Джефри Сакс, Банди Лий: Психопатията на Тръмп се обостря

Съвършено очевидно е, че политическите и лични нападки, които отправя  президента на САЩ Доналд Тръмп към други държави и и към техните ръководители, към бедните и слабите, а също към семействата на мигрантите се усилват с всеки изминат ден. Съвсем наскоро Тръмп защитаваше антихуманното отделяне на децата мигранти от родителите им. Макар че общественото възмущение го принуди да отстъпи, неговата склонност към агресия скоро ще се появи на друго място.

Повечето учени и експерти тълкуват избухванията на Тръмп като заигравания с електората му или като шоу пред камера, или, най-сетне, като заплахи с цел сключване на сделки в бъдеще. Но ние се придържаме към друго мнение. Също както и мнозина известни американски специалисти в областта на психическото здраве, ние смятаме, че Тръмп страда от няколко психопатологии, което го прави явна и реална заплаха за целия свят.

При Тръмп могат да се наблюдават признаци на най-малко три опасни болести: параноя, отсъствие на емпатия, т.е неспособност да съпреживява състоянията и проявите на другите и садизъм. Параноята е форма на откъсване от действителността, при която човек усеща заплахи, които в действителност не съществуват. Параноидният индивид може да създава опасност за другите, когато е зает да се бори с мними заплахи. Причината за отсъствието на емпатия често се състои в това, че индивидът е съсредоточил вниманието си изключително към себе си и възприема другите единствено като инструменти, с които борави; при това нанасянето на вреда на други не предизвиква угризение на съвестта, ако това навреждане на другите служи на целите му. Садизмът означава да изпитваш удоволствие от причиняването на болки на други или от това тяхното унижение, особено ако болката или унижението са причинени на хора, които садистът възприема като заплаха или като напомняне за собствените му слабости.

 

Ние смятаме, че всичките тези черти са присъщи на Тръмп. Изводът ни се основава на наблюдения на действията му, на известните факти от биографията му и на многобройни съобщения на други хора, а не на резултати от независимо психиатрично обследване, за което ние призовахме и за което настояваме отново. Но, от друга страна, ние не се нуждаем от разширена картина, защото и без нея е понятно, че Тръмп  представлява една растяща опасност за целия свят. Нашият опит в сферата на психологията показва, че при хората, които придобиват власт над други хора, тези черти, като правило, се усилват.

За да оправдае войнствените си действия, Тръмп непрекъснато и безсрамно лъже. Според анализ на „Вашингтон пост“, от момента на встъпването си в длъжност досега той е направил повече от 3000 лъжливи или въвеждащи хората в заблуждение изказвания. Както отбелязва вестникът, той през последните седмици лъже особено много. Освен това, хора от най-близкото обкръжение на президента казват, че той все повече е склонен да пренебрегва всякакви съвети на приближените си, насочени към изглаждане на ситуациите, които създава. В обкръжението му няма авторитетни или старши съветници, които са способни да го спрат, защото той подбира за свои служители корумпирани и войнствени приятели, готови да изпълнят всичко, което той поиска. Всичко това напълно се съгласува с психологическия му портрет.

Невероятно големите преувеличения на Тръмп от последните седмици говорят за това, че симптомите на неговите психични недъзи стават все по-сериозни. Ярък пример за това е твърдението му, че неопределеният резултат от срещата му с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, означава край на ядрената заплаха от страна на севернокорейския режим. За усилването на признаците, за които става дума говори и откровената му лъжа, че за принудителното отделяне на децата мигранти от родителите им са виновни демократите, а не собствената му политика. „Вашингтон пост“ преброи 29 лъжи или заблуждаващи публиката твърдения, произнесени само по време на една от последните му едночасови речи на митинг. Независимо от това дали тези лъжи са обмислени или представляват собствени заблуди на президента, такова ниво на лъготене е патологично.

Доколкото Тръмп всъщност не е способен да наложи волята си върху другите, подходът му гарантира безкраен цикъл от заплахи, ответни заплахи и „помпане“ на нивото на напрежение. След всяко тактическо отстъпление следва нова агресия. По тази схема се развиват събитията с разгарящата се търговска война между Тръмп и все по-увеличаващ се кръг държави, който включва Канада, Мексико, Китай и Европейския съюз. Същото може да се каже за едностранното излизане на президента от все по-голямо число международни договори и органи, между които са Парижкото споразумение за климата, ядрената сделка с Иран и най-новото – излизането на САЩ от Съвета по правата на човека на ООН след като той подложи на критика САЩ за тяхната политика по отношение на бедните.

Параноята на Тръмп предизвиква усилване на геополитическото напрежение. Традиционните съюзници, които не са привикнали да си имат работа с лидери на САЩ, обременени със сериозни психически недъзи, явно са потресени, докато противниците на САЩ изглежда ползват психическите му проблеми за целите си. Много поддръжници на Тръмп очевидно не смятат, че той безсрамно лъже, а че смело говори истината в очите на другите. Експертите и чуждестранните лидери са склонни да предполагат, че странните му изстъпления са проява на някаква политическа стратегия. Но това е недоразумение. Действията на Тръмп биват „обяснявани“ като рационални и даже смели, докато те, най-вероятно, са представи на сериозни психологически проблеми.

Историята е пълна с примери за умствено нестабилни хора, които са придобивали огромна власт в качеството си на потенциални спасители и след това са ставали деспоти, които са причинили много голяма вреда както на своето общество, така и на другите. Силата на волята им и обещанията за национално величие подбуждат хората да ги следват, но единственият урок от пребиваването на власт на хора с такива патологии се състои в това, че в дългосрочен план последиците от действията на хората, които имат такава патология, неизбежно са пагубни за всички.

Не бива да се паникьосваме заради една евентуална катастрофа в бъдеще. Ние трябва да действаме. Лидер с опасни признаци на параноя, с отсъствие на емпатия и с прояви на садизъм не трябва да остава на поста президент за да не нанесе непоправима вреда. Която и да е от адекватните мерки – нови избори, импийчмънт или прилагане на 25-тата поправка към Конституцията на САЩ (тя урежда реда, при който се заема от вицепрезидента длъжността президент, ако се установи, че последният не е в състояние да изпълнява задълженията си, бел. прев.) ще ни помогнат да възстановим нашата сигурност.

Статията е поместена в сайта Project Syndicate на 3 юли т.г.

Превод: Емил Коен

Avatar

Джефри Сакс

Джефри Сакс е професор по устойчиво развитие и също така по здравна политика и здравен мениджмънт в Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. Той е също така директор на Центъра по устойчиво развитие на този университет. Той е световноизвестен икономист и е автор на много книги, между които „Краят на бедността“, „Ерата на устойчивото развитие“; най-новата му книга е „Изграждане на нова американска икономика“.