Есе на Капка Касабова за шотландските кадри на Антони Георгиев:Ти тръгни по горния път

Редовният ни автор, журналист и фотограф –  Антони Георгиев, откри преди дни самостоятелна фотоизложба “Горният път: фотография от Шотландия”, съставена от  35 кадъра. Експозицията е придружена от есе на българската авторка Капка Касабова, чийто последен роман “Граница” е удостоен с награда “Най-добра книга на Шотландия” за 2017 г . Изложбата бе открита от британската посланичка Ема Хопкинс.

С любезното съгласие на  Антони Георгиев и Капка Касабова публикуваме есето и някои от най-вълнуващите фотографии

М

 

 

 

Като всички добри истории Шотландия на Антони Георгиев започва с открит път. Откритият път, разбира се, е непредсказуем и няма гаранция, че ще има връщане назад. Пътят на Георгиев ни повежда към един свят, едновременно познат и непознат – класическа Шотландия и една друга, скрита, интериорна Шотландия, която ни хваща неподготвени.

ema

Снимка: Посланик Ема Хопкинс открива изложбата /личен архив/

Това е свят на тръни и мъгла, жилави треви и обрулени хълмове, ронещи се замъци и оръфани от времето каменни къщи без прозорци, на потоци и езера и океански води, които пълнят, изпразват и отново напълват земята. И накъдето да погледнеш – стоманеносивото небе, каквото няма на европейския континент.

old-man-of-storr-isle-of-skye callanish-isle-of-lewis (1)

 

Колкото пò на север отиваме, толкова по-ясно усещаме, че Шотландия не е в Европа, не е на континента – тя е някъде в края на Европа, но и в началото. На ръба. Колкото пò на север вървим, толкова по-силно усещаме смесването на различни течения – северно-викингско, галско-келтско и християнско-езическо.

20171230072704-5438718-neist-point-isle-of-skye loch-an-eilein-rothiemurchus (1)

 

Усещаме се на ръба, когато застанем сред стърчащите камъни на Каланиш на хебридския остров Луис, запечатани от Георгиев в цялата им космичност; сред пущинака на остров Мъл и последната морска скала, като отрязана от вълните; и също под мраморното февруарско небе на обрулените от вятъра планини Кеърнгорм, където самотна къща със запалена лампа е съзряна малко преди да падне нощта. И сред руините на стара църква и обрасли с мъх каменни гробове. И когато съзрем Бен Хоуп, тук обвит в енигма, но понякога видим в цялото си великолепие. Неговото име може да бъде преведено като връх Надежда. Усещаме се на ръба с особена сила при низината на Глен Коу, известна с това, че цял род и неговите гости са били избити в кръвна вражда в една февруарска нощ през 1692 от съседен род, който по този начин посяга на старата традиция на шотландското гостоприемство. Има, разбира се, посветена балада:

 

_О, жесток бе снегът, той засипа Глен Коу

И покри после гроба на Доналд,

О, жесток бе врагът, той разсипа Глен Коу

И съсече рода МакДоналд.[ital]

 

Глен Коу на Антони Георгиев е в едно от най-призрачните си състояния. Чувстваме го и на бреговете на езерото Ан Айлийн, където замъкът Ротимъркъс е обитаван от множество духове и все още се носят легенди за жестокия Вълк на Бадинох от ХIV в., чиято репутация е бил срината, защото обичал жена от простолюдието. 20171230072658-5438714-aurora-borealis-dunnet-head

 

Не можем да пропуснем Лох Ломонд – езерото е вдъхновило известната балада. То наистина съществува, но баладата, също като Шотландия на Антони Георгиев, обитава едно пространство отвъд материалното:

 

 

_Ти тръгни по горния път, аз ще тръгна по долния,

И пръв ще стигна в моя дом.

Но аз и моята любима повече не ще се видим

На брега на езерото Ломонд. [ital]

 

Тук една от големите лирични шотландски теми – загубената любов, се смесва с друга – загубената родна земя. Баладата се отнася към бурното време на гражданската война, завършила с битката при Кълоден през 1745 г., близо до днешния град Инвърнес, от която според легендата все още се чува ехтенето на мечове. Тази битка, поне в народното съзнание, разцепва историята на Шотландия на две части. В баладата двама братя са пленени след битката и трябва да решат кой от двамата да бъде екзекутиран. Единият – който разказва – се жертва да поеме по долния път, пътя към подземния свят, докато брат му ще поеме по горния път, през хълмовете на прословутите с бандитите си Граници, където Англия преминава в Шотландия и където самозвани вагабонти с насочени към всички пътници пистолети събират “данъци”.

 

Георгиев разкрива каменните руини и сгради из планинския пейзаж на Хайландс като еманация на готическия принцип в цялата му сурова романтика. Всяка къща, всяко шосе има своята призрачна легенда – завръщащи се удавени моряци; самотни вдовици; несправедливо убити; убийци, чиято съвест не намира покой – но зад всичките тези истории стои по-голямата история на икономическа и културна борба за оцеляване.

 

Вписани в хълмовете са старите и вече едва различими пътища, по които са минавали огромните стада добитък, хранили и издържали британската империя. Също като старите османски пътища на Балканите, тези в Шотландия са свързвали долини и езера, заливи и върхове, както и отдалечени общности. Но постепенно тези пътища западат. Един от тъжните моменти в шотландската история са принудителните изселвания, процес на прогонване на дребните земеделци от земевладелците, за да използват земята за доходоносни пасища. Прогонените стават емигранти и поемат към Новия свят. И до днес техните къщи зеят без покриви под постоянно променящото се небе. Част от този процес е и упадъкът на родовата система на кланове, дълбоко вкоренена в шотландската традиция. Междувременно короната забранява носенето на традиционни шотландски дрехи, включително на шотландските полички – изконен мотив в шотландската идентичност.

 

Западането на келтската традиция се усеща в самия пейзаж, особено на западния бряг на Аргайл и Хебридските острови, където само преди едно поколение е можело да намериш отдалечена кръчма, в която се говори само на келтски. В последно време има умишлено възраждане на келтската култура и идентичност – двуезични пътни табели например. Ако искате да видите нещо, което принадлежи на автентичния север, идете в Леърг (фотографиран от Георгиев в най-безлюдния му вид) през сезона на търговете на добитък.

 

Пътят, по който ни води Антони Георгиев, ни откарва чак до далечния северен бряг на британския остров – там където огромните празни плажове на Дърнес и Търсо са разтърсвани от вълните на открития океан и където самата ни идея за “север” отново се отмества… на север. Това наистина е краят на света.

 

Без да митологизира, Антони Георгиев разкрива приказните измерения на тази метаморфозна земя и вода. Камък, лишей, черна пръст, упоритата хилядолетна борба на времето, приливите и човека. Свят, който се намира между рая и ада. Имаме щастието да можем да надникнем, подпомогнати от Георгиев, и в горната, и в долната земя. Пътешествието, на което ни води той, е като влюбване в тази страна.

 

 

Капка Касабова е родена и отраснала в София, завършва университет в Нова Зеландия и живее в северна Шотландия. Автор на “Улица без име” (2008 г.) и “Дванадесет минути любов” (2011 г.). “Граница” (2017 г.) печели наградата Солтайър за шотландска книга на годината и е номиниран за множество литературни награди във Великобритания, включително наградата Бейли-Гифърд за документалистика.

 

 

Антони Георгиев напуска България в началото на 1989 г. и се установява в Дания. Негови фотографии са показвани в изложби в Европа и Съединените щати. Автор или съавтор е на дузина книги, между които “На изток от Константинопол: Пътешествия в непозната Турция” (2008), “Пътеводител за еврейска България” (2011), “Османска България” (2012) и “Пътеводител за комунистическа България” (2018). Фотографската му монография “Българите” излиза през 2016 г. Антони Георгиев е главен редактор на излизащото от 2006 г. англоезично списание “Вагабонд”.

 

 

Преводите на откъсите от балади са на авторката (The Ballad of Glencoe, Jim McLean; The Bonnie Banks o’ Loch Lomond)

Avatar

Капка Касабова

Капка Касабова е българо-новозеландска писателка, която пише главно на английски. На български са излезли книгите "Улица без име“, София, 2008 (в превод на Мариана Мелнишка) „Граница“, изд. Жанет 45, 2017, прев. Невена Дишлиева-Кръстева