Диана Иванова: Неочакваната криза мотивира вътрешните ресурси и креативност

 

В рубриката ни”Утре” създадена по време на пандемията разговаряме с интересни хора, способни да споделят експертизата си в различни области на хуманитаристиката като адресират анализите си  към всички онези, които се питат как живеем в кризата.

Публицистката Диана Иванова от години живее в Германия. Носител е на Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА “Да пишем за Източна Европа”. Тя казва: “В това “спазвай социална дистанция!” има нещо само по себе си анти-социално, техническо, клинично, сякаш става дума за проверка в КАТ. Затова психотерапевтите навсякъде предупреждават, че не става дума за социална изолация, а тъкмо обратното – хората трябва да се стремят да не изпадат в такава изолация. Защото кризата ще дестабилизира и психически здрави хора и ще засили страховете на тези, които вече имат такива. Тепърва това ще се осъзнава – в момента всички говорят за икономическите последствия”.

 

 

Госпожо Иванова, коронавирусът парализира световната икономика. Някои дори твърдят, че се задава невиждана криза. Бихте ли опровергала тревожните твърдения и прогнози?

Кризата е нова за всички нас. Икономическите последствия вероятно наистина ще са тежки, за всяка отделна страна и заедно. В момента виждам около себе си най-разнообразни феномени – изблик на солидарност, желание за помощ, тревога от бъдещето за финансово оцеляване, радост от това, че планетата си отдъхва от постоянното движение на хора… Не е само тревога, смесица от чувства е. Преди няколко дни прочетох в швейцарския вестник Тагесанцайгер нещо, което ме накара да се замисля – че кризата ще ни довърши тогава, когато се превърне във всекидневие. Какво означава това? В момента повечето от нас преживяват тази карантина – без културни и спортни мероприятия, без излизане навън с приятели или въобще излизане и срещи навън – от няколко дни или седмици. Кризата, неочакваната трудна ситуация мотивира вътрешните ресурси, вътрешната креативност, желанието за справяне – вижте само огромния брой желаещи за помощ, доброволните инициативи! Навсякъде е така. Много е зареждащо! В моя квартал в Бон желаещите да помагат са повече от нуждаещите се…Това, което не знаем и което този текст в швейцарския вестник казва, е – какво, ако всичко това продължи твърде дълго? Два-три месеца? Година? Вече се допускат различни версии и тези, че някакъв тип ограничения ще останат вероятно дълго време(година) и че ние никога няма да можем да се върнем към предишната нормалност. Та – какво ще направи кризата с нас, когато стане ежедневие, когато определени ограничения останат просто дълго с нас? Ето това не знаем.

В човешки план се случват симптоматични неща. И в България оповестиха задължителна „социална дистанция“, вратите на къщите ни се превърнаха във враждебни брони за съседа до нас. Вие се занимавате с психотерапия, кажете ни – непоправима ли е тази ситуация, проблематична от гледна точка на живеенето ни като общност?

Терминът “социална дистанция” или “социална изолация” е особен. Румен Петров говори за това. Всички го превеждаме буквално от английското „social distancing“, чието значение обаче е пространствено, обществена дистанция между хората, а не социална.  Да пазиш пространствено отстояние от другите, за да не се предаде заразата. Ние сме забравили и почти не употребяваме думата “отстояние”. В това “спазвай дистанция!” има нещо само по себе си анти-социално, техническо, клинично, сякаш става дума за проверка в КАТ. Затова психотерапевтите навсякъде предупреждават, че не става дума за социална изолация, а тъкмо обратното – хората трябва да се стремят да не изпадат в такава изолация. Защото кризата ще дестабилизира и психически здрави хора и ще засили страховете на тези, които вече имат такива. Тепърва това ще се осъзнава – в момента всички говорят за икономическите последствия. Непредсказуеми са психическите. Както вече казах – кризата изважда ресурси, които не сме подозирали, че имаме. И като индивиди, и като общност, и като общество. Ако съумеем да насочим своята енергия и мисъл към тези ресурси и помогнем на други хора да търсят и видят ресурсите в себе си – ще се изненадаме от себе си. Същевременно е необходимо да сме много предпазливи и внимателни с всички ню ейдж послания, които виждат в кризата освобождаване на човешкия потенциал, нова ера на солидарността, ново вслушване в природата и самите себе си. Защото подобни послания априори ни карат да отхвърляме като ненужни и неподходящи негативните си чувства, тревоги и страхове. Това, което вероятно всички заедно ще учим, е именно това удържане и приемане на различни чувства, приемането на всички възможни чувства и вслушването във всички тях. В деня, в който н Италия починаха 800 души, най-големият брой досега, говорих с моя приятелка, която живее недалеч от  Флоренция. Тя ми разказваше колко е тихо , колко тихо говорят хората помежду си. Сякаш искат да изпратят с тишина отиващите си, да им се извинят за невъзможността семействата им да ги изпратят с нормално погребение. Тази тишина се предаде след разговора на мен. Няколко часа бях притихнала, нямах нужда от никакви новини и разговори. Това беше моята  реалност.

Разбира се, много хора вероятно ще предпочетат да игнорират чувствата си, защото е по-лесно да говорим за заговора с вируса или всякакви други теории за империи.

И да се върна на карантината – има изследвания в тази посока, например на Департамента за психическа медицина на британския King’s College, публикувани в списание The Lancet, че карантината, дори краткосрочна, се съпътства от отрицателни явления – като посттравматичен стрес, яд, объркване.

Аз работя и като групов терапевт, водя съвместно със съпруга ми, който е лекар и психотерапевт, групи за личен опит в Бон. В една от последните ни групови сесии видях колко различно тези думи “социална изолация”, “домашна изолация” влияят на хората. Ако терминът “домашно” при някои извиква представата за уют, мързеливо четене на книжки, най-после време за всичко любимо, което отлагам…при други тя предизвиква ярост, страх – все състояния, свързани с конкретни “домашни” преживяния, които не са били никак приятни. Това е урок за всички нас – ние преживяваме различно тези думи и затова нямаме нужда само от мантри като  “мисли позитивно” и пр. Имаме нужда от хора, които могат да ни разберат и да разберат страховете ни. Ние сме различни. Мисля затова, че е много добре, че в повечето германски провинции няма изискване за пълна домашна карантина, че хората могат да излизат навън за разходки в парка, тичане, спорт – че връзката с навън и природата не е ограничена само до необходими покупки. Мисля също колко е важно, че сме във връзка чрез телефон и интернет. Ние сме свързани социални същества. Струва ми се, че отстоянието помежду ни ще ни даде ново усещане за това – за какво ни е да сме свързани, кое ни свързва?  Живеем в много интересни времена. Пазете здравето си, чувствайте и мислете!

 

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.