Една емигрантка разказва: Несправедливо! Незаконно е! Сивата икономика в Гърция е сериозен проблем.

 

Интервю на социолога Леа Вайсова със Зорка Михайлова – емигрантка от България, работи като болногледачка в Гърция, Атина от 18 години. Тя е една от основателките на „Заедно можем“ – Сдружение на българите в Гърция, което си поставя за цел да бъде пространство на взаимопомощ между българите емигранти в Гърция. Зорка Михайлова и нейните съмишленици се включват в поредица взаимни действия със синдикалната лидерка и бивша евродепутатка от ПП „Сириза“ Костадинка Кунева. Кунева през 2016 г. успява да прокара резолюция, която е стъпка към това държавите членки на ЕС да бъдат принудени да признаят правата на домашните помощнички и болногледачки. Интервюто се провежда във връзка с изследването „Политики и практики в сферата на грижовния труд“, което се реализира от феминисткия колектив ЛевФем с подкрепата на Български фонд за жените.

 

Леа Вайсова: Бихте ли ми разказали как станахте болногледачка на възрастни хора в Гърция?

Зорка Михайлова: С висше образование съм. Така се случи, че само за 2 – 3 дена ми се преобърна светът. Единственото решение беше емиграция, където започнах работа, която няма нищо общо с моето образование. Тогава двамата ми сина бяха студенти, които по-късно продължиха да учат и в други университети. Всичко това струва пари! С моята заплата през 1997 г., когато имаше жестока инфлация, нямаше как да продължат да учат. Затова трябваше да дойда тук в Атина и да започна работа, която никога не съм мислила, че ще работя. Преди да замина си бях направила един частен бизнес.

Л. В.: А какъв беше бизнесът?

Зорка Михайлова: Ами аз работих в завод, в който, след като започна приватизацията след 1989 г., ни оставиха на 300 лв. твърда заплата, а с 300 лв. не можех да гледам две деца и себе си. Затова с малкото спестявания, които имах, си направих частна книжарница. В началото беше добре, тъй като нямах още други конкуренти, но после ситуацията се промени. В един момент започнах да си броя стотинките за кафе. Живях ден за ден. Нямах светлинка напред и затова си казах, че трябва да направя нещо. И тръгнах за Гърция. Тръгнах на късмет. Без да имам познати, без да знам език, без да имам пари. Тогава не беше разрешено. Платих на човек да ме прекара през границата. Всичко така тръгна и не бях първата. Преди мене имаше доста. И си казах, че щом другите са успели и са намерили начин да се прехранват, аз ще успея също.

Л. В.: Имахте ли познати там?

Зорка Михайлова: Атина е град, който е с 5 милиона жители, без да имаме в предвид чужденците. Той е мегаполис. И да съм имала познати към момента на заминаването, те или се бяха преместили, или нямах връзка с тях и не им знаех телефоните. Бях абсолютно сама! Никой не ме е водил за ръка. Абсолютно сама! Не знаех езика, но не можех да се върна назад. Трябваше да се справя и се справих.

Л.В.: Като пристигнахте какво се случи? Как успяхте да се установите?

Зорка Михайлова: Пътувах с влак през Серес. Жената, която ме прекара през границата, ме остави в Серес. Не знаех как да си купя билет до Атина. Добре, че имаше една българска група, която се прибираше за Коледа и българите ми помогнаха да си купя билет, показаха ми кой е моя влак. Беше голям майтап! Аз не знаех езика и не разбирах какво ми казва контрольорът. Затова му дадох всичките си документи, които имах. Пристигнах в 4 часа през нощта в Атина на гарата. Нямаше жив човек. Само една българска група, която щеше да ходи да бере маслини. Имаше едни други българи, които някаква агенция ги беше излъгала, че ще дойде грък, който веднага ще ги настани на работа. Бяха ги излъгали естествено. Аз нямах такива ангажименти. Никой не ме беше поемал. Аз не знаех такива агенции. Просто пристигнах в Атина и реших, че трябва да търся начин. Българите там на гарата ми подсказаха името на хотел, който се посещава от българи.

Наех едно такси. Пазарих се! Как съм се пазарила не знам, защото без да знаеш език е трудно. Чак на третото такси се разбрахме, че за 2 евро ще ме закара, защото хотелът е много близо. Но то не беше хотел, не беше и спалня, а просто някаква невероятна мърсотия. Настаниха ни две жени и един мъж в една стая. Запознаваме се. Бълхите просто скачаха по едни сиви войнишки одеяла. Изобщо не легнах и стоях през цялата нощ на стол. Оставих си багажа в стаята и тръгнах да търся т. нар. „графии“ – агенциите за работа. Взех визитка на една такава графия. Четири пъти се губих. Бях си взела едно малко разговорниче, което изобщо не ми свърши работа, защото не познавах изразите. Но срещнах българки, които ме упътиха. В графията ме посрещна една рускиня, а другата служителка беше българка. Шефът, който е грък, ги наемаше, за да работят с такива като нас.

Л.В. Имахте ли документи към онзи момент, или сте нелегална?

Зорка Михайлова: Не, нямах документи. Извадих си документи чак след 4 години. През това време беше трудно, защото полицията ни дебнеше, връщаха ни в България, слагаха ни черни печати. За да се узаконя, трябваше да дам повече от 2500 евро. Бяха нацелили слабото ни място. Нямаш избор! Узаконих се след 4-5 години срещу тази сума.

Л.В.: Какво сте работила през тези 4 години?

Зорка Михайлова: След пристигането ми в Атина бях без работа само една седмица. Приех първата работа, която ми предложиха. Останах на нея 9 години. Жената, която работеше в графията, ме уреди. Аз не знаех една дума гръцки, така че не можех сама да си направя рандевуто за работа. Всъщност не разбирах и точно за какво става въпрос. Но аз си стиснах очите и казах, че трябва да си намеря работа, каквато и да е, поне докато науча езика. Тук мъжете трудно си намират работа, докато жените веднага си намират.

 

Л.В. Не може ли мъж да работи като болногледач например?

Зорка Михайлова: Може, но по-малко се предпочита.

Л.В. Защо се предпочита по-малко?

Зорка Михайлова: Защото смятат, че жената по-добре чисти, по-добре готви. Има тежки работи, където се изисква сила, би трябвало за тях да предпочитат мъже. И така станах болногледачка. Работата ми беше тежка, но самото семейство имаше много добро отношение към мен, което ме задържа там толкова години. Така започнах да се грижа като домашна помощница и болногледачка за едно възрастно семейство. Господинът беше в добро състояние и се обслужваше сам. Докато съпругата му беше с удар и абсолютно неподвижна. Тя имаше много отворени рани. Трябваше да спя в една стая с нея без почивен ден. Аз 5 години не знаех какво е почивен ден! Това означава 24 часа плътно на разположение и не се занимаваш само с болния човек, но се занимаваш с абсолютно цялото домакинство. Някой път самото домакинство има още няколко члена – деца, дъщеря, син, съпруг, куче, котка, че и двор. Пускат обява, че търсят болногледач за болен човек, но всъщност ти стоварват болния човек и цялото домакинство. Но отношението на семейството е много важно, тъй като съм имала случаи, когато имат нечовешко отношение. Затова като цяло е хубаво отношенията със семейството да са добри.

Л.В.: Случвало ли Ви се е да се привържете към човека, за когото се грижите и неговото семейство?

Зорка Михайлова: Да, случвало се е. Особено, когато попаднеш на добри хора и човекът, макар и болен, оценява това, че ти се грижиш за него и се стреми по всякакъв начин да ти помогне в работата. Тогава искаш, не искаш, се привързваш.

Л. В.: Когато си отиде този човек, как се чувствате?

Зорка Михайлова: Какво се случва… Тъжно ти е, но животът продължава. Аз например никога не започвам веднага работа. Когато отивам на нова работа, искам да съм психически добре, за да мога първо да си спечеля работата и второ, за да си я върша както трябва. Но, ако съм гледала 4 – 5 години един човек, и той е починал… някак не ми е възможно на следващия ден да започна отново. Затова си давам една седмица почивка.

Л.В.: Спецификата на вашата работа е обвързана със смъртта, която се превръща в част от вашето всекидневие. Как се справяте с това?

Зорка Михайлова: Отразява ни се психически. За да практикуваш такава работа, трябва да си с много здрава психика. Първо, защото една голяма част от тях не са добре. Повечето, с които работя, имат деменция или болести, които граничат с лудостта. Това е много натоварващо. Аз съм се обездвижила поради факта, че не мога да я оставя сама жената, за която се грижа сега, защото може да подпали къщата, да се хвърли през терасата, много неща може да направи, докато мен ме няма. И това може на мен да ми докарва болест. Болногледачката е принудена да вземе решение – или да седи без пари и да не може да помогне на семейството си в България или да лиши себе си от много неща. Най-вече от здравето си.

Л. В.: А с близките на починалия какво се случва? След като си отиде този човек прекъсвате ли веднага отношения? Или продължавате да имате близост?

Зорка Михайлова: Има изключения, при които не поддържам връзка, но те са малко. А в първата ми работа, където бях 9 години, до ден днешен си поддържаме връзка. Нищо, че са минали 10 години откакто бях освободена от работа. Пишеме си, канят ме на кафене, канили са ме на сватба, на тяхно кръщене. Всъщност там се научих да говоря гръцки език и да пиша. Нямах учител. Самоука съм. Дъщерята на семейството, което гледах, беше в съседния апартамент. Тя е учила за секретарка. Знаеше много добре гръцки език и всяка вечер учихме заедно. Тя ми поръча учебници в книжарницата. Общо взето още първия месец можех най-елементарно да обясня това, което исках. Нямала съм учител. Учител ми е била дъщерята в семейството, с които още поддържам контакти. После, когато навлезе техниката, беше по-лесно. Гръцките синдикати имат също много добра политика спрямо емигрантите, защото имат курсове съвсем безплатни за изучаване на гръцки език. По същия начин имат емигрантска служба, която помага при всякакви проблеми.

Л.В.: Вие споменахте, че се случва болногледачките да имат неприятности в семейството, за което се грижат и че често са унижавани. Какво означава това?

Зорка Михайлова: Това означава да си позволяват да ме обиждат затова, че съм българка. Това означава да говорят лошо за моята страна, за моя народ, за моите роднини, за самата мен, защото много пъти съм чувала „Тя е българка! Тя е курва!“. Много посягат!

Л.В.: Бият? Искате да кажете физически?

Зорка Михайлова: Не само бият.

Л.В.: Сексуално?

Зорка Михайлова: Да. Някои си мислят, че след като сме домашни помощнички, могат да ни опипват, да ни подмятат неприлични изрази. Доста от жените имат такива оплаквания. Имала съм подобни случаи, но съм показвала с работа, с отношение, с характер, че такова отношение към мене няма да търпя!

Една друга 99-годишна жена, която дори на зъболекар не беше ходила – здрава, права – имаше 180 квадрата жилище, което трябваше всеки ден да чистя, защото тя ми намираше безумни задачи, за да работя. Даваше ми буламач, с който да се храня. Тя не искаше да готвя, а да поръчваме готово ядене. Ако поръчам леща, тя ще поръча спанак с ориз и обратно. Може да поръча от двете, накрая да ги смеси и да ми каже „Яж!“. Това ми се е случвало. Все едно сме прасета!

Друг случай – жена българка, която е работила при изключително трудни условия. Оставили са я в зимника да живее. Жената се беше разболяла от бронхопневмония. Болестта се разви и й повреди дробовете. Едвам успяхме да я извозиме до границата. Тя почина след като беше лежала 3 месеца в болницата. Нейните работодатели въобще не се погрижиха да разберат за какво става дума. Дори я бяха заплашили, че ако издаде кои са, ще й се случи нещо много лошо.

Имаме българка-лекарка, която доста често се обръща към мен за помощ, тъй като откриваме близки на българките, които полицията е закарала в психиатрична клиника, защото не са добре, изгубили са представа къде са, какво са, търсят близките им да ги приберат и прочие. Това никак не е лесно.

Л.В.: Може ли да ми разкажете за най-срещаните случаи на злоупотреби с тези жени?

Зорка Михайлова: Най-честите злоупотреби са свързани с условията на работа. Често жените нямат собствена стая, нямат място, където да имат почивка. Става въпрос не за 12 часов, а понякога за 24 часов работен ден. Тях не ги интересува, че цял ден си бил на крак и вечер няма да спиш. Те казват, че са те наели да гледаш този човек! Случва се да не сме спали по 24 часа. Има болести, при които сутрин е добре, но вечер болният буйства. През деня обаче никой не може да легне да спи, защото те също не спят и ти не знаеш какво може да направи. А през деня трябва да пазаруваш, да готвиш, да чистиш. Има си домакинска работа, която не можеш да пренебрегнеш, защото тя ти е наложена. Ти живееш вътре в дома. Тези домакински задължения падат върху нас домашните помощнички и болногледачки. А вечер, когато лягаш, за да си почиваш, вероятността да нямаш собствена стая е голяма. Ще трябва да спиш в една стая с жената, която може да е със сериозни психически увреждания. Не всеки може да напусне веднага, а и докато намерят друга жена ти нямаш право да си вземеш куфара и да се махнеш, защото е подсъдно. Болният може да направи нещо или да му стане нещо и да те обвинят, че ти си го убила, ти си го направила и затова си се махнала. Въобще проблемите са много!

Л. В.: И ако човек няма документи, няма договор, няма и избор, както сте била вие в началото, тогава вероятно е и по-лесно да се злоупотребява с вас?

Зорка Михайлова: Да, но гърците със или без документи винаги злоупотребяват. Не е случайно, че 90 % от жените, които работят като болногледачки, не са осигурени. Гърците упорите отказват да сключват договори с нас. Дори да имаш документи, тъй като има много други, да речем грузинки, които не са в Европейския съюз и им е по-трудно да си изкарат документи, те се наемат на работа без договор. Така че ние сме в неизгодната позиция да работим на по-ниска заплата без договори, без осигуровки, без никаква гаранция, че това, което договаряме на рандевуто с работодателите, ще се случи.

Л. В.: Казвате, че се произвежда конкуренция между работниците от различни държави, тъй като няма гарантирани равни трудови права?

Зорка Михайлова: По отношение на грузинците не мога да кажа, че ни конкурират, защото са по-малко от нас българите. Конкуренцията е между нас българи, защото има няколко категории работници. Едните са млади жени, които работят сезонна работа по хотелите или по ресторантите. Там те задължително се осигуряват, защото им правят по-често проверки. Но в моята сфера заплатите падат много поради това, че по-голямата част от жените са пенсионерки. Пенсионерката не я интересува дали ще бъде осигурена. Дали ще има здравно осигуряване, пенсионно осигуряване, това тя вече го е получила. Поради тази причина нея 500 евро я устройват. Те са предпочитани, защото 1 – 2  години във възрастта няма значение щом си върши работата. Предпочитат ги също и защото нямат толкова големи изисквания. Не ги интересува дали имат интернет или телевизор в стаята. Те искат да си вземат там една заплата и това е. Една жена, която няма пенсия, която не е осигурявана, как да я устройва това, но пък прави същата работа и затова няма как да поиска 800 и 900 евро. Няма кой да й даде такава заплата! И за да работи, се принуждава да работи без осигуровки и на ниска заплата.

Л. В.: Може ли по-подробно да ми обясните как става така, че не сте осигурявани?

Зорка Михайлова: В Гърция 90 % от жените работят без осигуровки – нито здравна, нито пенсионна. Това е голям проблем, който нашето Сдружение на българите в Гърция „Заедно можем“ го е поставяло като въпрос много пъти. Гърците се оправдаваха с това, че в самия трудов кодекс не съществува такова понятие като домашен помощник или болногледач. Затова синдикалистката Костадинка Кунева, която беше евродепутат от СИРИЗА, се бореше именно нашата дейност да се признае за труд. Но оттам нататък всяка страна трябваше поотделно да приеме заложеното в резолюцията, която беше гласувана на европейско ниво, в своето локално законодателство, което Гърция не е направила. Така че дори и да имаме документи, ние, които работим като домашни помощнички и болногледачки, няма как да бъдем осигурявани. Ние стигнахме чрез сътрудниците на Костадинка Кунева до заместник министър на труда и социалните грижи в Гърция и се оказа, че дори на високо ниво държат домашни помощнички без осигуровки. Костадинка Кунева беше синдикален деец към гръцки синдикат, когато беше залята с киселина. Естествено, че българите се втурнахме тогава на помощ. Събирали сме пари за нея. Освен това тя е жена, която винаги се е борила и е защитавала правата на жените.

 

Л.В.: Какви други дейности развива вашето сдружение?

Зорка Михайлова: тук бих искала да добавя още един аспект към проблемите на нашата работа, която сме обсъждали и е свързана с липсата на осигуряване. Например след като човекът, за когото сме се грижили, почине и ни освободят от работа, ние нямаме право на обезщетение като безработни в системата тук, защото нас ни няма. Ако ни водят чистачки, такава длъжност има и те получават обезщетение при уволнение от службата им за безработни, докато тези, които работят по къщите, нямат такива права. Това е също една такава голяма несправедливост, тъй като никой не е застрахован, че човекът, за който се грижиш, няма да си отиде. Така сме поставени в една такава позиция да избираш или да си без работа или да приемеш каквато и да е заплатена работа. Ние нямаме защита. Гърците имат много силни синдикати, но ние нямаме синдикална организация поради това, че гръцките синдикати са на браншове. Ние към кой синдикат да се причислим след като няма такава длъжност като нашата? Затова си направихме сдружение, което да бъде за взаимопомощ за нас българите. Искахме да си покажем, че можем да го направим, можем да бъдем обединени и след това да подадем молба към гръцките синдикати да ни приемат като секция.

Л.В.: Имахте ли контакти към тях?

Зорка Михайлова: Имахме жени, които бяха членове на гръцки синдикати, но български нямаше. То и сега няма и няма поради тази причина, че не желаят да приемат тази поправка в трудовия кодекс, с която да узаконят нашия труд. Когато направихме сдружението, нямаше институция, която да не беше срещу нас. Те всички имаха полза от това ние да не бъдем осигурявани, имахме отвсякъде спънки и всичко беше срещу нас. Костадинка Кунева беше първа година избрана за евродепутат и ние се свързахме с нея. Тя е от Силистра. В групата ни във фейсбук имаме много хора от Силистра. Познаваме я. И първо се свързахме с нея. Тя ни съдейства да направим една среща с нейните сътрудници. Тя има офис тук в Атина, съдействаха ни, посрещнаха ни, помогнаха ни по всички въпроси, по които можеха.

Л. В.: Вие споменахте нееднократно и проблема с т.нар. „графии“…

Зорка Михайлова: Да, поставихме си за цел да противодействаме на агенциите за намиране на работа, защото те извършват обирджийство. По Закон в Гърция тези агенции нямат право да вземат комисионни от работниците, от тези, които вършат работа. По Закон тези комисионни трябва да се взимат от работодателите. Агенциите обаче вземат и от работниците и от работодателите. И сумата, която взимат, никак не е малка. Тя е 50 % от договорената заплата. Също така гърците имат право в рамките на 6 месеца да сменят работничката, да искат и да получават жена за работа, но българката има право да сменя работа само в рамките на 3 месеца. Т.е. ако минат 3-те месеца и на следващия ден жената загуби работа и получи нова такава от агенцията, тя трябва да брои отново 300 евро. Това е несправедливо! Незаконно е! Но за съжаление сивата икономика в Гърция е сериозен проблем.

Л. В.: А може ли нещо да се направи за вас откъм българска страна?

Зорка Михайлова: Може! Проблемите са няколко. Първо, работещите емигранти не могат да се самоосигуряваме в България. Можем само, ако се регистрираме като фирма – ЕООД или ЕТ. Това ни поставя в ситуация обаче да водим документация на нашата дейност като фирма. Другата налична възможност е фирма да сключи трудов договор с нас. Но откъде и как да търсим фирми? Това е непосилно за много от нас! Второ, в Закон за данъците върху доходите на физическите лица, където са описани свободните професии, нашата работа не фигурира, т.е. продължава да не се признава за труд. Трето, не може дори и патентен данък да плащаме, тъй като в Закон за местните данъци и такси също не фигурира описана нашата трудова дейност. Така всъщност ние сме поставени в един капан и нееднократно сме поставяли този въпрос, тъй като е наложително той да бъде решен. В противен случай много български емигранти ще останат без пенсия.

Л. В.: Благодаря Ви за този разговор!

Зорка Михайлова: И аз благодаря!