Деян Колев: Ние, ромите, можем да допринесем за преодоляването на антиевропеизма в нашето общество

Преди седмица имах удоволствието да бъда говорител във форум, организиран от Европейската комисия в Брюксел. Една от тезите, които защитих, бе за необходимостта от по-сериозен ангажимент на европейските институции по отношение на ромската интеграция и всички други политики, насочени към уязвимите групи в България и останалите страни. Не защото смятам, че решенията не трябва да се вземат на национално ниво –  напротив!  Но липсата на демократична традиция и култура, комбинирана с ръста на консерватизъм, популизъм и антициганизъм, се отразяват първо на отношението към уязвимите групи. Най-лесно е именно те да бъдат обвинени за всички неудачи,  както и да се посегне на техните права. Спрямо ромите последното вече е традиция – виновни сме за бедността, зле функциониращата социална система, провалите в приватизацията, липсата на справедливост в обществото и така нататък. Политиците следват и заедно с това –  допринасят за поддържането на абсурдната обществена нагласа. Именно в тази среда ангажиментът на европейските институции е един от малкото надеждни фактори за нормалност и демократичност.  Затова смятам европейските избори за изключително важни.
Не мисля, че много роми се вълнуват от предстоящите избори. Причините са поне две. Едната е, че за пореден път шансът български ром да стане евродепутат е минимален. Опитите на част от ромските активисти да лансират кандидат или кандидати бяха вели и така или иначе не постигнаха съществен успех. Все пак, положителен факт е, че в  някои от листите има роми. Но едва ли може да се очаква повторение на активизацията от 2009 година,  когато Румян Русинов имаше реален шанс да бъде избран и спечели 14000 преференции.

Друга важна причина е обстановката, в която протичат тези избори. Ромската тема винаги е била начин партиите да трупат гласове и затова преди избори винаги сме наблюдавали битови конфликти, които прерастват в етнически – обикновено с помощта на партийни активисти, футболни агитки, рокери и други. Тези избори не само не правят изключение, но напротив – има реален шанс да достигнат небивали досега “висини” в това отношение.  От една страна, антиромската тема се превърна в ракета-носител за една от партиите в Патриотичния фронт. Съвсем реален е шансът тази партия да успее да влезе в европарламента,  въпреки че след скандала с българското гражданство през декември, рейтингът и бе паднал до един процент.

Този феномен не е съвсем уникален – през 2005 година Атака успяха да влязат в парламента за първи път благодарение на конфликта в Захарна фабрика… Различното на тези избори е това че,  антиромската тема е част от един по- цялостен анти-европейски дискурс. Както и да го наричат, в какъвто и целофан да го обличат,  този дискурс има недемократични характеристики: срещу Истанбулската конвенция (прокарва третия пол и гей-браковете), Стратегията за детето ( не позволява на родителите да бият децата си, което е традиционна ценност и добродетел), Норвежкия финансов механизъм ( има скрита цел българските деца да бъдат изведени от семействата и предадени на норвежки гей-семейства), мултикултурализма (подменя изначалната християнска същност на Европа и е част от коварен план на ислямистите да напълнят Европа с мигранти).  И разбира се –  срещу човешките права и либерализма (заради тях сме на този хал, Стига толкова права,  нужни са задължения )… Антициганизмът се вписва по съвсем естествен начин в този недемократичен дискурс. Както и да го наричат – “консерватизъм” или “патриотизъм”, той няма много общо с тях,  а по съществото си е анти-европеизъм.

Този специфичен анти-европеизъм в голяма степен е доминиращ на тези европейски избори.

Виждаме го не само при националистите,  но и при партии, в които не сме  очаквали недемократични и анти-европейски лозунги – социалисти и демократи се съревновават кой е по-консервативен спрямо бежанците, джендърите и циганите. Тази враждебност се усеща и от обикновения ром,  който не се интересува от политика, но излиза извън махалата, за да работи и да изпрати децата си на училище. Съвсем естествено,  този ром се вълнува не от европейските избори,  а от това дали той и децата му няма да имат проблем, заради по-тъмния цвят на кожата си.

Аз не оправдавам липсата на интерес към изборите за европейски парламент. Напротив-  смятам, че всеки трябва да се гласува. Има достатъчно кандидати с нормални, европейски и демократични платформи. Нашият глас има значение винаги,  а особено в тази ситуация позицията ни е двойно по-важна.

Също така смятам,  че гражданската активност в никакъв случай не бива да бъде само около избори. Анти-европеизмът набира сила не само около евроизборите.  За да го спрем,  ние също трябва да сме постоянно активни.

Какво трябва да направим ние,  ромските и правозащитните активисти, за да не бъдем недоволни и разочаровани и след следващите избори,  каквито и да са те?

Според мен е ключово да избегнем каквато и да е форма на самоизолация. Антициганизмът се случва не само на ромите. Макар и под други имена и в по-различна степен,  той засяга и други уязвими групи. Омразата към ромите,  джендърите,  бежанците,  мюсюлманите и много други засяга всички,  които са  “по-различни” и е част от един цялостен недемократичен и анти-европейски дискурс. Глупост е да смятаме,  че само ромите се сблъскват със стереотипи и предразсъдъци, или че всички българи мразят ромите. Грешка е да се борим само с антициганизма без да подкрепяме усилията за повече демократичност и европейски ценности . Грешка е да гледаме безучастно несправедливите удари срещу социалните организации,  джендър организациите,  организациите работещи с бежанци и хора с по-различна сексуална ориентация. Ромското движение може и трябва да намери своите естествени съюзници сред по-широките граждански и правозащитни активисти,  които подкрепят европейското бъдеще на България. Нещо повече –  убеден съм, че ромите можем да допринесем за преодоляването на антиевропеизма в нашето общество.