Проблематична промяна в Закона за семейните помощи дискриминира работещи и учещи самотни майки?

Казусът пред КЗД:

Ася Алексиева е майка на две деца. Живеят в София. Завършила е клинична социална работа, в момента е редовен докторант в Софийски университет. Научната й работа е върху „невербалната комуникация в реториката“. Професионален опит има в сферата на социалните услуги , в различни неправителствени структури свързани с децата в риск и с хора с психични разстройства. Ася е единствен родител на първото си дете Боян Асьов Алексиев. Не може да си позволи да не работи. Работи на 4 часов работен ден.

След внесената промяна в закона за Семейни помощи за деца самотната майка попада под разпоредбата на закона, който гласи,че майка (осиновителка) студентка „има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, но при съответното условие. Майката (осиновителката) не трябва да е осигурена.“ Тази поправка в ал. 4 фактически противоречи на самия чл.8в, в който се казва, че помощта може да се даде на родители, независимо от доходите на семейството!

Случаи като този на Ася Алексиева означават, че държавната помощ е предназначена само за подкрепа на родители, които учат в редовна форма на обучение! Според младата жена няма разумно обяснение за смисъла на внесената поправка. Тя се оказва директно изключена от кръга лица, които могат да се ползват от обсъжданата помощ, без никакви сериозни мотиви, само на базата на това, че е осигурена! Към това може да се добави, че с описаната промяна в Закона за семейни помощи, се създават условия за непряка дискриминация по признак пол, защото жените са основно засегнатите от тази поправка.

Ася Алексиева пише жалба до Комисията за защита от дискриминация. Като самотна майка тя смята, че има проява и на непряка дискриминация. Тя е осигурена само на 4 часов работен ден .Практически доходите й са двойно по-ниски от тези на майки, които са осигурени на пълен работен ден, поради което липсата на обсъжданата помощ я затруднява повече отколкото би била затруднена майка, осигурена на пълен работен ден!

В жалбата Ася настоява при анализ и статистика на подобни случаи /тя не е единствената самотна майка, осигурена на 4 часова работен ден!/ КЗД да постанови решение, с което да признае, че поправката е дискриминационна. В борбата за защита на своите правя пише и до МС и Министъра на труда и социалната политика. В жалбата си посочва, че съгласно Чл. 1а ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, Министерски съвет отговаря за политиката в областта на семейните помощи за деца и следователно основната отговорност за допускането на дискриминация е именно негова.

Ю.Методиева

Коментар на юриста Анета Генова: Дали съображението за ” предпазване от злоупотреби” в промяната в Закона за семейните помощи постига нещо?

ani

 

 

 

 

Снимка: Личен архив, адв. Анета Генова

Пряка дискриминация: разделянето на майките студентки по признак осигурени- неосигурени. Така осигурените пряко са дискриминирани, защото разликата в третирането е обусловена само от това дали са осигурени или не. Освен това, нормата засяга преимуществено жени, поради което е и дискриминация, основана на пола.

Дали наистина е дискриминация? Според Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка форма на дискриминация. Според чл. 4 ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, „пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства”.

Един възможен аргумент в подкрепа на това разделяне, е аргументът за създаване на специална закрила на майки-студентки, които са неосигурени. Възможен ли е обаче такъв аргумент?

Чл. 7 от Закона за защита от дискриминация посочва случаите, в които различното третиране не представлява дискриминация. Единствената възможна разпоредба, която бихме могли да предположим, че законодателят е използвал за да оправдае това разделяне на майките при осигуряване на помощта по чл. 8а от ЗСПД е чл. 7 т.14 от Закона. Според тази разпоредба, не представляват дискриминация „специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение [… ] с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими”. Т.е., за да се приеме, че различното третиране е допустимо, би следвало, първо, да се установи, че всички майки, които са студентки и са неосигурени, са в неравностойно положение спрямо останалите. И второ, трябва да се установи, че тези мерки са необходими, с оглед посочената в закона цел – изравняване на възможностите. Но аргументът, който изобщо някога сме чули по повод това различно третиране е свързан само и единствено с „предотвратяване на злоупотреби”. Как това помага за постигане на целта на закона? Не е ясно. Как изравнява възможностите?- също. За кого е необходимо това разделяне? – Никога не е обяснено.

За да вникнем по-добре в абсурда на изменението, нека се концентрираме върху групата на осигурените майки-студентки. Те, изглеждат равно третирани от разпоредбата. Но това е само привидно. Този съвсем повърхностен критерий не държи сметка за различията в самата група на майките-студентки, които са осигурени. В тази група има майки, който сами отглеждат децата си, получават минимално възнаграждение (осигурени са на минимална работна заплата) и за да продължат образованието си, трябва да осигуряват някой, който да се грижи за детето им. Ако усложним още малко казуса, майката може да е осигурена само за няколко часа в седмицата, но трябва да заплаща за помощта за отглеждане на детето и. Така една самотна, но осигурена майка-студентка (например) се оказва съвсем неравнопоставена с друга осигурена майка-студентка. Примерите може да са много и със сигурност са по-разнообразни, отколкото можем да си представим.

Тази липса на чувствителност към различията вътре в групата на осигурените майки-студентки представлява непряка дискриминация. Според чл. 4 ал. 3 от Закона за закрила от дискриминация, „непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.” Без никакво съмнение, макар да изключва всички осигурени майки-студентки от възможността за получаване на помощ по чл. 8а ЗСПД, т.е. разпоредбата е привидно неутрална и валидна за всички, някои от майките са в по-неблагоприятно положение от други, поради сериозните различия вътре в групата. Като не държи сметка за тези чувствителни различия, законодателят извършва дискриминация.

Пряка дискриминация: разделянето на майките студентки по признак осигурени- неосигурени. Така осигурените пряко са дискриминирани, защото разликата в третирането е обусловена само от това дали са осигурени или не. Освен това, нормата засяга преимуществено жени, поради което е и дискриминация, основана на пола.

Дали наистина е дискриминация? Според Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка форма на дискриминация. Според чл. 4 ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, „пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства”.

Един възможен аргумент в подкрепа на това разделяне е аргументът за създаване на специална закрила на майки-студентки, които са неосигурени. Възможен ли е обаче такъв аргумент?

Чл. 7 от Закона за защита от дискриминация посочва случаите, в които различното третиране не представлява дискриминация. Единствената възможна разпоредба, която бихме могли да предположим, че законодателят е използвал за да оправдае това разделяне на майките при осигуряване на помощта по чл. 8а от ЗСПД е чл. 7 т.14 от Закона. Според тази разпоредба, не представляват дискриминация „специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение [… ] с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими”. Т.е., за да се приеме, че различното третиране е допустимо, би следвало, първо, да се установи, че всички майки, които са студентки и са неосигурени, са в неравностойно положение спрямо останалите. И второ, трябва да се установи, че тези мерки са необходими, с оглед посочената в закона цел – изравняване на възможностите. Но аргументът, който изобщо някога сме чули по повод това различно третиране е свързан само и единствено с „предотвратяване на злоупотреби”. Как това помага за постигане на целта на закона? Не е ясно. Как изравнява възможностите?- също. За кого е необходимо това разделяне? – Никога не е обяснено.

За да вникнем по-добре в абсурда на изменението, нека се концентрираме върху групата на осигурените майки-студентки. Те, изглеждат равно третирани от разпоредбата. Но това е само привидно. Този съвсем повърхностен критерий не държи сметка за различията в самата група на майките-студентки, които са осигурени. В тази група има майки, който сами отглеждат децата си, получават минимално възнаграждение (осигурени са на минимална работна заплата) и за да продължат образованието си, трябва да осигуряват някой, който да се грижи за детето им. Ако усложним още малко казуса, майката може да е осигурена само за няколко часа в седмицата, но трябва да заплаща за помощта за отглеждане на детето и. Така една самотна, но осигурена майка-студентка (например) се оказва съвсем неравнопоставена с друга осигурена майка-студентка. Примерите може да са много и със сигурност са по-разнообразни, отколкото можем да си представим.

Тази липса на чувствителност към различията вътре в групата на осигурените майки-студентки представлява непряка дискриминация. Според чл. 4 ал. 3 от Закона за закрила от дискриминация, „непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.” Без никакво съмнение, макар да изключва всички осигурени майки-студентки от възможността за получаване на помощ по чл. 8а ЗСПД, т.е. разпоредбата е привидно неутрална и валидна за всички, някои от майките са в по-неблагоприятно положение от други, поради сериозните различия вътре в групата. Като не държи сметка за тези чувствителни различия, законодателят извършва дискриминация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.