Eрик Муафо: Демокрацията поема отговорност за заедността на живеещите в нея

Ерик Муафо е докторант в Гренобълския университет и работи върху обществените политики в образованието, свързани с борбата срещу неравноправието в училищата. Полето на изследването му е областта около езерото Чад, което разделя Камерун, Нигерия и Чад. От време на време води лекции в Гренобълското училище по мениджмънт и в Гренобълския университет. В Модус Операнди извършва изследователски дейности с младежите от околните градове. Статиите му са посветени на познанието и способността за действие в обществото и влиянието или последствията от мощта на думите при назоваването на нещата.

Господин Муафо, вашето изказване на колоквиума в София на тема „Права и човешка сигурност в епохата на несигурност“ предизвика огромен интерес. Бихте ли пояснили думите си какво ще станеq ако се „радикализира демокрацията“?

Радикализирането на демокрацията е израз, който взех от статията на Ахил Бембе, от произведение, посветено на мисленето и писането за днешна Африка. Тези думи препращат към „демокрация, която поема отговорността за заедността на живеещите в нея, т.е. на всички човешки същества, на съществуващите видове – вегетиращи, органични, биологични…”. Тази мисъл на Ахил Бембе не е твърде далеч от това, което вече е казал Емил Дюркем: „Един народ е толкова по-демократичен, колкото решителността, рефлексията и критическият дух играят по-значителна роля в хода на обществените дейности”.

Така, като се имат предвид проблемите, с които се сблъскват съвременните общества, е много важно да не капитулираме пред думите, за да наименоваме злините в опита си да реабилитираме критическите възможности в обществото. С други думи, да избягаме от опростяването, отхвърляйки всеки досег до „сложното мислене”. Не разполагаме с два свята. Светът, в който живеем, ни свързва в една съдбовна общност. Радикализирайки демокрацията, ще видим другия или непознатия като нашето „аз” в него. И в тази връзка не само ще се определяме според отношението, а по равно ще спрягаме различните отнасяния на едните с другите, за да може нашето общо наследство, този свят, да бъде обезпечен, заедно с всички други живеещи видове.

Особено интересна ми се струва „търсенето на изкупителната жертва“ като обсесия да се направи видим един невидим враг. Какво мислите за забраждането на мюсюлманските жени – отвежда ли носенето на никаб към насилие?

Трябва да се уверим в едно нещо: че нито една армия, дори да е снабдена с най-находчивите и сложни съвременни оръжия, не може да победи сама тероризма. Затова трябва да преосмислим мерките за сигурност като единствен отговор на тероризма. В този случай концепцията за „лекарството” ни помага да излезем от „задънените улици” на отговорите, свързани със сигурността пред тероризма. Спрямо него, това, което наблюдаваме днес, е връщане към „балканизация” на смъртта. Държавите се опитват да издигнат стени край границите си. След това е ред на политиката на изкупителната жертва, основана на управлението на подозрението. Последствието от мерките за сигурност е, че те стават отрова в сърцето на демократичните общества. Разбирането на групировки като Боко Харам или Даеш ни кара да избягаме от опростяването, за да се посветим на сложното мислене и да не пестим от него. Защото, както пише Бернар Лахир за „културата на извинението”, „да разбереш, не означава да извиниш”. Социалните науки в своите изследвания трябва да бъдат мобилизирани в опита да се пробва всичко и да предложат писти за действие спрямо проблемите, свързани с тероризма.

Споменахте Жак Дерида и припомнянето му, че гръцката дума за лекарство „фармакон“ означава лекарство, отрова, изкупителна жертва. В епохата на Боко Харам и „Ислямска държава“, как да мислим тези лекарства?

Факт е, че демократичните общества в стремежа си да отговорят на страха от тероризма са се отдали на опростяването на явленията или в някаква форма на капитулация пред начина за назоваване на нещата или обрисуването на това, което, в техните очи, е врагът. В този контекст въпросът ви засяга новите одежди на войната. Виждаме форма на приплъзване на класическите военни униформи към нови, символизирани от забрадката. Питаме, може ли носенето на забрадка да е избор на европейски гражданин? Проблемът, според мен, е, че се опитваме да изградим модел, начин на обличане, което изразява свободата на носещия го. Носенето на забрадка се отнася най-вече до статута на жената. И би могло по същия начин да е посока на изследване на новите форми на изразяване на феминизма. Книгата на Кларънс Родригез „Революция под забрадката” ни представя битката на жените в Саудитска Арабия. Важно е да излезем от единия център, който мисли света, или от средище, което изгражда универсалното мислене, за да интегрираме съществуването на плурализъм на центъра, в който всеки участва по свой начин на мислене на света. За да завърша, наблюдавайки извършителите на деянията, които са накарали толкова семейства да носят траурни одежди, виждаме, че те успяват да се внедрят в обществото каквото и да е облеклото им.

Как оценявате действията на полицията във Франция след терористичната атака в Ница миналата година?

Атаката в Ница ни показва как се прибързва един терористичен акт да се нарече ислямистки. Тогавашният министър-председател във връзка с извършителя на нападението потвърди, че „той твърде бързо се е радикализирал”. От това се разбира, че религиозната му ориентация е единствената причина за това пагубно деяние. Следват серия мерки, основани на самоопределението на врага. Въпреки че то участва в поддържането на двузначност между мюсюлманската религия и терористичния акт.

Както вече казах, мерките за сигурност не могат сами да дадат отговор за тези заплахи. Трябва да се включат и други науки – като социалните – и да се излезе от единопричинната логика, за да се обясни дадено деяние или дело.

Настояхте да се търсят причините в „тяхната множественост“. Дайте, моля, примери!

Искам да кажа именно това – да оставим единопричинната логика и да я заместим с множественост на причините, за да се опитаме да разберем дадената ситуация.

Превод от френски

Марта Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).