Специализирала в Ню Йорк директорка успява с онлайн образованието в селско училище

Госпожо Благоева,  директор сте на малко училище в село близо до Пловдив. Едва преминала опасността от грипа и учениците попаднаха в извънредното положение заради опасността от разпространение на нов вирус. Имахте ли случаи на COVID-19?

Красимира Благоева: За щастие, не.

Как се почувствахте когато целият образователен процес трябваше да премине в онлайн формат?С какви ресурси разполагахте? 

Красимира Благоева: На 13 март разбрахме, че ни предстоеше нещо, което не сме имали като опит до този момент. Стартирахме поредната , надявахме се, успешна година. Посрещнахме скъпи гости, имахме идеи за извеждане на ученици извън учебната среда, за участие в различни конкурси, проекти и изведнъж…всичко се оказа напълно различно. Не беше толкова стряскащо, защото педагогическия и административен екип в училище имаме изградена много добра онлайн комуникация от 5-6 години насам. Създали сме си една вътрешна мрежа, в която обсъждаме всичко 24/7. Падна се последен работен ден – петък, кой знае защо всички „хубави“ неща се случват в петък…И в следващите „почивни“ дни бяхме денонощно заедно. Успяхме да създадем група и план какво да правим в понеделник. От тази учебна година имаме назначен образователен медиатор, който вече бе заявил себе си много сериозно.

Разкажете, моля, за образователния медиатор? Това не е съвсем позната професия. 

Красимир Благоева: Бойчо Кочев е наш ученик. Беше още в пети клас, когато стана лице на Амалипе във филма „Мисията възможна“. Със средно образование е и с желание  да продължи висше образование. За съжаление, с течение на времето, човек пренарежда приоритетите си спрямо неща, които му се случват в личен план. Работи с екипа от момента, в който започна работа при нас.Той е от тези неформални лидери, които  се показват такива още от първи клас.

Колко деца от различните етноси учат в ОУ“Васил Левски“?

Красимира Благоева: ОУ „Васил Левски“ е средищно училище. Учениците ни са от три населени места и от три етнически групи. Българи, етнически турци и етнически роми. Наблягам етнически роми, защото ромските подгрупи в нашето училище са 5. Имаме и етнически турци, но те са по-малко. В съседното Моминско село са се заселели турци преди около 50-60 години, идвайки от Кърджалийския край. Така се е създала тази общност. От 1942 година там няма училище и идват при нас, в Караджово. В училището са 5 българчета, 17 етнически турци, останалите до 140 са етнически роми.

И всички успяхте да ги вкарате в онлайн системата? Това са изключителни усилия…

Красимира Благоева: От 2 години имаме платформа, имаме изграден облак, но все още не беше добре разработен. Социалните мрежи обаче са тези, които най-добре достигат до родителите. Нашият Родител, който трябва да има доверие в нас. Започна веднага обмен на информация между родители и учители. Ние взехме решение веднага да създадем затворени групи във Фейсбук на всеки клас по отделно. Администратори станаха класните ръководители. В тези групи течеше единия вид комуникация и взаимоотношения между родители – учители и ученици. Тези ученици, които имаха вече някакви изградени навици- това са работещите в групата за компютърни технологии –те си създадоха веднага група и в Classroom, работеха синхронно.

Как успявахте да  мотивирате децата да носят маски и да спазват дистанцията?Казахте, че в селото не е имало заразени с вируса. Говоренето за COVID-19 за тях сигурно е звучало абстрактно!

Красимира Благоева: Родителите на голяма част от моите ученици са гурбетчии от чужбина. В целия този период на пандемията и изолация, голяма част от тях идваха, после си отиваха, принудени да търсят насъщния. Това,че те трябваше по домовете си да спазват карантината при връщане от чужбина, от това че бяха преминавали границите извън населеното място ,беше допълнителна помощ в информацията и комуникацията. И в махалата спазваха това. Другите научаваха от класния ръководител, който им казваше и качваше материали в групата всяка седмица да спазват правилата. И те спазваха. Всеки учебен ден в последния учебен час има 5-минутка на тема „COVID-19“.

 

Имахте ли добра интернет връзка? Колко таблети и компютри имахте?

Красимира Благоева:  В нашата група за постоянна комуникация с колегите, установихме веднага, че имаме повече от 60(!) деца, които нямат компютри и никакви интернет устройства. Връзката ни с тях можеше да бъде само през образователния медиатор, през телефонни разговори с родителите. Родителите винаги намират начин да се свържат с нас по телефоните си, или през телефоните на комшиите. Стартирахме в понеделник, търсейки всички начини да се свържем с този родител, за да може той да се успокои, при условие,че ние търсехме начин някой нас да успокоява! Но това е задачата на учителя – винаги да подкрепи тези, за които отговаря. Естествено, в рамките на една седмица всеки ден е една проба и надграждане. Не можеш да кажеш, че веднага си намерил всички пътища и начини да се справиш с това. Разбирахме от образователния медиатор, който бе неотлъчно до учениците – ние с него бяхме по 18 часа на терен, какви са потребностите на децата. Заедно търсехме начините, по които всяко едно  дете да сме разбрали от какво има нужда и по какъв начин можем да стигнем до него. Имаме благодарение на Амалипе(Междуетнически център за образователна интеграция – б.р.) изградена мрежа на взаимопомощ, в нея имаме различна специфика. Участвам и в други мрежи, но тази ми е много ценна и важна – да търсим и намираме заедно отговор на този тип въпроси. Реших една нощ, виждайки как други колеги също търсят компютърни устройства през дарители, и аз да направя апел в социалната мрежа в моя личен профил. Така започнах кампанията „Стара техника за ново начало“, която Амалипе бе стартирала, заедно с това, което аз направих – аз го направих за моето училище, а те –  за всички нас. Не очаквах, че в рамките на една седмица толкова много хора ще припознаят този апел. Бях много щастлива, че много мои колеги споделиха поста за себе си, никой не открива топлата вода. Много хора откликнаха!

Тоест, тези 60 дечица, които няма техника, я придобиха в рамките на една седмица?

Красимира Благоева: Да, и не само те. Помогнах на много мои колеги от още две училища!Събрах някъде около 79 устройства от познати и непознати. От желаещи да популяризират имената си като дарители, до хора, които не желаеха да се съобщава името им. Много съм им благодарна!

Браво! Успехът ви е безспорен!

Красимира Благоева: Нали разбирате, че тази техника бе както бе импулсивно потърсена, така беше и импулсивно подарена ! Разбира се, тези хора не можеха да знаят дали тя е годна, или не е годна за употреба. Имах сключен договор с фирма за поддръжка  на компютрите в училище. Веднага се свързах с тях и им предоставих техниката да мине профилактика през тях. Изготвихме и договор с родителите за безвъзмездно предоставяне на техниката в рамките на учебната година в домашна обстановка.Но цялата тази техника е собственост на училището, тя е заведена. След края на учебната година те ще могат да я върнат, както и го направиха. После компютрите минават отново на профилактика, някои от тях вече не са годни, за да могат от новата учебна година пак да се ползват. Ако разбира се, отново се налага онлайн обучение.

Имаше ли деца необхванати в онлайн класовете?Колко можеха да работят с компютри и колко с работни листове?

Красимира Благоева: Да не останете с впечатление, че 100 % от учениците получиха устройства! Получиха устройство тези ученици, които могат да се справят, ползвайки ги в домашна обстановка без реалното присъствие на учител. В крайна сметка, част от нашите родители са неграмотни. Те не могат да помагат на децата си в този вид, в който искаме. Не че те не искат да бъдат в реална полза на децата си. С тези ученици ние продължихме работата си чрез работни листове, чрез ежедневното присъствие на образователния медиатор.

Около 100 ученика работеха с компютри и около 40 с работни листове. Независимо,че тези 40 ученика бяха  с неграмотни родители, отношението на родителя към това да бъде полезен беше на  100% от всички! Всеки можеше да го прави по различен начин…Две семейства  ни беше трудно да обхванем като родители, но  всички въпреки това, намираха начини да бъдат полезни. На тези 40 ученика след тази акция направихме друга, от  бюджета на училището. В  крайна сметка всеки има нужда от различни неща – на тях им дарихме хранителни продукти за цялото семейство, за да може да се чувстват подкрепени. Да може да разберат,че подкрепата не е само с компютри, а  отплащането е просто да подкрепят децата.

Казахте, че без родителите не можете. Какъв е поминъкът им? Как бихте описали едно средно семейство от село Караджово?

Красимира Благоева: Имаме много традиции, които продължават във времето. 13-та поредна година провеждаме благотворителна вечер, на която показваме какво са свършили учениците през учебната година. Награждаваме ги с „Ученик на годината“. Тази година обаче, от ситуацията, в която всички ние попаднахме, ние взехме решението,че ще излъчим „Семейство за пример“. Оказа се,че в крайна сметка тези, които най-силно, най-ярко се откроиха в дистанционното обучение, бяха от две семейства братя и сестри. И двете семейства са от групата на етническите турци. Направихме всичко възможно да популяризираме нашата подкрепа към тези родители и да покажем на всички останали родители, че всеки който подкрепя собственото  си дете и има за партньор до себе си училището, може да получи още по-големи успехи в  собствения си дом!

Средностатистически семейства се занимават със земеделие. В случая, майката работи в сладкарски цех, другото семейство бащата  е в строителството, а майката  работи във фирма в Асеновград. Съвсем обикновени семейства.

Да се върнем към онлайн обучението. Кое според вас е най-трудното?

След всичко, за което най-отговорно заявявам,че се справихме, стигнахме до извода, че най-трудното е изолацията. Това,че учениците, не само от училище с уязвими групи, а въобще, имат нужда да бъдат социални. С приятелите си в реална среда и да изграждат качества и умения, които се възпитават чрез социализация. Онлайн обучението не може да предостави това! Иначе самото обучение, образованието, винаги можем да се справим! Всички пътища ще преминем и ще се справим, но социалната функция на училището  не може да се компенсира!

Как изглеждаше интернет- учителя за най-малките – първолаците, които трябваше да учат азбуката?

Красимир Благоева: Слънца са те!Нашите първокласници бяха от тези, които не работеха с нас с компютри. С тях беше най-трудно. На първи юни, когато ни пуснаха отново в реална среда, ползвайки проектите“подкрепа за успех“всички учители бяха категорични, че ще имат реални часове с учениците. Всички деца от първи и втори клас до 15 юни бяха в училище! Най-вече, те бяха по собствено желание, всяка  сутрин, спазвайки всички мерки ,с маски, само и само да бъдат заедно!

А за седмокласниците!Тях ги е очаквало и национално външно оценяване(НВО) и кандидатстване за гимназия?

Красимира Благоева: Материалът беше преподаден,но друг е въпросът колко пълноценно е бил усвоен. Нашите седмокласници  също от 1 юни до 30 юни бяха в училище, основно подготвяйки се за НВО. Много съм щастлива, че тази година, независимо,че попаднахме в тази ситуация всички ученици от 7 клас завършиха всички 100% ! Без нито един поправителен изпит! Това е прецедент. Не че съм имала ученици, които са отпадали от образователната система, но благодарение на усилията на колектива и това, че сме част от мрежата Амалипе, вече нямам отпаднали ученици! Но за първи път имам випуск, който завършва без нито един поправителен изпит.

Казвате, че сте работили с родителите добре , независимо от образованието им. Много ваши колеги, включително учители от столични училища, казват че имат проблем с емпатията, чувствителността на родителя, който трябва да откликва в тази трудна ситуация. Смятате ли, че има разлика между отговорността на родителите от Караджово и тези от града?

Красимира Благоева: Аз самата съм израсла в село Караджово. Оттук отидох в големия град да уча. В ретроспекция  като гледам, най-отговорно заявявам,че учениците от малките населени места са много по-подготвени, много по-обгрижвани от страна на родители и учители в училище, отколкото в големия град. Това е моят извод през годините. Може би , защото в малките населени места всички се познават. Това, което е най-ценно от уроците, които съм получила като част от Мрежата на Амалипе, е, че трябва да познаваш конкретния етнос, конкретната култура, конкретното семейство и да намираш индивидуалния път. За да можеш да се справяш с конкретната ситуация. Общата рамка на взаимодействие между родител и училище показва, че работата с родителите е най-трудното нещо! Не оставяйте с впечатление, че при нас всичко е цветя и рози! Не, но индивидуалният подход точно защото сме малко населено място, играе ключова роля за решаването на отделни различни казуси!

Може ли да разкажете за случаи, когато родителите не са искали да ви помогат?

Красимира Благоева: Ще върна лентата назад. В групата на калайджиите,имаше семейство с 4 деца. Три дъщери и най-малкия син. След определена възраст – 12-13 години – те продават дъщерите си. Спират ги от училище. Тези три момичета бяха пълни отличнички. Първата сестра завърши с най-високата оценка на НВО, но родителите й категорично решиха, че тя няма да продължи да учи. Когато от май приключиха външното оценяване, до първия етап, когато трябваше да си подадат документите(около месец и половина-два) ,цялата общност в Караджово, председателят на училищното настоятелство, учителският колектив, ние бяхме с денонощни разговори в търсене на всякакви пътища, за да разрушим тези стереотипи! В крайна сметка, благодарение на родителите, и  благодарение на помощта на председателя на училищното настоятелство, който една седмица беше почти денонощно в домата на момичетата като родител, успяхме да ги пречупим! Фактът, че едното момиче и моята дъщеря бяха в един клас, след това продължиха в едно и също училище! Това беше първият момент. Но имаше и неуспех. След като пречупихме стереотипа, другите две дъщери продължиха и също са пълни отличнички в Пловдив. След време ме срещна майката на трите момичета и и каза – „Не знам какво направихте вие в училище, но аз почвам да се страхувам за моите деца, защото те никога няма да се оженят за калайджии! Покрай вас те станаха много умни, а ние, калайджиите не сме умни, кой ще ги вземе?“Бях потресена. В един момент се радваш, хвалиш се колко си успял да мотивираш, как тези деца ще намерят себе си, но…всеки намира себе си в собствената си среда. Когато бъде изведен от нея, тогава се чувстваш по друг начин…Майката за себе си е права. И благодарение на общите ни усилия Руска вече е студент втори курс специалност „софтуерно инженерство“  в Пловдивския университет, сега е на 20 години. Тази година се омъжи за калайджия, който е със средно образование и ми е обещал,че няма да спре съпругата си да завърши образованието си. Пътищата са различни за всеки…

Сигурно имате притеснения за новата учебна година. Споделете ги! От последните изявления на министъра на образованието разбрахме, че ще бъде присъствена, само при отделни случаи ще имате онлайн занимания?

Красимира Благоева: Вече казах, че съм за реалното учене в училище. Притеснява ме това, че нямаме бюджет и осъзнавам,че трябва да увелича непедагогическия персонал, за да можем да дезинфекцираме адекватно помещенията. От 1 юни до 15 юни вече бяхме в реална среда и с ежедневните беседи и предварително проведените родителски срещи, които ще правим сега през септември, когато възрастите спазват правилата, учениците също ще ги спазват. Всички сме наясно, че тази година ще бъде различна, трудна и всичко ще се решава ден за ден, седмица за седмица. От МОН и РИО виждам,че всяко училище ще има индивидуален модел за справяне. Това е добър вариант. Ние сме с 140 ученика, нашите проблеми в никакъв случай не са проблемите на на 119-то училище от града.

Какви са посланията ви към МОН?

Бюджетът. Да се предоставят средства за закупуване на почистващи и дезинфекционни материали. И да се предоставят възможности за предоставяне на човешки ресурс. Малките училища не могат да си позволят увеличение на щат, затова търсят други начини за наемане на хора.  Трябва да се намират допълнително средства, въпреки че съм оптимизирала максимално щата си, ползвам Бюрото на труда при възможност по програми за временна заетост, които сега са затворени. Нужно е…да отварят такива програми, в които училището да  получи човешки ресурс!

 въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.