Доброволците сме хора, които живеят във все по-бързо променящата се реалност

Споделете статията:

 

Представяме ви една от лидерите на първия в страната подкаст за ДОБРОволчески му работи – Ширин Ходжева от Си Ви Ес – България. Инициативата се нарича ДОБРОкаст. Тя стартира в рамките на кампанията „От нас зависи“ на „Равни БГ“.

 

Ширин, с организацията Си Ви Ес – България създадохте първия в страната подкаст за доброволчество, който стартира в рамките на кампанията „От нас зависи“ на „Равни БГ“. Колко основание има екипа на ДОБРОкаст, че съществува „ген на доброволчеството“? Житейски автентична  ли е и вашата „идея за сплотеност“?

Ще започна отговора си с въпрос към читателите – „Колко силно сте изпитали лично удовлетворение, след като сте извършили действие в помощ, без значение към приятел, член от семейството или непознат?“

Всеки един човек има нужда да се чувства полезен и това датира от древни времена, когато всеки е допринасял за оцеляването на племето, с грижа към сплотяването на общността. Мотивацията към това да бъдем полезни е различна – оцеляване, личностно израстване, любопитство, емпатия, нужда от внимание, първична реакция или добре обмислен акт. И добронамереността стои в основата на съзнанието на индивида, който извършва този акт. Приблизително през 1600г. такива хора започват да бъдат наричани доброволци. Както всяка друга област, доброволчеството също се развива през годините и днес то се счита за еталон в правенето на добро. С развиване на обществата, доброволчеството започва да става все по-широкообхватно, а методите, които то ползва са неформални, самоорганизирани, и впечатление прави, че в основата си отговаря на общи ценности и етика. От тук идва и основанието да считаме, че доброволчеството има генетична обусловеност, която носи своите отговорности и нужда от възпитание. Затова дадохме и такова заглавие на втория епизод на ДОБРОкаст, в който представяме историята на дългогодишна доброволка, която разпознава важността на точно този инструмент, и се доверява на приноса му в цялостното възпитание на децата си.

Правенето на добро, както споменах и по-горе, носи своята отговорност, за това още при първите прояви на помощ от неспециалисти, възниква нуждата от обучения. В началото те са били изцяло насочени към практиката и бързата реакция, но с разширяване въздействието на доброволческия труд, обученията включват и проактивно развитие на общността, чрез развиването на индивида. Разбира се, веднага реферирам към първия епизод на ДОБРОкаст, наречен „Яйцето или кокошката“, защото именно взаимодействието между личността и общността (и двете еднакво важни) водят до сплотяване, разрастване и достойно съжителство. И тук искам да избягам от идеята за утопия, която веднага възниква като непостижима цел в главата на читателя и спира да чете следващите редове. Доброволците сме хора, които живеят в реалността, която в последните години е все по-бързо променяща се. Един път припознали доброволческия труд, като полезен за нас самите,  избираме него, за да покрием нуждата да бъдем в крак с времето, но и да запазим баланса в себе си.

Доброволчеството както всеки друг инструмент, може да се ползва и в негативен аспект. За това винаги нашата организация препоръчва проверяването на факти. И тук идва номер едно решението – личната препоръка. За да може тази препоръка да стигне до повече хора, ние правим ДБРОкаст. Създаваме съдържание, което не идва от конкретна организация, а от историите на нашите гости. Тяхното лично възприятие, опит, насоки, трудности, постижения. В разговорите се опитваме да избягаме от захаросания облик на доброволците, който често създава недоверие, и ще показваме реалните хора, реалните причини да бъдат доброволци, реалната цена, която са „платили“ и реалното възнаграждение, което са получили.

 Как намирате „героите“ си?

В първите три епизода на ДОБРОкаст, се обърнахме към добротворци, които лично познаваме и са пример за всеки от нас в екипа на ДОБРОкаст. Важно е още в началото да предадем точното послание на подкаста и именно това продиктува избора ни за “герои”. Нямаме предварителни разговори с тях. Нищо не е нагласено. В стаята са само водещата и разказвачът/ите на доброволческите истории.

Генът на доброволчеството

Вече имаме дълъг списък с потенциални гости, който допълваме почти ежедневно. Те са ни препоръчани от доброволци от нашата мрежа, слушатели, приятели или колеги. Все още се оглеждаме и ослушваме за реакциите и възприятието на тази инициатива. Търсим обратната връзка и с всеки следващ епизод, подобряваме, там където е необходимо.  Ще отнеме време да разкажем всичките истории, за това ще продължим да съществуваме и след края на кампанията „От нас зависи“. В нашата организация вярваме, че доброто е във всеки от нас. В нашите очи и сърца, всички доброволци са супер герои.

Опитвате се за бъдете позитивни и да вдъхновявате хората за доброволческа работа. Събирате различни истории, някои от които много въздействащи. Имам усещането обаче за известен дисбаланс. Навън се вихри коронавирус, лекари и медици всекидневно умират, болници изнемогват от липса на персонал, а вие си ги говорите някак за весели и леки работи! Може ли доброволчески настроеният човек да бъде извън дневния ред на болестта и грижите за здравето?

 ДОБРОкаст се появи в условията на извънредната ситуация и някак си екипът ни инстинктивно усети, че в началото е важно да си припомним ценностите, които стоят в основите на доброволчеството, да дадем гласност на истории от по-далечното и близко минало на нашите герои, които да покажат, че доброволчеството не е еднократен акт, а път, който всеки може да измине, когато усети, че е настъпил моментът. Тази веселост и привидна лекота, за която говорите, си върви с идеята за предаване на спомени и истории. Уроците и трудностите по-скоро се трупат като личностно преживяване във вътрешния свят на човек и доколко той е готов да го сподели оставяме на личната преценка на нашите гости.

На база на моята лична практика, доброволчеството в никакъв случай, не е само “хахо-хихи” (тук вярвам, че ще ме подкрепи всеки, който някога се е включил в социални каузи), а винаги винаги ме учи на нещо и ми помага да израствам. Това е екипен труд, който неимоверно е придружен от разнообразни мнения, културни и социални особености, ситуационен контекст, в търсене на промяна към по-добро, на средата в която живеем. А промяната винаги ни изправя пред редица предизвикателства – едно от тях в момента е непознат вирус, който променя курса на движение на целия свят.

Нашият подкаст е насочен към това всеки един слушател да може да открие потенциала си и да се вдъхнови да действа, да бъде активен, когато онзи индивидуален момент, който споменавам по-горе, настъпи. Именно тук е този дисбаланс, който обаче за нас е  контрапункт, опит да излезем от омагьосания кръг на обречеността, в която ни хвърли тази пандемия, опит за завръщане към себе си. Защото ние вярваме, че човешкият дух, вярата в доброто и човешкият потенциал да го сбъдва е по-силен. Просто трябва да си го напомняме постоянно.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.