ЕС отпуска допълнителни средства за „мързеливите“ държави, които не са играли на магическа топка и не са предвидили коронавируса

Споделете статията:

 

Росица Кратункова e завършила Европейски въпроси в Института по политически науки в Париж и е част от колектива на сп. Диверсия. За трудната сделка постигната тази нощ тя казва : “Нека си представим ако след Втората световна война политиците искаха да наложат заеми, вместо директни плащания и план Маршал. Нека и да си представим същото и през 1989 г. Едва ли обединението на Германия щеше да бъде толкова бързо и лесно, ако държавниците действаха така и не мислеха солидарно, гледайки общото си бъдеще.

 

Госпожо Кратункова, вчера реагирахте негативно на наша публикация(виж тук) по повод хода на преговорите за т.нар. Фонд за възстановяване от коронавирусната пандемия (750 милиарда евро). Не намирате ли за правилно условията на Брюксел политиците от Румъния, Унгария, България да се занимават приоритетно с това, как да се харчат по-оптимално средствата за програми за интеграция на маргинализирани групи като роми, ЛГТБ, евреи?

Първо да уточним какво се има предвид под Фонд за възстановяване, предложен от Франция и Германия като допълнение на 7-годишния бюджет на ЕС. Става въпрос за 750 милиарда (500 милиарда субсидии и 250 милиарда евро заеми), които да бъдат инжектирани в най-силно засегнатите от пандемията европейски икономики. По груби сметки, сега се предвижда Италия да получи около 172 милиарда, Испания 140 милиарда, Франция около 40 милиарда. Това ще се определи най-вероятно по спада на брутния вътрешен продукт. България няма да получи кой знае колко много средства, но и за нея ще има. Фондът има три стълба: подпомагане на държавите (например социални плащания, програми за заетост), уроци от кризата (увеличаване средствата на Хоризонт 2020, здравната програма, хуманитарна помощ) и инвестиции и платежоспособност на предприятията.

Програми за интеграция за групите, които визирате, са по-скоро включени в бюджета на ЕС чрез Европейския социален фонд, Еразъм+ и други. За тяхното използване и контролиране и сега има механизми, изключително тежки, наложени от Комисията и Европейската сметна палата. Тези групи също биха могли да спечелят от Фонда за възстановяване, тъй като също участват в икономиката.

В българското публично пространство има неразбиране за големия спор между Австрия, Швеция, Нидерландия и Дания (към тях се присъедини и Финландия) и южните държави. „Пестеливата четворка“иска средствата от възстановителния фонд да са в преобладаващата си част изгодни заеми, а не грантове. Бихте ли ни пояснили същината на проблема и колко ощетена ще бъде България при тази нова схема?

Нека си представим, ако след Втората световна война политиците искаха да наложат заеми, вместо директни плащания и план Маршал. Нека и да си представим същото и през 1989 г. Едва ли обединението на Германия щеше да бъде толкова бързо и лесно, ако държавниците действаха така и не мислеха солидарно, гледайки общото си бъдеще.

В момента Европа е изправена в една ситуация, в която трябва да избере повече ЕС и федерализъм или повече междуправителствени отношения (интерговерментализъм) и по-слаб ЕС, който да действа като обикновена администрация. Това, което Нидерландия предлага, подкрепяна от Дания, Швеция и Австрия (а вече отчасти и от Финландия) даже в началото е било никакви субсидии, а само заеми. Разбира се, поредното увеличение на държавния дълг е напълно безсмислено и икономически порочно, понеже само ще затрудни възстановяването. Това, което нидерландският министър-председател Марк Рюте предлага, е даването на субсидии да бъде поставено под условия като например структурни промени в икономиката, най-вече в сферата на трудовото законодателство и приватизации. В допълнение на това той иска и всяка държава членка да има право на вето, ако някоя друга не харчи парите по предназначение, т.е ако не е реформирала достатъчно. Това означава, че една държава може да взима решения относно политиката на друга, което е дълбоко недемократично и политически недопустимо. Разглеждало се е и предложението за връщане на получени средства, в случай на нарушения – нещо, което Комисията и Съвета на ЕС отричат като правно невъзможно. Едва в неделя вечерта условието за съблюдаване върховенството на правото е било разглеждано, след като основните точки по размера и управлението на Фонда са били абсолютно блокирани. Дори самият Виктор Орган заяви, че който не спазва върховенството на закона, трябва да напусне ЕС, а не да бъде наказван с парични санкции.

Защо позицията на Рюте е най-малкото лицемерна? Всеизвестен и все по-неудобен факт е, че Нидерландия има законодателство, което благоприятства избягването на плащането на данъци от корпорациите, и по този начин ощетява другите европейски държави с милиарди всяка година. Приходи за над 10 милиарда евро годишно са изгубени заради този данъчен рай, докато вноската на Нидерландия в бюджета на ЕС за 2018 г. е само 4.9 милиарда евро. Също така 74% от износа на Нидерландия е към ЕС, т.е тя е дълбоко зависима от общия пазар, но не иска да помогне за неговото възстановяване. Кой ще купува холандските стоки, ако другите държави нямат пари? Нидерландия има и едни от най-високите нива на задлъжнялост на домакинствата. Рюте обвинява южните държави особено Италия, че харчат твърде много и имат неефктивни икономики. От 2012 г. Италия има търговски излишък, т.е консумира по-малко, отколкото произвежда и живее под нуждите си.

По последна информация, тъй като преговорите все още продължават, заемът е увеличен на 360 милиарда евро, субсидиите на 312.5 милиарда евро, а сумите, отредени за Хоризонт 2020 (програмата за изследване и иновации), здравната програма EU4HEALTH, развитие на селските райони и Фонда за справедлив преход (за борба с климатичните промени) са силно орязани. Последният фонд е орязан наполовина и вече е само 20 милиарда, а именно той е предназначен за държави като Румъния, Полша, България и Чехия, които трябва да финансират излизането си от замърсяващите индустрии като въгледобива. Тези орязвания са меко казано необмислени, предвид проблемите, пред които сме изправени.

За сметка на това преговорите сега са насочени към т.нар отстъпки. Такива получаваше Великобритания заради Тачър, която „си поиска парите“. Тези отстъпки се получават, когато държавата членка внася много повече, отколкото получава. Те не присъстват в Договорите на ЕС, а са въведени като политически компромис през 80-те. Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция получават такива намаления на годишните си вноски към бюджета на ЕС. Тези отстъпки са силно критикувани и първоначалната идея беше да бъдат премахнати с новия бюджет 2021-2027, понеже е трудно да се прецени дари дадена бюджетна тежест е прекомерна. Както посочих по-горе, Нидерландия очевидно печели много повече от Общия пазар и не би трябва да получава отстъпки.

В резултат на преговорите отстъпките за пестеливата четворка са увеличени и другите държави ще трябва да допринасят повече към бюджета. Всички ще могат да задържат повече от митническите такси, което е истински бонус за Нидерландия с огромните си пристанища.

Нидерландия, една от най-активните в „пестеливата четворка“в лицето на премиера Марк Рюте, поиска всяка една страна да налага вето върху решението на друго правителство, ако средствата не се използват по предназначение.  Министър-председателят Бойко Борисов е изразил подозрение, че по този начин Холандия иска да е полицията на ЕС, приписвайки си това право. Либерални партии като „Да, България“, изразиха резерви към неговата позиция. В какво се изразява  същината на проблема?

Както обясних и преди това, подобно опълномощяване на дадени държави членки спрямо други е абсолютно недемократично. Реално това, което Рюте предлага е да даде възможността на Виктор Орбан да изнудва всички, което и самият Рюте прави в момента. Това е противоречиво и късогледо. А без да съм фен на Бойко Борисов, смятам, че в дадената ситуация се е изразил съвсем точно, както и мислят останалите държави, видно от преговорите. Отделни съмишленици от „Да,България“, в желанието си да покажат още веднъж Бойко като бягащ от закона, изразиха съгласието си с Нидерландия, мислейки си, че едва ли не тя е морално по-висша и „най-накрая“ ще има кой да следи срещу измамите с еврофондовете. Не това се случва обаче и може би, без да иска, „Да, България“ отстоява антидемократична и анти-ЕС позиция. Очаквано върховенството на закона остана една фраза.

В последна сметка снощи германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон са предложили пакет от поне 500 млрд. евро за възстановяване от COVID-19, но са предупредили, че “Компромисът няма да е на цената на европейската амбиция. Произнесена е фразата “Европа не е бакалия“, където всеки може да си избира каквото иска. Ще се окажем ли пред лицето на една слаба Европа, подкопана от взаимно недоверие?

Френският президент Емануел Макрон дори обиди Рюте, че действа като бившия британски министър-председател Дейвид Камерън през 2015 г., когато обещаваше референдум за оставането на Великобритания в ЕС. Всички видяхме докъде доведе това. Някои дипломати, присъстващи на обсъжданията на Европейския съвет твърдят, че Нидерландия действа със същите похвати като Великобритания в саботирането на решенията за повече солидарност между държавите членки.

Това, което се решава на тази среща на Европейския съвет, най-дългата в историята на ЕС след този в Ница от 2000 г., е, без преувеличение, бъдещето на Европа. Фондът за възстановяване означава за първи път Европейската комисия да вземе общ заем от финансовите пазари и да раздаде субсидии на държавите, които имат най-голяма нужда. За да плати този заем, Комисията трябва да използва собствени средства, т.е извън тези от бюджета на ЕС, плащани под формата на вноски от държавите. Това означава, че най-вероятно тя ще трябва да въведе данък върху мултинационациолните дигитални компании като Фейсбук, Гугъл, Апъл; ще трябва да промени начинът си на разпределение на квотите от СО2, които се дават безплатно на държавите, участващи на пазарите за такива разрешения за замърсяване. Останалите 360 милиарда евро заем ще бъдат платени от самите държави членки. Този Фонд за възстановяване е преди всички превръщането на Комисията в отделен икономически и политически субект. Тя ще може да тегли заеми и да инвестира, където иска. Зелената сделка също предвижда Брюксел да може да фондонабира за собствена сметка и да финансира преходът към по-чисти икономики. Това, което се обсъжда в момента от държавните глави, е далеч по-голямо от просто едни допълнителни средства за „мързеливите“ държави, които не са играли на магическа топка и не са предвидили коронавируса.

ПС. Сделка беше постигната в 5.30 часа CET, като беше приет бюджетът за следващите 7 години и Фонда за възстановяване. Фондът трябва да бъде изразходван през 2021-2023 г.

 

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.