Димитър Димитров: Българските евродепутати не се фокусираха върху нуждите на ромите и другите уязвими групи

Тази седмица България ще избира свои представители в Европейския парламент.  Петнадесет партии, девет коалиции и единадесет инициативни комитета са регистрирали общо 302 кандидати  за членове на ЕП. От ромски произход е само един от тях, издигнат от инициативен комитет. Водещите социологически агенции прогнозират, че европейски депутати ще успеят да излъчат само четири от политическите формации – ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО – БНД. Почти същата комбинация като от сегашния състав на българските евро депутати. С други думи, и този път няма да има български евродепутат от ромски произход.

Фокусът на работа на българските избраници в ЕП не кореспондира с нуждите на ромите и другите уязвими групи. С нуждите на българите също. Напротив – в някои случаи са в тотален противовес, както се видя от случая с Истанбулската конвенция, или изказванията на част от тях по време на гласуването на конвенцията в ЕП., а и не само тогава и не само по този повод. В този смисъл, ромите или която и да е друга уязвима група не биха могли да очакват да се случи нещо драстично различно от това, което се случи през изминалите няколко години. При някои от евродепутатите пасивността я има, защото не искат да се занимават с тази тема, при други – защото умишлено работят против позитивни развития в сферата на уязвимите общности, а трети не правят нищо, защото не знаят, че биха могли да направят нещо, докато други избягват темата заради ниския рейтинг, който би им осигурила.

Определено биха могли да покажат повече активност по общовалидни теми, които със сигурност биха оказали влияние и върху състоянието на ромите и други уязвими групи, и които биха им донесли позитиви.

Най-мащабна, тежка, важна и напълно легитимна е темата за образованието. С равнище от 12.7% България традиционно се задържа сред 5-те държави от ЕС с най-влошени показателите за преждевременно отпадащите от образователната система и през 2018 г. Това изправя страната пред висок риск да бъде сред малкото държави в съюза, които няма да постигнат до 2020 г. своя целеви показател (11%) по този ключов индикатор за образованието и развитието на човешките ресурси. Неравенствата по отношение на обхвата в училищното образование в страната са изключително големи и през 2018 г. делът на отпадналите от образование в селските райони е над 2 пъти по-висок от средния за страната (26.2%). В тези райони се обучават висок дял ученици от уязвими групи, включително и ученици от ромски произход. Националната стратегия за интеграция на ромите е към своя край. Беше създадена по настояване на ЕС и съдържа редица мерки и дейности, насочени към подобряване на състоянието на ромите, включително и по отношение на отпадането от образователната система. Най-малкото, което могат да направят е да следят за нейното изпълнение, изисквайки информация от ресорните институции и повишавайки вниманието както на обществото, така и на колегите си в ЕП.

Заетостта сред ромите е проблем, за подобряването на чието състояние евродепутатите биха могли да допринесат. Фактът, че ромите са маргинализирани на пазара на труда и основните причини за тяхната уязвимост са добре документирани: като цяло ниско ниво на образование в сравнение с неромското население, широко разпространена дискриминация на пазара на труда, географска маргинализация и липса на географска мобилност. Въпреки това тези фактори дават само частично обяснение на сериозните трудности, които високообразованите роми срещат в търсене на работа на първичния пазар на труда, особено когато става въпрос за стабилна работа с приемливи доходи. Прегледът на основните политики и програми за пазара на труда показва, че те не могат да окажат положително влияние върху изключването на ромите от пазара на труда или да намалят дискриминационните практики на работодателите; напротив – някои дори допринасят за поддържането на маргинализираното положение на ромското население, например чрез насочването им към държавни програми за обществени строителни работи, служби по чистотата или облагородяване на публични пространства. В някои райони на страната публичната администрация се явява основен работодател на населението там. До скоро в 12 области делът на наетите в обществения сектор спрямо всички наети от десетте най-големи нараства, понякога значително. Най-висок е този ръст в областите Смолян (близо 20%), Варна (18%), Благоевград (17%), Кърджали, Монтана и Добрич (14%),[1] в които делът на населението от ромски произход е значителен. Спазват ли се стандартите на Международната организация по труда? Насърчават ли се политики за многообразие при наемане на персонал? Докладват ли се случаи на дискриминация на работното място? Достатъчно е да следят темата и да организират събития, за поддържат интереса на електората си, което би могло да доведе до позитивна промяна.

Липсата на осъдителни присъди за престъпления, свързани с расова, етническа и религиозна омраза у нас, води до намаляване на обществената подкрепа към наказателната политика като средство за противодействие на речта на омразата. През 2018 г. делът на тези, които знаят, че речта на омразата и извършването на насилие заради етническа, расова или религиозна омраза са престъпление, намалява и е най-нисък за периода на последните 5 години. Същевременно намалява делът на тези, които биха подали сигнал в полицията, ако станат свидетели на публична употреба на реч на омразата – от 26% (през 2014 г.) до 17% (през 2018 г.). Намалява и одобрението за наказателно преследване на политици и журналисти, които използват публично реч на омразата (броят на съгласните, че трябва да има такова наказателно преследване, спада от 66% през 2013 г. до 57% през 2018 г.). С аналогичен дял намалява и броят на съгласните с наказателноправното преследване на проявите на агресивен национализъм – за пет години има спад от 10% на броя на тези, които са съгласни, че агресивният национализъм трябва да бъде преследван по наказателноправен ред (от 73% през 2013 г. до 63% през 2018 г.).[2] (А престъпления, квалифицирани по расистки подбуди в България просто липсват, с изключение на случаят с Митко от Овчеполци от преди няколко години. Тогава прокуратурата настоява, че няма нищо расистко в това да бъде извършено престъпление срещу човек, само защото е от друг етнически произход и няколко пъти промени квалификацията – от престъпление по хулигански подбуди през ксенофобски подбуди до расистки подбуди. Не защото извършителят си признава, а заради международния натиск и високия обществен интерес. В този смисъл, най-малкото, което могат да направят бъдещите евродепутати е да спрат да използват реч на омразата. Очевидно промяна в тази посока се случва по-лесно ако тръгва от горе. Т.е. политиците я нормализират, политиците могат и да я заклеймят.

Следите ли хронологията? Образование – заетост – социални дистанции. Повече образование – по-добра заетост – по-силно общество. Това са темите, които бъдещите евродепутати биха могли да превърнат в свои, ако имат желание да променят нещо наистина, което ще доведе до позитивна промяна за всички български и европейски граждани, включително и за ромите.

Ако не, могат да се включат и в кампании за наименованията на българските луканки, шкембе чорбата и каквото още трябва да се патентова като чисто българско, защото това също е важно.

Всъщност, големия проблем остава тук – в нашия парламент и в нашите министерства. На 22.05.2019 г., изтича срока за изпращане на бележки, становища и предложения по проекта на Стратегия за възпитателната работа в образователните институции /2019 -2030 г./, публикувана на сайта на МОН. Една от оперативните цели на проекта на тази стратегия е „подкрепа на формирането на национална идентичност чрез патриотични нагласи и чувства и патриотично самосъзнание“. А в списъка с възпитателни взаимодействия, свързани с реализацията на патриотичното възпитание е записано и взаимодействието „Превенция спрямо поведенчески прояви на национален нихилизъм“.

Ако все още има някой, който не е разбрал защо Европа е на различни скорости – ето защо.

 

 

[1] https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/08/23/2595017_noviiat_nai-goliam_rabotodatel/

[2] Доклад „Обществени нагласи към речта на омразата в България през 2018 г.“, Институт Отворено общество – София, 2018

Avatar

Димитър Димитров

Димитър Димитров е директор на програма „Рома“ в Институт Отворено Общество – София. Има магистърска степен по „Публичен мениджмънт и политики“ от СУ "Св. Климент Охридски" и „Social Development Practice” от London Metropolitan university. Има специфичен опит в страната и чужбина по въпроси, свързани с политики за малцинствата, интервенции в критични социални ситуации и овластяване на уязвими общности.