Деян Колев: Бедността и дигиталното изключване съсипа учебния процес за 1/4 от децата

 

Препоръки към служебния министър проф. Николай Денков

Да се провеждат допълнителните обучение по проект „Подкрепа за успех“, така че учениците да наваксат поне част от пропуснатото през последните месеци на дистанционно обучение.

Да бъдат осъществени всички доставки по проект „REACT EU“и училищата да бъдат екипирани с подходящи устройства в случай на ново обучение от разстояние в електронна среда.

За Специфична цел 8 „Социално икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите“ да бъде заделен достатъчен бюджет и да бъдат включени смислени дейности.

 

Господин Колев, Институтът за изследвания в образованието алармира, че неизбежното дигитално обучение показа в голяма степен липса на устройства и интернет връзка в ромските и в турските семейства. Може ли да ни кажете най-общо как завършват училище при тези обстоятелства децата от тези семейства учебната 2020/2021 година?

Деян Колев: Изследване на Център „Амалипе“ в 200 училища с концентрация на уязвими групи сочи, че около ¼ от децата нямат подходящи устройства или интернет връзка. За тях единствената връзка с училището минава през образователния медиатор, който разнася учебни материали и задачи, поставени от учителите, след което ги връща в училище. Ясно е, че това в никакъв случай не е пълноценен учебен процес. Децата от семейства без подходящи устройства ще завършат учебната година по този начин, но това означава, че за тях реалният учебен процес вече не се води близо година и един срок. Със сигурност това ще се отрази на качеството на образование.

Все пак трябва да посочим и някои положителни развития от последната учебна година. МОН положи усилие децата да бъдат колкото се може по – дълго време в присъствена форма. Учениците от началните класове отсъстваха най – малко, което е напълно разбираемо, тъй като в начален етап обучение от разстояние в електронна среда на практика не е ефективно. Благодарение на застъпническите усилия на много директори от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ и на „Амалипе“ беше взето решение в класните стаи да останат и учениците от малките училища, т.е. тези училища, в които има по една паралелка в клас. Там щетите също ще бъдат по – малки.

Неравенствата в българското образование се задълбочиха и се изведоха на преден план от кризата. Твърде много са децата, останали извън системата, а механизмите за предотвратяване на подобни сценарии  не се оказаха работещи по време на пандемия. Могат ли да се минимизират щетите от останалите няколко месеца до края на учебната година?

Д.К. Учебната годна на практика е към своя край и каквото и да се прави ще бъде „контрол на загубите“. През юни 2020 г. след двумесечно отсъствие от класните стаи учениците се върнаха присъствено за изпълнение на допълнителни обучения по проект „Подкрепа за успех“. Това имаше положителен ефект и се надявам да бъде повторено и през тази година. Но в по – дългосрочен план е важно да бъдат положени системни усилия за преодоляване на дигиталното изключване, което е най – сериозната форма на изключване. На първо място, трябва да бъдат подсигурени устройства за всички деца за участие в дистанционно обучение. От април 2020 г. предлагаме към всяко училище да бъде създаден училищен фонд от таблети и лаптопи, които да бъдат предоставени на учениците в случай на обучение от разстояние в електронна среда. Това бе прието от Министерство на образованието и през октомври 2020 г. Министерски съвет отпусна средства за закупуване на 16,000 устройства, който бяха предоставени на училищата. Освен това, по програмата „REACT EU“ е предвидено закупуването на 80,000 лаптопа и на таблети. Тези дни започна предоставянето на първите устройства по училищата с концентрация на уязвими групи. Надявам се, че до началото на следващата учебна година всички училища ще имат достатъчно таблети и лаптопи, които да предоставят на учениците в случай на дистанционно обучение. Второ, много е важно да се работи за формиране на дигитални компетенции в учениците, учителите и образователните медиатори. Важно е такива да бъдат формирани и сред родителите. Трето, което за нас е особено важно, важно е да се подготвят дигитални ресурси по интеркултурно образование, включително относно ромската култура. МОН реализира мащабен проект „Образование за утрешния ден“, по който предстои изработването на дигитални ресурси по основните предмети. От Център „Амалипе“ стартираме подготовката на дигитални уроци за ромската култура и история, които се надяваме да предоставим за свободно ползване до началото на новата учебна година.

Споменахте образователния медиатор, който обикаля ежедневно, раздава работни листове, обяснява домашните, събира работите на децата и ги връща на учителите. Ще продължи ли тази практика?

Дистанционното обучение се оказа „бойното кръщене“ на образователните медиатори. То много ясно показа колко голяма е необходимостта от тази позиция. Наше изследване от юни 2020 г. показа, че 72 % от училищата с концентрация на уязвими групи използват образователният медиатор, за да достигнат до учениците без устройства. Затова полагаме застъпнически усилия за гарантиране на устойчивостта на тази професия, както и за повишаване на заплащането на образователните медиатори, което е изключително ниско – минимална работна заплата. Към този момент можем да кажем, че вече има потвърждение  от страна на МОН за продължаване на проект „Подкрепа за успех“, по който са назначени 2/3 от образователните медиатори. Проектът ще продължи още една учебна година и ще се застъпи с аналогичен проект от новия програмен период. Ще продължи и предоставянето на средства за работа с уязвими групи от държавния бюджет на училищата съгласно чл. 52а от Наредбата за финансирането. Чрез тези средства също са назначени много медиатори. Така, че имаме някакво спокойствие за продължаването на работата на образователните медиатори.

Какви са насоките на работа, които би трябвало да следва служебният образователен министър Николай Денчев?

Надявам се, че ще има реална приемственост в работата на МОН – образованието е една от сферите, в които бяха постигнати много положителни неща и те трябва да бъдат продължени. За предстоящите 3 месеца, през които ще работи новото служебно правителство екипът на професор Денков следва да подсигури безпроблемно завършване на учебната година като ще бъде добре то да бъде присъствено за всички ученици. Аз бих препоръчал също така присъствено провеждане на допълнителните обучение по проект „Подкрепа за успех“, така че учениците да наваксат поне част от пропуснатото през последните месеци на дистанционно обучение. Важно е да бъдат осъществени всички доставки по проект „REACT EU“, така че училищата да бъдат екипирани с подходящи устройства в случай на ново обучение от разстояние в електронна среда. Също така е изключително важно да бъде финализирана Програма Образование, която ще наследи настоящата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Ние сме доволни, че в нея ще бъде включена Специфична цел 8 „Социално икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите“. Важно е за тази Специфична цел да бъде заделен достатъчен бюджет и да бъдат включени смислени дейности.

Професор Денков не е нов за образователната система – той бе служебен Министър на образованието през 2017 г., а преди това бе заместник – министър на образованието. Така че той и неговият екип имат необходимите познания и му пожелаваме успех в настоящата ситуация.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.