Едноока справедливост

Почти всички са запознати с начина, по който е изобразявана справедливостта – като жена с превръзка на очите, за да се гарантира безпристрастното решение по даден случай. Оказва се обаче, че някои промени в обществото, катализирани и от новите технологии, някак повдигнаха единия край на превръзката. Въпреки очакванията, че това непременно ще доведе до положителни последствия за човечеството като цяло и до още по-голяма безпристрастност особено с възможността да се проследят повече от една гледни точки с натрупването на огромната маса информация, всъщност се оказа, че еднооката справедливост съвсем изкриви не само действителността и анализа на определени казуси, но и изтласка човечността и морала на заден план.

За да бъде илюстрирана тази хипотеза, ще потърсим обяснения в няколко посоки на реакциите на одобрение на действието на учителката в Пазарджик, която, припомняме, накара цяла паралелка третокласници да наплюят един по един свой съученик. Случаят не спря дотук, тъй като родители впоследствие излязоха на демонстрация, за да защитят действията на учителката.

ПОПЪЛНЕТЕ ПРОПУСНАТОТО

Настоящето ни затрупва с огромно количество информация, като това става предимно чрез социалните мрежи. Парадоксалното обаче е, че понякога правим предположения за другите не от наличната информация, а на базата  на това, което не е написано. Затова съобщават социалният психолог Бевърли Тейтъм. Така, от една страна, доста хора започнаха да спекулират какво точно е станало преди инцидента в Пазарджик. Показателни са следните коментари от социалната мрежа: „Аз съм много внимателен, когато коментирам подобни случаи, защото има твърде много неизвестни и обикновено си има дълга предистория“ (Facebook); „Абсолютно сигурна съм, че въпросното “унижено” дете и преди е постъпвало по същия начин. Сигурна съм, че учителката много пъти е правила забележки и е разговаряла с родителите. По всяка вероятност е нямало ефект. И е показала с действията на самото “унижено” дете неговата постъпка, защото как се чувстват другите заплюти от него деца според вас…“ (Facebook; “Всичко ще е цветя и рози, ако у дома са го възпитали на добро и учене и четене. В случая обаче не са го възпитали! И сега въпроса е какво да го правим оттук нататък, защото вече на него не му пука от личния ти пример. У дома са му изградили друга ценностна система и морал – той е недосегаем и може да прави всичко което си иска без да се съобразява с околните! (dir.bg)

От друга страна, и тук идва и вторият парадокс, запълването на липсващата информация по случая става подсъзнателно на базата на преобладаващия тип материали по темата. Вероятно се досещате, че по-често в публичното пространство се появяват статии за агресивни деца и много по-малко за учители, които са злоупотребили с децата (обърнете например внимание, че случаят не е от скоро, просто сега е попаднал в кръгозора на медиите).

Натрупвайки се, тези два подхода към новината означават, че е налице и класическо създаване на стереотип – учителите са винаги прави, а децата си го заслужават.

„ВТОРА“ ГЛЕДНА ТОЧКА

С наличието на интернет и най-вече на социалните мрежи възможността за създаване на съдържание е на практика неограничена. Това дава възможност за циркулирането на множество материали, твърдящи, че поднасят „истината“ за вече научно доказани факти или събития от историята. Това действа стимулиращо на голяма част от интернет потребители и им дава свобода за изразяване на крайни, отдавна отхвърлени идеи, като автентична „втора“ гледна точка. С други думи, игнорира се нарушаването на човешки права в случая и всякакви етични и професионални норми и се търси алтернативен поглед, който да оправдае резултата.

Случаят с учителката от Пазарджик още веднъж доказва, че тази възможност крие опасности, особено като се има предвид колко слабо са подготвени доста хора за разпознаването на пропагандата и псевдонауката. Ето защо някои от коментиращите случая в интернет предоставят „друго“ гледище към инцидента в опитите си да оправдаят действията на учителката: „Аз пък от всички разкази разбрах на засегнати и свидетели, че това гаменче редовно тормози всички и цялото училище е пропищяло. Така че въобще не е плюло при самозащита!“ (dir.bg); “Буйно, хиперактивно и недисциплинирано дете – явно нещо не е наред в семейната среда. Може би бащата пие или нещо друго. Трябва да бъде отнето от родителите и да бъде дадено за отглеждане с много любов на двойка джентълмени с евроатлантически ценности!” (dir.bg).

Тук трябва да се отбележи, че възможността за предоставяне на „трибуна“ не на специалисти, а на хора, незапознати с проблематиката или дори на хора с крайни убеждения, не е нова и редовно се подхранва от медиите. Най-актуалният пример е от 11 февруари, когато по БНТ тема за сексуално образование беше обсъждана от психолог и от представител на ВМРО – партия, добре известна с расистките си политики и коментари.

МНОЖЕСТВО ИДЕНТИЧНОСТИ

Друг възможен анализ на ситуацията е са т.нар. множество идентичности. Според тази теория всички ние разполагаме с такъв набор, като определена ситуация предизвиква доминирането на една от идентичностите над друга. Ако например сте с детето си, идентичността ви на родител взема превес над идентичността ви шеф на фирма.

Тук основателно трябва да си зададем въпроса коя идентичност е била „активирана“ у хората, подкрепящи учителката, тъй като тази идентичност е взела надмощие не само над родителската, но и над гражданската. Според мен в случая е излязла най-отгоре антисистемната ни идентичност. В продължение на години ние сме заливани с информация за злоупотреби и нефункциониращи институции. Това превърна голяма част от обществото в граждани срещу политическото статукво. Липсата на адекватни мерки и липсата на справедливост от страна на органите на реда в страната предизвикаха някаква тенденция за одобрение на почти всяко индивидуално действие, което взема въздава справедливост по свои собствени правила. Това ясно проличава от следните примери: „Стига сте лаели по учителите! Системата ги доведе до безпомощност! Много права за децата, почти никакви права и възможности за справяне на учителя с проблемните деца“ (Facebook); “Сега учителите ги лишиха от педагогическите им задължения, а родителите пък си прехвърлят задълженията по възпитанието на децата си на тях. Колективна безотговорност!” (dir.bg); “Така ще е, докато децата са принуждавани да са затворници на училищата, и нямат гъвкава и индивидуална образователна система, деца на интернет, гугъл, фейсбук и инстаграм са принуждавани да стоят в училищните затвори и “назидателката” да ги сравнява, изравнява и оеднаквява, явно така ще бъде” (Facebook); “ Прекалено голяма свободия се дава на днешните деца. Учителите са се превърнали в звероукротители, а не във педагози” (Facebook).

КАКВО ДА ПРАВИМ?

Изложените разсъждения нямат претенцията да са изчерпателни. Възможно е дори всички описани тенденции да действат заедно и да ставаме свидетели на известно озверяване на обществото. Възможно е също да има много повече променливи, които тук са пропуснати. Всичко анализирано дотук обаче ни разкрива, че има сериозен проблем в обществото ни, който заплашва да подкопае спазването на всякакви човешки права, и част от българите са готови да подкрепят всеки, взел правосъдието в свои ръце.

Това на практика означава, че е нужно да се подготвят специални модули, свързани с вече утвърдени, но атакувани понятия и норми – човешки права, права на малцинствата, история и култура на малцинствата, расизъм, дискриминация. Докато не проговорим за тези неща и не си признаем, че имаме проблем с отношението ни към различните (а това далеч не се отнася само до определена група от обществото), все повече факти ще биват запълвани от фактоиди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика