“Докога, българино, ще пасеш австралийските кенгурута!”

Не се стряскайте. „Докога, българино, ще пасеш австралийските кенгурутата“ е вестникарски анонс от миналия век. Също както и „Невръстно внуче е удушено от баба си“ или „Църна рука действа в Швейцария“, това са заглавия от българо-македонска медия от началото на демокрацията. Вестникът е свързан с Красимир Каракачанов, а историческите му референти са ни повече ни по-малко Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Яне Сандански и Мара Бунева. Модният днес национализъм се зачева през 1989 г. в Македонския културен дом на ул. Пиротска номер 5. Офисите са собственост на богатите  македонски дейци от СМД, правоприемник на Съюза на македонските емигрантски организации от Царство България. Красимир Каракачанов е току що завършил специалност „история“ в Софийския университет. Дисертацията му е“Външнополитическата дейност на ВМОРО /1893-1918/“. Афилиацията му към посткомунистическата  ВМРО-СМД звучи логично на научните му дирения и политическа кариера. Логичен ход е и паралелното сътрудничество на Красимир Каракачанов към Държавна сигурност. Начеващият научен работник извършва анализи по линия на “Македонския въпрос”. Този крамолен въпрос за македонския език и  македонското малцинство на двете територии, ще си остане траен обект на вчерашни и днешни тайни служби на двете млади републики България и Македония.

Слабо анализиран е как българо-македонисткият национализъм претърпява  неизбежните метаморфози тъкмо под лидерството на историка и агент”Иван”. Не може да се отрече, че тъкмо Каракачанов рестартира македонизма на старите воеводи като актуална за политическия дневен ред „българска национална идея“. През 2016/2017 политическа година, този национализъм вече се е превърнал в супер печеливш бранд на партийния пазар. До такава степен печеливш, че започва да поглъща платформите на ГЕРБ и БСП, както и на дребните им събратя  от център-дясно и център вляво. Не случайно Красимир Каракачанов казва днес „Никога не сме се отмятали от идеите си и винаги сме се опитвали да дадем решение на проблемите в държавата. Другите партии преписват от нас тези проблеми и се оказва, че ние сме прави.“

В онези години воеводите на Каракачанов страдат от един устойчив дефект. Старомодни са и стоят леко шантаво за тогавашните модернизационни проекти. Македоно-националистическата им газета звучи като женско списание, изобилства със заглавия „македонка убива похотлив сърбин“,както и със съветите „за изискани дами облечени със светлинни тоалети“. Освен крими рубриките като споменатото внуче удушено от баба си, публикуват се шокиращи истории за врачки и екстрасенси –лечители. Постоянните им автори филолози-професори се стряскат от чуждиците „имидж“ и „рейтинг“ в тогавашния политически и медиен новоговор, като удрят камбаната за чистота на българския език. За радост на читателите им,здраво свързани с комунистическото чистофайничество и филологически шарлатании.

През 90-те увеличаващите се привърженици на ВМРО постепенно изкласяват от същата катедра, където се е дипломирал Каракачанов. Неусетно за колегите от парламентарно представените партии, ВМРО-вци започват да печелят публична любов от шествията си по улиците. Те са напети, с черни якета и едва наболи мустаци. Размахват факли, пеят любими възрожденски песни, в първите редици се виждат свещеници в раса и хоругви, анатемосващи нетрадиционните вероизповедания. Борбата на хората на Каракачанов срещу сектите му спечелва завинаги любовта на атеисти, ченгетата, нереформирани обществени медии и новите частни всекидневник и седмичник на Петьо Блъсков. Шествията на воеводите срещу Харе Кришна и  младите евангелисти от „Слово на живот“, са разрешени от Столична община, която ги намира за своеобразен патриотичен колорит и атракция за туристите. С една дума,архаични и неуместни, но с верен нюх последователи на революционерите Даме и Гоце в края на 20 -ия век, демонстрират две неща в демократизираща се България. Умението да рекрутират  електорат копнеещ по „България на три морета“, а не по Европейския съюз. И да, електорат, който мрази чуждото, защото е внесено отвън, през океана,срещу пари и влияние.

Има една вълнуваща снимка на първа страница на в.Македония от 1992 година, когато Каракачанов е млад, а Бойко Борисов го нямаше даже. Тя е с надпис „Майка България и нейните чеда Мизия, Тракия и Македония“. Патриотичното вълнение на читателите е обезпечено в отделен текст „Какво предрече Нострадамус за Македония?“. Всеки брой на вестника гарантира устойчиви сюжети на македонизма, с ясен уклон към високомерие и дори грандоманщина. Красимир Каракачанов декларира неколкократно ,че България може да стане Швейцария на Балканите. В този благодороден и лъстиво- патриотичен устрем се полагат и повече дописки във вестника. Македонското величие може да се открие във всеки ред на вестника с графичен дизайн от времето на вестниците на Ботев и Любен Каравелов. Красноречиво свидетелство за мегаломанските концепции на воеводите е уводната статия „Нашенец от Горно Бърдо стои над главата на президента Уилсън“. Простодушните читатели поглъщат четивото за инж.Димков, който взел акъла на американците със свое гениално изобретение. Естествено, ако майките, сестрите и гаджетата  четат за цярове срещу очни заболявания, неврози, бездетство и затруднено уриниране от рак на простата,то синовете на България, тези яки мъжаги от ВМРО, имат потребност от друго. От безспорни доказателства за уникалността на македонците. С какво се е  прочул инженер Димков, та е потресъл 28-мия президент на САЩ Робърт Удроу Уилсън?! Инженерът – македонец  е измислил „обоснован проект за световна организация със седалище в Светлоград“! Светлоград е побратимен град с Ракитово в България, което разплита възела на загадката защо инж.Димков е избрал за столица на македонското ООН малочисления руски градец.

Никой не може да заподозре Красимир Каракачанов в липса на смелост. В духа на декомунизираща се България, когато падат всички табута върху ярките имена от буржоазното минало, той се решава на дръзка стъпка. „Македония“ публикува статията му, посветена на видния фашист проф. Александър Цанков, сложил мрачен край на онези 5 хиляди души от септемврийското въстание през 1923-та, заедно с шпицкомандите и чети на ВМРО /!!/. Младият историк задава въпроса „Защо“ е пренебрегван и забравян Александър Цанков?! “Да, казва кандидатът за президент през 2016 година – това беше една смела и безкомпромисна борба срещу болшевизацията на отечеството!След 9  септември 1944 година всички видяхме какво представлява болшевишката диктатура!Можем да си представим какво би станало, ако тя се бе наложила още през 1923-та година!“Б-ъ-р-р, наистина, да му настръхне косъмът на човек като си представи какъв ужас би била една болшевишка диктатура и нейните страшни репресивни органи като ЧК, НКВД или Държавна сигурност. Но,нали Каракачанов е работил именно за ДС? Пък и, дали младият историк не се застъпва за кървавото дело на проф.Цанков поради факта,че шпицкомандите заедно с ВМРО са потушавали бунтовете? Очевидно противоречието е залегнало по-дълбоко във фамилията Каракачанови. Внукът Красимир твърди „колкото до обвиненията срещу Александър Цанков във фашизъм, то те са просто неоснователни! За диктатура в България може да се говори, но за фашизъм – не!“. Според Уикипидия обаче, дядо му /лека му пръст!/ е участвал в Народния съд.  Та нали, комунистите твърдяха,че имало фашизъм и създадоха Народния съд, за да въздаде справедливи наказания за виновниците за него!

В началото на прехода, последователите на Григор Пърличев, Тодор Александров, на харамии и воеводи, нямат и грам представа, че през политическия сезон 2016/2017 ще се превърнат в бъдещия балансьор. Фантазията им едва ли е достигала до днешната реалност, когато те вече са вероятните носители  на „бронзовия медал“ в поредните парламентарни избори под шапката на „Обединени патриоти“. На свой ред, поети и писатели, влюбени в революционните освободителни движения като Пейо Яворов, Петко Ю. Тодоров, Димитър Талев и Доне Ташев, едва ли  “сън са сънували”, че ще реферират  крайнодесни концепции за оцеляване и просперитет на българите. Когато през онези ранни години Красимир Каракачанов казва: „ВМРО трябва да се появи на политическата сцена“, той не си е вярвал особено. С днешна дата обаче, можем да кажем,че лидерът на ВМРО се оказва автентичен  строител на „модерна“ България, закопал либералния път към Европа  на страната така, както харамиите закопаваха заграбените от турците кюлчета злато! Не е невъзможно Нострадамус да е виждал него във сбъдващото се величие на македонския народ! В онази статия“Църна рука действа в Швейцария“ председателят на ВМРО  зове „за българската кауза трябва да забравим партийните интереси и пристрастия и да поставим интересите на българското племе над всички нас“! И ето,че днес този зов се сбъдна! Нещо повече! Като че ли Доналд Тръмп е преписвал от българския Краси, обявявайки през двадесет и първи век „America first!“Подозирам обаче, че и двамата са поредните шмекери – плагиати на Адолф и неговото „Dеutschland Uber alles“, да ме прости Господ!

Как ще стане това, българското племе да е над всички нас? С няколко прости неща, обича Каракачанов да казва: „Очаквам, че на хората най-накрая им е омръзнало да си играем на леви и десни, на русофили и русофоби, на комунисти и антикомунисти”. Наистина, като фасул просто!

Две теми в новите/стари македонстващи дейци и бизнесмени, захлебващи добре от патриотарските идеи на „племето“, звучат в особен асинхрон. Ако някога, през ранните 90-те в.“Македония“ е публикувал десетки статии със заглавие „Всеки трети българин е бежанец,или потомък на бежанец!“, или „Готови ли сме да посрещнем бежанците от Западните покрайнини, готови ли сме с финансово обезпечаване, леглова база,с медицински персонал и капацитет“, то днес говорът на Каракачанов и хората му на тема бежанци, е коренно различен.При всяко телевизионно и парламентарно участие, воеводата, доста напълнял и все по-нетолерантен към опонентите си, вещае края на България ако не спре прииждащите вълни от бежанци. За него,“Обединените патриоти“, включващи лаещия хейтър Валери Симеонов и проминентния расист Волен Сидеров, са поели кръста да спасят Майка България от сирийци и афганистанци. От мюсюлмани. Впрочем, опасността и предубеждението към исляма може да се забележи още в онова време. През 1991 година инсталират уредба на софийската джамия Баня Башъ. Веднага, раздразнените съседи от Пиротска 5 и вестникът им ,“Македония“ реагират с антрефиле „Мощни звуци от джамията“. В нея националистите недоволстват:“От една седмица запътилата се към Европа София е подложена на азиатски тормоз…в близост до сградата на ВМРО-СМД, хотел Шератон,президентството и ВПС на БСП се издига централната джамия.От нея гърми със все сила протяжният вой на мюезина. Вероятно тези мощни уредби са закупени с парите на липсващите в София мюсюлмани-кореняци“, ехидничи вестникът.

Конюнктурен, с ярко изразен двоен стандарт, днешният лидер на националистическата ВМРО плющи с камшика на нарастващата си мощ по гърбовете на окаяните хора, търсещи убежище в България от войната и глада. Гони ги, пъди ги, а рейтингът му скача и аха-да задмине този на бат Бойко. Каракачанов насъсква все по-успешно масовия гласоподавател срещу афганистанците, та дори кротките жители от с.Широка лъка не пожелават да приютят и две деца от техните. „Онези“ бежанци са наши, тракийци, сиромасите от войните. Тях националистът  обича, защото е православен християнин. Нали помните, в първите си първи години, той реализираше националистическия си потенциал на гърба на младите евангелисти, кришнари, бахайци, муунисти,в името на Сина Божи. Днес, вероятно пак в името на Христа, гони мюсюлманите, неверниците, Ислямска държава, терористи, кълне извечното зло на Корана,мюфтиите и имамите, фундаменталисти такива, проклети да сте  с промитите си  мозъци от турския Диянет!

Вестник „Македония“,орган на квазиполитическото движение ВМРО и Съюзът на македонските дейци, се разпространява  „до САЩ и Канада“, както пише под главата му. Целите на ВМРО някога, в началото на по-миналия век, са били ясни – “Свобода или смърт“, „Македония на македонците“,“Автономия за Македония и Одринско“,“Независима Македония“. ВМРО-Българско национално движение, основано през 1989 г. с  председател Красимир Каракачанов, обявява модернизираните си цели – национализъм, консерватизъм, антиглобализъм. Десет години преди приемането на България в ЕС, никому ненужен вече Съюзът на македонските просветни дружества се озовава в  романтично минало. Мустакатите революционери, препасали харамийски ножове – също. От младежката организация на ВМРО изкласява стопроцентовият расист Ангел Джамбазки и „гаулайтерите“ му. Както и нео-нацистките движения „Луковмарш“, „Списаревски марш“, Български национален съюз и други фашизоидни движения, които или са с роднинските връзки с воеводите, или са техни духовни клонинги. Вчера се проведе и поредният Анти-Луковмарш , в знак на протест,че се подготвя  14-то издание на факелното шествие посветено на антисемита Христо Луков.Честването на фашисткия легионер обаче, ме задължава да разкажа още една забележителна македонска гордост:

Знаете ли кой спаси евреите? Не бързайте. Не е Цар Борис Трети, не е БКП, не е Тодор Живков. Прочете „Кой“, в рубриката „Писма от Германия и Охрид“ на в.Македония, написано през 1991 година:

Живеещият във Флорида доктор Роналд Ешая, завършил американския колеж в Симеоново и емигрирал после в САЩ, изпраща писмо до дъщерята на Тодор Александров – госпожа Мария Коева. „Без да подценявам – пише благодарният Ешая – ролята на българската църква, българските интелектуалци и българското обществено мнение, смятам уважаема госпожо Мария, че евреите бяха спасени предимно от македонската организация ВМРО“… Ето най-важната част от това писмо:“ Майка ми развълнувана със сълзи в очите, чакали с баща ми с раници да бъдат откарани на гарата на път за Полша. Неочаквано видяла госпожата на Тодор Александрова, майка на моя скъп приятел, покойния Сашо…Къде е ходила и какво е правила, но родителите и и другите набелязани жертви били върнати от гарата. Не ми е известно до каква степен г-жа Александрова лично е допринесла за отменяването на заповедта за депортирането на евреите…баща ми често го споменаваше като още едно доказателство,че по-добри и по-благородни хора от македонците, не съществуват, спаси евреите!“

Заглавието е категорично:“ВМРО спаси евреите“. Както хитреците от БКП, СДС,НДСВ, ГЕРБ извличат дивиденти от прословутото “спасение”, така първом са се сетили какви  реални печалби могат да излекат от евреите и хората от “Пиротска”5. Величието на българо-македонския човек,с древно тракийско минало, пряк наследник на Орфей, потомък на велики ханове и царе, страхотен революционер срещу Османската  империя и със сърце юнашко, е продукт на безобразен популизъм, една яхния от история, полустини, демагогия, сготвена от историците Божидар Димитров и Красимир Каракачанов. Има ли смисъл да си задаваме въпроса защо всеки трети българин е ако не бежанец, както се твърдяло в историческите доклади на Тракийското дружество, то със сигурност е македонец! Погледнете публичните изяви, интервюта и лични спомени на хора от киното, писатели, историци, политици . Огледайте се около себе си и вие можете да се похвалите при случай, че имате някой братовчед от Благоевград, Петрич, Сандански,Гоце Делчев,Банско. Ако ще си голям българин, от македонците трябва да си! Да знаеш наизуст “Море сокол пие вода на Вардаро, Яне ле бело гърло, Яне ле кротко агне” или “Нема, нема по-любаво девойче от македонче”! Това е и една от причините Красимиркаракачановото македонско „ретро“ да пребъде повече от 27 години под небето на младата ни демокрация. Днес, когато национал-популизмът се чувства уютно във всички партийни програми на левите и десни партии, Кръстникът на Българската доктрина за национална сигурност има легитимното право да обявява ВМРО за негов първопроходец.От  лозунга „Националисти сме!“ до “Еничари ходят, мамо“, Красимир Каракачанов научи завинаги медиите, лево-десния електорат и партийните му лидери да громят турските мекерета, бежанци, цигани, циганки и циганета.“Еничарите“от миналия век днес са грантаджии,соросоиди, а турският президент Еджеб Таийп Ердоган звучи като  римейк на Сюлейман паша. Ангела Меркел, Европейският съюз и прочие либерални фигури и ценности, са новите мишени на историка, политика, патриота, воеводата от ул.Пиротска 5. Ех, минало незабравимо, дали Яне Сандански,Даме Груев и Гоце Делчев са щастливи със своя „наследник“?

Използвани са текстове са от седмичника “Македония” 1991-1996 г, В 6652, НБК

Цитатите са от интервюта на Красимир Каракачанов – 2017,бТВ, Нова телевизия

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).