авторите на предаването знаят за тях.

Предаването е илюстративно за изключително примитивното и вулгарно ниво, на което се смята за приемливо да се говори за македонците в България и което се смята за напълно нормално и дори похвално. То не е единственото през тази година.

Словото на омраза против македонците добива на моменти фашизоидни черти, като например в статия в един от най-престижните български ежедневници „Труд“ от 6 септември, чиято авторка определя себе си като „българка с арийски корени“. Тук се говори за „македонизмът- садистичната утопия, отнела живота на десетки хиляди българи оттатък границата и променила съдбите на стотици хиляди българи от Пиринска Македония”, хората с македонско самосъзнание са наречени „хора с отсечен български корен“, на които се дарявала идентичност и се узаконявало това да са „македонци“. Авторката призовава „да гледаме на територията на запад от Огражден (т.е. Р. Македония, б. ПКТ) като насилствено откъснато парче земя от България с българско население и самосъзнание, обитаващо я повече от 1300 години. Милионно население, насилено да се откаже от българския си корен и да се припознае като македонско. След 1944 г. над 150 000 българи бягат от югославска Македония, над 100 000 са минали през лагери и затвори и още през първите години повече от 35 000 българи, отказали да се нарекат македонци, са избити. Този геноцид…”, „Геноцидът над българите“.   Заради подкрепата на Македония за НАТО министърът на външните работи е обвинена, „че е забравила българското си потекло“.

Досега не е документиран нито един случай на човек, убит или затворен, защото не е искал да се декларира македонец, но подобни генериращи омраза митове се смятат за обикновени и общоизвестни „истини“ в България.

Не изостава в своята радикална националистическа реторика и главният редактор на влиятелния ежедневник „24 часа” Зюмбюлев, който на 12 февруари излиза с „колонка на редактора”, в която твърди, че „е иcтина, че т.наp. мaĸедонци cа титовско-cталиниcтка измишльотина за обезбългаряването на поречието на Вардар“, „идеята, че съществуват македонци, е изцяло антибългарска“. Хората, поддържащи идеята, че има македонска нация, са определени като „титовско-коминтерновски изчадия“ и „титовско-коминтерновска клика“, която „краде идентичност не само от Гърция, но не по-малко и от  България“.

Този език на омразата преминава от медиите в онлайн блогове и обикновени разговори. За илюстрация за начина, по-който се говори за македонската нация и идентичност в интернет пространството, може да послужи публикацията в блог.бг от 27.06.2018 г. „Етнически състав на днешната македонска „нация“, в който македонската нация (в кавички) е представена като съставена от други „реални“ етноси, за разлика от „чудатия етнос „македонисти”, който е „глупост“, и „фалшивият етнос „македонисти”, който е „денационализирана сбирщина“.

Характерно за българската реалност е и че през последните десет години се появи цяла специализирана група вицове, осмиваща и деградираща македонците като неграмотни мегаломани и глупави неосъзнати българи.

Деградиране идеите и дейността на македонските организации

Съставна част от дехуманизацията е подмяната на идеите и целите, които си поставят македонците. Те са представени като сепаратисти и врагове на България. Например Ваня Симеонова нарича Дружеството на репресираните македонци „сепаратистката партия“, въпреки че дейността на дружеството е насочено към грижа за правата на хората, лежали в българските комунистически затвори заради тяхното македонско самосъзнание.

„Неудобните“ нападат идеите на македонските активисти особено остро. Тяхната политика и идеи са деградирани, политиката им е определена като „близка на сепаратистите, предателите и фашизма“. Риторично е зададен въпросът: „Къде виждаш логика в съществуването на ОМО „Илинден“. Изразяването на позиции от страна на македонските организации е определено като „да си лаят, да си джавкат, да си говорят…“ Докладите за правата на македонците са охарактеризирани „като поредната им глупост“.

Нападани са и тези, които биха се осмелили да защитят македонците. Например Български хелзинкски комитет е наречен „единственият върл защитник на македонистите в спора им с българската съдебна система“.

Важна част от компрометирането на македонските организации е представянето им за платени от чужди държави предатели, хора които нямат идеи, но организациите им имат финансови цели.

На 4 януари „Топ преса” излиза с манипулационна „новина”, че „Македония спира финансирането на ОМО „Илинден”?” Авторът говори за „решението на македонската власт да спре издръжката на промакедонски организации в България – такива като ОМО „Илинден” и ОМО „Илинден”-ПИРИН.“

За „Неудобните“: македонските активисти „нямат корпоративни интереси, а само идеи за дребно финансиране, нямат никакво покритие и няма за какво да се борят“. Те изпълняват някаква поръчка, която „е ясна“. Многократно настояват македонските организации и техните ръководители да „докажат“ публично, че не са извършили финансови злоупотреби, къде са отишли  парите и „колко гроздова“ (ракия) е била купена с тях. Те трябвало да правят това, защото мнението за тях било „общо“ и „се знаело“. Това искане е лайтмотив на предаването и дори е определено като единствения му смисъл.

Ваня Симеонова в „Струма“ внушава, че „воденето на дела в България и Страсбург се превърна в нейно основно занимание“ (на ОМО „Илинден“) и че „до момента страната ни е платила 35 000 евро, които са отишли у адвокатите и лидерите на сепаратистката партия“.

Тази тенденция е доста характерна в българското публично пространство – македонците са редовно и безнаказано очерняни и клеветени по различни основания и без доказателства, а след това от тях се очаква да се оправдават и да доказват, че не са виновни. Досега не е известен нито един случай на внесено оплакване в съда или в друга институция за злоупотреби със средства в македонски организации или ръководители, нито пък някога в публичното пространство са изнесени данни за такива злоупотреби, но това очевидно не е проблем за определена част от медиите в България. Доскоро (виж докладите за последните две години) се прилагаше тактиката срещу членове и македонски организации да се започват по други измислени (не финансови) поводи разследвания от прокуратура и полиция, целенасочено разгласявани чрез медиите, а фактът, че в нито един такъв случай досега не бе открито някакво нарушение, никога не е бил съобщаван чрез медиите. По този начин се поддържа постоянно образът на македонците в България като врагове и престъпници.

ОРГАНИЗИРАН ТОРМОЗ

И през 2018 г., както и всички предходни от 1990 г. насам, на публичните събирания на македонски активисти присъстват с подчертана неприкритост цивилни агенти на Държавната агенция за национална сигурност. Такъв през 2018 г. бе случаят с всемакедонския събор в Мелник и отбелязването на 100-годишнината от македонското Кресненско въстание в село Стара Кресна. Друга форма на психологически натиск представлява практиката полицейска камера да заснема всички присъстващи и цялото събитие, което традиционно се прави с всемакедонския събор, но не само. На 16 февруари 2018 година, при посещение на делегация на Европейския свободен алианс в гр. Сандански за среща с представители на македонски организации, местният кореспондент на в. „Струма“ провокативно заснема в лице всеки присъстващ на пресконференцията, след което открито отива в сградата на намиращото се в съседство управление на МВР. Подобни, съзнателно неприкривани и дори демонстративни действия имат цел да сплашат присъстващите.

През 2018 г. излязоха първите присъди по протаканото две години съдебно дело, свързано със системния тормоз срещу активиста на ОМО „Илинден“ Кирил Тилев, обиждан на национална основа и заплашван от член на управляващата партия и колега Методи Христов. След като директорът и прокуратурата отказват да го защитят, Тилев подава жалба в съда. Делото продължава две години, като Тилев е подложен на силен натиск да се откаже от делото, „съветван“ е, че Христов работи за службите за сигурност и зад него стоят всички местни структури на властта, а след като това не го обезкуражава, следват и заплахи. Събитията потвърждават, че Христов има силен гръб в институциите (виж и доклада ни за 2017 г.). Христов завежда контрадело за клевета. Съдът постоянно отлага делото на Тилев и предлага да спре двете дела, ако двамата се помирят. Тилев отказва. В един момент, докато е на лозето си, срещу него е стреляно и нападателите така и не са открити. Христов заплашва колеги да лъжесвидетелстват срещу Тилев и когато свидетелството не му харесва, ги напада морално и физически.Съдията Филчев отказва да вземе предвид сигналите за това и да разпита потърпевшите.

На всички етапи от делото Тилев среща затруднения поради македонското си самоопределение. Има спорове с адвоката си Виолета Станкова: „Казах й, че съм член на македонската организация ОМО „Илинден“. Поспорихме малко, тя ми казва – нема македонци, аз казвам – има, ето, аз съм македонец и съм пред тебе. Друг ден пак зачекнахме македонския въпрос, изгони ме – марш навънка, нема македонци… След некой ден ми вика – македонец си, не е престъпление“. Тя го съветва: „Няма да вмъкваме македонския въпрос, съдията да не погледне с лошо око върху делото.“ Такива проблеми се появяват и в съда. На едно от заседанията, когато става ясно в какво са се състояли обидите от страна на Христов, един от членовете на съда възкликва: „А, значи за това са проблемите между вас, за македонския въпрос!“. Тилев решава да внесе в съда писмено изложение как е обиждан и тормозен на етническа основа: „На второто заседание ли, или на третото описах как Методи Христов ме е нагрубявал пред колеги – нема македонци, измислена народност, псувни и други неща. Съдията го прегледа и каза – не го приемам това, и ми го върна“. На заседанието на съда по делото, проведено на 17.09.2018 г. адвокатът на Христов – Парапанов, представя пред съда текста на нашия миналогодишен доклад, публикуван в македонския вестник „Народна воля“, в който е описан случаят на Тилев. „Съдията Филчев взима вестника, разглежда го. Пита какъв е тоя вестник, кой го издава? Отговорих аз – издава се в Благоевград от ОМО „ПИРИН“ легално. Филчев, съдията: Нема македонци, всичко е измислено от Коминтерна, какъв македонец си ти, да не си луд… Помисли малко, после каза – не можем да вмъкнем в делото македонския въпрос. Ти, Киро, си македонец, не можем да те съдим за това“. Нищо от това обаче не бива вписано в протокола по делото. Въпреки че, запитан на заседанието за народността си, Кирил Тилев заявил, че е македонец (за което също му се скарват, че няма македонци), в протокола от заседанието е записан българин. След това заседание адвокатът се отказва от Кирил Тилев с обяснението, че „не ни се съвпадат мислите.“ Следващият адвокат иска от него много пари, които Тилев едва успява да събере. В присъдата, произнесена от същия съдия, внимателно е избегнато да се посочи народността на Тилев, докато тази на опонента му е посочвана като „българин, български гражданин“. От друга страна, в присъдата, издадена срещу Тилев от съдия Рая Манолева, Тилев въпреки самоопределението си е посочен няколко пъти като „българин, български гражданин“.

На 22.10.2018 Районен съд в град Сандански решава, че Христов е виновен за клеветите, но не и за обидите и заплахите. В присъдата напълно са игнорирани и не се споменават обидите на етническа основа. Наложено му е да плати общо 2900 лева на Кирил Тилев. На 30.10. същият съд осъжда Кирил Тилев за обида срещу Христов. Макар претендираната обида да е недоказана, съдът го осъжда като виновен да заплати на Христов 1400 лева. Така, докато Христов е оправдан за множество доказани обиди и заплахи, включително и на етническа основа, Тилев е осъден за една недоказана обида.

Тилев е обжалвал делото пред Благоевградски окръжен съд.

Според думите на Тилев в течение на целия двегодишен процес: „На делото ме проучиха дали могат да ме пречупят, дали съм македонец и отстоявам убеждението си. Изпитах голем терор, тормоз психически и физически.“

Делото е илюстративно за отношението на съда към македонците – стреми се да ги обезкуражи и да защити обиждащите ги, като отказва да обърне внимание, че се касае на обиди или дискриминации на етническа основа.

ВЛАСТИТЕ ОТКАЗВАТ ДИАЛОГ

Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции.  За съжаление властите категорично отказват да започнат такъв диалог. Тази година не прави изключение. Опитите на ОМО „Илинден“-ПИРИН да организира срещи с Комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси, Министерството на образованието, премиера и президента бяха безуспешни. И тази година всички тези институции не благоволиха дори да отговорят на исканията за срещи и разговори.

През януари и февруари 2018 г. Европейският свободен алианс е направил още няколко опита да договори срещи с различни български институции, за да разговаря за положението на македонското малцинство. Срещите са били поискани по повод 10-годишнината от българското еврочленство и предстоящото българско европредседателство, но не са получили никакъв отговор от страна на премиера, президента, министрите на външните работи, образованието, Комисията срещу дискриминацията и Националния съвет за малцинствата.

Целият текст на доклада вижте тук.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.