Деница Сачева: Не мога да бъда сложена в някакви рамки и не мога да действам правилно спрямо разбирането на някой!

Споделете статията:

Юлиана Методиева: Министър Сачева, обществените вълнения за отложения през януари Закон за социалните услуги не спират. В разговора с Вас щe се опитаме да се съсредоточим върху няколко аспекти на този закон, имащи отношение с политиките за децата. Отделно и спряната Стратегия за защита на детето открива въпроса до каква степен тези обстоятелства задават проблеми в ръководеното от Вас Министерство на труда и социалната политика?

Деница Сачева: От една страна ние заедно с екипа на Министерството провеждаме дискусии в София, Бургас, предстои ни да имаме същите във Варна, Русе и в още няколко града в страната. Същевременно до 15 януари бяха получени над 100 становища от различни неправителствени организации. Те са много и разнообразни. Някои от тях  са в подкрепа на закона, други – против.  В тези, които са против общото се състои в три основни направления. Първото е искане на промяна на дефиницията  за дете в риск. Тази дефиниция не е създадена през Закона за социалните услуги, а през Закона за закрила на детето. През ЗСУ се прави  тази дефиниция по отношения на деца с увреждания, тоест – те са извадени вече априори да бъдат вече „деца в риск“. Нещо, което сама аз смятам за правилно. Това, което притеснява една значителна част от хората ,които са против закона е,че самата дефиниция „дете в риск“ е прекалено обща и дава голяма свобода за субективна преценка от страна на хората, които работят с нея. Втората група от проблеми, по които се обединяват,  е най-вече около проблемите на хората , които работят със семействата. Тоест, в каква степен семействата биха могли да защитят своите права в случай на непрофесионално, неетично отношение или ако има някаква злоупотреба със служебното положение от страна на социалните работници. И третия комплект от недоволства е свързано с това, което те наричат „пазар на социалните услуги“. Това според тях, дава възможност за безконтролно забогатяване на НПО /цитирам почти дословно/. Голяма част от коментарите са по отношение на текста, който е свързан с „чуждестранните участници в доставяне на социалните услуги“. Това събужда различни страхове, притеснения за това какво ще се случи ако български деца се извеждат от страната директно за друга държава.

Ю.М. Говорите за така наречения „страх от Норвежците“?

Не е само от Норвегия, но и от Германия, но норвежкият е най-емблематичен в последно време. Това са по принцип несъгласията, страховете.

Ю.М.Може ли да посочите откъде идват тези страхове?

Деница Сачева:.Не мисля,че източникът е само един. Първо, има действително казуси на наши български сънародници в чужбина с чужди социални служби, които започнаха да се показват през последните месеци/последните 2 години/ по-специално в някои национални телевизии. Имаше казуси с наши сънародници в Норвегия.

Ю.М.Имате предвид Мартин Карбовски и неговото предаване по бтв “Втори план”?

Деница Сачева: Не само, но и на Цветелина Оланд и на други наши български сънародници. Много дълго тези случаи се отразяваха и не се чуваше никаква друга гледна точка. Показваха се притеснените семейства, но нямаше никаква ответна реакция! Това създаде сериозно натрупване, че има проблем. И че той се крие. Към него се наслагват и други фактори. Разбира се, социалната политика винаги е била възможност за дестабилизация на което и да било правителство. В случая обаче, точно тези протести, размирици, групи във фейсбук, те от един момент нататък нямат за цел да свалят правителство. По-скоро, имат потенциал да разрушат обществото и да променят по принцип геополитическата ориентация на България, защото се наслагват изключително негативни конотации, че всичко което идва от чужбина е страшно и е заплаха. Заплаха за традиционното семейство, заплаха за идентичността, заплаха за децата. Естествено, когато има такива настроения, винаги се намират и достатъчно добри политически или квазиполитически инженери, които да ги използват. Третата сюжетна линия е свързана с религиозните организации и вероизповеданията. Тук има този тънък нюанс затова кой е носителят на Доброто,така да кажем. Различните вероизповедания пазят своята сфера на влияниe през социални услуги, подкрепа на уязвими общности, даване на дарения, осъществяване на различни акции свързани с вътрешна солидарност, дарения и така нататък.

Юлиана Методиева е главен редактор на “Маргиналия” където проблемите на децата в неравностойно положение се разработват системно

Ю.М.Да ги кажем кои са – евангелисти, конгрешани, баптисти…

Деница Сачева: Да , протестантски църкви са основно. Те в един момент са се почувствали заплашени, че инвестициите в социалните услуги от страна на държавата създават да кажем, неравна конкуренция на този терен. На терена на това кой прави добро и кой прави социални услуги. Защото как иначе бихме си обяснили факта, че една голяма част от тях се занимават с различни форми на социални услуги, подкрепяйки и помагайки уязвимите хора – било чрез дарения, трапезария, чрез сказки, беседи и т.н. Същевременно те бяха против един регламент за социалните услуги! Може би ги притеснява, че трябва да има Агенция за качеството на социалните услуги, лицензиране, стандарт за качество.

Ю.М.Ще се възползвам от моя среща с различни деноминации наскоро , където чух въпрос от представител на една от тях (еврейската) към останалите (Обединени евангелски църкви) откъде накъде в един секуларизиран свят църквите ще се намесват в образованието и възпитанието на децата, семейството! Какъв е Вашият коментар?

Деница Сачева: Както във всяка дейност трябва да се спазва един тънък баланс, който е изключително важен за развитието на обществото. Така е, по Конституция църквата и държавата са разделени. Но също така, в Конституцията е записано,че основното вероизповедание в България е православното християнство. В този смисъл, ние сме длъжни и конституционно задължени да подкрепяме българската православна църква. Това,че БПЦ може да има своите позиции, с които ние не сме много съгласни, не означава че ние трябва да поведем поход на държавата срещу църквата! Или църквата срещу държавата! Напротив, и аз с това съм се ангажирала като министър на труда и социалната политика да намерим възможностите БПЦ да бъде подкрепена в желанието си да предоставя социални услуги. Още преди, когато бях зам.министър в това министерство изразих своята писмена подкрепа за изграждането на Център за социални услуги в с.Долна Малина. Сега, през фонд Социална закрила, ще бъдат финансирани трапезарии, които ще се управляват от настоятелствата на църквата (в едно-две места в София). Дори насърчих НПО, които работят на терен, както и общините, да търсят партньорството на БПЦ. Тук не би трябвало да бъдем нито конкуренти, нито враждуващи страни.

Ю.М.На практика сте такива!

Деница Сачева: Но бих искала веднага да кажа, че и с мюфтийството, както и с евангелската църква обсъждахме изграждането на Центъра за социални услуги в Столипиново! Искам да подчертая – да не се създава това деление, тази конкуренция между държавата и църквата! Трябва да се търсят партньорства. А онова, което изискваме винаги е да се спазват съответните стандарти. Да има качество, както и да има отчетност и прозрачност, защото това са публични средства, или в някои случаи – европейски средства. От тази гледна точка за нас няма разлика дали ще работим заедно с църковна организация или с НПО!

Ю.М.Имате обаче проблем. Същите тези организации успяха да спрат толкова важен документ като Истанбулската конвенция за защита от домашно насилие! Те са повече социално деструктивни, защото спират документи и закони,които биха решили проблемите на обществото в една деликатна сфера, каквото е семейството и насилието над жени и деца!

Деница Сачева: Точно в дебата за Истанбулската конвенция решението взе Конституционният съд. В този случай обаче, за мен е безпредметно да се търси конфронтация. Защото това само може да доведе до допълнителни разделителни линии, а в последните години всички социални връзки в обществото са разкъсани. Аз не бих искала да съучаствам в задълбочаването на този проблем! По-скоро съм склонна да търся компромиси, варианти, в който можем да работим заедно. Не мога да работя на терена на конфронтацията.

Мила Минева:

Мила Минева е преподавател по социология в СУ, работи в катедрата по проект за образователните неравенства

Разбира се, никой не е в състояние да наложи политики, които обществото отказва да приеме. Но когато става дума за компромиси, бихте ли казали къде са границите на компромиса? Понякога такъв се оказва компромисът, че в крайна сметка основни неща, които са с кауза, каквато например има в Стратегията за детето, той е неприемлив?

Деница Сачева: Аз не съм участвала в този процес със Стратегията за детето. Участвам в сегашния, който засяга Закона за социалните услуги. Правя всичко, което е по моите сили да обясня какво представлява този закон. Постигнали сме в известна степен някакво съгласие с нашите традиционни партньори, че семейните политики трябва да бъдат извадени от ЗСУ, защото ЗСУ той не се занимава с тях. И всички тези страхове и притеснения се отнасят до организацията, контрол и планиране на социални услуги, които са за всички категории хора – както за деца, така и за възрастни,хора с увреждания и т.н В момента всички предложения, които сме получили за Закона за социални услуги, сме ги предоставили на Парламента и сме предложили да бъде съставена работна група от юристи по семейно и конституционно право. Тази група трябва да прегледа внимателно всичко и ако има текстове, в които има нещо рационално да се предложат промени в Закона за закрила на детето, в Семейния кодекс, така че да се намали напрежението там, където то съществува. Настрана от различните инженерни конструкции, които всеки подозира и дори намира доказателства за тях, има нещо което е обективен факт и ние трябва да погледнем реалистично на него: това е човешкият ресурс в социалния сектор. Първо, социалните работници са изключително малко. Там има остър недостиг! Те са силно недофинансирани. Значителна част от тях също и не притежават всички нужни квалификации, но те са и свръхпретоварени. Те се занимават с много теми едновременно – както с проблемите на деца с увреждания, така и с отглеждане на деца, които отпадат от училище, с проблеми на деца, които са в т.нар.родителски конфликти. Очаква се един социален работник да бъде своеобразен супермен, който да може да покрие цялата проблематика! Аз смятам, че по-правилният подход е да има социален работник от всичките сектори. Тоест, да има социални работници в образованието, социални работници в здравеопазването, в съдебната система. Няма такъв социален работник, който да обхване цялата проблематика, тази специфика на различните казуси и проблеми. От друга страна, колкото и да говорим за качество – качеството не се осигурява само с медали, документи и пари, то в крайна сметка е и субективен фактор – качествата на човека ,който работи! Неговите знания, неговите умения и неговото отношение към професията. Добре е да говорим първо и за стратегия за човешките ресурси в социалния сектор!

Ю.М. Трябва да влезете и в академичната сфера! Знае се, че образованието по социална работа и психология не е адекватно и подготовката на тези кадри не отговаря на международните стандарти.

Деница Сачева:

Определени социални дейности могат да се вършат и със средно образование, но то трябва да бъде специално профилирано за гимназиите. Определени социални дейност, подчертавам. Но също така и висшето образование за социална работа, да, то трябва да претърпи доста сериозна промяна, включително трябва да има сериозен дуален момент в него. Ние сме свикнали да говорим за дуалното образование като за нещо свързано с производството и с машините, а всъщност в хуманитарните професии дуалното образование е два пъти по-важно – един човек става истински професионалист през конкретната си практика, която придобива когато работи с хора. В този смисъл, важното са качествените хора и второто – професионализация! По-правилното, това което би отговорило на страховете на хората е да има социални работници от различните сектори. Една от големите теми е участието на социалните работници в бракоразводните дела. Това е много сериозен проблем – много хора, които се съмняват в рационалността на протестите, същевременно да изпитват в себе си едно зрънце на подкрепа на тези протести!Защото 26 000 деца в България живеят в родителски конфликт, това са съответно 52 000 двойки, със съответните разширени семейства, това е огромна цифра. Винаги има някой, който е недоволен, това създава голям резонанс в системата и самата система става нещо много сложно и самите социални работници споделят, че те не биха  искали да бъдат част от тези процеси на бракоразводни дела и родителите. Защото  за тях това е част от проблема, заради който хората ги демонизираха в последно време. От друга страна, самите родители със сигурност търсят начин и механизъм да бъдат защитени от неправомерна и непрофесионална намеса. В това отношение има какво да се направи. Винаги търся рационалното, не искам автоматично да отхвърлям нищо. Щом има такова голямо вълнение по тази тема, значи има защо!

Ю.М.Още с встъпването Ви в позицията на министър на труда и социалната политика бяхте атакувана за подценяване на децата от малцинствен произход! Кажете защо беше тази атака на неправителствени организации към Вас?Цитирам казаното от вас – „Държавата има нужда и от такива деца!“

Деница Сачева: Това беше израз, който…не беше правилен. Не беше разбран добре. Изказването ми не беше добре формулирано. Исках да кажа тогава, че децата няма никакво намерение да отнема деца от семействата и, защото всъщност това беше и е най-голямата паника. Че държавата се меси в семейството и иска децата им да бъдат грамотни.Че държавата прави репресивни политики защото иска децата да имат по-добро бъдеще. В този смисъл беше изказването ми, че държавата не прави тези неща, за да се меси в семейството, или да разрушава семейството, или да извежда децата от семейството самоцелно или самоцелно да ги кара да ходят на училище. А защото ние като общество имаме нужда от това да имаме деца, които растат със усещането,че са специални, грамотни. Това беше. Но изречението бе извадено от контекста.

Ю.М. Все пак – кои са тези „такива“ деца!? Може бе те са, които не ходят на училище от бедност?Вашият коалиционен партньор натъртва ,че отпадащите деца са от малцинствата!

Деница Сачева: Това е клише! Ето днес например, аз се връщам от проверка в Пирдоп. Там няма толкова бедни деца, а онези, които са застрашени от отпадане от училище не е от бедност, а защото има семейно неглижиране на образованието! Имат по-добри доходи смятат, че няма нужда от училище, детето не се е наспало, ще отиде по-късно ,или пък защо трябва да учат английски, химия, география, това са неща, които после не им трябват за живота. Дайте им да могат да карат кола. И в този смисъл беше моето изказване – държавата не прави тези неща, за да се меси в семейството или да го разрушава и самоцелно да ги кара да ходят на училище. А защото като общество имаме нужда от това да имаме деца, които да растат в атмосфера на грамотност, обич, уважение. Всеки прочит през клишето „бедност“ рискува да опрости нещата.

М.М:Изкушавам се да кажа, че не знам дали разчитането на ролята на Вашия коалиционен партньор е разчитане през клише…

Деница  Сачева: Аз не мога да бъда сложена в някакви рамки и не мога да действам правилно спрямо разбирането на някой! Аз искам да постигна резултати, които здраво са стъпили на моята ценностна система! На съм й изневерила през последните 20 години! В този смисъл инструментариумът, който ползвам, без съмнения остава невидим и неразбран! Но аз нямам друг начин да си свърша работата, ако не използвам този инструментариум.

 

М.М: Разбирам Ви! Но чуденето ми е дали ако правите много отстъпки за забавяне на процеса, обществени обсъждания и т.н.всъщност не си връзваме ръцете за някаква кауза, която искаме да постигнем!

Деница Сачева: Когато стъпих в тази длъжност – на 3 декември – в Народното събрание имаше 4 законопроекта! Единият беше за пълна отмяна на закона за социални услуги! Другият беше за отлагането му в сила за една година. Третият беше за отмяна на закона, включително и за промяна на неговото име дори! Този, четвъртият, беше най-мекия вариант. Той беше отложен за 6 месеца да влезе в сила. Без значение какво щеше да направи Министерството – дали да подкрепи или не даден законопроект, те щяха да бъдат дебатирани в НС. И този вариант вярвам, че е най-правилният, най-малко проблемният. Аз съм човек, който говори ясно и категорично и поема отговорност, която е доста тежка за плещите му. Вероятно създавам погрешното впечатление, че много неща ги решавам сама еднолично – спирам, пускам, но това не е така. В ситуацията, в която се намираме, тези законопроекти в народното събрание щяха да бъдат гледани там и въпросът беше как да направим така, че да постигнем най-балансираният вариант. Същевременно, факт беше че в този момент имаше много силно злоупотреба от политически партии като Възраждане и други,които развяваха флага,че правителството прави анти-семейни политики, че нещо страшно се случва в България! Ако бяхме допуснали да се стигне до по-тежки варианти на протести, целия Закон трябваше да бъде отменен. По-скоро, ние направихме нужното – най-доброто възможно за конкретната ситуация, в която се намираме!

М. М: Занимавам се със социология и вярвам във възможностите на социологията. Затова се чудя, не отстъпвате ли пред едни много шумни, много видими, но – Малки групи! Имате ли проучване? Знаете ли колко са хората, които са против Закона за социалните услуги?

Деница Сачева: Имаше такива социологически проучвания,в момента не мога да ги цитирам, но по принцип те показваха ясно,че обществото няма твърд консенсус за това!

М. М: Какво означава „консенсус“? Забелязвам, че напоследък само консенсусни политики искат да прилагаме… Гледах проучване за Стратегията за детето. Подкрепата за различни мерки във връзка с тази Стратегия се движи между 80 и 90%! Има съпротиви, разбира се. Само че съпротивите се движат между 15-18%! Не ми тежи достатъчно това! Усещането ми е, както разбирате, че групите, които са против Стратегията за детето са доста сходни с онези групи, които са против Закона за социалните услуги! Затова Ви питам, защо сте склонни да отстъпвате?

Деница Сачева:

Аз се съобразявам с реалните възможности да се постигне краен резултат. В тази ситуация – почти всеки ден, както пред Министерството, така и пред Народното събрание, се получават тонове писма, петиции, сигнали, желания за разговор от хора, които са против една или друга политика. Същевременно, подкрепящите, са по-слаби, не толкова шумно изразяват своята подкрепа и като цяло – ще ви го кажа не толкова социологически, колкото от личен опит – фактът, че постоянно се търси някой, който да излезе напред и да опере пешкира и а проведе необходимите битки от името на много други хора, които просто желаят да бъдат будна публика…

М. М.: Може би трябва повече разяснителна работа!

Деница Сачева: Ние това правим. В Бургас например, където проведохме среща, дойдоха двайсетина души от протестиращите в София! Въпреки, че с тях сме се срещали три-четири пъти вече, включително в Народното събрание, в Министерството, очевидно е,че те ще са с нас навсякъде! За да изразят по-бурно своето мнение!

М.М:Вижда се, че имат сериозна мобилизация…И да има някаква кампания!

Деница Сачева: Важното е и сред подкрепящите да започне такава мобилизация!

Ю.М.: Как работите с медиите? Разказвате ли им убедителни истории за това, колко е необходим Закон за социалните услуги?

Деница Сачева: Да, включително дискусиите, които правим по места, са съпроводени първо с посещение на конкретни социални услуги. В Стара Загора имахме такъв случай. А в Бургас директорът на Дневен център за деца с увреждания беше с нас. За съжаление, това което се случва в момента, положителните истории някакси се приемат за даденост! А негативните истории са насочени срещу държавата.. Впрочем, и положителните истории – също. Когато кажеш,че има реинтеграция на дете в семейството – имахме случаи на реинтеграция на дете в биологичното му семейство, след като е направена необходимата социална работа, това се критикува защо изобщо е било извеждано! Или пък случаите в Сотиря, Галиче, там пък веднага всички скачаха – ама къде е държавата! Тя нищо не е направила! В момента трябва да приемем, че има ситуации, в които е трудно гласът на разума непременно да бъде най-силният! Ние правим всичко възможно, този глас да не изчезва.Опитваме се и да го усилваме!

М.М.: Да разбирам ли,че окончателно се разделяме със Стратегията за детето?

Деница Сачева: В момента не се работи по този документ, да. Но вижте, фетишизирането на един документ също не е добре. Имаме ли в момента закон за предучилищното образование? Има. Провежда ли се политиката на обхващането на децата от 4 години в детската градина? Провежда се. Провеждаме ли политика към децата с увреждания и това те съответно да бъдат приобщавани и т.н Провеждаме. Да, значителна част от дейностите, които бяха заложени в Стратегията за детето и конкретния план за тях, ги няма. Смисълът на Стратегията беше да ни даде един устойчив документ, с който да можем да целеполагаме в един бъдещи програмни периоди за инвестиции от страната на оперативните програми и най-вече – усилията бяха насочени към системите! Тоест , това за което ви говорих – стратегия за развитие на човешките ресурси, IT-сектора, защото имаме недостиг на пазара на труда; че трябва да направим тези и тези стъпки – да, това беше пътна карта за системите, но…в края на краищата, след като в момента тази пътна карта е невъзможно да изпълнява функциите, които й бяха възложени, трябва поне частично да си свършим работата!

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).