Тибетският певец Карсанг Ярпел: “Будизмът не е религия, променя ума ти и го прави по-спокоен, по-сетивен, кара те да мислиш повече за света”

 

Карсанг Ярпел (Як) е роден в Амдо, Източен Тибет. Като младеж прекарва няколко години като монах в манастира Кангмар на тибетската будистка школа Гелуг. След това напуска Тибет, за да намери убежище в Дхарамсала, Северна Индия, където изучава тибетски и индийски масажипри известен тибетски лекар. През 2013 г. Карсанг заминава за Мароко, а от 2017 г. живее и работи в Париж. Карсанг е също талантлив певец и китарист, изпълняващ традиционни песни от региона, в който е роден, Амдо.

 

 

И така, казваш се Карсанг Ярпел. Ти си тибетец, роден в Тибет. Разкажи ми твоята история.

Аз съм от Източен Тибет, провинция Амдо, което е доста близо до Китай. Роден съм в номадско семейство, родителите ми са номади и аз станах пастир, когато бях 5-6 годишен.

Доста рано или това е нормално за номадските семейства?

Нормално е. Ако не ходиш на училище, това е нормално. Не всеки може да ходи на училище, защото училището е много далеч, а ти трябва да бъдеш със семейството си. Другата причина е, че е доста скъпо. А дори и да ходиш на училище, не ти преподават това, което искаш. Учат те на това, което китайците искат.

Чувала съм, че преподаването в училищата на територията на ТАР /Тибетски автономен район/е само на китайски език.

Аз не съм бил на училище в Тибет, но и аз съм чувал, че може би до, не съм съвсем сигурен, но до 6-7 клас е само на китайски, а после може да учиш и малко тибетска азбука, граматика, основни неща, но не учиш много тибетски език. Защото, дори и да учиш в тибетско училище, не можеш да си намериш работа. Навсякъде се ползва китайски език, дори и да си с перфектен тибетски, това не помага.

Не си ходил на училище и си пътувал със семейството си…

Да, докато навърших 10-годишна възраст и моите родители ме пратиха в манастир, за да стана монах.

Защо?

Знаеш, че родителите винаги имат добри желания за децата си. Когато ги пратят в манастир, те се учат на духовен живот, да не бъдат горделиви, да помагат на другите и да развиват съзнанието си. Родителите ми вярват, че да бъдеш монах е много ползотворно за всички останали.

Разкажи ми повече за твоя манастир.

Той се нарича Кангмар. Заниманията там са специализирани в изпълняването на мантри, които се запаметяват със сърцето, и няма толкова голямо значение дали се разбира техния смисъл.

Тоест, били сте фокусирани върху практиката?

Да, върху запаметяването на мантрите и молитвите. В практиката трябва да запаметиш всичко.

Това ли е традиционният начин?

В нашия манастир – да, но не във всички манастири е така.

Знам, че освен чантинг / термин за изпълняване на мантри / в манастира си учил и традиционни танци. Тогава ли откри силата на музиката, чрез обучението в манастира?

В манастира не го наричахме така. Тогава не осъзнавах, че ние всъщност създаваме музика. Мантрите са много красиви, особено когато тибетските монаси ги изпълняват заедно. Ние всъщност правим музика, но тогава не знаех.

Кога откри музиката?

По-късно, когато отидох в Индия и чух различна музика, която съчетаваше мантри и изпълнения на тибетски монаси.

Да, сега е много модерно да се съчетават мантри със съвременна музика.

Да, и когато ги чух, осъзнах, че това е музика, а не съм знаел. При нас има разбиране, че пеенето е възникнало като начин хората да си говорят на отдалечени разстояния. Когато някой е на отсрещната планина, няма как да чуе добре това, което се говори и затова то трябва да се произнася бавно и ясно и така се е появило пеенето.

Колко дълго остана в манастира?

13-14 години, после избягах в Индия. Там започнах да ходя на училище и останах монах до 2005 г.

Какви бяха условията в манастира в Тибет? Питам те специално заради това, че всъщност Тибет /като ТАР/ е под китайско управление.

Всяка година китайските и местните тибетски лидери идват заедно в нашия манастир на голяма среща. Получаваме специални инструкции как да се държим на тази среща, да се усмихваме, каквото и да става, да не контактуваме с чужденци, да останем в нашия дом, който е Китай и да не слушаме чужди медии.

Тоест, това са нещо като заповеди – не трябва да правите това, трябва онова?

Да, защото не можем да учим истинската история на Тибет, не можем да говорим за Далай Лама… Говори ни се, че сме едно семейство с китайците.

Знам, че е забранено дори да се показват снимки на Далай Лама. През останалото време можете ли да практикувате вътре в манастира или по някакъв начин това се ограничава?

В нашия манастир е добре, можем да практикуваме, но без да излагаме снимки на Далай Лама. Ако някой говори за Далай Лама, това се превръща в политика, а не трябва да имаме нищо общо с политиката.

Как реши да избягаш и защо?

Това е дълга история. Аз имах нужда от промяна, исках да уча английски, да бъда екскурзовод и да разказвам на туристите за историята на Тибет. В нашия манастир не можеше да се учат такива неща. Много рядко идваха чужденци – може би трима или четирима западняци на година. Но никой от нас не говореше английски или френски и не можехме да общуваме с тях, само с езика на тялото. Аз исках да науча техния език.

Колко монаси имаше в манастира?

Към 120, това е много малък манастир.

Искаше промяна и избяга в Индия.

Моят план беше да науча английски, бях чул, че там има много училища. Също така исках да видя Далай Лама, и, като завърша училище, да се върна в Тибет и да стана екскурзовод. Така си мислех тогава, но след като избягах в Индия, всичко се промени. Но в крайна сметка успях да видя Далай Лама.

Училището, в което си учил, стигайки до Дхарамсала /Индия/, всъщност е основано от Тибетското правителство в изгнание, нали?

Да, и от Далай Лама. Благодарение на него в Индия има много тибетски училища. Той предприема много действия, за да можем да учим. Мисля, че тези училища са към 70.

След като напусна манастира, кога започна да се занимаваш с музика?

Когато бях в Дхарамсала, там много обичах да свиря и пея.

Какво е значението на музиката за теб?

Музиката е много силна, но това зависи от емоционалността и състоянието на човека. Понякога музиката идва дълбоко от сърцето ти, но понякога дори добрата музика не може да те развълнува…

Защо става така?

Не знам, от духа е. Понякога музиката те прави щастлив или те кара да плачеш… Докосва те. Една и съща музика, ти въздейства по различен начин всеки път. Понякога, може би е когато усещаш самота, тъга или щастие – тогава музиката е много силна.

Когато свириш пред други хора, усещаш ли реакцията им и как твоето изпълнение ги докосва?

Оо, аз не съм чак толкова добър музикант, обичам да свиря пред приятели, и някои от тях много харесват моята музика. Обичам да ги правя щастливи, тогава и аз съм щастлив от споделената емоция.

Знам, че си бил и в Мароко, след Индия. Как стигна там?

Бившата ми жена е мароканка, затова. Срещнахме се в Индия. Дхарамсала е посещавана от много туристи от цял свят. За първи път я срещнах през 2011 г., после се разделихме и след година се срещнахме отново и решихме да се оженим. Тя прие, ако имаме дете, то да бъде отгледано като тибетец. За всеки тибетец е много важно да съхрани своята култура, религия и езика. Тя каза, че няма да настоява за възпитанието, но след като се роди дъщеря ни, нещата се промениха.

Колко време живя в Мароко? Това е мюсюлманска държава, как те приемаха там?

Някъде към 4 години бях в Мароко. Специално с мен хората винаги са били дружелюбни – приятелите, съседи. Там се занимавах с традиционен тибетски масаж. Но когато им казвах, че съм будист, всички ми казваха: „о, не трябва така, трябва да станеш мюсюлманин“, Всъщност според тяхното законодателство, не можеш да се ожениш за местна жена, ако не си мюсюлманин. Трябва да подпишеш документ за приемане на религията, да си смениш името. И аз го направих. Бившата ми жена обаче започна да възпитава дъщеря ни като мароканка и се разделихме. После отидох в Германия, където мой добър приятел се беше установил със семейството си. Но там е много трудно с уреждането на документи, отнема много години. След това заминах за Париж, Франция.

Там има голяма тибетска общност, така че може би е било е по-лесно…

И в Германия има голяма общност, навсякъде в Европа, може би в Източна не толкова, но в Швейцария, Белгия, Норвегия, Дания…

Харесва ли ти Франция? Усещаш ли голяма разлика в манталитета на хората – в Германия, във Франция. Как хората там се отнасят с тибетците, как общуват с вас?

Мисля, че наистина ни харесват. Във Франция да се сдобиеш с документи и бежанско убежище е много лесно за тибетците.

Ти пътуваш доста из Европа и свириш…

Основно за удоволствие и с приятели.

Как ти се струват тези страни специално в Европа, те са доста различни култури от твоята?

Харесва ми да виждам различни страни, култури и хора. Така научавам по малко за всяка от тях и това събужда в мен повече любов към моята култура.

Свириш ли някаква музика, различна от традиционната тибетска?

Някои песни на Бийтълс, харесвам ги, но не съм особено добър.

Има млади тибетци, които правят основно рап-песни. Тибетският се оказва много подходящ за рап.

Рап – не, не ми харесва особено.

Ще ми кажеш ли нещо за будистките практики? Каква е най-голямата полза от тях за теб специално?

Те променят съзнанието ти. Будизмът не е религия, не е само в практиките. Той променя ума ти и го прави по-спокоен, по-сетивен, кара те да мислиш повече за света… Не знам как точно да го обясня, досега не ми сее налагало.

Кое е най-важното в един човешки живот, най-голямата ценност?

Честността и това да бъдеш почтен.

Какво те прави щастлив?

Щастлив съм, когато съм искрен.

В България си за 10-тина дни, доколкото имаш впечатления от нас, българите, какво би ни пожелал?

Бъдете почтени.

 

Интервю и снимки: Теодора Тутекова, София, 01.08.2019

 

Карсанг Ярпел (Як) е роден в Амдо, Източен Тибет. Като младеж прекарва няколко години като монах в манастира Кангмар на тибетската будистка школа Гелуг. След това напуска Тибет, за да намери убежище в Дхарамсала, Северна Индия, където изучава тибетски и индийски масажипри известен тибетски лекар. През 2013 г. Карсанг заминава за Мароко, а от 2017 г. живее и работи в Париж. Карсанг е също талантлив певец и китарист, изпълняващ традиционни песни от региона, в който е роден, Амдо.

 

  • И така, казваш се КарсангЯрпел. Ти си тибетец, роден в Тибет. Разкажи ми твоята история.
  • Аз съм от Източен Тибет, провинция Амдо, което е доста близо до Китай. Роден съм в номадско семейство, родителите ми са номади и аз станах пастир, когато бях 5-6 годишен.
  • Доста рано или това е нормално за номадските семейства?
  • Нормално е. Ако не ходиш на училище, това е нормално. Не всеки може да ходи на училище, защото училището е много далеч, а ти трябва да бъдеш със семейството си. Другата причина е, че е доста скъпо. А дори и да ходиш на училище, не ти преподават това, което искаш. Учат те на това, което китайците искат.
  • Чувала съм, че преподаването в училищата на територията на ТАР /Тибетски автономен район/е само на китайски език.
  • Аз не съм бил на училище в Тибет, но и аз съм чувал, че може би до, не съм съвсем сигурен, но до 6-7 клас е само на китайски, а после може да учиш и малко тибетска азбука, граматика, основни неща, но не учиш много тибетски език. Защото, дори и да учиш в тибетско училище, не можеш да си намериш работа. Навсякъде се ползва китайски език, дори и да си с перфектен тибетски, това не помага.
  • Не си ходил на училище и си пътувал със семейството си…
  • Да, докато навърших 10-годишна възраст и моите родители ме пратиха в манастир, за да стана монах.
  • Защо?
  • Знаеш, че родителите винаги имат добри желания за децата си. Когато ги пратят в манастир, те се учат на духовен живот, да не бъдат горделиви, да помагат на другите и да развиват съзнанието си. Родителите ми вярват, че да бъдеш монах е много ползотворно за всички останали.
  • Разкажи ми повече за твоя манастир.
  • Той се нарича Кангмар. Заниманията там са специализирани в изпълняването на мантри, които се запаметяват със сърцето, и няма толкова голямо значение дали се разбира техния смисъл.
  • Т.е. били сте фокусирани върху практиката?
  • Да, върху запаметяването на мантрите и молитвите. В практиката трябва да запаметиш всичко.
  • Това ли е традиционният начин?
  • В нашия манастир – да, но не във всички манастири е така.
  • Знам, че освен чантинг / термин за изпълняване на мантри / в манастира си учил и традиционни танци. Тогава ли откри силата на музиката, чрез обучението в манастира?
  • В манастира не го наричахме така. Тогава не осъзнавах, че ние всъщност създаваме музика. Мантрите са много красиви, особено когато тибетските монаси ги изпълняват заедно. Ние всъщност правим музика, но тогава не знаех.
  • Кога откри музиката?
  • По-късно, когато отидох в Индия и чух различна музика, която съчетаваше мантри и изпълнения на тибетски монаси.
  • Да, сега е много модерно да се съчетават мантри със съвременна музика.
  • Да, и когато ги чух, осъзнах, че това е музика, а не съм знаел. При нас има разбиране, че пеенето е възникнало като начин хората да си говорят на отдалечени разстояния. Когато някой е на отсрещната планина, няма как да чуе добре това, което се говори и затова то трябва да се произнася бавно и ясно и така се е появило пеенето.
  • Колко дълго остана в манастира?
  • 13-14 години, после избягах в Индия. Там започнах да ходя на училище и останах монах до 2005 г.
  • Какви бяха условията в манастира в Тибет? Питам те специално заради това, че всъщност Тибет /като ТАР/ е под китайско управление.
  • Всяка година китайските и местните тибетски лидери идват заедно в нашия манастир на голяма среща. Получаваме специални инструкции как да се държим на тази среща, да се усмихваме, каквото и да става, да не контактуваме с чужденци, да останем в нашия дом, който е Китай и да не слушаме чужди медии.
  • Т.е. това са нещо като заповеди – не трябва да правите това, трябва онова?
  • Да, защото не можем да учим истинската история на Тибет, не можем да говорим за Далай Лама… Говори ни се, че сме едно семейство с китайците.
  • Знам, че е забранено дори да се показват снимки на Далай Лама. През останалото време можете ли да практикувате вътре в манастира или по някакъв начин това се ограничава?
  • В нашия манастир е добре, можем да практикуваме, но без да излагаме снимки на Далай Лама. Ако някой говори за Далай Лама, това се превръща в политика, а не трябва да имаме нищо общо с политиката.
  • Как реши да избягаш и защо?
  • Това е дълга история. Аз имах нужда от промяна, исках да уча английски, да бъда екскурзовод и да разказвам на туристите за историята на Тибет. В нашия манастир не можеше да се учат такива неща. Много рядко идваха чужденци – може би трима или четирима западняци на година. Но никой от нас не говореше английски или френски и не можехме да общуваме с тях, само с езика на тялото. Аз исках да науча техния език.
  • Колко монаси имаше в манастира?
  • Към 120, това е много малък манастир.
  • Искаше промяна и избяга в Индия.
  • Моят план беше да науча английски, бях чул, че там има много училища. Също така исках да видя Далай Лама, и, като завърша училище, да се върна в Тибет и да стана екскурзовод. Така си мислех тогава, но след като избягах в Индия, всичко се промени. Но в крайна сметка успях да видя Далай Лама.
  • Училището, в което си учил, стигайки до Дхарамсала /Индия/, всъщност е основано от Тибетското правителство в изгнание, нали?
  • Да, и от Далай Лама. Благодарение на него в Индия има много тибетски училища. Той предприема много действия, за да можем да учим. Мисля, че тези училища са към 70.
  • След като напусна манастира, кога започна да се занимаваш с музика?
  • Когато бях в Дхарамсала, там много обичах да свиря и пея.
  • Какво е значението на музиката за теб?
  • Музиката е много силна, но това зависи от емоционалността и състоянието на човека. Понякога музиката идва дълбоко от сърцето ти, но понякога дори добрата музика не може да те развълнува…
  • Защо става така?
  • Не знам, от духа е. Понякога музиката те прави щастлив или те кара да плачеш… Докосва те. Една и съща музика, ти въздейства по различен начин всеки път. Понякога, може би е когато усещаш самота, тъга или щастие – тогава музиката е много силна.
  • Когато свириш пред други хора, усещаш ли реакцията им и как твоето изпълнение ги докосва?
  • Оо, аз не съм чак толкова добър музикант, обичам да свиря пред приятели, и някои от тях много харесват моята музика. Обичам да ги правя щастливи, тогава и аз съм щастлив от споделената емоция.
  • Знам, че си бил и в Мароко, след Индия. Как стигна там?
  • Бившата ми жена е мароканка, затова. Срещнахме се в Индия. Дхарамсала е посещавана от много туристи от цял свят. За първи път я срещнах през 2011 г., после се разделихме и след година се срещнахме отново и решихме да се оженим. Тя прие, ако имаме дете, то да бъде отгледано като тибетец. За всеки тибетец е много важно да съхрани своята култура, религия и езика. Тя каза, че няма да настоява за възпитанието, но след като се роди дъщеря ни, нещата се промениха.
  • Колко време живя в Мароко? Това е мюсюлманска държава, как те приемаха там?
  • Някъде към 4 години бях в Мароко. Специално с мен хората винаги са били дружелюбни – приятелите, съседи. Там се занимавах с традиционен тибетски масаж. Но когато им казвах, че съм будист, всички ми казваха: „о, не трябва така, трябва да станеш мюсюлманин“, Всъщност според тяхното законодателство, не можеш да се ожениш за местна жена, ако не си мюсюлманин. Трябва да подпишеш документ за приемане на религията, да си смениш името. И аз го направих. Бившата ми жена обаче започна да възпитава дъщеря ни като мароканка и се разделихме. После отидох в Германия, където мой добър приятел се беше установил със семейството си. Но там е много трудно с уреждането на документи, отнема много години. След това заминах за Париж, Франция.
  • Там има голяма тибетска общност, така че може би е било е по-лесно…
  • И в Германия има голяма общност, навсякъде в Европа, може би в Източна не толкова, но в Швейцария, Белгия, Норвегия, Дания…
  • Харесва ли ти Франция? Усещаш ли голяма разлика в манталитета на хората – в Германия, във Франция. Как хората там се отнасят с тибетците, как общуват с вас?
  • Мисля, че наистина ни харесват. Във Франция да се сдобиеш с документи и бежанско убежище е много лесно за тибетците.
  • Ти пътуваш доста из Европа и свириш…
  • Основно за удоволствие и с приятели.
  • Как ти се струват тези страни специално в Европа, те са доста различни култури от твоята?
  • Харесва ми да виждам различни страни, култури и хора. Така научавам по малко за всяка от тях и това събужда в мен повече любов към моята култура.
  • Свириш ли някаква музика, различна от традиционната тибетска?
  • Някои песни на Бийтълс, харесвам ги, но не съм особено добър.
  • Има млади тибетци, които правят основно рап-песни. Тибетският се оказва много подходящ за рап.
  • Рап – не, не ми харесва особено.
  • Ще ми кажеш ли нещо за будистките практики? Каква е най-голямата полза от тях за теб специално?
  • Те променят съзнанието ти. Будизмът не е религия, не е само в практиките. Той променя ума aти и го прави по-спокоен, по-сетивен, кара те да мислиш повече за света… Не знам как точно да го обясня, досега не ми сее налагало.
  • Кое е най-важното в един човешки живот, най-голямата ценност?
  • Честността и това да бъдеш почтен.
  • Какво те прави щастлив?
  • Щастлив съм, когато съм искрен.
  • В България си за 10-тина дни, доколкото имаш впечатления от нас, българите, какво би ни пожелал?
  • Бъдете почтени.

 

снимки: Теодора Тутекова

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Теодора Тутекова

Теодора Тутекова е активист от "Приятели на Тибет в България”.