Гръцките младежи днес не знаят за ретроградността, глупостта и тесноумието на хунтаджиите

Споделете статията:

 

През нощта на 20-ти срещу 21-ви април 1967 г. в Атина ежедневно се провеждат демонстрации и протестни шествия. Политическите сблъсъци извън и вътре в парламента  нямат край. През нощта на 20-ви срещу 21-ви април Гърция спи: гражданите, политиците, крал Константин. Будуват група военни, които подготвят преврат. В Атина са дислоцирани големи бойни части. Една от тях е тази в Центъра за обучение на бронирани машини. Нейният главнокомандващ е бригаден генерал Стилианос Патакос. Танковете излизат по улиците и се насочват към парламента, министерствата, Националното радио, Организацията по телекомуникации, кралския дворец. Хората са събуждат и вместо сутрешния осведомителен бюлетин, чуват радиото да излъчва военни маршове….

Диктатурата на полковниците в Гърция продължава 2651 дни. 

По повод навършването на 44 години от Бунта в Политехниката публикуваме разговора на журналиста Йоргос Ваилакис с писателката Мариза Декастро и нейната книга “2.651 дни диктатура, 21 април 1967 – 24 юли 1974″.

Материалите подготви нашата сътрудничка  Здравка Михайлова.

 

Йоргос Ваилакис: Вашата книга „2.651 дни диктатура, 21 април 1967 – 24 юли 1974*“ се заема със задачата да вкара в досег детето-читател с един мрачен период от неотдавнашната история. Кои бяха най-големите предизвикателства пред това толкова взискателно начинание?

Мариза Декастро: Единственото предизвикателство беше „как“ да бъде написана книгата, за да стане интересна за млади читатели и преди всичко да не бъде нито опростенческа, нито пропагандираща една определена идеология. Исках тя да отразява действителността от онези години, както сме я преживели тогава младите хора и аз. Да съживява атмосферата на времето. Около идеите за това „как“ на написването се родиха много и различни мисли, като: какво от всичко случило се по време на седемте години диктатура бе необходимо да се изкаже и в каква дълбочина, кои политически събития можеха да бъдат пропуснати, не защото не бяха важни, а тъй като книгата не е наръчник по история, въпреки че дава изобилна информация.

Мариза Декастро

Също така, книгата почива върху ясна педагогическа идея, тази за паралелния разказ за гръцката диктатура наред с това какво се случва в света по същото онова време. Този паралел помага младия читател да разбере ретроградността, глупостта и тесноумието на хунтаджиите. Ще приведа само един красноречив пример: докато в Гърция техният режим организираше чествания на военната добродетел на гърците, във Франция и другаде бе времето на посланията на май 1968-ма, в Америка – на Удсток, движението за мир и демонстрациите, феминизма, екология и толкова други неща променили погледа ни към света.

Й.В.Книгата спази умел баланс между историческите събития и вашия поглед като техен свидетел. В наши дни, когато  някои неразкаяли се носталгици на „черното десетилетие“ твърдят, че диктаторите били „патриоти“ или „да, но пък те построиха пътища„, или „да, ама не крадяха“, вие като автор какво послание се стремите да предадете на децата относно онова време?

Мариза Декастро.: Това бе трудно време, защото човек трябваше да направи избора „към кои да се присъедини и кого да изостави“, както пее Дионисис Савопулос в известната си песен… онова над което бих искала да се замислят младите читатели, е за значението и смисъла на гражданските права, за колективния дух, обмяната на идеи, свободата на мисълта, на изразяване, на образоване. Днес всички тези неща изглеждат очевидни от само себе си. Тогава те не бяха. Хунтата лишаваше организирано от тях всички гръцки граждани, използвайки различни методи: от кухата дебелашка пропаганда и промиването на мозъци до преследванията и цензурата.

 

 

Й.В.Книгата взима формата на хроника на събитията белязали седемте години диктатура – след тях и Бунтът в Политехниката. Днес, 45 години по-късно, на какво може да научи децата тази масова и динамична проява на съпротива срещу хунтата на полковниците?

Мариза Декастро.: Децата трябва да разберат, че Политехниката имаше много разклонения. Героизмът на студентите почиваше върху върху един колективен опит – преживян и споделен от хиляди младежи, надмогнали себе си и страха си. И това, че те са се борили героично за идеалите си, рискувайки живота си! Да разберат, че сме длъжни, малки и големи, пред себе си и пред обществото, да защитаваме на всяка цена достойнството, ценностите и идеите си срещу всяко тяхно обезценяване.

Й.В.Какво означава за едно момиче в юношеска възраст, както вие тогава, да преживява исторически събития като тези в Политехниката?  И как те са белязали вашия душевен мир – евентуално, повлиявайки му, по решаващ начин?  

Мариза Декастро: Не зная дали ние съзнавахме, че пишем История през онези ноемврийски дни. Онова, което лично аз бях проумяла в някакъв момент – доста преди Политехниката – бе какво хунтаджиите се опитваха да ни/ми отнемат. Смятах за дълг и чест да бъда с другите, да участвам в колективни формации, да се образовам, да се информирам. Да бъда нащрек!

А хипитата също се “бунтуваха”

 

Й.В. В наши дни наблюдаваме възход на национализми, на популизма и на ксенофобията. Смятате ли, че демокрацията отново е в опасност?

Мариза Декастро:Светът върви накриво. И тези жалки явления все повече се разпространяват. Ще ми се, обаче, да вярвам, че демокрациите имат здрави институции, които ги защитават.

Бел. ред. Книгата „2.651 дни диктатура, 21 април 1967 – 24 юли 1974″ започва с преврата на 21-ви април 1967 г. Мариза Декастро прави опит да регистрира истини, но и да предаде характерния отпечатък на един мрачен и труден за Гърция период, изпълнен с изтезания и преследване, заточения по каменистите необитавани острови, прикрити убийства, цензуриране на произведения на изкуството. Автор на илюстрациите е Василис Папагеоргиу. 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Здравка Михайлова

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български 35 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна тематика, пътеписи, есета и др. Води рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция, която може да бъде следена на адрес: http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78. Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетичната антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009)