Дилян Николчев: Докога Св.Синод на БПЦ ще бойкотира Комисията по досиетата и докога Комисията ще е търпелива към него?

Дилян Николчев е богослов и юрист, доцент дбн в Богословски факултет на Софийския университет, преподавател по Църковно право, Брачно църковно право и Устройство и управление на Българската православна църква. Автор е на повече от 100 монографии, студии и статии в български и чуждестранни научни издания.

 

На 24 април т.г. Комисията за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (популярно известна като „Комисия по досиетата“) проведе пореден форум, посветен на политиката и опита от разкриването на архивите на тоталитарните комунистически служби в страните от Централна и Източна Европа. Форумът бе в рамките на председателството на Комисията на Европейската мрежа за съхранение на архивите на бившите тайни служби (ЕМСА) за 2018 година. По време на събитието председателят на Комисията г-н Евтим Костадинов накратко представи в свое експозе пред чуждестранните и българските гости основните моменти в развитието и дейността на Комисията през 10-годишния ѝ период на функциониране. Г-н Костадинов не подмина и проблемите, с които се сблъсква Комисията, между тях и отказа на служба „Военна информация“ и на „военния клон“ на Държавния архив във Велико Търново да предадат на Комисията своите архиви, така както повелява Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (съкр. и популярно: „Закон за досиетата“). Към тези архиви спадат и т.нар. „затворнически досиета“, изключително важни за разкриването на истината за престъпленията на комунизма, както и за изследователската работа по теми, свързани с дейността на Държавна сигурност.

Като преподавател по Църковно право и Устройство и управление на Българската православна църква в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ и от години занимаващ се с темата за Държавна сигурност и БПЦ в годините на комунистическия тоталитарен атеистичен режим се включих в последвалата дискусия по време на форума, задавайки въпрос, имащ приблизително следния смисъл: след като Законът за досиетата императивно повелява „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности“ да подлежат задължително на проверка като извършващи „публични дейности“ от страна на Комисията, защо Св. Синод вече повече от 6 години „мълчаливо“ отказва („мълчалив отказ“) да предостави на Комисията „база данни“ за лицата, „заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност“. Според закона при поискването им от страна на председателя на Комисията институциите са длъжни „в 14-дневен срок да предоставят трите имена, единния граждански номер и заеманата длъжност на тези лица, както и да уведомяват в същия срок за настъпили кадрови промени“. За да няма спекулации, отбелязвам изрично, че предварително имах информация, че председателят на Комисията г-н Костадинов периодично е изпращал и продължава да изпраща в Св. Синод искане за тази информация, за да може институцията, която той представлява, да изпълни разпоредбите на закона. На второ място, обръщам внимание, че освен членовете на Синода (от които трима митрополити попадат във възрастовата граница, изискваща проверка – родени са преди 16 юли 1973 г.) на задължителна проверка по смисъла на законодателната разпоредба, цитирана по-горе, подлежат още: викарните епископи, протосингелите, архиерейските наместници, председателите на храмовете (вкл. ставропигиалните и катедралните), ректорите на академиите и семинариите (общо 3), игумените на ставропигиалните манастири, директорите и началниците на многобройните синодални отдели и комисии, директорите на Църковно-историческия и архивен институт и на Националния църковен историко-археологически музей.

Нямам информация за това дали председателят и членовете на Комисията след упорития отказ на Синода да изпълни разпоредбите на Закона за досиетата, са се опитали да приложат един от текстовете му, според който „Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни в 7-дневен срок от получаване на поканата да се явят пред комисията и да предоставят исканите от тях сведения и документи“.

Сума сумарум, на практика Комисията настоява пред Св. Синод той да спази закона, а Синодът се прави, че и в земната си мисия (като Църква) не е от този свят, и демонстративно отказва да спази закона. В резултат излиза, че за всички други институции, длъжностни лица и граждани законът има сила и значение, но за православното ни църковно управление такъв не съществува, че върховенството на закона не се отнася до тези, които най-първи трябва да бъдат пример за добросъвестни граждани на страната ни и чисти духом и по сърце пред Бога и Църквата свещенослужители.

Какво все пак следва след демонстративното неспазване на Закона за досиета от страна на Св. Синод? Ясно е, че Комисията и лично нейният председател г-н Евтим Костадинов проявяват търпение и в голяма степен респект към БПЦ – като традиционно изповедание по конституция на нашата родина. Тази добронамереност обаче по закон е лимитирана и тя наближава пределната си граница (дори я е преминала), което означава, че Комисията по-скоро рано, отколкото късно във времето ще бъде принудена да приложи административнонаказателните разпоредбите на глава пета от закона, които гласят: „Чл. 33. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв.; (2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от оправомощени от комисията длъжностни лица.; (3) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.; (4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания“.

Дали Св. Синод ще се подложи на риск да срине общественото доверие, което трудно, бавно и мъчително започна да възстановява през последните няколко години, предстои да видим. Моята надежда и желание е това да не се случва и родните ни архиереи, начело с предстоятеля на БПЦ – патриарх Неофит, да спазят закона, защото, който не спазва законите, той не спазва и каноните, а на това вече многократно ставахме свидетели, вкл. и по отношение съпричастността на 11-те архиереи към службите на атеистичната и тоталитарна Държавна сигурност, обявени като нейни сътрудници през комунистическия период.

И накрая си позволявам и един съвет към народните представители – да поправят този текст от Закона за досиета, който цитирах по-горе: че на задължителна проверка подлежат „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности“. Обръщам внимание върху словосъчетанието „религиозните общности“ и по-скоро върху неговото значение в Закона за досиетата, което е в противоречие със значението, придадено му от законодателя в Закона за вероизповеданията (в § 1. От Допълнителни разпоредби). Цитирам буквално т. 2. от този параграф: „Религиозна общност“ е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии“. Следователно в смисъла на „религиозни общности“ отсъства институционалната страна, в случая – Св. Синод като ръководен и управителен орган на БПЦ. Много по-подходящо релевантно определение от „религиозните общности“ за Закона за досиетата би било „вероизповедание“ или „религиозна институция“, защото според същия параграф от Допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията „Вероизповедание“ е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция“, а „Религиозна институция“ е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав“. За мен лично словосъчетанието „религиозна институция“ е по-правилно от юридическа гледна точка, тъй като в него са отразени всички правни компоненти, по които действа Законът за досиетата: институционалност, легалност, юридическо лице, отговорност, възможност за „отсрещност“, както и правно основание за налагане на санкции от страна на Комисията и оспорването им по съдебен път от засегнатата страна. С тази си забележка, разбира се, нямам за цел да предоставям „даром“ аргументи на Св. Синод, така че той да настоява, че Синодът е само част от „религиозна общност“, но не и „религиозна общност“ по смисъла на Закона за вероизповеданията. Единственият ми стремеж е да подскажа, че и държавата трябва да положи още усилия, за да действа Законът за досиетата така, както законодателят е имал намерение и визия, но явно е сгрешил в употребата на понятията. Що се отнася до Св. Синод и досегашното му нежелание да предостави база данни за проверка от страна на Комисията на лица, както клирици, така и миряни, то все си мисля, че е крайно време архиереите да не се правят на по-големи „военни разузнавачи“, отколкото ръководителите на „Военна информация“ и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които също от години се държат така, като че за тях закони не съществуват.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика