Ескалация на женомразки, хомофобски и трансфобски онлайн дискурси

 

Достъпът на малцинствата до медии (висок риск от 71%) не е адекватно осигурен на практика. Българското законодателство включва общи антидискриминационни формулировки, без да дефинира или признава определени „национални малцинства“[7]. Като цяло БНТ и БНР отразяват събития, свързани с малцинствата, и предоставят ефирно време на представители на различни социални групи. Въпреки това са налице опасения за тенденциозно и недостатъчно отразяване на малцинствата. Българската национална телевизия излъчва ежедневно следобеден информационен бюлетин на турски език по водещия си канал БНТ1. Новини с национално покритие на други малцинствени езици не се предлагат. Водещите частни телевизии често отразяват теми, свързани с ромите, в новините и токшоу програмите си, но представянето обикновено засилва негативните стереотипи спрямо тази етническа група. Кризата с COVID-19 допълнително предизвика ксенофобско представяне на ромите в основните медии. Политиките за насърчаване на достъпа на хора с увреждания до медийно съдържание и услуги все още са фрагментарни и недостатъчно развити, макар че кризата с COVID-19 ускори въвеждането на някои нови мерки в това отношение. Извънредното положение доведе до увеличаване на новинарското съдържание за хора с увреден слух поради използването на жестомимичен език във водещите новинарски емисии (както в обществените, така и в частните канали), но достъпът до разнообразно телевизионно съдържание за нечуващите все още е много ограничен, а съдържанието със субтитри остава недостатъчно. Обществените и водещите частни телевизионни оператори в България не предоставят аудиоописания за незрящи хора.

 

 

МОНИТОРИНГ НА МЕДИЙНИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ В ЦИФРОВАТА ЕРА

Мониторингът на медийния плурализъм (MMП) е изследователски инструмент, предназначен да идентифицира потенциалните рискове за медийния плурализъм в държавите членки на Европейския съюз и в страните кандидат-членки. Публикуваният тук доклад е изготвен въз основа на приложението на ММП, извършено през 2020 г. Изпълнението е реализирано в 27 държави членки на ЕС, както и в Албания, Черна Гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. В рамките на подготвително действие на Европейския парламент, този проект беше подкрепен с безвъзмездни средства, отпуснати от Европейската комисия на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) към Европейския университетски институт.

 

ПРИЛАГАНЕ НА МОНИТОРИНГА НА МЕДИЙНИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АЛБАНИЯ, ЧЕРНА ГОРА, РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, СЪРБИЯ И ТУРЦИЯ ПРЕЗ 2020 Г.

 

Национален доклад: България

 

Орлин Спасов, Фондация „Медийна демокрация“ / Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Нели Огнянова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация

 

 

 

CMPF си партнира с опитни, независими национални изследователи, които извършват събирането на данни и са автори на докладите, с изключение на Италия, където събирането на данни се извършва централизирано от екипа на CMPF. Изследването се основава на стандартизиран въпросник, разработен от CMPF. В България CMPF си партнира с Фондация „Медийна демокрация“, чийто екип осъществи събирането на данни, оцени и коментира променливите във въпросника и проведе интервюта с експерти. Докладът беше прегледан от CMPF. Освен това, за да се осигурят точни и надеждни констатации, група национални експерти във всяка страна направи преглед на отговорите на въпроси, имащи особено висока оценъчна стойност (за списъка на експертите вж. приложение II). Избрани доклади бяха рецензирани от независим експерт за съответната страна. Рисковете за медийния плурализъм са разгледани в четири основни тематични области: Основна защита, Пазарен плурализъм, Политическа независимост и Социално включване. Резултатите се основават на оценката на редица показатели за всяка тематична област (вж. таблица 1).

 

Основна защитаПазарен плурализъмПолитическа независимостСоциално включване
Защита на свободата на изразяванеПрозрачност на медийната собственостПолитическа независимост на медиитеДостъп на малцинствата до медии
Защита на правото на информацияКонцентрация на собствеността на медиитеРедакционна автономностДостъп на регионалните/местните общности до медии; общностни медии
Журналистическата професия, стандарти и защитаКонцентрация на онлайн платформите  и прилагане на принципите на конкуренциятаАудио-визуални медии, онлайн платформи и избориДостъп на жените до медии

 

 

Независимост и ефективност на медийния регулаторМедийна жизнеспособност

 

 

Държавно регулиране на ресурси и подкрепа за медийния секторМедийна грамотност
Обхват на традиционните медии и достъп до интернетТърговско влияние и влияние на собствениците върху редакционното съдържаниеНезависимост на управлението и финансирането на обществените медииЗащита срещу незаконна и вредна реч

 

Таблица 1: Области и индикатори на Мониторинг на медийния плурализъм

 

Цифров аспект

 

Мониторингът не смята цифровия аспект за изолирана област, а по-скоро за преплетен с традиционните медии и със съществуващите принципи на медиен плурализъм и свобода на изразяване. Независимо от това, мониторингът също така извлича и включва в доклада оценки на риска, специфични за дигиталната среда.

 

Изчисляване на риска

 

Резултатите за всеки индикатор и тематична област са представени по скала от 0 до 100%. Стойности между 0 и 33%: нисък риск

Стойности между 34 и 66%: среден риск

Стойности между 67 и 100%: висок риск

При изчисляването на риска на индикаторите стойности 0 по подразбиране са отчетени като 3%, а стойности 100 – като 97%, за да се избегне оценка на пълно отсъствие на риск или на крайно висок риск.

 

Отговорности

 

Съдържанието на доклада не отразява непременно възгледите на CMPF, нито позицията на членовете, съставляващи експертната група. То отразява възгледите на националния екип на страната, който е извършил събирането на данни и е автор на доклада. Поради актуализациите и уточненията във въпросника е възможно резултатите от ММП2021 да не са напълно съпоставими с предишните издания на ММП. За повече подробности относно проекта виж доклада на CMPF MMП2021, достъпен на тази връзка

  1. Въведение

 

  • Населението на България през 2019 г. е 6 951 482 души (данни от април 2020 г., NSI 2021а). Според последното преброяване (2011 г.) българският етнос е най-големият – 84,8% от населението на страната. Турската етническа група е втората по големина с 8,8%. Ромската група е третата с 4,9%. Грамотността на възрастните достига 98,4% (UIS 2013). Българският език е майчин за 85,2% от населението, турският е майчин за 9,1%, ромският – за 4,2% (НСИ 2011).

 

  • През 2019 г., както и през предходните години, България бе държавата-членка на ЕС с най-нисък БВП на глава от населението, с 53,0% под средното за ЕС (данни от декември 2020 г., EUROSTAT 2020). България остава най-бедната страна в ЕС, въпреки че равнищата на безработица са 5,5%, под средното за ЕС (7,3%) (данни от януари 2021 г., EUROSTAT 2021). Икономиката се сблъсква с много сериозни проблеми, включително, наред с други, корупцията – индексът за възприемане на корупцията нарежда страната на 69-та позиция от 180 държави (Transparency International 2020).

 

  • През 2020 г. продължителни протести настояваха за оставка на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, но не успяха да постигнат целите си. През април 2021 г. влиятелната дясноцентристка партия ГЕРБ завърши пълен четиригодишен мандат, през който управлява в коалиция с националистически партии. През последните няколко години непрекъснато се увеличаваше конфронтирането между правителството и президента. Политическият процес се характеризира с множество скандали и вербални атаки. На този фон редица медии (онлайн издания, таблоидни вестници, партийни телевизии, социални мрежи) допринесоха за ескалация на поляризацията в обществото чрез често използване на език на омраза и очернящи кампании.

 

  • Медийният пазар е разнообразен, но все още силно зависим от политическо и икономическо влияние. Общият брой на вестниците е 223 (32 от тях са ежедневници, данни за 2019 г.). Регистрираните телевизионни оператори са 128. Броят на радиооператорите е 82. Общите приходи в телевизията и радиото са съответно 488 909 000 и 90 627 000 лева (NSI 2021b). През 2020 г. 78,9% от домакинствата са имали достъп до интернет у дома (ръст от 3,8% в сравнение с предходната година). Относителният дял на домакинствата, използващи широколентова интернет връзка, е 78,6% (NSI 2021c).

 

  • През 2020 г. имаше значителни промени в собствеността на медиите. Фондът на чешкия бизнесмен Петр Келнер PPF придоби bTV Media Group (а преди това и един от трите най-големи български телекома, Telenor). През декември 2020 г., по-малко от две години след като българските бизнесмени Кирил Домусчиев и Георги Домусчиев купиха Nova Broadcasting Group, те я продадоха на United Group (UG). Преди това UG бе придобила Vivacom, най-голямата българска телекомуникационна компания, а след това също така придоби изданията от дружеството „Вестник Телеграф“ на Делян Пеевски (политик от партия „Движение за права и свободи“).[1]

 

  • В края на 2020 г. бе обнародван законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.[2] С това последната ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги – Директива (ЕС) 2018/1808 – беше въведена в Закона за радиото и телевизията чрез прилагане в него на изискванията на ЕС за цифровите медийни услуги и услугите на платформи.

 

  • Световният индекс на свободата на печата на „Репортери без граници“ за 2020 г. поставя България на 111-о място от 180 наблюдавани държави (последно място в ЕС) (RSF, 2021 г.). В класацията „Свободата в света“ на Freedom House през 2020 г. България получава 78 от 100 точки и е оценена като „свободна“. В същото време в доклада се посочва: „Медийният сектор е по-малко плуралистичен, тъй като концентрацията на собствеността се е увеличила значително през последните 10 години. Журналистите се сблъскват със заплахи и дори с насилие по време на работата си и понякога биват уволнявани за това, че не следват редакционната линия“ (Freedom House, 2020 г.). Редица български неправителствени организации посочват широк спектър от продължаващи негативни тенденции: намеса на медийни собственици, рекламодатели и политици в работата на медиите, разпространение на автоцензурата, влошаване на условията на труд и др.

 

  • През 2020 г. пандемията COVID-19 засегна значително медиите. Дори някои от най-големите, като bTV, признават, че е трябвало да ограничат разходите си. Приходите от реклама намаляват, особено през първите месеци на пандемията (Антонова, 2020 г.). През втората половина на годината повишеното потребление на телевизионни и цифрови медии води до нарастване на рекламните инвестиции за някои от тях, като по-специално телевизионният сектор отбеляза ръст от 4% в сравнение с 2019 г. (Media Club, 2021). Като цяло обаче медийният пазар претърпява загуби. Някои медии се възползват от финансовите инструменти, разработени от ЕС, за да ограничат въздействието на пандемията върху икономиката. Последствията обаче са сериозни, особено за по-малките и за регионалните медии, като някои от тях фалират през 2020 г. (Везенков, 2020). От друга страна, общественото мнение е поляризирано. За голяма част от потребителите е трудно да намерят надеждна информация и много хора губят вяра в рационалните аргументи. В крайна сметка информация и дезинформация се смесват в опасен медиен коктейл. Това прави управлението на кризи по-трудно. Разделеното обществено мнение само по себе си се превръща в генератор на риск и предизвиква инфодемия – толкова опасна, колкото и самата пандемия.

 

 

  1. Резултати от събирането на данни: оценка на рисковете за медийния плурализъм

 

 

 

В България особено високи рискове за медийния плурализъм бяха открити най-вече в областите Социално включване (79%) и Пазарен плурализъм (82%). Всички пет показателя в областта на социалното включване сочат висок риск: Достъп на регионалните/местните общности до медии; общностни медии (81%), Достъп на жените до медии (78%), Достъп на малцинствата до медии (71%) и Медийна грамотност (67%). Четири от показателите за пазарен плурализъм сочат особено висок риск: Концентрация на онлайн платформите и прилагане на правилата на конкуренцията (97%), Концентрация на новинарските медии (96%), Търговско влияние и влияние на собствениците върху редакционното съдържание (90%), Жизнеспособност на медиите (87%).

 

Значителни рискове за медийния плурализъм в България са идентифицирани и в областта Политическа независимост. Три от петте показателя в тази област илюстрират особено висок риск: Държавно регулиране на ресурсите и подкрепа за медийния сектор (97%), Независимост на управлението и финансирането на обществените медии (83%), Редакционна автономност (71%).

 

Областта на Основна защита е с нисък до среден риск. Основните проблеми в тази област са идентифицирани в рамките на индикаторите Журналистическа професия, стандарти и защита (60%) и Защита на правото на информация (52%).

 

В обобщение, четирите наблюдавани индикатора с най-висок индивидуален риск са следните: държавно регулиране на ресурсите и подкрепа за медийния сектор; концентрация на онлайн платформи и прилагане на правилата за конкуренция; концентрация на новинарските медии; и защита срещу незаконно и вредно слово. Очевидно е, че проблемите не обхващат само една или две сфери, а са много по-разнообразни и дълбоки. Те засягат както традиционните новинарски компании и онлайн платформите, така и медиите от публичния и от частния сектор.

 

Високият риск в областта на социалното включване заслужава специално внимание. Местните и регионалните медии са изправени пред сериозни проблеми по отношение на независимостта и устойчивостта. Успоредно с това достъпът до медиите за малцинствата, жените и хората с увреждания остава проблематичен. На този фон липсата на достатъчна защита срещу незаконни и вредни изказвания буди особена загриженост.

 

Има само два показателя с нисък риск: Независимост и ефективност на медийния регулатор (25%) (положителните резултати тук се дължат най-вече на наличните законови разпоредби); и Обхват на традиционните медии и достъп до интернет (27%) (резултатът тук е свързан с успешните технологични политики през последните години).

 

 

3.1 Основна защита (42% – среден риск)

 

Индикаторите за основна защита представляват регулаторния гръбнак на медийния сектор във всяка съвременна демокрация. Те измерват редица потенциални обрасти на риск, в това число наличието и ефективността на прилагането на регулаторни гаранции за свободата на изразяване и правото на информация; статута на журналистите във всяка страна, включително тяхната защита и възможност за работа; независимостта и ефективността на националните регулаторни органи, които имат правомощия да регулират медийния сектор, както и обхвата на традиционните медии и достъпа до интернет.

 

 

Индикаторът „Защита на свободата на изразяване“ отбелязва среден риск (44%). Въпреки че свободата на изразяване е изрично призната в Конституцията и медийното законодателство, на практика тя системно се нарушава. На фона на общата слабост на върховенството на закона журналистите продължават да бъдат обект на неправомерен финансов и политически натиск. Освен това властите предприеха някои спорни действия по отношение на свободата на изразяване в контекста на кризата с COVID-19. През 2020 г. в поне четири случая беше приложен член 326 от Наказателния кодекс за всяване на паника. През април 2020 г. прокуратурата повдигна обвинения срещу проф. д-р Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз, за всяване на паника в условията на извънредно положение след като тя публично предупреди за възможен недостиг на някои лекарства. Впоследствие Сербезова беше оправдана от Софийския районен съд. По три други дела бяха повдигнати обвинения срещу лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов (заради отправени от него твърдения за липса на стоки и медицински консумативи), срещу двама лекари от град Пловдив (изразили критика за начина, по който властите се справят със здравната криза), както и срещу Георги Георгиев от неправителствената организация „Боец“ (който коментира, че в болница „Света Петка“ във Видин не се тестват медици и контактни лица на хора, заразени с COVD-19). По-късно съдилищата прекратиха делата.

 

По отношение на защитата на правото на информация рискът е 52%. Въпреки че са налице законови разпоредби за правото на информация и механизми за обжалване в случаи на отказ на достъп до информация, съществуват законодателни пропуски, които на практика затрудняват достъпа до обществена информация (като например небалансирана уредба по отношение на защитата на търговската тайна и на поверителността на статистическата информация). Проблематичен е и фактът, че производствата за достъп до обществена информация са едноинстанционни и са в ръцете на административни съдилища по места. През 2020 г., в контекста на извънредното положение заради COVID-19, зачестиха случаите, в които институциите не отговарят на заявления за достъп до информация, а журналистите се сблъскваха с трудности при достъпа до данни от здравни власти и болници. Защитата на лица, подаващи сигнали за нередности, буди загриженост поради законодателни пропуски, ниска обществена осведоменост и липса на ефективен мониторинг по въпроса. Според оценката на Глобалния рейтинг на правото на информация, българският Закон за достъп до обществена информация 55/2000 е „с посредствено качество и с редица пропуски в законодателната уредба“ (Access Info Europe и Centre for Law and Democracy, без дата).

 

Индикаторът „Журналистическа професия, стандарти и защита“ достига средно ниво на риск (60%). На практика липсват достатъчно гаранции за редакционната независимост. От години липсва адекватна синдикална защита. Лошите условия на труд на журналистите станаха още по-проблематични по време на кризата с COVID-19 поради намаляване на заплатите, забавяне на плащанията и прекомерно натоварване. През 2020 г. имаше няколко случая на нападения и заплахи за физическата безопасност на журналисти (5 вписвания в Индекса за картографиране на медийната свобода, 3 вписвания в Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите). Най-драстичен беше случаят с главния редактора на вестник „168 часа“ Слави Ангелов, който беше пребит с метални тръби от маскирани нападатели в центъра на София. През 2020 г. имаше и проблемни случаи на задържане и разпит на журналисти. Практика са и кампаниите за очерняне на критични медии и журналисти от страна на някои проправителствени издания. На фона на отсъстващата правна рамка за борба със SLAPP, през юни 2020 г. местни и международни медийни организации остро критикуваха наказателно дело по приватизационна бизнес сделка от 2011 г. срещу издателя Иво Прокопиев като опит за заглушаване на медиите, собственост на Прокопиев.

 

„Независимост и ефективност на медийния регулатор“ е показателят с най-нисък риск (25%), въпреки че половината от променливите в рамките на показателя сочат среден риск. Двама от членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) се назначават от президента, а останалите трима се избират от парламента. Реалното участие на гражданите в номинирането на членове на СЕМ не е гарантирано. По този начин самото конституиране на СЕМ е неизбежно изложено на рискове от политически влияния. Задълженията и отговорностите на СЕМ са ясно определени от закона, регулаторът осигурява прозрачност на дейностите си. На този фон през 2020 г. председателят на СЕМ Бетина Жотева направи някои противоречиви изказвания за свободата на медиите в България, като постави под съмнение критичните оценки на наблюдаващи организации и същевременно изрази пристрастно мнение за обществените и медийните събития в страната (виж напр. Караджов, 2020; Пауновски, 2020; Дарик нюз, 2020). Източник на нарастваща загриженост е начинът на финансиране на СЕМ и необходимостта от допълнителни ресурси, за да може регулаторът да изпълнява всички свои задължения в контекста на разпоредбите на актуалната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (СЕМ, 2020; Чорева, 2020).

 

Показателят за обхвата на традиционните медии и достъпа до интернет сочи нисък риск (27%).  Националното покритие на обществените медии е гарантирано от закона. Обхватът на обществените радио- и телевизионни оператори покрива 96% от населението, а абонаментът за широколентов достъп е 79%.

 

3.2. Пазарен плурализъм (82% – висок риск)

 

Областта пазарен плурализъм се фокусира върху икономическите рискове за медийния плурализъм, произтичащи от липсата на прозрачност и концентрация на собствеността, от устойчивостта на медийната индустрия, от попадането на журналистиката в зависимост от търговски интереси. Първият индикатор изследва наличието и ефективността на разпоредбите за прозрачност на медийната собственост. Липсата на конкуренция и външният плурализъм се оценяват поотделно за новинарските медии (производство на новини) и за онлайн платформите (портали за новини), като се разглеждат поотделно хоризонталната и кросмедийната концентрация; концентрацията на пазара на онлайн реклама и ролята на правоприлагането в областта на конкуренцията. Индикаторът за жизнеспособност на медиите измерва тенденцията, свързана с приходите и заетостта, като прави връзка с тенденциите в развитието на БВП. Последният индикатор има за цел да оцени рисковете за пазарния плурализъм, породени от бизнес интереси, влияещи върху изготвянето на редакционно съдържание, като прави това както от гледна точка на търговското влияние, така и от страна на влиянието на собствениците.

 

Пазарният плурализъм е най-рисковата област за България, като три индикатора бележат изключително високи нива на риск (90% или повече).

 

„Прозрачност на медийната собственост“ е единственият показател в областта, който е оценен със среден риск (38%). Съществуват законови разпоредби, изискващи оповестяване на данните за собствеността, включително за крайния собственик, на доставчиците на медийни услуги. На практика обаче много медии не спазват закона. Въпреки че прозрачността на информацията, събирана от публичните органи, беше подобрена през 2020 г., за обществеността все още има неясноти относно собствеността на медиите. Правната рамка предвижда санкции за медиите в случай на неспазване на задълженията за оповестяване на собствеността, но такива санкции на практика не са налагани.

 

„Концентрация на новинарските медии“ показва много висок риск (96%), като през 2020 г. няма значителни промени в сравнение с предишните издания на ММП. Все още няма въведени прагове на концентрация, на основата на обективни критерии, които да целят предотвратяване на висока степен на хоризонтална или крос-секторна концентрация на собственост. В законодателството в областта на конкуренцията съществуват общи правила, които не са конкретизирани за медийния сектор. Друг сериозен проблем е липсата на базисни данни, необходими за оценка на действителното ниво на концентрация. Това само по себе си е отчетено като риск. Липсват данни за пазарните дялове, основаващи се на общите приходи на медиите (включително от реклама, продажби, публично финансиране, абонамент и т.н.). Дефицитът на точни данни засяга и сектора на онлайн медиите. Въз основа на частична информация за приходите от реклама се наблюдават високи нива на концентрация в телевизионния сектор – 92% общ пазарен дял на 4-те най-големи собственици (Media Club, 2021 г.). Сумите от дяловете на аудиторията на 4-те най-големи телевизионни медийни групи – 74% (Nilsen Admosphere, 2020 г.), и на 4-те най-големи радиогрупи – 79% (Media Club, 2021 г.), също са показателни за висока концентрация.

 

Индикаторът „Концентрация на онлайн платформите и прилагане на принципите на конкуренцията“ достига най-високото възможно ниво на риск (97%). В повечето случаи практиките на достъп до онлайн новини са опосредствани и потребителите по-рядко отварят директно съответния новинарски сайт. В допълнение към това наблюдение оценката на индикатора стъпва на някои съществени дефицити: липсва регулация на конкуренцията, която да е съобразена със спецификите и развитието на медийния сектор; липсват разпоредби, които да гарантират, че държавните средства се предоставят на обществените медии в съответствие с тяхната роля в цифровата среда; липсват специфични правила за данъчно облагане на цифровите услуги.

 

Рискът за медийната жизнеспособност е 87%. Въпреки че приходите от реклама в аудиовизуалния сектор са се увеличили през последната година, има индикации за намаляване на рекламните постъпления в секторите на радиото, вестниците и местните медии, както и на пазара на новинарските медии като цяло. Кризата с COVID-19 доведе до съкращения и намаляване на заплатите. Влошаването на икономическите условия засегна както работещите за национални и регионални медии, така и журналистите на свободна практика. Ограниченията в страната, свързани с пандемията, оказаха негативно влияние върху медийните компании и в усилията им да печелят от алтернативни бизнес начинания (като например организиране на събития).

 

Показателят „Търговско влияние и влияние на собствениците върху редакционното съдържание“ отбелязва висок риск от 90%. Липсват механизми за предоставяне на социална защита на журналистите в случай на промяна на собствеността или на редакционната политика. Не съществуват и регулаторни или саморегулаторни гаранции срещу търговско влияние върху решенията за назначаване и освобождаване на главни редактори. В този контекст журналистите не са защитени на практика. След смяната на собствеността на двата водещи частни телевизионни канала, Нова телевизия през 2019 г. и bTV през 2020 г., имаше уволнения на журналисти и програмни директори. Особено впечатление прави развитието на ситуацията в Нова Броудкастинг Груп. През последните 2 години, под управлението на собствениците Кирил Домусчиев и Георги Домусчиев, компанията уволни повече от 60 души от различни отдели, включително утвърдени водещи, репортери и редактори. Обясненията и интерпретациите на ситуацията варират от бюджетни съкращения заради кризата с COVID-19 до „нещо, което прилича на груба чистка в Нова телевизия“ (Костадинова, 2020; Rafailovich, 2019). Освен това, въпреки че съществуват някои законови и саморегулаторни разпоредби срещу скритата реклама и търговската намеса в медийното съдържание, на практика търговският натиск върху много новинарски медии продължава, а журналистическото и рекламното съдържание често се преплитат.

 

3.3. Политическа независимост (70% – висок риск)

 

Индикаторите за политическа независимост оценяват наличието и ефективността на регулаторни и саморегулаторни гаранции срещу политически пристрастия и политически влияния върху производството, разпространението и достъпа до новини. По-конкретно, тази област има за цел да оцени влиянието на държавата и по-общо на политическата власт върху функционирането на медийния пазар и независимостта на обществените медии. Освен това тази област се занимава със съществуването и ефективността на (само)регулацията при осигуряването на редакционна независимост и достъпност до плуралистична политическа информация и разнообразни гледни точки, особено по време на изборни периоди.

 

 

Индикаторът „Политическа независимост на медиите“ е със среден риск от 63%. Особеност на българската медийна среда е фактът, че не е изрично забранено или ограничено от закона политици и партии да притежават медии, включително аудиовизуални. Сред телевизиите, пряко свързани с политически субекти, са Алфа, СКАТ и БСТВ. Политическият контрол върху медиите в България е наболял проблем от години. Продължаваща практика на влияние от страна на правителството и общините е чрез платени договори за медийно отразяване и популяризиране на обществени проекти. Развитията през последните две години са показателни за различни нива на риск по отношение на политическите зависимости на водещите новинарски медии: висок риск за телевизионния и вестникарския сектор; среден риск за водещите радио канали и онлайн медии; нисък риск за големите информационни агенции. През 2020 г. влиятелната Нова телевизия и обществената БНТ бяха обект на критики за това, че заемат проправителствени позиции поради политическа намеса в управлението им.

 

Индикаторът „Редакционна автономност“ отчита висок риск (71%). Не съществуват регулаторни гаранции за редакционната независимост в случаите на назначаване и освобождаване на главни редактори. Въпреки че политическото влияние в такива случаи е трудно доказуемо, съществуват опасения, че някои назначения и уволнения в популярните медии са повлияни от политическа намеса. В Етичния кодекс на българските медии са предвидени мерки за редакционна независимост от политическа намеса. На практика обаче експерти и журналисти многократно са изразявали мнение, че има системно политическо влияние върху редакционното съдържание, а усилията за саморегулация са ефективни само в ограничена степен.

 

Рискът по отношение на индикатора „Аудиовизуални медии, онлайн платформи и избори“ е среден (34%). Законът за радиото и телевизията забранява цензурата и предвижда независимост на доставчиците на медийни услуги, включително на обществените медии, от политическа и икономическа намеса. В Изборния кодекс има разписани правила за достъпа до ефирно време в обществените медии на политическите участници по време на предизборни кампании, като регулацията в това отношение е ефективна. При отразяването на предизборни кампании БНТ и БНР като цяло се придържат към принципите на обективност и плурализъм в съответствие със законовите изисквания. Съществуващата регулация обхваща и частните електронни медии. Въпреки че водещите частни радио- и телевизионни канали осигуряват балансирано представяне на основните партии и кандидати, някои от по-малките телевизии, особено тези, които са свързани с политически субекти, са склонни към пристрастно отразяване на кампаниите. Изборният кодекс регламентира, че закупуването на рекламно време в търговските аудиовизуални медии е достъпно за всички партии при равни условия. Освен това по време на предизборни кампании държавата предоставя средства за реклама в медиите на партии и коалиции, които нямат право на държавна субсидия съгласно Закона за политическите партии.[3] Законът предвижда прозрачност на платените политически съобщения, но не обхваща социалните медии.

 

Показателят „Държавно регулиране на ресурсите и подкрепа за медийния сектор“ достига най-високата възможна оценка на риска (97%). Резултатът отразява липсата на законови разпоредби за преки и непреки субсидии, както и липсата на регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама в медийния сектор. Въпреки че някои данни за държавната реклама могат да бъдат изискани по силата на Закона за достъп до обществена информация[4], прозрачността остава проблематична. Държавната реклама все още се използва като инструмент за политическо влияние върху националните и местните медии. През 2020 г. Министерският съвет прие мерки за защита на заетостта в контекста на пандемията. Медиите можеха да кандидатстват за финансиране по тези мерки (помощ в размер на 60% от разходите за заплати за работодателя) и някои медии получиха финансова подкрепа. Тези мерки обаче са от общ характер, няма специално разработени схеми за подпомагане на медийния сектор.

 

Индикаторът „Независимост на управлението и финансирането на обществените медии“ отбелязва висок риск – 83%. Правните процедури за назначаване на генерални директори и управителни съвети на обществените оператори не предоставят достатъчно гаранции за независимост от политическо влияние. Настоящият генерален директор на БНТ, Емил Кошлуков, например, има опит като политик и предшестващи ангажименти към политически контролирани медии. Освен това финансирането на обществените медии все още е проблематично. БНТ и БНР се финансират чрез субсидия от държавния бюджет, определяна всяка година в съответния годишен закон за държавния бюджет[5], и ограничено количество реклама (около 10 % или по-малко от общия бюджет на операторите). Размерът на държавната субсидия се определя без публично обсъждане, на принципа „на час програма“. През 2020 г. беше изготвен проектозакон за изменение на Закона за радиото и телевизията с включени мерки за оптимизиране на управлението на обществените услуги за радиоразпръскване[6]. Проектозаконът има за цел да въведе и изискванията на ЕС относно правилата за държавна помощ на обществените оператори (2009 г.), а именно финансирането на доставчиците на обществени услуги да бъде съобразено с тяхната обществена мисия. Очаква се проектозаконът да бъде приет от следващия парламент.

 

3.4 Социално включване

 

Областта социално включване се фокусира върху достъпа до медиите на определени групи от обществото: малцинства, местни и регионални общности, жени и хора с увреждания. Тази област разглежда и медийната грамотност в страната, включително цифровите умения на населението като цяло. Освен това за изданието на ММП за 2021 г. към областта социално включване е добавен допълнителен индикатор, за да се оценят новите предизвикателства, произтичащи от използването на цифровите технологии: защита срещу незаконно и вредно слово. Поради това модифициране на индикаторите, сравнението с предишните издания на ММП трябва да се извършва изключително внимателно. 

 

 

Всички индикатори в областта на социалното включване са показателни за високи рискове за медийния плурализъм.

 

Достъпът на малцинствата до медии (висок риск от 71%) не е адекватно осигурен на практика. Българското законодателство включва общи антидискриминационни формулировки, без да дефинира или признава определени „национални малцинства“[7]. Като цяло БНТ и БНР отразяват събития, свързани с малцинствата, и предоставят ефирно време на представители на различни социални групи. Въпреки това са налице опасения за тенденциозно и недостатъчно отразяване на малцинствата. Българската национална телевизия излъчва ежедневно следобеден информационен бюлетин на турски език по водещия си канал БНТ1. Новини с национално покритие на други малцинствени езици не се предлагат. Водещите частни телевизии често отразяват теми, свързани с ромите, в новините и токшоу програмите си, но представянето обикновено засилва негативните стереотипи спрямо тази етническа група. Кризата с COVID-19 допълнително предизвика ксенофобско представяне на ромите в основните медии. Политиките за насърчаване на достъпа на хора с увреждания до медийно съдържание и услуги все още са фрагментарни и недостатъчно развити, макар че кризата с COVID-19 ускори въвеждането на някои нови мерки в това отношение. Извънредното положение доведе до увеличаване на новинарското съдържание за хора с увреден слух поради използването на жестомимичен език във водещите новинарски емисии (както в обществените, така и в частните канали), но достъпът до разнообразно телевизионно съдържание за нечуващите все още е много ограничен, а съдържанието със субтитри остава недостатъчно. Обществените и водещите частни телевизионни оператори в България не предоставят аудиоописания за незрящи хора.

 

Индикаторът „Достъп на местните/регионалните общности до медии и общностни медии“ отчита висок риск – 81 %. Българското законодателство не предвижда запазване на честоти или правила за задължителен пренос (must carry) за регионалните и местните медии. На фона на силно влошаващия се местен медиен пазар няма мерки за държавна подкрепа на местните и регионалните медии. Ситуацията със COVID-19 допълнително задълбочи финансовата криза на регионалната преса и доведе до закриване на медии и намаляване на тиражите. В България липсват разпоредби относно лицензирането или функционирането на общностните медии, които на практика нямат установени традиции в страната.

 

Достъпът на жените до медии (78%, висок риск) продължава да бъде проблематичен, въпреки феминизацията на журналистическата професия в страната. Медийното законодателство предлага общи антидискриминационни изисквания за програмното съдържание, включително по отношение на пола. Конкретна политика за равенство между половете обаче не е разработена. Делът на жените сред членовете на управителните съвети в БНТ и БНР е 40%. Сред главните редактори във водещите новинарски медии в страната делът е 25%, докато висшият мениджмънт на частните телевизионни компании понастоящем се състои само от мъже. Отразяването на жените в съдържанието на новините и актуалните предавания е нееднозначно. Макар и да не се цели умишлена дискриминация, жените понякога са слабо представени или са обект на стереотипи и сексизъм. Мъжете експерти и политици продължават да бъдат по-често канени от медиите да коментират политически въпроси, отколкото жените експерти, като през 2020 г. няма значителни промени в това отношение.

 

Медийната грамотност е друга област, която показва висок риск (67%) за медийния плурализъм. Държавната политика в тази сфера е все още слабо развита, въпреки че се полагат усилия за подобряване на ситуацията. В края на 2020 г. в българското законодателство бяха въведени принципите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2018/1808), засягащи медийната грамотност на гражданите (от всички възрасти и за всички медии) (чл. 32, ал. 24 и чл. 33а от Закона за радиото и телевизията, изм. и доп. в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22 декември 2020 г.[8]). Училищното обучение по медийна грамотност е недостатъчно, стъпва на отделни единични инициативи, а предметът не е част от задължителната учебна програма. Въпреки че са налице граждански организации, които активно насърчават обученията по медийна грамотност (обикновено насочени към младежи), полаганите усилия не успяват да компенсират необходимостта от по-систематично обучение по темата (включително подобряване на компетенциите на учителите и подпомагане на неформалното обучение за възрастни хора и за различни социални групи).

 

Индикаторът „Защита срещу незаконна и вредна реч“ е с много висок риск – 96 %. В страната не съществува правна рамка за дезинформацията. През 2020 г., в контекста на пандемията от COVID-19, бяха предприети политически действия за въвеждане на законодателни мерки за борба с дезинформацията. Бяха предвидени изменения в Наказателния кодекс, включващи налагане на високи глоби и лишаване от свобода. Опитът на парламента да криминализира дезинформацията обаче беше критикуван от експерти и журналисти като заплаха за свободата на изразяване и в крайна сметка предложенията не бяха приети. Успоредно с това прокуратурата на няколко пъти приложи широко тълкуване на чл. 326 от Наказателния кодекс (предназначен за санкциониране на телефонни измами) и отправи обвинения за всяване на паника, като по този начин предизвика опасения, че всъщност цели да репресира критични гласове по време на пандемията. На практика, поради ниското ниво на медийна грамотност, българските граждани са до голяма степен податливи на дезинформация и конспиративни теории. Наблюденията се потвърждават и във връзка с COVID-19. Речта на омразата в интернет също е широко разпространена, като основната ѝ цел е ромското малцинство. Съществуващите правни разпоредби и мерки за саморегулация в това отношение не са достатъчно ефективни.

 

  1. Плурализъм в онлайн средата

 

Извлечените резултати за въпросите, отнасящи се специфично за цифровата среда, показват дори по-високи нива на риск в сравнение с общите данни за страната.

 

Основна защита

 

Свободата на изразяване на мнение онлайн е гарантирана на същите конституционни основания, както и свободата на изразяване на мнение по принцип. Държавата не филтрира, не блокира и не премахва систематично и произволно онлайн съдържание. Съществува обаче недостиг на гаранции срещу тайно наблюдение и незаконно събиране на информация. Гражданите не са напълно защитени срещу незаконна намеса на държавата в личния им живот. Също така държавата не е законово задължена да изготвя и публикува доклади за ограничителни мерки като филтриране на онлайн съдържание, но някои мерки за прозрачност са предвидени в специални закони като Закона за хазарта[10]. Според доклада за прозрачност на Facebook за България, от януари до юни 2020 г. е имало 39 държавни искания за предоставяне на данни (Facebook, 2020). Доставчиците на интернет услуги под българска юрисдикция не прилагат системно филтриране или произволно премахване на онлайн съдържание.

 

Журналистите в страната често са подложени на онлайн атаки и тормоз, включително на смъртни заплахи по телефона или чрез съобщения. През април 2020 г., по време на разследване за фирмите, чрез които тогавашният депутат Делян Пеевски е правил дарения на болници в страната в контекста на ситуацията с КОВИД-19, журналистката Венелина Попова беше подложена на клеветническа кампания от страна на печатни и онлайн медии, собственост на Пеевски. През юни 2020 г. журналистът Николай Стайков е обект на смъртни заплахи по телефона на фона на провеждано от него разследване за корупционни практики в държавата. През юли 2020 г. журналистът от БНТ Иво Никодимов обяви, че е получил заплашителни съобщения чрез платформа за мобилна комуникация.

 

Законодателството за защита на данните не налага сериозни ограничения за журналистите. Следвайки чл. 85 от GDPR, България е въвела изключения за журналистиката в Закона за защита на личните данни[11]. Действащата нормативна уредба не създава правни пречки пред съдилищата и журналистите да отсъждат справедливо и да балансират между защитата на личните данни и свободата на изразяване.

 

Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент е транспонирана в националното законодателство, но няма конкретна разпоредба за предотвратяване на незаконното наблюдение на журналисти.

 

Що се отнася до пазара на доставчиците на интернет услуги, той се характеризира с висока степен на концентрация, като водещите четири компании имат общ дял от 75%. В България са налице регулаторни гаранции за неутралност на мрежата (съгласно Закона за електронните съобщения) и се прилагат на практика. Доставчиците на интернет услуги управляват мрежовия трафик по прозрачен, безпристрастен и неутрален начин.

Пазарен плурализъм

 

Цифровите новинарски медии, както и доставчици на медийни услуги като цяло (с изключение на лични блогове и социални медии), са задължени да оповестяват данни за собствеността си. Въпреки това крайният собственик на изданията не винаги е ясен на практика. Значителен брой онлайн медии не спазват законовите задължения да оповестяват публично собствеността си.

 

Поради липсата на данни, което само по себе си се счита за риск, не е възможна точна оценка на нивото на концентрация в сектора на онлайн медиите. Според наличната информация общият дял на Facebook и Google е над 60% от пазара на цифрова реклама. В страната няма схеми за публична подкрепа, предназначени специално за онлайн новинарските медии.

 

Етичният кодекс на българските медии[12] е подписан и се спазва от ограничен брой онлайн медии. Не съществуват предпазни мерки срещу прикритата реклама в интернет. Собствениците на медии и други търговски субекти системно влияят върху редакционното съдържание на новинарските сайтове. Clickbait е често срещано явление в онлайн таблоидите, които разчитат на сензации и популизъм.

 

Политическа независимост

 

Политическият контрол върху водещите онлайн медии (интернет издания, които нямат печатна или електронна версия) е трудно доказуем. Един от популярните новинарски сайтове, Blitz.bg, се свързва с Делян Пеевски, четири пъти народен представител. През последните няколко години експерти и медийни специалисти многократно твърдят, че сайтът, макар и да не е официално собственост на г-н Пеевски, на практика е под негов контрол. Предстоящи развития на евентуални обвързаности са непредсказуеми поради актуални трансформации на пазара, включващи и продажбата на медиите на бившия медиен магнат Пеевски.

 

Регулацията на онлайн политическата реклама по време на предизборни кампании обхваща новинарските медии, но изключва социалните мрежи и търсачките. На практика Facebook, водещата социална мрежа в страната, предоставя информация за рекламните разходи на политическите партии. Библиотеката с данни за рекламата във Facebook функционира и политическата реклама в платформата е обозначена като такава. Налице са случаи на политици, които не се придържат стриктно към изискванията на социалната мрежа за прозрачност на политическата реклама, на което Facebook реагира надлежно. Информацията, налична в рекламната библиотека на Facebook, се използва в медийното отразяване на изборите.

 

Социално включване

 

Общата оценка на показателите за онлайн медиите в рамките на областта „Социално включване“ сочи много висок риск (97%).

 

Ниските нива на цифрова компетентност сред населението в България разширяват рисковете за медийната грамотност и за медийния плурализъм като цяло. Едва 29% от населението има основни или над основните общи цифрови умения, а 38% имат ниски е-умения.[13] И двете числа показват по-високи рискове от средните за ЕС.

 

На този фон усилията за премахване на речта на омразата към етнически или религиозни малцинства в социалните медиите не са особено ефективни. От години централна мишена на враждебно слово е ромското малцинство. Ситуацията с COVID-19 предизвика допълнителна обществена нетърпимост (включително в социалните медии) към местна с предимно ромско население като предполагаема заплаха за разпространение на инфекцията. Политици от националистически партии често използват профилите си във Facebook, за да изразяват (крайно) негативно отношение към ромите. Постовете им са с голяма публична видимост и често се препубликуват от новинарски сайтове.

 

Що се отнася до речта на омразата към хората с увреждания, понякога се среща подобно слово в социалните медии, въпреки че в България хората с увреждания не са сред често срещаните мишени на реч на омраза.

 

Речта на омразата, основана на пола, е широко разпространена. От 2018 г. насам се наблюдава ескалация на женомразки, хомофобски и трансфобски онлайн дискурси, разгърнали се в остра кампания срещу ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Активисти за правата на жените са изложени на сериозна реч на омразата, включително заплахи за изнасилване и смърт, в профилите си в социалните мрежи – както в открити, така и в частни съобщения.

 

  1. Заключения

 

Резултатите от проучването MMП2021 показват значителни рискове за медийния плурализъм в България. В три от четирите области се забелязват особено високи рискове: Социално включване, Пазарен плурализъм и Политическа независимост. Областта Основна защита е със средно ниво на риск. Тенденциите сочат към увеличаване на общия риск за медийния плурализъм в страната.

 

Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на държавното регулиране на ресурсите и подкрепата за медийния сектор, прилагането на правилата за концентрация и конкуренция (както за онлайн платформите, така и за новинарските медии) и защитата срещу незаконно и вредно слово. По-забележимо намаляване на нивото на риск спрямо ММП2020 е налице при обхвата на традиционните медии и достъпа до интернет (от 58% на 27%) и по отношение на ролята на аудио-визуалните медии и онлайн платформите по време на избори (от 43% на 34%).

 

На този фон ограничаването на рисковете за медийния плурализъм в много сфери е въпрос на спешна необходимост.

 

В областта на основната защита насърчаването на положителното развитие може да се постигне чрез политики като:

 

  • Подкрепа за кампании за по-добра професионална защита и условия на труд на журналистите (от страна на НПО, професионални организации, заинтересовани страни и медии).
  • Подобряване на законодателството относно състава, функциите и ефективността на Съвета за електронни медии чрез въвеждане на ефективни мерки за неговата независимост и професионална компетентност.

 

В областта на пазарния плурализъм:

 

  • Въвеждане на критерии за медиен плурализъм и специфични за сектора прагове на концентрация в случаите на сливане на медии (в закона и в компетенциите на регулаторните органи).
  • Постоянен и устойчив мониторинг на влиянието на рекламодателите и собствениците на медии върху редакционното съдържание (както офлайн, така и онлайн) с цел да се подпомогне предотвратяването на търговска намеса (извършван от граждански организации).

 

В областта на политическата независимост:

 

  • По-нататъшна преоценка на Закона за радиото и телевизията по отношение на независимостта, финансирането и управлението на обществените медии в съответствие с изискванията на Европейската комисия относно държавната помощ за електронните медии.
  • Ефективна подкрепа за мерките за засилване на редакционната независимост (от страна на неправителствени организации и професионални журналистически организации).

 

В областта на социалното включване:

 

  • Преоценка на обществената мисия на всички наземни и сателитни обществени медийни услуги.
  • Увеличаване на достъпа до медийно съдържание за хора с увреждания чрез определяне на дългосрочни и краткосрочни цели за субтитриране, жестов превод и аудио описания в съответствие с последните изменения на Закона за радиото и телевизията.
  • Въвеждане на политики за подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на тяхната финансова устойчивост, разпространение, както и политическа и икономическа независимост (реализирани от страна на правителството, местните власти, неправителствените организации).
  • Ефективно включване на обучението по медийна грамотност в училищната програма на национално ниво.

 

Мерки, свързани с пандемията COVID-19:

 

  • Разработване и прилагане на механизми за пряка подкрепа на медиите и журналистите като компенсация за намаляването или загубата на доходи.

 

И накрая, налице е остра необходимост от актуални, надеждни и достъпни данни за медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, данни за потреблението и концентрацията на онлайн медиите и т.н.). Такива данни биха могли да бъдат предоставени от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени институции, за да се гарантира възможно най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в страната.

 

  1. Източници

Антонова, В. (2020) Пандемията COVID-19 и размерите на медийната криза. АЕЖ – България. Достъпно на: https://aej-bulgaria.org/covid_media_crisis/ (посетен на: 16  март 2021).

Везенков, И. (2020). „Трагично“. Как COVID-19 доубива регионалната журналистика в България. Свободна Европа. Достъпно на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30543872.html (посетен на: 11 февруари 2021).

Дарик Нюз (2020). Жотева: Случващото се след „Панорама“ е позор, не е славен миг за протестиращите. Darik News. Достъпно на: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/zhoteva-sluchvashtoto-se-sled-panorama-e-pozor-ne-e-slaven-mig-za-protestirashtite-2243742 (посетен на: 11 февруари 2021).

Костадинова, С. (2020). Нова тв съкрати оставените „в престой“ знакови журналисти. Mediapool. Достъпно на: https://www.mediapool.bg/nova-tv-sakrati-ostavenite-v-prestoi-znakovi-zhurnalisti-news307310.html (посетен на: 24 февруари 2021).

НСИ (2011). Преброяване 2011. Достъпно на: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf (посетен на: 19 март 2021).

Пауновски, Г. (2020). Журналистите искат да са недосегаеми и това е проблем, смята председателят на СЕМ. Дневник. Достъпно на: https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/10/04/4122418_jurnalistite_iskat_da_sa_nedosegaemi_i_tova_e_problem/Декларация за поверителност/ (посетен на: 11 февруари 2021).

Република България (2020): Закон за радиото и телевизията. Достъпно: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134447616 (посетен на: 21 март 2021).

CEM (2020). Отчет на СЕМ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. Достъпно на: https://www.cem.bg/activitybg/2031 (посетен на: 11 февруари 2021).

Чорева, А. (2020). Жотева: СЕМ не може да изпълнява функциите си, да искаш нещо от МФ е „мисия невъзможна“. Dir.bg. Достъпно на: https://dnes.dir.bg/obshtestvo/zhoteva-sem-ne-mozhe-da-izpalnyava-funktsiite-si-da-iskash-neshto-ot-mf-e-misiya-nevazmozhna (посетен на: 11 февруари 2021).

Access Info Europe and Centre for Law and Democracy (no date). Global Right to Information Rating: Bulgaria. Available: https://www.rti-rating.org/country-data/Bulgaria/ (accessed: 16  March 2021).

EUROSTAT (2020). GDP per capita, consumption per capita and price level indices. Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/GDP_per_capita,_consumption_per_capita_and_price_level_indices (accessed: 13 March 2021).

EUROSTAT (2021). Unemployment in the EU and the euro area. Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Unemployment_statistics#Unemployment_in_the_EU_and_the_euro_area (accessed: 21 March 2020).

Facebook (2020). Transparency: Bulgaria. Available at: https://transparency.facebook.com/government-data-requests/country/BG/jan-jun-2020 (accessed: 11 February 2021).

Freedom House (2020). Freedom in the World 2020 – Bulgaria. Available at: https://freedomhouse.org/country/bulgaria/freedom-world/2020 (accessed: 30 January 2020).

Media Club (2021). Media Landscape Bulgaria 2020. Available at: http://mediaconnection.bg/report/view/79 (accessed: 24 February 2021).

Nielsen Admosphere (2020). Информационен бюлетин. ТВ аудиторията в България през месец декември 2020. Достъпно на: https://www.nielsen-admosphere.bg/files/2021/02/Nielsen-Admosphere-Bulletin-December-2020-compressed.pdf (accessed: 24 February 2021).

NSI (2021a). Population and Demographic Processes in 2019. Available at: https://www.nsi.bg/en/content/18125/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/population-and-demographic-processes-2019 (accessed 30 February 2021).

NSI (2021b). Culture. Available at: https://www.nsi.bg/en/content/4526/culture (accessed: 18 March 2021).

NSI (2021c). Households with internet access at home. Available at: https://www.nsi.bg/en/content/6099/households-internet-access-home (accessed: 30 January 2021).

Rafailovich, J. (2019). Nova TV is changing its contracts with investigative journalists. Mediapool. Available: https://www.mediapool.bg/gerb-and-bsp-on-a-populist-face-off-nova-tv-is-changing-its-contracts-with-investigative-journalists-the-netherlands-still-not-news294268.html (accessed: 30 January 2021).

Republic of Bulgaria (2016): State Budget Act. Available: https://www.minfin.bg/upload/37911/Public_Finance_Act.pdf (accessed: 21 March 2021).

Republic of Bulgaria (2011): Political Parties Act. SG No. 99/16.12.2011. Available: https://www.unodc.org/documents/treaties/UNCAC/WorkingGroups/workinggroup4/2012-August-27-29/Responses_NVs_2012/20120419_Bulgaria_English_9.pdf (accessed: 21 March 2021).

Republic of Bulgaria (2016): Access to Public Information Act (APIA). Available: https://www.aip-bg.org/en/legislation/Text_of_the_APIA/200432/ (accessed: 21 March 2021).

RSF (2021). World press freedom index. Available at: https://rsf.org/en/ranking#  (accessed: 21 March 2021).

Transparency International (2020). Bulgaria. Available at: https://www.transparency.org/en/countries/bulgaria# (accessed: 21 January 2021).

 

Приложение I. Автори на националния доклад

 

ИмеФамилияПозицияИнституция
ОрлинСпасовДоцентФондация „Медийна демокрация“ / Софийски университет „Св. Климент Охридски“
НелиОгняноваПрофесорСофийски университет „Св. Климент Охридски“
НиколетаДаскаловаИзследователФондация „Медийна демокрация“

 

 

Приложения II. Експертна група

 

Експертната група е съставена от специалисти със значителни познания и признат опит в областта на медиите. Ролята на експертната група бе да прегледа отговорите на националния екип по 16 от 200-те променливи, съставляващи ММП2021. Консултирането с гледната точка на признати експерти имаше за цел да се постигне максимална обективност на отговорите, дадени на онези променливи, чиято оценка би могла да се счита за субективна, и по този начин да се гарантира точността на крайните резултати от ММП. Важно е обаче да се подчертае, че окончателният доклад за страната не отразява непременно индивидуалните виждания на участвалите експерти. Той отразява единствено възгледите на националния екип, който е извършил събирането на данни и е автор на доклада.

 

ИмеФамилияПозицияИнституция
ВеселаВацеваИзпълнителен директорБългарска асоциация на регионалните медии
ПетранкаФилеваПрофесорСофийски университет „Св. Климент Охридски“
ЕваПетроваПравен съветникАсоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО
КапкаПанайотоваДиректорЦентър за независим живот

 

[1] Последните развития от самия край на 2020 г. не са обхванати в настоящата оценка на Мониторинга на медийния плурализъм (ММП) за България. Въздействието на тези пазарни трансформации върху медийния плурализъм ще се проявява тепърва.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.