Ембрионът, плюшеното мече-кентавър и конституцията: мобилизация срещу “джендър идеологията” и сексуалната пермисивност в Хърватия

 Миналата седмица Хърватия стана поредната европейска страна, ратифицирала Истанбулската конвенция, макар и на фона на бурни протести от страна на опонентите й. Съпротивата срещу либералните ценности, равенството между половете и сексуалните и репродуктивни права в страната съществува отдавна, но въпреки това хърватските политици и институции намериха смелост да застанат на страната на човешките права и демокрацията. В този брой „Маргиналия” предлага на вниманието на своите читатели социологически анализ за предхождащата дългогодишна съпротива срещу либералните ценности в хърватското общество под претекст за борба с “джендър идеологията”. Анализът представя развитието на антиджендър движението в страната и дискурсите и стратегиите, които то използва за обществена мобилизация, които не се различават много от използваните в други страни, включително в България. И макар тези дискурси и стратегии да са транснационални и да са влезли в употреба и на европейско ниво, статията проследява техните местни форми и изражения, и показва съответстващите им черти в хърватския обществен и политически контекст. Тя разглежда религиозността и социалните норми, регулиращи половите роли и репродуктивните права в Хърватия; представя кратка хронология на въпросите и дейностите, които оформят социалното движение срещу “джендър идеологията”, сексуалното образование и сексуалното гражданство в периода 2012-2014 г., както и основните действащи лица и мрежи зад тази мобилизация, дейността и целите им и стратегиите, които използват. За разлика от остарелите послания и аргументи, използвани от хърватските активисти през 90-те, които са противници на аборта и привърженици на програмите за полово въздържание, реториката на движението е модерна и силно конфронтационна, а то е свързано както с набираща популярност политическа сила, така и с влиятелната Католическа църква в страната.

 

Амир Ходжич, Александър Щулхофер

 

Този текст е посветен на произхода, динамиката и общественото въздействие на едно ново социално движение срещу “джендър идеологията” и сексуалните и репродуктивни права в Хърватия. Като част от по-голям процес, който се появи наскоро в Европа, хърватският случай демонстрира както приликата с подобна мобилизация срещу “джендър идеологията” в други европейски страни,  така и някои специфични стратегии и дискурси използвани в местния контекст. Специфичните особености на хърватския случай са свързани предимно с посткомунистическия и поствоенен контекст на конфликта, довел до разпадането на Югославия, характеризиращ се с все по-силно религиозно самоопределяне и националистическа реторика.

В сравнения със страни като Полша, Унгария или дори Словения, битката за независимост на Хърватия (1991-1995 г.) води до закъсняло и силно политизирано икономическо преструктуриране и дълъг период на война и преход с висока социално-икономическа цена. През 90-те години на ХХ в. националистическата реторика и етнонационалните недоволства имат сериозно присъствие в обществения живот. През същия период политическото и обществено влияние на хърватската католическа църква постепенно нараства,[1] предимно заради централната й роля в изграждането на колективна идентичност и здравия й антикомунизъм, който силно резонира с дясноцентристката политика на управляващата партия (Хърватски демократичен съюз).

Анализът, представен тук, обхваща периода 2012-2014 г., през който се осъществява видима промяна в стратегиите за мобилизация и обществените кампании на антиджендър движението в сравнение със стратегиите за противопоставяне на сексуалните и репродуктивните права преди това. Целта ни е да предложим един систематичен поглед към развитието на това движение, както и към неговата многопластова стратегия. Новият дискурс и новаторските стратегии, използвани от консервативното движение, представено от мрежа от неправителствени организации (НПО), са в основата на създаването на социално движение срещу училищното здравно и сексуално образование, както и срещу еднополовите бракове. Макар да се обявява в защита на традиционните католически ценности, движението държи на своята надконфесионална идентичност. Нещо повече, някои от лидерите му многократно се опитват да представят своята дейност като независима от хърватската католическа църква, вероятно за да изглеждат по-толерантни и да привличат по-нетрадиционна аудитория.

Споделяйки много характеристики на модерните консервативни движения в Европа,[2] това предимно католическо движение по същността си представлява съпротивително движение, базиращо се на идентичността,[3] съпротивляващо се на своята маргинализация, причинена от секуларизацията в хърватски контекст. Според нас тази мрежа от консервативни НПО се опитва да промени (западната) културна динамика – характеризираща се с нарастващ индивидуализъм и сексуална пермисивност – използвайки умело формите на традиционно колективно действие (напр. демонстрации и петиции) и юридически механизми. Малко парадоксално, но тези усилия да се ретрадиционализира хърватското общество са системно изразени в поразително модернистични образи и език с акцент върху човешките права, свободния избор и закрилата на децата.

 

Въведение

 

Резултатите от представителните проучвания, провеждани през последните две десетилетия, дават поглед към доминиращите социални нагласи и ценностите, свързани с религиозността, хомосексуалността, равенството между половете и репродуктивните права. През 90-те години, подобно на други посткомунистически общества в Централна и Източна Европа,[4] Хърватия преживява процес на десекуларизация, до голяма степен под влиянието на факта, че религията изпълнява роля на ключов етнически маркер по време на войната през 1991-1995 г. Наблюдава се значително увеличаване на степента на религиозно самоопределение във всички възрастови групи.[5] През 1992 г. 66% от хората на възраст 18-28 години се самоопределят като религиозни, което представлява 12% повече отколкото през 1990 г. През 1995 г. процентът се увеличава на 77%.[6] Със 79% от участниците в Европейското изследване на ценностите от 2008 г., които се самоопределят като религиозни,[7] Хърватия спада към групата на силно религиозните европейски страни. Социалното и политическо влияние на хърватската католическа църква – която широки слоеве от обществото възприемат като защитник на хърватската национална идентичност през периода на комунизма и войната за независимост от 1991-1995 г. – непрекъснато се увеличава в резултат на това религиозно възраждане. Още повече, че през втората половина на 90-те години в държавните училища в страната се въвежда религиозно образование според Споразумението по правните въпроси, което Хърватия подписва със Светия престол през 1996 г.[8]

Негативното отношение към хомосексуалността се свързва с религиозността.[9] Болшинството хървати, участващи в проучвания през последните две десетилетия системно не одобряват хомосексуалността, сексуалните контакти между хора от същия пол и еднополовите бракове. В Световното проучване на ценностите за Хърватия от 1995 г. относителното мнозинство от участниците (49%) казват, че хомосексуалността не може да бъде приета при никакви обстоятелства.[10]  В Европейското проучване на ценностите от 2008 г. този дял нараства до 68%.[11] В сравнително изследване, включващо 31 европейски страни, Хърватия заема двадесет и шесто място по отношение на приемането на хомосексуалността и седмо по отношение на социалната дистанция спрямо гейове и лесбийки.[12]

Равенството между половете е разгледано подробно в национално представително проучване от 2003 г.[13] Мнозинството от участниците показват стабилна егалитарна позиция по отношение на половите роли (например 76% от участниците не смятат, че университетското образование е по-важно за младите мъже, отколкото за младите жени; 51% не са съгласни, че мъжете са по-добри политически лидери от жените). При оценката на нагласите по отношение на заетостта на жените обаче доминират противоположните възгледи. Болшинството от участниците например са съгласни с твърдения като “повечето домакински задължение са присъщи за жените” (70%) и “ако само единият от съпрузите работи, това трябва да бъде съпругът” (65%). Двойствените възгледи по отношение на половото равенство вървят ръка за ръка с дълбоко разделени мнения по въпроси като аборта, като одобрението за аборта все повече намалява. През първото десетилетие на новия век подкрепата за аборта и личния избор намалява: от 54% на 47% (“абортът трябва да бъде достъпен за неомъжените жени”) и от 50% на 44% (“абортът трябва да бъде достъпен за омъжените жени”).

 

Основни дейности и цели на антиджендър движението

 

През 2012-2014 г. дейността на движението е свързана с няколко теми, в съответствие с целите на една нова НПО на име Вигиларе, основана през 2008 г. с цел да се реагира срещу “заплахата за хърватската културна традиция”, въплътена в хетеросексуалния брак и правото на живот от момента на зачатието.[14]

През януари 2012 г. Вигиларе стартира гражданската инициатива И аз бях ембрион в отговор на новия Проектозакон за асистираната репродукция, който дава възможност за замразяване на ембриони и изкуствено оплождане на неомъжените жени.[15] Вигиларе прави кампания във Facebook с пропагандно видео и събиране на подписи за декларация в защита на човешкия живот от момента на зачатието, отправя призиви за изпращане на протестни имейли до министър-председателя и народните представители и организиране на парламентарен дискусионен форум, лобира пред Националния съвет за асистирана репродукция и издейства писма в подкрепа на кампанията от Хърватската епископска конференция и лидерите на десет други религиозни общности. Когато проектозаконът е приет през юли 2012 г., Вигиларе обявява, че битката не е приключила.

През есента на 2012 г. движението изживява нов подем чрез интензивна мобилизация срещу училищните здравнообразователни програми. За тази кампания към Вигиларе се присъединява друга НПО – ГРОЗД или Глас на родителите за децата. Тя е основана през 2006 г., за да популяризира правото на родителите да образоват своите деца според “хърватската ценностна система”, и се включва в дебата за сексуалното образование през 2006-2009 г., а след това предлага програма за училищно здравно образование, включваща модул за сексуално образование, основано на половото въздържание.

Активистите на Вигиларе атакуват модула за комплексно сексуално образование, който е включен в училищната програма и обхваща теми като хомосексуалност, мастурбация, превенция на сексуалното насилие над деца, порнография и сексуализиране в медиите, както и разглежда разграничението между биологичен пол (sex) и социален пол (gender). Организацията твърди, че включването на такива теми е начин да се сексуализират децата и да се пропагандира хомосексуалност. Репертоарът от дейности включва изпращане на протестни имейли до Министерството на образованието и открито писмо до министър-председателя. Организацията се обръща и към родители, учители и енориаши като разпространява презентации на Power Point, които представят сексуалното образование като “ненаучно” и осъждат разпространяването на “джендър идеология”.[16]

През декември 2012 г. демонстрации под надслов Не закачайте тяхното детство! са организирани в 20 града в цялата страна. Децата и техните родители носят играчки на улицата като символ на необходимостта от защита на “нормалното и естествено” детство от “жестокото и перверзно” налагане на “джендър идеологията”. На листовката, рекламираща протеста, организаторите изобразяват хибридно същество с глава на плюшено мече и конско тяло, което символизира индоктринацията (т.е. “джендър идеологията”) в новата програма за здравно образование. Заглавието на листовката е: “Това не е моето плюшено мече!”.

Хърватската епископска конференция предлага своята подкрепа и публикува листовка, в която всички “посветени на децата си родители” се призовават активно да се противопоставят на въвеждането на сексуално образование. Листовката е разпространена както в църквите, така и в магазините на най-големите търговски вериги в страната. Архиепископът на Хърватия отправя силна критика към програмата по време на рождественската литургия.

През януари 2013 г. кампанията продължава със серия от обществени прояви с участието на Джудит Райсман, американска публицистка и активистка, позната с атаките си към наследството на Алфред Кинсли.[17] Турнето на Райсман е организирано от друга НПО, Център за културно обновление, основана от група консервативни интелектуалци.[18] Представена и приветствана като учен и международен експерт, Райсман изпраща “тревожно” послание към хърватската публика. Тя допуска, че хърватското сексуално образование е “продукт на криминалните, хомосексуални и педофилски усилия на Алфред Кинсли”.[19] Няколко месеца по-късно ГРОЗД внася жалба в Конституционния съд, в която се твърди, че новата програма за здравно образование никога не е била представена за обществено обсъждане. През май съдът решава временно да замрази изпълнението на програмата заради процедурни пропуски.[20] След общественото обсъждане, организирано през лятото, през есента на 2013 г. програмата започва да се прилага в хърватските училища.

През април 2013 г. нова НПО, наречена В името на семейството, дава първата си пресконференция, на която обявява, че ще стартира петиция за иницииране на референдум за конституционна поправка, която да дефинира брака като съюз между мъж и жена.[21] За период от две седмици през май с явната подкрепа на Католическата църква, организаторите успяват да съберат почти 700 000 подписа –  два пъти повече от броя, който се изисква, за да може парламентът да инициира референдум. Референдумът се провежда през декември, а избирателната активност е 38%. Две трети от участниците гласуват в подкрепа на предложената поправка в Конституцията.[22]

През 2014 г. има нови акции срещу легалното прекъсване на бременността. Те включват всекидневни молитви пред болници, където се извършват аборти (кампанията 40 дни за живота (40 Days for Life), която първоначално тръгва от Съединените щати през 2004 г.) и добре режисираното посещение на американската активистка против аборта Лила Роуз,[23] която заявява, че “са необходими законодателни промени и ограничаване на аборта” и призовава за обществена реакция “срещу убийствата на неродени деца”.[24] Ограничаването на аборта се превръща в следваща цел за някои от по-известните членове на движението.

През юни 2014 г. В името на семейството обявява друг призив за референдум за промяна на правилата за избор на народни представители в полза на малките партии и независимите кандидати (срещу партийния монопол). Тази инициатива също лобира за пропорционално представителство и преференциални избирателни листи, което подсказва, че лидерите на В името на семейството се подготвят за парламентарните избори през 2015 г. През декември 2014 г. Конституционният съд решава, че броят на подписите, представени от организаторите, е с 10% по-малко от изисквания брой на имащи право на глас.

 

Отличителни характеристики на движението

 

Действащи лица и мрежи

 

Както вече споменахме, движението се появява през 2006 г. и е оглавено с основаването на ГРОЗД. В периода до средата на първото десетилетие на новия век опозицията на сексуалните и репродуктивни права, правата на сексуалните малцинства и комплексното сексуално образование  е силно персонализирана и като цяло далеч от широката общественост. Макар някои от нейните активисти да добиват известна популярност през 90-те години благодарение на кампаниите срещу аборта и в подкрепа на програмите за сексуално образование, основани на половото въздържание, повечето от тях са по-възрастни, обикновено медици по професия, и нямат уменията да поддържат връзки с обществеността. Финансирани предимно от държавните институции, тези ранни консервативни активисти не показват почти никакъв интерес към това да мобилизират симпатизантите си.

Връзката между тези ранни активисти и съвременното движение се осъществява от едно семейство, Марио и Дарка Живкович, които активно популяризират католическите идеи за семейния живот от края на 60-те години. През 1980 г. те участват в Синода на епископите за християнското семейство и по-късно в продължение на едно десетилетие са членове на Понтифическия съвет за семейството (като една от 20-те семейни двойки от цял свят).[25]  През 2003 г. създават Център за семейството Загреб –  НПО, превела и разпространила над 200 000 копия от произведението на кардинал Ратцингер “Доктринална нота по някои въпроси за участието на католиците в политическия живот”.[26] През 2013 г. Марио Живкович става координатор за Хърватия на европейската инициатива “Едно от нас”, която цели да забрани и отмени финансирането на дейности, включващи разрушаването на ембрионални стволови клетки.

Две от шестте деца на Живкович, Марио Живкович младши и Желка Маркич, и двамата лекари по образование, продължават дейността на родителите си за защита на традиционните семейни ценности. Желка Маркич е начело на В името на семейството и един от основателите на Кухнята на Мария Хърватия, местен клон на международна католическа благотворителна организация. Лидерът на тази НПО е Рената Планинич, чийто съпруг (и член на борда) Крешимир Планинич, юридически представлява В името на семейството и на няколко пъти предоставя на движението правна експертиза. Мария Чурлин е друг член на борда на “Кухнята на Мария” (нейният съпруг, Крешимир, е касиер на организацията); тя също ръководи Център за естествено семейно планиране заедно със своята сестра Кристина Павлович. Заедно с брат си Ладислав Илджич те въвеждат TeenSTAR – програма за сексуално образование, основано на половото въздържание, разработена в Съединените щати. От 1997 г. програмата се преподава в приблизително 100 училища в страната. През 2006 г. Илджич и Павлович основават ГРОЗД, а Желка Маркич става негов вицепрезидент.

През 2011 г. Илджич и Маркич участват в разцепването на политическото движение ХРАСТ или Хърватски растеж, коалиция от маргинални десни политически партии и НПО, популяризиращи традиционните ценности.[27] След като превземат организацията през 2012 г., Илджич променя името й на Движение за просперираща Хърватия, но не и абревиатурата. Чрез ХРАСТ, който е член на Европейското християнско политическо движение,[28] Илджич неуспешно се кандидатира за място в Европейския парламент на изборите през 2014 г. Бившият вицепрезидент на ХРАСТ, Крешимир Милетич – който играе ролята на изпълнителен директор на Вигиларе през 2012 г. – понастоящем оглавява CroBios – Хърватски съюз за брака и семейството, член на Федерацията на католическите асоциации за семейството в Европа. Освен CroBios, представляваща мрежа от 15 НПО, които “популяризират и защитават естествения брак и семейство”,[29] Милетич инициира и управлява кампаниите И аз бях ембрион (2012 г.) и Да спрем християнофобията! (2011 г.).

CroBios е регистрирана на един и същ адрес в Загреб с Вигиларе и Център за културно обновление.[30] Водещите фигури на Вигиларе и на центъра са от хърватската диаспора и са тясно свързани с хърватската католическа църква. Вайс Джон Батарело, роден в Австралия, е президент на Вигиларе и е завеждащ Офиса за пастирска грижа за семейството в Загребската архиепархия. Стиепо Бартулица, който се завръща от Съединените щати, основава Център за културно обновление и понастоящем преподава в Хърватския католически университет в Загреб.[31] Друг член на управителния съвет на центъра, салезианецът[32] Дамир Стоич, който е отраснал в Канада, участва в Комисията за пастирска грижа за младежта в Загребската архиепархия. Бартулица и Батарело допринасят значително за новите стратегии на движението като въвеждат стратегии за мобилизация на местно ниво по модела на религиозната десница в САЩ, а също така използват своите международни връзки, за да влияят на местните дебати за сексуалното образование и аборта.

 

Многопластов дискурс

 

Концепцията за “джендър идеологията” за пръв път се използва в реториката на движението по време на кампанията срещу модула за училищно сексуално образование.[33] Използва се, за да означи програми, които се занимават с разграничението между биологичен пол (sex) и социален пол (gender), хомосексуалност и транссексуалност, като за тях се инсинуира, че индоктиринират децата и ги объркват чрез разрушаване на бинарните полови идентичности и роли, и по този начин окуражават сексуалното експериментиране със своя пол. Този дискурс още повече се консолидира с превода на хърватски и общественото представяне на книгите и статиите на Габриеле Куби, публикувани в католическите сайтове и блогове като предупреждение към  читателите за опасността от “джендър идеологията”.[34]

В листовка срещу сексуалното образование на Хърватската епископска конференция от 2012 г. “джендър идеологията” е една от темите – заедно с мастурбацията, порнографията, контрацепцията и аборта – които са набедени, че биват използвани за “препрограмиране на децата”.[35] През 2014 г. идеята за “джендър идеологията” е допълнително разработена в друг документ на Хърватската епископска конференция – “Той ги създаде мъж и жена!” – насочен към католическата младеж. Документът посочва образователната и правната системи като основен инструмент за прокарването на “джендър идеология”, която в този случай е по-широко концептуализирана като “подробен план” и “радикална и нечовешка революция”.[36]

В дискурса на новото движение концепцията за “джендър идеологията” често се комбинира със силна антикомунистическа реторика, която се свързва предимно с бившата политическа система, но и с настоящото социалдемократическо правителство.

 

Днес управляващата коалиция, някои “експерти” и значителна част от медиите искат да допуснат, че Хърватия трябва да приеме хомосексуалната идеология… Обаче хърватският народ не е забравил, че същите тези думи бяха използвани, за да ни наложат комунистическата идеология.[37]

 

Този тип аргументи често се използват при акции срещу въвеждането на училищно здравно и сексуално образование и приемането на закона за фактическото съжителство. Няколко публично достъпни презентации на Power Point, създадени за популяризиране на инициативата против сексуалното образование, съдържат слайдове, озаглавени “Десет прилики между джендър идеологията и комунизма”,[38] снимки на Карл Марк и Фридрих Енгелс, както и твърдения като: “Интересно е да се отбележи как някои минали идеологии са били изработени, за да се създаде нов свят и ново човечество, като тяхната визия стъпва на социалните конфликти: марксизмът използва класовата борба,  нацизмът – расовите конфликти, а в днешно време джендъризмът създава конфликт между половете”.[39]

Част от дискурса за “джендър идеологията” е и идеята, че “естественото” хетеросексуално семейство (и децата, отраснали в такова семейство) е застрашено и се налага да бъде защитавано. Започвайки през 2012 г. с обществената кампания Не закачайте тяхното детство!, хърватското консервативно движение постепенно утвърждава тази идея. Поредица от онлайн статии, наречена Корените на педофилията, и беседите, които изнася Райсман, докато обикаля страната през 2013 г. и 2014 г, са използвани, за да се инсинуира връзка между сексуалното насилие над деца и хърватската програма за сексуално образование. Дискурсът за закрила на детето, задействан чрез активиране на страха от педофилия, е разгърнат през 2014 г. в листовка, която твърди, че “сексуалното образование, налагано от хърватското правителство”, включва, наред с другите дейности, и “обособяване на “интимен кът” в детските градини, където децата трябва взаимно да докосват интимните си части”, а десетгодишни деца да слушат “лекция с подробни и експлицитни обяснения на хомосексуален акт”.[40]

Друга част от този дискурс, използвана в атаките срещу училищното здравно и сексуално образование, акцентира върху правото на родителите да взимат решения за образованието на техните деца. Тази концепция вече е използвана по време на дебатите за сексуалното образование през 2006-2009 г., когато представителите на ГРОЗД подчертават, че ценностите на родителите и контекстът на националните културни традиции трябва да бъдат уважавани. По-конкретно те се фокусират върху правото на родителите да избират сексуално образование, напълно съвместимо с техните вярвания.[41]

Това ни отвежда до друг пласт в този дискурс – акцентът върху религиозната свобода. Освен че се използва в подкрепа на правата на родителите, този аргумент се използва и в контекста на отказа да се предоставят здравни услуги, включващи аборт или контрацепция, поради религиозните убеждения на лекарите.[42] Във всички тези случаи критиките към целите и реториката на движението бързо са етикетирани като атака срещу религиозната свобода. Идеята за “християнофобията” също се лансира в няколко кампании и онлайн петиции, които предупреждават за “нетолерантност и дискриминация срещу християните”. Тези протести са най-различни – от такива в подкрепа на духовен наставник, привлечен под отговорност за дискриминация на основа сексуална ориентация,[43] до онлайн мобилизация срещу реклама, показваща черна овца, която пее коледни песни.[44] Макар да защитава традиционните католически ценности, движението държи на своята надконфесионална идентичност. Движението е успешно в това да получава официална подкрепа от най-силно религиозните общности в страната в протестите си срещу асистираната репродукция, здравното и сексуално образование и еднополовите бракове. Неговият икуменически произход често се използва от лидерите му в подкрепа на твърденията, че то не е нито католическо, нито религиозно.

Движението също често се позовава на аргумента за “млъчаливото мнозинство”, което се намира под постоянен натиск от “едно войнстващо малцинство” и от политиците “индоктринирани в джендър идеология”:

 

Като индивиди едва ли можем да се противопоставим на онези, които агресивно атакуват християнските ценности. Но след като много повече сред нас уважават човешките ценности като семейството, живота, брака и родителството, сравнително лесно можем да трансформираме “мълчаливото мнозинство” в “организирано мнозинство”.[45]

 

Потенциалът, за който говори лидерът на ГРОЗД през 2011 г., е вкаран в употреба през следващите години с помощта на концепцията за активно гражданство. Вигиларе описват собствената си организация като “силна мрежа от решителни граждани”, които искат да живеят в “общество, основано на отговорност към демокрацията, тоест към активното гражданство, което изисква уважение към определени норми”.[46]

Тази реторика прокарва пътя за успешна мобилизация по време на референдума за брака, като многократно се настоява на важността на модела на демокрация с активното участие на гражданите. В периода за подготовка на референдума за конституционната дефиниция за брака, един от основните сътрудници на сайта www.Zdravstveniodgoj.com обяснява, че “въпросът с референдума не е морален въпрос или въпрос на вярата, а въпрос на демокрацията”.[47]

Системната манипулация или селективната интерпретация на научните факти, за да се легитимират целите на движението,[48] e друг компонент от този дискурс. Най-значителният пример е шумът, вдигнат около проучването на Марк Регнерус от 2012 г., което съобщава за вредните последствия от еднополовото родителство. Въпреки силните критики към правдоподобността и валидността на това проучване както от световни учени[49], така и от национални институции,[50] представителите на движението не спират да се позовават на него.

 

Стратегии

 

Периодът след 2006 г. е белязан от създаването на мрежа от около дузина консервативни НПО.[51] Сърцевината на тази мрежа, както вече бе споменато, разчита на група близки приятели и градски професионалисти, свързани със семейни връзки, както и на влиятелни личности, завърнали се от чужбина. Противоречивите политики по отношение на обществения морал, които са характерни за дейността на мрежата от 2012 г. насам, се основават на концепцията за обществено ангажиране и колективно действие, а не толкова на идеята за повишаване на информираността, характерна за активизма преди 2006 г. От началото на второто десетилетие на новия век мрежата се фокусира върху това да оказва директно влияние върху общественото мнение, предимно чрез обществени протести. В това отношение мрежата успешно създава социално движение, което е в зенита си около времето на референдума за брака.[52]

В този процес основната група разработва нови стратегии. Значителни усилия и експертиза са инвестирани в обществената и медийна публичност на мрежата. В периода 2012-2014 г. основната група успешно поддържа интереса на медиите.  С ясното съзнание, че дейността на отделните организации не би могла да задържи интереса на журналисти и редактори, членовете на мрежата на ротационен принцип издават прессъобщения и организират пресконференции, по време на които често обявяват, че започват дела за клевета срещу журналисти, заели критични позиции, както и срещу либерални активисти.

Важна характеристика е използването на въздействащи визуални презентации. Образът на семейството, което си остава централна икона на движението, е  адаптиран за една млада, градска и образована публика. Например уеб страницата на ГРОЗД (www.udruga-grozd.hr) показва емблематично съвременно семейство по начин, който напомня на комерсиалните реклами, с млади родители (с две деца), показани като щастливи и енергични градски професионалисти – много далеч от образа на хора, за които може да се предположи, че са религиозни фундаменталисти или такива, които фанатично се противопоставят на предоставяне на информация за сексуалността.

Широката употреба на нови комуникационни технологии от мрежата на първо място цели да мобилизира недоволните и да рекрутира нови поддръжници. Оперирайки чрез няколко уебсайта,[53] дискусионни групи онлайн и лични коментари, публикувани в медийни портали, онлайн активизмът е особено полезен при протестните кампании в интернет и по имейл (както и по време на обществените обсъждания на училищните програми за здравно и сексуално образование и програмата за гражданско образование) заедно с организирането на обществени протести. Различни дейности –  от групови молитви пред болници, където се извършват аборти, до референдум за еднополовите бракове – са инструментализирани, за да се демонстрира съществуването на “тихо мнозинство”, неодобряващо модерния морал на сексуална пермисивност.

Друга иновативна стратегия е използването на правните институции, особено Конституционния съд, за да се блокират нежелани реформи в образованието (като например училищното здравно и сексуално образование) и да се популяризират традиционни ценности (например чрез конституционната поправка на дефиницията на брака). Правната експертиза на мрежата се демонстрира многократно във внимателно формулирани атаки към нейните опоненти (за да се избегнат съдебни дела за клевета), както и чрез няколко заведени дела или заплахи за такива дела, чието основно предназначение е да сплашат критиците.

От 2012 г. насам, особено след първото посещение на Джудит Райсман, консервативната мрежа участва в систематично сплашване на своите либерални опоненти. Тази стратегия варира от координирани опити да се дискредитира професионално координатора на образователния модул за училищно здравно и сексуално образование[54] до клевети срещу няколко журналисти, които представят беседите на Райсман в лоша светлина,[55] и срещу НПО за правата на ЛГБТИ хората, която връчва награда “хомофоб на годината”[56], както и срещу либерален активист, чийто критики към дейността на В името на семейството са представени като реч на омразата.[57] Друга либерална НПО също получава по пощата заплахи за съдебен процес за клевета, ако не премахне от интернет текст, в който за някои от членовете на мрежата се казва, че работят срещу сексуалните и репродуктивни права в Хърватия.

Работата в международни мрежи също е сред основните стратегии на движението. Както вече споменахме, няколко известни членове на движението са родени в емигрантски семейства и са получили образованието си в чужбина, след което са се завърнали в Хърватия пред 90-те години, което е ключово за развитието на движението. Техните международни контакти, особено тези на Стиепо Бартулица,[58] консервативен политически философ и член на Опус Деи,[59] са съществени по няколко причини. Няколко международни говорители, включително Софи Куби от European Dignity Watch,[60] са поканени в страната, за да предоставят своята специфична експертиза и да споделят личния си опит по различни теми – от аборта и сексуалното насилие над деца до свободния пазар и “минималната държава”. Например Райсман обикаля страната, за да мобилизира опозиция срещу училищното сексуално и здравно образование.[61] Обиколката е документирана в доклада за 2013-2014 г. на Liberty Counsel, популярна неправителствена адвокатска кантора със седалище в Съединените щати, която предлага правни съвети по въпроси като “напредък по отношение на религиозната свобода, сакралността на човешкия живот и на семейството”.[62] Международните говорители по въпросите на морала и идеите на свободния пазар също имат основна роля в ежегодното лятно училище, организирано от Центъра за културно обновление, наречено Задарски форум за свобода, и други събития, целящи да образоват ново поколение консервативни лидери. Рядък пример за местна експертиза, използвана на международно ниво, е лидерът на В името на семейството Маркич, който наскоро бе поканен да обикаля Словакия и да помага за организирането на референдум за еднополовите бракове там.[63]

Някои от знаковите лица на движението се опитват да използват парламентарната партийна политика, за да прокарат политическата си програма там, където се взимат решенията. По време на парламентарните избори през ноември 2015 г. Илджич печели място в (просъществувалия за кратко) национален парламент. Това се случва, след като ХРАСТ се присъединява към печелившата дясноцентристка коалиция преди изборите.[64] В името на семейството също участва в изборите като новосформирана политическа партия “Проект Родина”, която не успява да премине изборния праг.

 

Заключение  

 

Последната мобилизация срещу “джендър идеологията” в Хърватия наподобява тази в други европейски страни[65] и повечето от стратегиите за мобилизация и противопоставяне, и използваните за това средства са прилагани и другаде. Обаче хърватското движение може да се похвали като особено успешно по няколко причини. Първо, то мобилизира силна опозиция срещу комплексното училищно сексуално образование и блокира по правен път еднополовите бракове. Второ, то легитимира нов морален дискурс основан на вярата и традиционните ценности. Трето, като подлага на натиск своите либерални опоненти и техните идеи и претендира, че представлява “тихото мнозинство”, то разбърква представите на широката общественост по въпросите на пола и сексуалността. Основната мрежа, съставена от относително малка група индивиди, свързани чрез семейни и приятелски връзки, както и чрез своята принадлежност към хърватската католическа църква, е в състояние да организира няколко колективни акции, посредством които успешно рекрутира не само по-възрастни, силно религиозни индивиди, но и образована градска младеж. Екипирана с нови комуникационни технологии и въздействащи образи, и логистично подпомагана от католическото духовенство, мрежата е успешна в мобилизирането на млади хора, което е интересен социологически феномен, останал до голяма степен без обяснение и изискващ по-подробно етнографско изследване.[66] Макар и важна, ролята на продължаващата икономическа криза в страната, която от 2009 г. насам засяга особено образованите млади хора като група, характеризираща се с най-високи амбиции, не би трябвало да се подценява. На религиозните млади хора е предоставен силен и войнствен (в обществен и политически смисъл) глас и това е опит за изграждане на идентичност около съпротивата,[67] който не би могъл занапред да се пренебрегва или осмива като неспасяемо антимодерен и отживял. Наистина, тази нова колективна идентичност не включва само съпротива срещу секуларизма и пермисивния морал, а и трансформиране на обществото според собствената ценностна система. Както наскоро заяви известен член на движението, “християнската цивилизация” трябва да бъде освободена от ограниченията, наложени от светските закони.[68]

В това отношение може да изглежда парадоксално, че такова консервативно движение се оформя в една силно религиозна страна,[69] в която обществената и политическата власт на Католическата църква непрекъснато нараства след 1989 г.[70] Ние смятаме, че това е само привиден парадокс –  именно нарастващите политическа власт и социокултурно влияние на националната католическа църква, както и нарастващата публична показност на религиозността, вдъхновяват новото движение и осигуряват подкрепа за дейността му. Подобни условия прокарват пъртината за ново поколение консервативни активисти. Характеризиращи се с организационни умения, непознати на техните предшественици, силни международни връзки и използването на по-софистицирана и ефикасна реторика, те са по-успешни в създаването на движение, което цели фундаментално да реформира хърватското общество. До каква степен тези нови културни войни – обикновено определяни като сблъсък на либерални и консервативни идеи по морални въпроси,[71] които най-често са ограничени до обществените елити[72]– и упоритото, консервативно, фокусирано върху морала колективно действие променят социокултурния пейзаж в страната, остава въпрос на бъдещи изследвания.

 

Текстът е публикуван в Anti-gender campaigns in Europe: Mobilizing Against Equality. Kuhar, R., & Patternote, D., (Eds.) (2017). New York, London: Rowman & Littlefield International

Превод: Рада Цанева

[1] Perica, Vjekoslav. 2006. “The most Catholic country in Europe? Church, state, and society in contemporary Croatia.” Religion, State and Society 4: 311–346.

[2] Feder, J. Lester. 2014. “The Rise of Europe’s Religious Right.” BuzzFeed News, 28 July. Accessed 10 August 2015. http://www.buzzfeed.com/lesterfeder/the-rise-of-europes-religious-right#.gawzJJvqmn; Grzebalska, Weronika, and Eszter-Petronella Soos. 2016. Conservatives vs. the “Culture of Death”: How Progressives Handled the War on “Gender?” FEPS: Brussels. Accessed 13 June 2016. http://www.feps-europe.eu/assets/17de2a21–4e6f-4fad-a5b3-c75f009c177e/wg-anti-gender-movements-feps-formatcompressedpdf.pdf; Hodžić, Amir, and Nataša Bijelić. 2014. Neo-Conservative Threats to Sexual and Reproductive Rights and Health in the European Union. Zagreb: CESI. Accessed 13 June 2016. http://www.cesi.hr/attach/_n/neo-conservative_threats_to_srhr_in_eu.pdf; Kuhar, Roman. 2015. “Playing with Science: Sexual Citizenship and the Roman Catholic Church Counter-Narratives in Slovenia and Croatia.” Women’s Studies International Forum 49: 84–92; Stille, Alexander. 2014. “An Anti-Gay-Marriage Tea Party, French Style?” New Yorker, 18 March. Accessed 5 August 2015. http://www.newyorker.com/news/news-desk/an-anti-gay-marriage-tea-party-french-style

[3] Castells, Manuel. 2010. The Power of Identity, the Information Age: Economy, Society and Culture. Oxford: Blackwell.

[4] Tomka, Miklos. 2001. “Religious Change in East-Central Europe.” In Religion and Social Change in Post-Communist Europe, edited by Irena Borowik and MiklosTomka, 11–27. Krakow: Nomos.

[5] Хърватия е предимно католическа страна (81%). Вж. Črpić, Gordan, and Siniša Zrinščak. 2010. “Dinamičnost u stabilnosti: religioznost u Hrvatskoj 1999. i 2008. godine.” Društvena istraživanja 19: 3–27.

[6] Ilišin, Vlasta. 1999. Mladi na marginama društva i politike. Zagreb: Alinea.

[7] Črpić, Gordan, and Siniša Zrinščak. 2010. “Dinamičnost u stabilnosti: religioznost u Hrvatskoj 1999. i 2008. godine.” Društvena istraživanja 19: 3–27.

[8] Ferrari, Silvio. 1998. “The Fundamental Agreement between the Holy See and Israel and the Conventions between States and the Church Since the Vatican II Council.” Catholic University Law Review 2: 385–406.

[9] Adamczyk, Amy, and Pitt Cassady. 2009. “Shaping Attitudes about Homosexuality: The Role of Religion and Cultural Context.” Social Science Research 2: 338–351.; Pettinicchio, David. 2012. “Current Explanations for the Variation in Same-Sex Marriage Policies in Western Countries.” Comparative Sociology 11: 526–557.

[10] Štulhofer, Aleksandar. 1999. “Postmaterialism and Social Organization of Sexuality.” In Body in Transition, edited by Djurdja Bartlett, 145–156. Zagreb: Faculty of Textile Technology.

[11] Rimac, Ivan. 2014. “Komparativni pregled odgovora u anketi Europska studija vrednota 1999. i 2008.” In Vrednote u Hrvatskoji u Europi, edited by Josip Baloban, Krunoslav Nikodem, and Siniša Zrinščak, 309–473. Zagreb: Kršćanska sadašnjost.

[12] Štulhofer, Aleksandar, and Ivan Rimac. 2009. “Determinants of Homonegativity in Europe.” Journal of Sex Research 1: 24–32.

[13] Brajdić Vuković, Marija, Gunn Elisabeth Birkelund, and Aleksandar Štulhofer. 2007. “Between Traditionalism and Modernization: Attitudes to Women’s Employment and Gender Roles in Croatia.” International Journal of Sociology 3: 32–53

[14] Vigilare. 2008. “Tko smo.” Accessed 24 July 2015. http://vigilare.org/tko-smo/.

[15] Vigilare. 2012. “Građanska inicijativa ‘I jasam bio embrij.’ ” Vigilare, 16 January. Accessed 24 July 2015. http://vigilare.org/akcije/gradanska-inicijativa-i-ja-sam-bio-embrij/.

[16] Vigilare. 2012. “Sve o spolnom (pre)odgoju u kurikulumu.” Vigilare, 22 October. Accessed 24 July 2015. http://vigilare.org/akcije/sve-o-spolnom-preodgoju-u-kurikulumu/.

[17] Алфред Кинсли (1894 –1956 г.) е американски биолог, професор по ентомология и зоология, който през 1947 г. основава Институт за изследване на сексуалността към Университета Индиана, познат днес като Институт Кинсли за изследване на биологичния и социалния пол и възпроизводството. Известен е с трудовете си Сексуалното поведение на мъжа (1948) и Сексуалното поведение на жената (1953), познати и като докладите на Кинсли. Изследванията върху човешката сексуалност на Кинсли, станали основа на сексологията, са силно противоречиви през 40-те и 50-те години на ХХ в. Неговата работа оказва силно влияние върху обществените и културните ценности не само в САЩ, но и по света; бел.пр.

[18] През същия месец Вигиларе организира кампания срещу афиш за театрално представление, на който са изобразени две прегръщащи се статуи на Дева Мария. Под натиск афишът е свален. Вж.: vigilare.org/akcije/kazaliste-gavella/.

[19] Райсман посещава Хърватия отново през май и юни 2014 г. и взима участие в нова кампания! (Не закачайте децата!), организирана от друга религиозна НПО (Лаудато). Листовката подчертава “педофилската основа” на модула за сексуално образование. През 2013 г. кметът на хърватската столица връчва на Райсман ордена на град Загреб за нейните усилия в борбата срещу “педофилията и сексуалното образвоание”. Вж.: HINA. 2013. “ ‘Ispričavam vam se u ime svojih sugrađana’ ”: Bandić uručio Reisman Medalju Grada Zagreba.” Jutarnji list, 31 January. Accessed 24 July 2015. http://www.jutarnji.hr/gradonacelnik-bandic-urucio-judith-reisman-medalju-grada-zagreba/1082311/.

[20] Консервативните НПО твърдят, че мнозинството родители са против програмата за здравно и сексуално образование, което не отговаря на истината. Вж.: Kuštreba, Igor, Ines Elezović, and Aleksandar Štulhofer. 2015. “Parents’ Attitudes toward School-Based Sexuality Education in Croatia.” Sexuality Research and Social Policy 12: 323–334. За повече подробности около историята на последните сблъсъци по повод сексуалното образование в Хърватия вж.: Hodžić, Amir, Joan Budesa, Janice Irvine, and Aleksandar Štulhofer. 2012. “The Politics of Youth Sexuality: Civil Society and School-Based Education in Croatia.” Sexualities 15: 494–514.

[21] Лидерът на новата НПО доста силно присъства в публичното пространство по време на кампанията срещу сексуалното образование.

[22] Половин година по-късно хърватският парламент приема закона за еднополовото съжителство, внесен от лявоцентристкото правителство. Вж.: Romić, Tea. 2014. “Sabor usvojio Zakon o životnom partnerstvu osoba istog spola”. Večernji list, 15 July. Accessed 5 August 2015. http://www.vecernji.hr/hrvatska/sabor-usvojio-zakon-o-zivotnom-partnerstvu-osoba-istog-spola-950588.

[23] През май 2013 г. по време на конференция, озаглавена “Прогресивен културен фестивал”, Роуз връчва “награда за принос в популяризирането на човешкото достойнство и културата на живота” на една хърватска акушерка, която временно е отстранена от работа, защото е отказала да участва в извършването на аборт заради религиозните си възгледи.

[24] Fabrio, Bisera. 2014. “I u Hrvatskoj je abortus industrija: znate li da godišnje ubijate deset tisuća djece?!” Globus, 20 May. Accessed 10 August 2015. http://globus.jutarnji.hr/hrvatska/i-u-hrvatskoj-je-abortus-industrija–znate-li-da-godisnje-ubijate-deset-tisuca-djece–.

[25] Bradarić, Ivan. 2007. “Obitelj pred novim izazovima.” Veritas, December 2007. Accessed 10 August 2015. http://www.veritas.hr/casopisi/2007_12/12_2007_sugovornici.html.

[26] Ratzinger, Joseph. 2002. “Doktrinalna nota o nekim pitanjima vezanim uz sudjelovanje Katolika u političkom životu.” Accessed 15 June 2016. http://obitelj.hbk.hr/datoteke/doktrinalna_nota.pdf.

[27] Hrvatski Fokus. 2011. “Za sve je kriv pučistički kvartet Ilčić-Markić-Miletić-Ostojić.” Hrvatski Fokus, 2 September. Accessed 14 August 2015. http://www.hrvatski-fokus.hr/index.php/intervjui/3149-za-sve-je-kriv-puistiki-kvartet-ili-marki-mileti-ostoji.

[28] Европейското християнско политическо движение е политическо сдружение на християндемократически партии, НПО и консултантски групи на европейско ниво. Основано през 2002 г. и регистрирано през 2005 г., то придобива официален статут на европейска политическа партия и европейско финансиране през 2010 г.

[29] Informativna katolička agencija. 2010. “Zagreb: Utemeljen Hrvatski bračni i obiteljski savez CRO-BIOS.” IKA, 13 February. Accessed 14 August 2015. http://www.ika.hr/index.php?prikaz=vijest&ID=119531.

[30] През декември 2014 г. друга организация, “Юдита – глас на жените”, е регистрана на същия адрес..

[31] Бартулица публично признава членството си в Опус Деи (вж. 7Dnevno. 2014. “Svi smo sad Opus Dei!” Dnevno.hr, June 2. Accessed 10 August 2015. http://www.dnevno.hr/vijesti/hrvatska/svi-smo-sad-opus-dei-124191). До 2015 г. той работи като личен съветник по религиозните общности към президента на Република Хърватия.

[32] Представител на католическия орден за религиозно образование, основан през 1859 г. в околностите на Торино и кръстен на св. Франциск Салски; бел.пр.

[33] Paris, Lidija. 2013. “Rodna revolucija.” Zdravstveniodgoj.com, 17 January. Accessed 26 August 2015. http://zdravstveniodgoj.com/news/rodna-revolucija.

[34] Anić, Jadranka Rebeka. 2015. “Der Begriff ‘Gender’ als Anathema. Eine Kampagne der kroatischen Bischöfe als Beispiel.” Herder Korrespondenz 3: 157–161.

[35] Hrvatska biskupska konferencija. 2012. “O programu zdravstvenog odgoja u školama.” Accessed 14 June 2016. http://www.zg-nadbiskupija.hr/UserDocsImages/stories/Download/letak_zdravstveni_odgoj.pdf

[36] Informativna katolička agencija. 2010. “Zagreb: Utemeljen Hrvatski bračni i obiteljski savez CRO-BIOS.” IKA, 13 February. Accessed 14 August 2015. http://www.ika.hr/index.php?prikaz=vijest&ID=119531

[37] GROZD. 2013. “Priopćenje za javnost – Nakon referendum o braku.” Accessed 13 June 2016. http://www.udruga-grozd.hr/images/file/grozd%20priopcenje%20nakon%20referenduma%204.12.2013.pdf

[38] Marušić, Matko. 2013. “Osnovne istine o ‘znanstvenoj’ osnovi spolnog odgoja (4. modul).” Accessed 15 June 2016. http://www.slideshare.net/Uimeobitelji/matko-marusic-spolni-odgojpdf

[39] Presko. 2012. “ ‘Gender’ ideologija.” Accessed 19 August 2015. http://www.slideshare.net/presko/gender-ideologija-prezentacija.

[40] Građanska inicijativa Ne dirajte djecu!. 2014. “Letak: Ne dirajte djecu!” Accessed 15 June 2016. laudato.hr/pdf-s/letak-(1).aspx

[41] През периода 2012-2014 г. на този възглед се противопоставя акцентът, поставен от Министерството на образованието, върху правото на децата на информация в съгласие с Конвенцията за правата на детето.  Вж.: Hodžić, Amir, Joan Budesa, Janice Irvine, and Aleksandar Štulhofer. 2012. “The Politics of Youth Sexuality: Civil Society and School-Based Education in Croatia.” Sexualities 15: 494–514.

[42] През 2013 г. омбудсманът към Офиса за равенство между половете разглежда два случая, свързани с отказ да се предоставят медицински услуги на основание убежденията на медицинския персонал: единият се отнася до аптека, която отказва да продаде хормонални контрацептиви по рецепта, а другият  – до лекар, който отказва да предпише спешна контрацепция. Вж.: Ombudsperson for Gender Equality. 2014. “Izvješće o radu za 2013.” Accessed 15 June 2016. Вж. още: http://www.prs.hr/attachments/article/997/Izvjesce%20o%20radu%20za%202013%20Pravobraniteljice%20za%20ravnopravnost%20spolova.pdfл Bijelić, Nataša, and Amir Hodžić. 2014. Grey Area: Abortion Issue in Croatia. Zagreb: CESI. Accessed 22 June 2016. http://www.cesi.hr/attach/_p/prijelom_pitanje_abortusa_eng.pdf

[43] Vigilare. 2011. “Akcija ‘Stop kršćanofobija.’ ” Vigilare, 1 March. Accessed 21 August 2015. http://vigilare.org/akcije/akcija-stop-krscanofobiji-2011/

[44] Vigilare. 2013. “Božićna čestitka za TELE2.” Vigilare, 17 December. Accessed 21 August 2015. http://vigilare.org/akcije/bozicna-cestitka-za-tele2/

[45] Portal Hrvatskog kulturnog vijeća. 2011. “Održane tribune udruge GROZD u Zadru i Splitu.” Hkv.hr, 22 March. Accessed 21 August 2015. http://www.hkv.hr/reportae/ostali-autori/7980-odrane-tribine-udruge-grozd-u-zadru-i-splitu.html

[46] Vigilare. 2008. “Tko smo.” Accessed 24 July 2015. http://vigilare.org/tko-smo/

[47] U ime obitelji. 2013. “U ime obitelji: Gdje je nestala demokracija?” U ime obitelji, 20 November. Accessed 21 August 2015. http://referendumobraku.uimeobitelji.net/2013/11/20/u-ime-obitelji-gdje-je-nestala-demokracija/.

[48] Kuhar, Roman. 2015. “Playing with Science: Sexual Citizenship and the Roman Catholic Church Counter-Narratives in Slovenia and Croatia.” Women’s Studies International Forum 49: 84–92.

[49] Cheng, Simon, and Brian Powell. 2015. “Measurement, Methods, and Divergent Patterns: Reassessing the Effects of Same-Sex Parents.” Social Science Research 52: 615–626.

[50] Croatian Sociological Association. 2013. “Priopćenje za javnost.” Accessed 16 June 2016. http://www.hsd.hr/web/images/Priopcenje%20za%20javnost_HSD.pdf

[51] Petričušić, Antonija. 2015. “Religiopolitics through Law: Use of Legal Norms and Institutions by the Croatian Conservative Social Movement.” MA thesis, Central European University.

[52] Според официално съобщение на В името на семейството инициативата за референдума получава близо 22 000 евро дарения, около половината от които са от фирми, 26% от индивиди, а 24% от религиозни групи и организации. Вж.: U ime obitelji. 2013. “Hvala svima!” U ime obitelji, 16 June. Accessed 11 August 2015. http://referendumobraku.uimeobitelji.net/2013/06/16/hvala-svima/. Публично достъпни финансови доклади за 2013 и 2014 г., внесени от четирите големи НПО, представляващи движението (В името на семейството, ГРОЗД, Вигиларе и Център за културно обновление) споменават дарения от “компании и други юридически субекти” и “граждани и домакинства” като основни източници на финансиране. Макар общият бюджет и съотношението на даренията от фирми спрямо тези от граждани да са специфични за всяка организация, доминират неправителствените източници на финансиране. През 2014 г. четирите НПО докладват годишен доход от 22 000 до 100 000 евро, като частните дарения, включително от международни организации, достигат до 60-90% от годишния им бюджет. През юли 2015 г. Районният съд на град Загреб суспендира съдебен процес срещу кмета на града, който е обвинен във фаворизиране на движението. Вж.: HINA. 2015. “Bandić oslobođen: ‘Poklon’ Željki Markić nije kazneno djelo.” Tportal.hr, 17 July. Accessed 10 August 2015. http://m.tportal.hr/389538/Odbacena-optuznica-protiv-Bandica.html. Обвиненията са за над 40 000 евро от бюджета на града, изразходвани за логистика за втория референдум, организиран от същото НПО през 2014 г.

[53] Вж. например www.vigilare.org; www.uimeobitelii.net; www.zdravstveniodgoj.com; www.udruga-grozd.hr; www.cok.hr; www.laudato.hr и www.narod.hr

[54] Kuhar, Roman. 2015. “Playing with Science: Sexual Citizenship and the Roman Catholic Church Counter-Narratives in Slovenia and Croatia.” Women’s Studies International Forum 49: 84–92.

[55] Kovacs, Sanja. 2013. “Tužit ću sve koji su me nazvali hodajućom sprdnjom.” Jutarnji list, 8 February. Accessed 5 August 2015. http://www.jutarnji.hr/reisman-protiv-medija-tuzit-ce-sve-koji-su-pisali-kako-je-antisemitkinja-i-one-koji-su-ju-nazvali-lazljivicom-/1083919/

[56] Tportal. 2015. “Karolina Vidović Krišto dobila spor protiv Zagreb Pridea.” Tportal.hr, 10 July. Accessed 5 August 2015. http://www.tportal.hr/vijesti/hrvatska/388683/Karolina-Vidovic-Kristo-dobila-spor-protiv-Zagreb-Pridea.html

[57] Slobodna Dalmacija. 2015. “Udruga U ime obitelji kazneno prijavila Benčić zbog govora mržnje”. Slobodna Dalmacija, 13 June. Accessed 5 August 2015. http://m.slobodnadalmacija.hr/Novosti/Najnovije/tabid/296/articleType/ArticleView/articleId/288963/Default.aspx.

[58] През 2016 г. Бартулица става новият съветник за външните работи на министър-председателя. Вж.: Ćurić, Dražen. 2016. Bartulica postao savjetnik premijera Oreškovića. Večernji list, 2 February. Accessed 11 April 2016. http://www.vecernji.hr/hrvatska/bartulica-postaje-savjetnik-premijera-oreskovica-1059496

[59] Опус Деи (на бълг. Божие дело) е институция на Католическата църква, чието учение включва идеята, че всеки човек е призован от светостта и път към нея е обикновеният живот. Болшинството от членовете й са миряни, със светски свещеници под управлението на прелат, избран от членовете и назначен от Папата. Опус Деи е основана в Испания през 1928 г. от католически свещеник, провъзгласен за светец, и е одобрена от Католическата църква през 1950 г. от папа Пий XII. През 1982 г. Йоан Павел II я превръща в персонална прелатура с апостолическата конституция Ut sit, тоест юрисдикцията на нейните собствени епископи обхваща членовете на Опус Деи, независимо от географското им местоположение; бел.пр.

[60] European Dignity Watch (EDW) представя себе си като неправителствена организация със седалище в Брюксел, основана през 2010 г., която “защитава основите на свободното общество: фундаменталните свободи и отговорности, брака и семейството, и закрилата на живота от зачатието до естествената смърт”. Организацията се занимава с разпространение на информация и обучение за лобиране, активна е на европейско ниво и работи с европейските институции. Според публикации в медиите всъщност организацията е свързана със и финансирана от американски неоконсервативен инвестиционен фонд, вж.: https://euobserver.com/lgbti/116769; бел.пр.

[61] Книгата на Райсман от 2010 г. “Как един луд учен пусна чумата на корупцията и заразата в Америка” бързо е преведена на хърватски, публикувана и публично представена от автора по време на нейното второ посещение в страната през май 2014 г.

[62] Liberty Counsel. 2014. “Mid-Year Partners’ Report 2013–2014.” Accessed 15 June 2016. http://lcsandbox.info/Uploads/files/Liberator0614EndOfYear.pdf

[63] Маркич също е член на гражданския комитет “Мама, татко и деца”, който през октомври 2015 г. стартира Европейската инициатива за защита на брака и семейството. Вж.: BBC. 2015. “Slovakia Referendum to Strengthen Same-Sex Marriage Ban Fails.” BBC, 8 February. Accessed 5 August 2015. http://www.bbc.com/news/world-europe-31170464

[64] Arežina, Bojan. 2014. “Iličić: Hrast ulazi u koaliciju s HDZ-om.” Večernji list, 25 September. Accessed 5 August 2015. http://www.vecernji.hr/hrvatska/ilcic-hrast-ulazi-u-koaliciju-s-hdz-om-predsjednistvo-ilcic-krsi-statut-963176

[65] Feder, J. Lester. 2014. “The Rise of Europe’s Religious Right.” BuzzFeed News, 28 July. Accessed 10 August 2015. http://www.buzzfeed.com/lesterfeder/the-rise-of-europes-religious-right#.gawzJJvqmn; Grzebalska, Weronika, and Eszter-Petronella Soos. 2016. Conservatives vs. the “Culture of Death”: How Progressives Handled the War on “Gender?” FEPS: Brussels. Accessed 13 June 2016. http://www.feps-europe.eu/assets/17de2a21–4e6f-4fad-a5b3-c75f009c177e/wg-anti-gender-movements-feps-formatcompressedpdf.pdf; Hodžić, Amir, and Nataša Bijelić. 2014. Neo-Conservative Threats to Sexual and Reproductive Rights and Health in the European Union. Zagreb: CESI. Accessed 13 June 2016. http://www.cesi.hr/attach/_n/neo-conservative_threats_to_srhr_in_eu.pdf; Kuhar, Roman. 2015. “Playing with Science: Sexual Citizenship and the Roman Catholic Church Counter-Narratives in Slovenia and Croatia.” Women’s Studies International Forum 49: 84–92; Stille, Alexander. 2014. “An Anti-Gay-Marriage Tea Party, French Style?” New Yorker, 18 March. Accessed 5 August 2015. http://www.newyorker.com/news/news-desk/an-anti-gay-marriage-tea-party-french-style

[66] Друга важна линия на разследване сред хърватското консервативно движение би била оценката на източниците им на финансиране и връзките им с Католическата църква. И двете са само повърхностно разгледани тук.

[67] Castells, Manuel. 2010. The Power of Identity, the Information Age: Economy, Society and Culture. Oxford: Blackwell.

[68] Batarelo, Vice John. 2016. “U Hrvatskoj prvo treba promijeniti mentalitet koji odobrava pobačaj, a onda zakon.” Bitno.net, 13 May. Accessed 22 June 2016. https://www.bitno.net/vijesti/hrvatska/vice-batarelo-intervju-promijeniti-mentalitet-pobacaj/

[69] Črpić, Gordan, and Siniša Zrinščak. 2010. “Dinamičnost u stabilnosti: religioznost u Hrvatskoj 1999. i 2008. godine.” Društvena istraživanja 19: 3–27.

[70] Perica, Vjekoslav. 2006. “The most Catholic country in Europe? Church, state, and society in contemporary Croatia.” Religion, State and Society 4: 311–346.

[71] Irvine, Janice M. 2000. “Doing It with Words: Discourse and the Sex Education Culture Wars.” Critical Inquiry 27: 58–76.

[72] Fiorina, Morris P., Samuel J. Abrams, and Jeremy C. Pope. 2004. Culture War? The Myth of a Polarized America. New York: Longman.

 

Avatar

Амир Ходжич

Амир Ходжич има бакалавърска степен по социолигия от Университета на Загреб, Хърватия и магистърска степен по изследвания на пола и културата от Централноевропейския университет, Будапеща, Унгария. През последните 19 години той се занимава с изследователска и образователна работа и активизъм, свързани с равенството между половете, сексуалното и репродуктивно здраве и права, и правата на ЛГБТИ хората. Той е и активен участник в дискусиите за сексуалното образование в Хърватия през 2002 г.