Доклад на ООН за Климатичните промени и Земята: нарастващ човешки натиск, неравенства

Пълното име на доклада е „Климатичните промени и Земята”. Това е специален доклад на Международния панел за климатичните промени, увеличаването на пустинните земи, опустошаването на земята, устойчиво управление на земята, хранителна сигурност и наличието на въглероден двуокис в земните екосистеми.

“Климатичните промени и Земята” е един от трите специални доклади, които Международният панел подготвя по време на настоящия шести цикъл за приемане на подобни научни изследвания.

Докладът е подготвен под научното водачество на три работни групи към Международния панел за климатичните промени в сътрудничеството на други изследователски работни групи.

Земята е вече под нарастващ човешки натиск и климатичните промени го увеличават. В същото време запазването на глобалното затопляне под 2 градуса може да се постигне само с намаляване на парниковите емисии от всички сектори, включително земята и храната, се оповестява в последния доклад на Междуправителствения панел за климатични промени, публикуван на 08.08.

Международният панел, световен орган за установяване на състоянието на научното познание свързано с климатичните промени, влиянието им и възможните бъдещи рискове, предостави на изготвящите политики на действие одобреното от правителствата Резюме на Специалния доклад за Климатичните промени и земята. То ще бъде ключов научен принос при предстоящите климатичните и екологични преговори, като Конференцията на страните от конвенцията на ООН за справяне с увеличаването на пустинните площи по земята, която ще се състои през септември в Ню Дели, Индия. Друго събитие ще е Конференцията за рамковата конвенция на ООН за климатичните промени, която ще се проведе през декември в Сантяго, Чили.

„Правителствата призоваха Международния панел да направи първия обзор на цялата климатична система на земята. Извършихме го с приноса на експерти и правителства от целия свят. За пръв път при подобен доклад мнозинството автори – 58% – са от развиващите се страни,” каза Хьосун Лий, председател на Панела.

Докладът показва, че по-доброто управление на земята може да допринесе за справянето с климатичните промени, но това не е единственото решение. Намаляването на въглеродните емисии от всички сектори е жизнено важно, ако глобалното затопляне не трябва да надхвърля 2 градуса.

През 2015 г. правителствата подкрепиха целта на Парижкото споразумение за засилване на глобалния отговор на климатичните промени, като се контролира увеличението на световната средна температура под 2 градуса над пред-индустриалните нива и като се следва стремежа увеличението да се ограничи до 1.5 градуса.

Земята трябва да остане плодородна, за да се поддържа хранителна сигурност, докато населението расте, а отрицателният ефект от климатичните промени върху растежа се увеличава. Това означава, че има граници на приноса на земята към справянето с климатичните промени, например с култивирането на енергийни реколти и залесяването. Също така е необходимо време дърветата и почвата да съхраняват въглерода ефективно. Биоенергията трябва да се управлява внимателно, за да се предотвратят рисковете за хранителната сигурност, биоразнообразието и опустошаването на земята. Желаните  резултати ще зависят от подходящи местни политики и системи на управление.

Хранителна сигурност

Координираното действие за справяне с климатичните промени може едновременно да подобри земята, хранителната сигурност и изхранването, както и да спомогне прекратяването на глада. Докладът подчертава, че промените в климата засягат и четирите стълба на хранителната сигурност: наличност (добив и продукция), достъп (цени и възможност за осигуряване на храна), използване (изхранване и готвене), стабилност (сигурна наличност).

„Хранителната сигурност ще бъде все по-засегната от бъдещите климатични промени заради спада на добива – особено в тропиците – завишени цени, намалено хранително качество, нарушения във веригата на снабдяване,” казва Приядарши Шукла, съ-председател на Трета работна група към Международния панел.

„Ще виждаме различни ефекти в различните държави, но ще има по-драстични щети в страни с нисък приход в Африка, Азия, Латинска Америка и Карибите,” добавя той.

В доклада се съобщава, че около една трета от произведената храна е загубена или пропиляна. Причините за това значително се различават между развиващите се и развитите страни, както и между отделните региони. Намаляването на тази загуба и пилеене би намалило парниковите емисии и би подобрило хранителната сигурност.

„Някои хранителни навици изискват повече земя и вода, и причиняват повече емисии на задържащите топлина газове от други,” казва Дебра Робъртс, съ-председател на Втора работна група на Международния панел.

Балансираните диети, в които преобладават плодовете и зеленчуците, както и храни с животински произход, произведени устойчиво при нископарникови емисии, предоставят най-големи възможности за ограничаване и адаптиране към климатичните промени”, казва тя.

Докладът разкрива, че има начини за управление на рисковете и намаляване на слабостите в земята и хранителната система.

Управлението на риска може да увеличи способността на общностите да отстояват на екстремните събития, които влияят на хранителните системи. Това може да е резултат от промени в диетата или набавяне на разнообразни реколти, за да се предотврати бъдещо опустошаване на земята и да се засили способността за отстояване на крайно или вариращо време.

Намаляването на неравенството, подобряването на приходите и осигуряването на равен достъп до храна за всички региони (където земята не може да осигури достатъчно храна), са други начини за адаптация към негативните ефекти на климатичните промени. Има и методи за управление и споделяне на рисковете, някои от които вече се налични, като системите за ранно предупреждение.

Обзорният поглед върху устойчивостта, съчетан с ранно действие, предлага най-добрите шансове за справяне с климатичните промени. Това би довело до развитие на бедното население и би намалило неравенството, би подобрило храненето и би намалило прахосването на храна.

Така би се осигурила по-устойчива хранителна система и би се освободила земя за биоенергия, като в същото време се защитават горите и естествените екосистеми. Но без ранно действие в тези посоки, ще се изисква повече земя за биоенергия, което ще доведе до предизвикателни решения за бъдещото използване на земята и хранителната сигурност.

Политиките, които подкрепят устойчивото управление на земята, осигуряват доставката на храна за уязвимите общности и задържат въглеродния двуокис в земята, тъй като намаляването на парниковите емисии е важно,” обобщава Едуардо Калво, един от изследователите работили по доклада.

Земята е критичен източник

Според доклада „Климатичните промени и земята” светът най-добре ще се справи с промените в климата, когато има цялостен фокус върху устойчивостта.

„Земята играе важна роля в климатичната система”, казва Джим Ский, съ-председател на Третата група на Международния панел.

„Земеделието, сеченето на горите и други видове употреба на земята са довели до 28% от причинените от човека парникови емисии. В същото време естествените почвени процеси абсорбират въглероден двуокис равен на почти една трета от въглеродните емисии от въглищата и индустрията,” казва той.

Докладът показва как устойчивото управление на земните ресурси може да помогне за справянето с промените в климата, оповестява Ханс-Ото Пьортнер, съ-председател на Втората работна група към Международния панел.

„Вече употребяваната земя би могла да изхрани света в условията на климатични промени и да осигури биомаса за възобновяема енергия, но се изисква скорошно и всеобхватно действие в няколко области”, казва той. „Също и за запазването и възстановяването на екосистемите и биоразнообразието.”

Опустяване и опустошаване на земята

Когато земята е опустошена, става по-непродуктивна, ограничена по отношение на това, което може да пониква от нея и с намалена способност на почвата да поема въглерод. Това изостря климатичните промени, а те от своя страна засилват опустошаването по много различни начини.

„Изборите, които правим за устойчивото управление на земята може да помогнат да се намалят и в някои случаи да се преобърнат тези отрицателни влияния”, казва Киото Танабе, съ-председател на работния екип към Националните открития свързани с парниковите емисии.

„В бъдеще с по-интензивни валежи рискът от ерозия на почвата на обработваемите земи нараства и устойчивото управление на земята е начин да се защитят общностите от увреждащите почвата влияния и свлачищата. Но отново има граници на това, което може да бъде направено, затова в някои случаи опустошаването може да е необратимо,” заключава той.

Около 500 милиона души живеят в области с нарастващ пустинен характер. Засушените земи и територии, които страдат от това са също и по-уязвими към климатичните промени и крайности, включително суша, горещи вълни и пясъчни бури, в условията на увеличаващо се световно население, заради което натискът се засилва.

Докладът представя възможности за справяне с опустошаването на земята и предотвратяването или адаптирането към продължаващи климатични промени. Той също така изследва възможните щети от различните нива на глобалното затопляне.

„Новото познание показва нарастване на рисковете от недостиг на вода поради засушени земи, вреди от пожари, топене на праисторическия лед и нестабилността на хранителната система, дори при глобално затопляне от 1.5 градуса”, казва Валери Масон-Делмот, съ-председател на Работна група едно към Международния панел.

„При 2 градуса глобално затопляне се идентифицират много високите рискове свързани с разрушаването на праисторическия лед и нестабилността на хранителната система.

Решения за земята и климатичните промени

Политиките, които не са свързани със земеделието и енергодобива, като отнасящите се до транспорта и околната среда, могат също да допринесат много за справянето с климатичните промени. Ранното действие е по-евтино, защото предпазва от загуби.

„Вече правим някои неща. Използваме технологии и добри практики, но те трябва да се увеличат и да се използват на други подходящи места, където не са били прилагани досега”, казва Панмао Жай, съ-председател на Първа работна група към Международния панел.

„В по-устойчивата употреба на земята се крие истинска възможност, която намалява свръх-консумацията и изхвърлянето на храна, елиминира изсичането и изгарянето на горите, предотвратява свръх добива на дърва за огрев и намалява парниковите емисии. По този начин помага да се разрешат проблемите свързани с климатичните промени”, заключава той.

превод: Марта Методиева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.