Десетки години след края на Втората световна война, Западен Берлин ревниво пази нейните белези

През пролетта на 1988 г. се оказах на толкова изненадваща и за мен самия, и за наблюдаващите БАН от ДС. Почти на шега кандидатствах в обявен оф Института “Джон Кенеди” към Свободния университет в тогава все още Западен Берлин – и бях приет. Така в една мартенска вечер кацнах със самолет “Ил-18″на несъществуващата вече авиокомпания “Интерфлуг” на летище Шьонефелд. Когато гедерейският граничар зърна в паспорта ми (западно)германска виза за Западен Берлин – по същество противоречаща на официалната българска и на Ваешавския договор политика, не признаваща Западен Берлин като част от ФРГ – ми посочи да отида в една малка стаичка. Като картинирани там бяха отделени десетина души в очакваке на специалния автобус – червен икарус – за Западен Берлин. Така някъде около полунощ се озовах в необичайния тих, на практика вилен квартал Далем – нещо като Драгалевци или Симеоново, само че без планина – където ми предстоеше да прекарам два месеца.

 

Всеки ден минавах покрай едно зловещо здание с надпис “Комендатура” и знамената на четирите държави-победителки. Някога, в довоенен Берлин, там се е помещавала службата за противопожарни застраховки. От там тръгваха военните патрули на Великобритания, САЩ, СССР и Франция, които се редуваха да патрулират по улиците на двете чати на Берлин, демонстрирайки едно – Вашингтон. Лондон, Москва и Париж не смятат ВСВ, прераснала в трудна война, за завършена.

Комендатура – снимка/от архива на автора/

Подозирах за още следи от войната, но нямаше откъде да се информирам, а смятах за неприлично да разпитвам. Малкото си свободно време прекарвах в разходки от “другата” страна на Берлинската стена – това най-зловещо съоръжение, създавано някога от човечеството – и на близкия FKK, където четях сериозни книжки. Доста по-късно наваксвах празнотите – в квартала са живели Химлер, Борман, Кайтел, Дьониц… При това в домовете на видни евреи – интелектуалци, банкери, лекари, изпратени в концлагерите.

Съвсем близо до института, в който премина специализацията ми, беше българското генерално консулство, което посетих веднъж. Българският чиновник побърза да ми се похвали, че в разкошната вила с голям двор (продадена по времето на Стоян Ганев) живяла Ева Браун. Срещал съм подобни твърдения в жълтата немска преса, но не и в сериозни източници – Хитлер я е държал далеч от Берлин в стремежа си да подържа мита, че е “женен само за Германия”.

Ненужният и абсурден военен патрул, съставен от бившите съюзници /от архива на автора/

 

Също по обичайните ми маршрути беше и една незабележима с нищо двуетажна къща на ул. Брензахер (Breisacher Straße) Nr. 1, където е живал последният командващ Райсвера преди да се реорганизира във Вернахт, Курт Хамерщайн-Екворд (Kurt (Curt) Gebhard Adolf Philipp Freiherr von Hammerstein-Equord (* 26 септември1878 † 24. април 1943). Той е един от наи- изявените противници на идването на Хитлер на власт и до края на живота си не престава да нарича и сред близки, и публично фюрера “австрийския ефрейтор”.

Любопитно е, че бойното кръщение на Хамерщайн става в България – бъдещият генерал. Тогава капитан, командва сводна рота при овладяването на Тутраканската крепост през Първата световна война.

Когато Хитлер все пак става канцлер, Хамерщайн го кани на вечеря в своя дом на 3 февруари 1933 г., организирана по случай 60-годишнината на райхсминистъра на външните работи Константин фон Нойрат. На нея също са поканени и висши генерали, които в същия ден са в Берлин за командирско съвещание.

На вечерята в дома на Хамерщайн, Хитлер се опитва да спечели генералитета. Стенографските протоколи и докладите, в които се описва това събитие, се различават значително, дори и информацията за гостите си противоречи. Безспорен е фактът, че Хамерщайн хладно представя своя гост като “Райхсканцлер Хитлер” и след това Хитлер прооизнася двучасова реч – много различна от позьорските му публични речи по-късно. В нев той подробно излага плановете си за външнополитическата, военната, вътрешната и икономическата политика . Той посочва, че “изграждането на Вермахта най-важната предпоставка” за “възстановяване на политическата власт”, т.е. възстановяването на суверенитета чрез премахването на Версайския договор. Според него е необходимо да се завладее “ново жизнено пространство на изток” и то да се “германизира” и “в крайна степен да се наложи това чрез офанзивно водени войни”.

Спорен е резонансът на речта на Хитлер по онова време. Съвременните описания говорят повече за одобрение, тези след 1945 г. – за сдържаност. Според мемоарите на генерала от пехотата Курт Либман (1881-1960, по време на съвещанието и вечерята генерал майор), генералите не са приели новия Райхсканцлер много сериозно: следвайки репликата на Фридрих Шилер, един от присъстващите коментира речта на Хитлер с «Stets war die Rede kecker als die Tat“, когато той вече е отпътувал за Мюнхен. Самият Хитлер по-късно казва, че по време на речта си имал усещането, че говори срещу стената.

Между другото, само няколко дни по-късно стенограмата на тази тайна реч на новоизпечения канцлер Адолф Хитлер е на бюрата на Сталин, Ворошилов и Тимошенко – предполага се, че за изнасянето е допринесла една от дъщерите на гнерал Хамерщайн, чиято близка приятелка-австрийка се оказва агент на НКВД. Нещо повече – самият Хамерщайн се сприятелява с Тухачевски по време на честите си посещения в Москва и Казан.

Скоро отмъстителният Адолф Хитлер започва разправа с опонентите си. Някои по-видни сред тях като Хамерщайн и Папен не са засегнати, което някои автори приписват на покровителсвото от страна на Хинденбург. Според доклад на комунистическите агенти обаче, Хамерщайн «е бил център на берлинския офицерски кръг през тези дни; другарите от министерството го бяха защитили, защото се страхуваха, че ще бъде арестуван във всеки един момент».

Сред убитите, обаче, са генералите Шлайхер и фон Бредов. Това води до редица неуспешни опити за разследване и легално преследване в Райхсвера, дори ако делата са били отменени с обратна сила от «Закона за извънредното положение в държавата», издаден неконституционно от Хитлер на 3 юли 1934 г., и министърът на отбраната на Райха Бломберг поздравил Хитлер за успешното приключване на «действието».

Според доста свидетелства Хамерщайн изразява готовност да прибегне до военен преврат и да стреля срещу нацистите, ако тяхното идване на власт е съпроводено с нарушение на конституцията. Но както е известно, Хитлер става канцлер по напълно легален път и дори посещава президента Хинденбург в непривичен за нацисткия водач фрак и цилиндър. Много скоро, когато ветеранът фелдмаршал умира, Хитлер с референдум (sic!) поема и неговите функции, превръщайки се във фюрер, режимът му – в тоталитарна диктатура и заплаха за мира в Европа и света. Хамерщайн вече е изпратен в резерва и е пропуснал момента да бъде „човекът, който можеше да спре Хитлер“, както го наричат историците. В началото на войната за кратко е мобилииран, през август-септември 1939 е командирован да инспектира граничните съоръжения на изток и запад, които скоро предстои да бъдат прегазени. Той неколкократно кани фюрера да посети с него някое от бойните съоръжение, където смята да го ликвидира, но фюрерът отговаря със заповед за окончателно пенсиониране на нпослушния генерал. Той и семейството му са поставени под наблюдение, срещите му с опозиционери са подробно документирани, а неговото бунтарство се ограничава в поява публично в униформа, която няма право да облича, тъй като не е действащ генерал.

По-късно Хамерщайн заболява от рак. Той дълго време отказва да се подложи на изследване заради все по видимия оток под лявото ухо. Когато все пак отива на преглед при личния си лекар, вече е много късно – метастазите са навсакъде…

За да избегнат държавно погребение, близките му, вероятно по негово настояване, отказват погребението му да бъде в Берлин. а жена му твърди. че забравила венеца от фюрера в метрото. Делото му е продължено от синовете му Кунрат, Лудвиг, Франц и Хилдур, които участяат в заговора от 20 юли 1944 г.

 

Днес сградата на бившата «комендатура»  е седалище на президнта на Свободния университет в обединен Берлин и това може би е най-добрия знак, че Втората световна война и разделението на Европа е приключило.

По повод 9 май – Денят на победата над хитлеристка Германия, препечатваме статуса на Стефан Е.Николов с негово съгласие

Челната снимка е от профила на Александър Оскар

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика