Домашното насилие в цифри

 Около 20% са посочили, че се сблъскват “често” и “по-скоро често” с ограничаване на личните права и свободи като форма на насилие. Приблизително половината от анкетираните споделят, че никога не са се сблъсквали с форми на сексуално насилие, икономическо насилие или с форми на преследване. В много от случаите, жертвите на домашно насилие не желаят оповестяване и разгласяване на случая, тъй като извършителят обикновено е близък родственик (син, дъщеря, съпруг, внук, др.). Най-често децата са свидетели на насилие и за тях е необходимо да се предоставят специализирани професионални услуги и грижи, вкл. психологическа помощ и консултиране.

 

Въпреки все по-нарастващия поток от информация в общественото пространство по темата за домашното насилие приблизително 40% от полицаите и около 30% социалните работници, ангажирани в тази област, споделят, че през последните няколко години се е увеличил общият дял на пострадалите от домашно насилие. Също така анкетираните споделят и мнението си, че най-често в своята работа се сблъскват с формите на физическо, психическо и емоционално насилие.

Цитираните данни са от Национално проучване на Фондация „Партньори – България“, Център за изследване на демокрацията и Академия по права на човека – Норвегия в рамките на Програма БГ 12 на Норвежкия финансов механизъм.

Информацията е събрана сред 117 служители от Районните полицейски управления на територията на България и сред 86 социални работници от Отделите за социално подпомагане и Отделите за закрила на детето в страната. По-голямата част от интервюираните служители (над 30% и за двете групи – полицаи и социални работници) са работили на настоящата си длъжност повече от 10 г.

При групата на полицейските служители, около 20% са посочили, че се сблъскват “често” и “по-скоро често” с ограничаване на личните права и свободи като форма на насилие. Приблизително половината от анкетираните споделят, че никога не са се сблъсквали с форми на сексуално насилие, икономическо насилие или с форми на преследване. В много от случаите, жертвите на домашно насилие не желаят оповестяване и разгласяване на случая, тъй като извършителят обикновено е близък родственик (син, дъщеря, съпруг, внук, др.). Най-често децата са свидетели на насилие и за тях е необходимо да се предоставят специализирани професионални услуги и грижи, вкл. психологическа помощ и консултиране.

При социалните работници, около 14 % посочват, че се сблъскват “по-скоро често” с икономическо насилие, а около 17% с ограничаване на лични права и свободи.

Най-рискови групи за домашно насилие, според полицейските служители, са тези на жените и възрастните хора, а според социалните работници – на децата и жените. Като най-малко рискови групи според всички анкетирани са посочени мъжете, както и групите на хомосексуалните и транс-сексуалните общности.

Интересно е, че за разлика от социалните работници, които определят децата като групата, която “често” и “по-скоро често” става жертва на насилие (около 81%), преобладаващата част от полицаите (около 75%) смятат, че децата стават жертви на домашно насилие “по-скоро рядко”, “рядко” и “никога”.  Това разминаване се дължи на факта, че децата значително по-рядко търсят самостоятелно защита и закрила от органите на реда, докато в работата си по отделните случаи, социалните работници обхващат жените и техните непълнолетни деца, които преобладаващо са свидетели на насилието и респективно жертви.

 Ниво на риска от домашно насилие при различните групи от населението, според полицейските служители и социалните работници в страната.

 Графика 1. Ниво на риска от домашно насилие при групата на мъжете, според полицейските служители и социалните работници.

 elmira1

Графика 2. Ниво на риска от домашно насилие при групата на жените, според полицейските служители и социалните работници.

 elmira2

Графика 3. Ниво на риска от домашно насилие при групата на децата, според полицейските служители и социалните работници.

elmira3

Графика 4. Ниво на риска от домашно насилие при групата на възрастните хора, според полицейските служители и социалните работници.

elmira4

Над 30% от анкетираните полицейски служители смятат, че при почти половината от жертвите на домашно насилие, насилието се повтаря повече от веднъж, а над 35% от анкетираните социални работници смятат, че при почти половината от жертвите на насилие, основано на полов признак, насилието е постоянно или с определена периодичност.

Около 37% от полицаите и 66% от социалните работници са на мнение, че се е увеличил делът, на жертвите на домашно насилие, при които то се повтаря многократно, докато за жертвите на насилие, основано на полов признак, подобно увеличение е дадено от 13% от служителите на МВР и съответно  44% от социалните работници.

На въпросите, свързани с промените по отношение на общият дял на пострадалите от домашно насилие в различните им форми, отговорите са обобщени в графиките по-долу.

Графика 5. Промени в общия дял на пострадалите от домашно насилие в българското общество, според полицейските служители и социалните работници.

elmira5

Според служителите на реда, увеличението в общия дял на случаите на домашно насилие се дължи най-вече на повишената информираност на обществото по проблема, както и на навременната реакция на органите на реда. Полицаите отбелязват, че при подаден сигнал и след намесата на компетентните органи при случаите на домашно насилие, насилието намалява, т.е. полицейската намеса действа като въздържащ и респектиращ фактор за насилника. Въпреки това, много жени, жертви на насилие, не предприемат действия по търсене на закрила и прилагане на съответните законови мерки спрямо извършителите.

Посочените проценти  се отнасят за официално подадени сигнали, като по-голяма част от случаите на домашно насилие остават нерегистрирани, тъй като пострадалите не се обръщат за помощ и съдействие към съответните институции.

Полицейските служители считат, че през последните няколко години не се наблюдават големи промени в честотата на разпространение на различните форми на насилие. Забелязва се увеличение на случаите на психическо и физическо насилие и случаите на ограничаване на личните права и свободи на жертвите. Това е резултат от повишаване на информираността на населението по отношение на същността и формите на  насилие и възможността да получат закрила и защита на правата си. Поради по-високата информираност, жертвите започват по-често да се обръщат към институциите и да търсят закрила от домашно насилие.

Анкетираните споделят, че промените в моделите на насилие във времето се отнасят до нарастване на формите му, включително наличие на психически тормоз в социалните мрежи и създаване на фалшиви профили. Увеличават се и оплакванията от нежелани телефонни обаждания и от тормоз чрез изпращане на текстови съобщения до жертвата. Анкетираните смятат, че в голяма част от случаите, насилието е комплексно, т.е. могат да се прилагат различни форми – физическо, психическо, икономическо насилие, както и ограничаване на личните права и свободи.

Икономическото насилие все още не се разпознава като  форма на домашно насилие от гражданите.

Анкетираните социални работници също са на мнение, че през последните няколко години не се наблюдават големи промени в честотата на разпространение на различните форми на насилие. В техните отговори се забелязва почти равномерно разпределение на отговорите за разпространение на физическо и психическо насилие при скалите “намалява значително” и “увеличава се значително”. Също така е отбелязано и увеличение в разпространението на икономическо насилие.

58% от анкетираните са на мнение, че разпространението на тежки форми и модели на насилие се е увеличило, което според тях се дължи на увеличаване на агресията в обществото като цяло.

В коментарите, социалните работници изразяват мнение, че се увеличават посегателствата срещу възрастни хора, че се увеличава броят на убийствата на жени и случаите на прояви на насилие от малолетни. Отбелязана е и обществената нагласа за ненамеса и търпимост към различните форми на насилие.

Avatar

Елмира Нешева

Елмира Нешева е магистър по философия и бакалавър по социални дейности в СУ “Св. Кл. Охридски”. Има професионален опит в работата с рискови групи и рискови поведения, с акцент върху превенция и намаляване на здравните и социални вреди от употребата на наркотични вещества. Присъединява се към екипа на Фондация “Партньори-България” през август 2015г., като основната й дейност е свързана с работа в областта на домашното насилие, насилието, основано на полов признак.