““Джендър идеологията” е онова, което най-много мобилизира гласовете на евангелистите”

от -
243

 

Нарастващото участие на евангелисти в бразилската политика кара американската изследователка Ейми Ерика Смит, асоцииран професор по политически науки в Университета на Айова, която изучава този феномен, да напише книгата “Религията и бразилската демокрация: мобилизиране на божиите чада”, която ще бъде публикувана в началото на 2019 г. от Кеймбриджския университет.

 

Основен участник в сблъсъците по морални въпроси, като право на аборт и еднополови бракове, евангелистките представители би трябвало да са увеличили своя брой след праламентарните избори, които се проведоха по-рано този месец. Репортаж на бразилския ежедневник Folha de S. Paulo прогнозира, че местата в Камарата ще скочат от 150 до 180 през 2019 г.

 

Нещо повече, кандидатът за президент Жаир Болсонаро от Социално-либералната партия, заемащ челни позиции в социологическите проучвания, печели широка подкрепа сред гласоподавателите, които определят себе си като евагелисти. Според проучване, публикувано на 18 октомври, капитанът от резерва печели 71% от вота, а 21% отиват при Фернандо Aдад от Работническата партия.

 

В интервю с Дойче Веле Смит казва, че представителите на евангелистите имат два основни приоритета в националната политика: „да защитят своите институционални интереси, особено възможността да проповядват” и “борбата с онова, което наричат “джендър идеология””. Изследователката още посочва, че подкрепата за Жаир Болсонаро се основава на опозицията срещу движението около Работническата партия и т.нар. “хомогенизация на подкрепата” на вярващите.

 

ДВ: Как започва участието на представителите на неопетдесетниците в бразилската политика след началото на демократизацията през 1985 г.? Възможно ли е да се очертае някаква траектория на еволюцията на тяхното участие?

Ейми Ерика Смит: Участието на петдесятниците и неопетдесетняците започва още с Учредителното събрание, когато са избрани 18 представители на петдесятниците и 15 на неопетдесятниците. От 1986 г. представителството им постепенно се увеличава, с някои малки спадове, но обикновено паралелно на постепенното увеличаване на евангелистите сред населението в Бразилия. Въпреки нарастналия брой законодатели евангелисти, гласоподавателите евангелисти са недостатъчно представени в Конгреса. Евангелистите наброяват почти 30% от населението, а представителството им наброява едва 17% от Камарата на депутатите и само 4% от Сената в Конгреса според данните от 2015 г., с които разполатам.

 

ДВ: По какъв начин евангелистите и неопетдесятниците се превръщат в основни играчи на настоящата политическа сцена?

Ейми Ерика Смит: През 2018 г. броят на кандидатите използващи електорални имена, които включват някакви религиозни обозначения нараства с 11%. Евангелистите и неопетдесятниците са се превърнали в организирана група на гражданското общество. Църквата предлага важна платформа за обсъждане на обществения живот и изборите. Повечето евангелски църкви не подкрепят пряко някой кандидат, но неформално текат кампании, често движени от вярващите. В някои църкви, особено в Универсалната църква и Асамблеята на Бога, текат формални кампании.

 

ДВ: Възможно ли е да се идентифицира проект за власт от страна на тези евангелски църкви? Какво искат да постигнат техните представители?

Ейми Ерика Смит: По принцип евангелските църкви се стремят към две неща. На първо място да защитят институционалните си интереси, включително възможността да проповядват. На второ място, да прокарват публични политики, които са значими за общността, особено борбата срещу т.нар. “джендър идеология”. На сегашните избори има много важни политически въпроси , но “джендър идеологията” е въпросът с най-голям потенциал да мобилизира гласоподаватели.

 

ДВ: В статия за книгата ви казвате, че религиозните политици не винаги представляват волята на своите последователи. Как може да се обясни тогава шеметното разразстване на този сектор в бразилската политика? Възможно ли е да се идентифицира някакъв дискурс, които обединява религиозните лидери, политическите представители и онези, които ги избират?

Ейми Ерика Смит: Да, и този дискрукс е именно защитата на инстицуионалните интереси и борбата срещу “джендър идеологията”. Представителите евангелисти често не са в съгласие в гласоподавателите евангелисти по отношение на икономическата или социалната политика. Например, има ясни различия между депутати и евнагелистки гласоподаватели по въпроси като политиките за подпомагане на социално-слаби семейства или политиките за позитивна дискриминация. Депутатите евангелисти са много по-консервативни по тези въпроси от гласоподавателите евангелисти. Но тези въпроси не се обсъждат особено в рамките на църквите. Онова, което има по-голямо значение за мобилизацията на гласоподавателите е именно “джендър идеологията”.

 

ДВ: Дали дебатите по въпроси, засягащи моралните ценности в обществото и институциите допълнително фрагментират бразилската политика?

Ейми Ерика Смит: Дебатите по тези въпроси не би трябвало задължително да водят до фрагментация или поляризация, но често имат този ефект. Работата е там, че консервативните религиозни общности и левите групи имат много различни възгледи по тези въпроси. Това са морални въпроси, като въпроса за хомосексуалността, които не позволяват компромиси или дори минимален диалог с протвоположната страна. Нещо повече, правата на ЛГБТИ са основен въпрос и за двете страни. За едната група, това е много важен религиозен въпрос, а за другата – основен въпрос на човешките права. Всичко това води до поляризация и предотвратява всякаква възможност за постигане на компромис.

 

ДВ: Каква е вашата интерпретация за подкрепата за кандидата за президент Жаир Болсонаро от страна на повечето евангелисти?

Ейми Ерика Смит: Струва ми се, че евангелистката подкрепа за Болсонаро се основава на няколко фактора. На първо място, във връзка с въпросите на сексуалността и “джендър идеологията”. На второ място, заради неговото противопоставяне на движението около Работническата партия. На трето място, във факта, че социалните процеси в рамките на Петдесятната и Неопетдесятната църква хомогенизират подкрепата, тоест в процеса на обсъждане на кандидатите вярващите често постигат съгласие и като цяло имат склонност да гласуват за един и същ президентски кандидат.

 

ДВ: Каква е ролята на пастора или религиозния лидер за тази “хомогенизация”?

Ейми Ерика Смит: Понякога пасторът мож еда изрази подкрепа за даден кандидат, а понякога – не. Но ефектът от това не е автоматичен. Не всички непременно гласуват за кандидата подкрепян от пастора. В по-консервативните църкви има тенденция повечето вярващи да гласуват за един и същи кандидат в резултат на процес на дискусии в църквата.

 

ДВ: Преди няколко дни Дейвид Дюк, представител на Ку Клукс Клан (ККК) и бял супремасист, каза, че Болсонаро “звучи като един от нас”. Има ли такава връзка?

Ейми Ерика Смит: ККК в САЩ е група, коята е наистина без еквивалент в историята на Бразилия и няма никакъв смисъл Болсонаро да се свързва с история, пълна с насилие. Струва ми се много важно, че Болсонаро твърдо отхвърли подкрепата на Дюк. Много десни политици в САЩ не биха направили това. Но въпреки това Болсонаро използва силно поляризираща реторика по расовите въпроси, която “звучи” (както казва Дюк) подобно на  настоящата реторика на крайната десница в САЩ, примерно неговите изказвания за потомците на някогашните чернокожи роби в Бразилия.

 

Текстът е публикуван на бразилсикя сайт на Дойче Веле.