Динос Христианопулос: ” Зная, това миро е прекомерно много за покаянието, при все това за любовта то е малко”
Разпознах го щом го видях, редовно слушах проповедите му,
продадох и един имот на леля ми за да го последвам.
А когато вече всичко изхарчих, реших да продам и тялото си,
отначало на хората от керваните, след това на митарите;
спах с обръгнали римляни, и фарисеите не са ми чужди.
Но сред всичко това не забравях очите му.
Месеци наред тичах заради него от Храма до пристанището
и от града до Елеонската планина.
Господин продавецо на благовония, направете ми моля малка отстъпка.
За цял алабастров съсъд спестяванията ми не стигат.
А трябва да се сдобия с това миро от четирийсет благовония.
С това миро ще помажа нозете му,
с тези коси ще избърша нозете му,
с тези устни нозете му прелестни и пречисти аз ще целуна.
Зная, това миро е прекомерно много за покаянието,
при все това за любовта то е малко.
И ако един ден приема християнството, то ще е заради неговата любов
и ако приема мъченичество заради Него, неговата любов ще ми бъде вдъхновение.
Защото, Господи, любовта разпалва вярата ми, а обичта – покаянието,
и може би навеки името ми ще остане като символ
на спасилите се и избавили се, „понеже силно са обичали ”.
От стихосбирката „Времето на мършавите крави“, 1950
Превод от гръцки: Здравка Михайлова
