Деян Колев: Най-хубавото от двата парламентарни избора e отпадането на ВМРО и Обединените патриоти от парламента

Господин Колев, на добър час за новата учебна година и дано присъственото обучение да се запази за по-дълго време! „Амалипе“ работи с много училища и имате широки наблюдения върху трудностите на децата за учебната 2020/2021 година. Как оценявате онлайн образованието?

Деян Колев: Като слабо ефективно и в същото време като неизбежно с оглед на четвъртата вълна на пандемията и ниските нива на ваксинация в България. Оценка на онлайн обучението изработена от широк кръг институции и други участници през юни тази година показа, че резултатите от външното оценяване и матурите на национално ниво през последните 2 години не са се влошили. В същото време сериозно са се увеличили неравенствата в образованието- учениците от семейства с високо образователно ниво дори са повишили успеха си, докато учениците от бедни и ниско образовани семейства сериозно са понижили своите постижения. Ние също виждаме това на терен. Онлайн обучението в училищата с голям процент ромски ученици достигаше до децата, които имат устройства и някаква семейна подкрепа. В същото време около 25% от учениците нямаха устройства (в някои училища това са повече от три четвърти от децата) и за тях единствената връзка с училището бе чрез образователните медиатори. Освен това онлайн обучението увеличи броя на отпадналите ученици. На практика тези деца, които с най-голяма трудност бяха задържани в училище, в новата ситуация бързо отпаднаха. Екипите за обхват напрактика спряха да работят. Пандемията и онлайн обучението в голяма степен зачеркнаха много от малките успехи, постигнати през последните години по отношение на задържането на децата в училище. Най-важният дефицит, обаче, остава липсата на необходимите социални контакти по време на онлайн обучението. Децата трябва да общуват със свои връстници и с учителите, в това взаимодействие се постигат изключително важни ефекти, които изпускаме при онлайн обучението. Затова присъственото обучение е важно дори за учениците от богати семейства и семейства с високообразовани родители.

Какво представлява изготвените от МОН Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка? Дали тези насоки дават надежда защита от отпадане на дигитално бедните деца?

Д.К. Доброто в насоките е, че е водещ принципът да се търси максимално дълго присъствено обучение. Също така е добре, че се дава възможност за автономия при вземане на решенията за преминаване в онлайн обучение. В това отношение насоките можеха да бъдат и още по-добре разписани. През изминалата година многократно се сблъсквахме със случаи, при които училища без нито един болен ученик или родител трябваше да преминат в обучение от разстояние в електронна среда, заради това, че на национално ниво картината се влошава. Боя се, че и през новата година ще се стигне до такава ситуация. Важно е да се търси начин поне учениците в начален етап да се обучават присъствено, така както е заложено и в Насоките. Също така е много важно да бъде запазено едно от достиженията, които Амалипе и училищата, с които работим, постигнахме през изминалата година, а именно – присъствено да се обучават и учениците в класове с по една паралелка. Така през втория срок на миналата учебна година в малките селски училища имаше присъствен учебен процес и това се отрази много добре на постигнатите резултати. Насоките не дават информация дали тази практика ще се запази.

Отново сме пред избори. За кои партии гласуваха ромите? Имаше данни, че въпреки антиромските изказвания на Има такъв народ, тя е получила подкрепа от роми емигранти в чужбина…

Д.Н. Не бива да подценяваме факта, че Слави Трифонов и Ку-ку бенд са много популярни и сред част от ромите. Заключителното събитие на Има такъв народ на предходните избори бе концерт в квартал “Христо Ботев” в София. Партията излезе с предложение, което досега нито една партия дори не е предлагала, а именно – в правителството да има министър без портфейл по ромските въпроси, като за тази позиция предложиха високообразован доктор от ромски произход, която като студент бе част от стипендиантската програма за роми – медици. Има такъв народ не се отказаха от това предложение до последно, тоест не бива да смятаме, че посочената партия има антиромски облик и да подценяваме нейното въздействие в ромска общност.

А иначе редовните и извънредните парламентарни избори през тази година ясно затвърдиха това, че ромите не гласуват монолитно само за една партия. ДПС устойчиво взема ромски гласове, при това не само гласове на роми мюсюлмани и турскоезични роми. От доста време се вижда, че дори при наличието на ромски партии не е голям процентът на ромите, които гласуват за тях. Защо това е така, е тема за много дълъг разговор и не съм сигурен, че аз съм най-добрият респондент за него. Това, което виждаме на терен е, че се задълбочава отчуждението на ромите от политическата класа и от настоящата партийна система. Хората в кварталите определено се чувстват непредставени от националните партии и имат все по-малко вяра, че политиците ще променят живота към нещо по-добро.

Засега изглежда Обединените патриоти да са отпаднали от политическия ни живот. Това означава ли, че българските избиратели не толерират крайно националистическото говорене?

Д.К.Най-хубавото от двата парламентарни избора през тази година бе това, че ВМРО и Обединените патриоти останаха извън Народното събрание. А това е чудесна новина за всички, които смятат човешките права и демокрацията за своя кауза. Много ми се иска да вярвам, че това означава намаляване на крайностите в българското общество и постепенното възприемане на един по-толерантен дискурс от широки групи граждани. Но се боя, че нямаме достатъчно основания за толкова голям оптимизъм. Протестните партии не използваха антиромска реторика, но и не включва в листите си роми на избираеми места. Техните предизборни платформи не разглеждаха експлицитно какво ще направят за ускоряване на процеса на интеграция на ромите. Освен това, основания за тревога дава  постепенният възход на партията Възраждане на Костадин Костадинов, която е още по-крайно националистическа и антиромска. Много се надявам тази партия да не премине 4-процентовата бариера на тези избори, но няма да се изненадам, ако това все пак се случи. Всички нови националисти ще изглеждат по-крайни от Обединените патриоти, защото последните постепенно се бяха научили, че трябва да възприемат малко по-приемлив за обществото език, Дори и в следващия парламент да не успеят да влязат крайни националисти, трябва да имаме предвид, че съществува ниша за такива и тя обхваща поне 10 – 15% от българските избиратели. Може би още по-тревожен е фактът, че част от традиционните партии и от новите партии на протеста възприемат някои от консервативните и националистическите идеи на крайните националисти. От доста време не смятаме социалистите за подкрепящи активно интеграцията на малцинствата. Виждаме, че те също така са категорично против Истанбулската конвенция и ред други демократични документи. В това отношение често трудно правим разлика между риториката на крайните националисти и някои от традиционните партии. Новата партия Продължаваме промяната избра за свой мандатоносител партия, която преди това бе в коалиция с Валери Симеонов, а след това с Москов. Тоест и тук виждаме заиграване с националистически и консервативния лозунги. Това впрочем е характерно не само за България.

Как оценявате служебния кабинет? Доста неща бяха направени, но в други статуквото остана непокътнато. Нима на никого не правеше впечатление дискриминираното и маргинализирано ромско общество, проблемът на бедността му, социалните нeсгоди и характерната за много ромски общности физическа изолация? При това, ковид ситуацията влоши допълнително нещата!

Д.К. В сферата на образованието служебното правителство направи добри неща. Екипът на професор Денков е отворен за работа с гражданския сектор и Амалипе работи много добре с политическия кабинет на МОН, така както бе и през предишните години с министър Вълчев. Като много положително мога да оценя това, че МОН приеха едно от важните предложения, които от няколко месеца отстояваме. А именно, предоставянето на таблети и лаптопи за онлайн обучение за всеки един ученик, който няма устройство. Отне ни доста време и застъпнически усилия да прокараме тази кауза, за която се застъпваме още от март 2020 година. В крайна сметка през август тази година Министерски съвет гласува средства за закупуване на устройства за всички училища с ученици без устройства. Надявам се, че през новата учебна година онлайн обучението ще може да достигне до всяко дете.

Извън сферата на образованието не мога да отлича нещо по-съществено, свързано с подобряване на положението на ромите. Беше изготвен обновен План за възстановяване и устойчивост, в който отново под никаква форма не са залегнали проблемите на ромите, въпреки че общността пострада най-сериозно от covid пандемията. Процесът на подготовка на новата Национална стратегия за равенство, включване и участие на ромите е затихнал в неизвестна точка и не бяха използвани месеците без пандемия за провеждането на регионални и местни обсъждания и за включване на местните общности. А време за това няма. Държавите-членки трябва да предоставят своите нови национални ромски стратегии до края на септември.

Какви са прогнозите ви за третите извънредни избори? Ще има ли най-сетне кабинет?

През последната година, а мога да кажа – през последните години, националните партии показаха, че не искат да работят едни с други и че им липсва каквато и да е коалиционна култура. Странно е, но обикновено неправителствените организации и особено ромските организации биваме обвинявани именно в това – в невъзможност да се обединяваме и да работим заедно за определени каузи. А всъщност многократно сме го правили и колкото и да са били големи противоречията между нас, не сме се обиждали с думите, които използват депутатите в Народното събрание. Надявам се, че тази колективна лудост ще приключи и в късната есен ще видим как партии могат да работят заедно за постигане на определени неща, а не само срещу някого. Диалектическата триада на Хегел съдържа теза, антитеза и синтеза. Надявам се най-после обществото ни да намери някаква форма на синтеза. Обратното е царство на отрицанието…

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).