Европа и възходът на популистките десни партии

Популистки, ксенофобски и евроскептични движения набират сили из целия стар континент. Във всяка европейска държава има най-малко една крайнодясна партия. Някои от тях са големи и значими, но повечето не са. Какви са тези партии и къде ги има?

Чехия (Чешка република): Андрей Бабич, милиардер, обвиняван в измами, когото наричат „чешкия Тръмп“  или „Бабичкони“[1] спечели неотдавнашните парламентарни избори като водач на партията „Ано 2011“. Чехия избра да повери съдбата си в ръцете на човек, който обещава да се бори срещу нелегалната имиграция и да ограничи контактите с Европейския съюз. Веднага след него е Томио Окамура, чешко-японски предприемач, водач на партията „Свобода и пряка демокрация“, чийто кампания се водеше под лозунги като „Не на исляма, не на терористите!“.

Австрия: На парламентарните избори през тази година Австрийската народна партия, една християндемократическа и консервативна партия, водена от Себастиян Курц спечели относително мнозинство в Националния съвет (австрийския парламент) с 31,5% от гласовете. Австрийската партия на свободата, крайнодясна популистка и национално-консервативна партия, водена от Хайнц Кристиян Страше, се класира на трето място с 26% от вота на избирателите.

Германия: „Алтернатива за Германия“ (АлГ), крайнодясна партия, стана третата по сила партия в Германия след като станаха ясни резултатите от проведените съвсем неотдавна парламентарни  избори като спечели 94 места в Бундестага, съставен от 640 депутата. Някои от поддръжниците на „Алтернатива за Германия“ демонстрираха расистки и антисемитски тенденции, пряко свързващи ги с неонацистките движения. АлГ е втората по сила партия в източните провинции на Германия (бившата Германска демократична република, ГДР) и първа в провинция Саксония.

Франция: На състоялите се през лятото президентски избори състезанието беше между Емануил Макрон , водач на основаната от него партия „Напред!“ и Марин Льо Пен, лидер на партията „Национален фронт“, много дясна, популистка и националистическа партия. Тя загуби изборите, но спечели места в последвалите след президентските парламентарни избори.

Унгария: ЙОБИК, което е абревиатура на названието на партията „Движение за по-добра Унгария“, е политическа партия с националистически и радикални корени. Тя бива описвана като „антисемитска организация“ и също като „неонацистка партия“. За нея дават гласа си около един милион избиратели, което ѝ осигури 20,54% от общия вот в парламентарните избори  през април 2014 г. и така тя е най-голямата крайнодясна партия, представена в Европейския парламент. Виктор Орбан, сегашният премиер на Унгария, е също така водач на партията ФИДЕС. Консерватизмът и евроскептицизмът на Орбан  привличат вниманието на международната общественост върху него и партията му и това го прави един от най-влиятелните водачи в Европейския съюз.

Холандия (Нидерландия): „Партията на свободата“, водена от Герт Вилдерс, човек, когото сравняват с Доналд Тръмп, стана втората по големина партия в Холандия след проведените тази година общи избори. Тя е националистическа, популистка и екстремно дясна. В своята политическа агитация тя предлага забрана на Корана и затваряне на всички джамии в Холандия.

Словакия: На проведените през миналата година парламентарни избори управляващата дясна популистка партия „Посока – социалидемокраиця“ затвърди положението си на най-силна партия, но загуби мнозинството си в парламента. На същите избори крайнодясната националистическа партия „Народна партия за нашата Словакия“ за първи път влезе в парламента. Тази партия декларира, че идеологията ѝ е построена върху наследството на Йозеф Тисо, който беше глава на т.нар. първа Република Словакия през 1939 – 1945 г., която беше сателит на нацистка Германия.

Полша: Парламентарните избори през 2015 бяха спечелени от партията „Право и справедливост“ (ПиС) с 37,6% от общия брой на гласовете. ПиС е дясноконсервативна партия, популстка и твърди за себе си, че е християндемократическа. Сега тя е най-голямата партия в полския Сейм, т.е. в парламента.

На празнуването на Деня на независимостта, който се чества на 11 ноември,повече от 60 хиляди души участваха в демонстрация, организирана от екстремно десни групи. Съгласно публикация в британския вестник „Индипендънт“, това е една от най-големите фашистки демонстрации изобщо.

Финландия: Партията „Финс“, ръководена от Джуси Халла-ахо е популистка и националистическа финландска политическа партия. На изборите през 2015 г. тя получи 17,7% от гласовете на избирателите. С този резултат тя стана втората по големина партия в парламента на Финландия. Тимо Джухани Соини, един от двамата основатели на партията, от 2015 г. е министър на външните работи. Тази партия обикновено е причислявана към другите популистки, националистически и евроскептични политически сили в Европа.

Дания: Датската народна партия (ДНП) е дясна популистка партия, често я описват като екстремно дясна. Целите на тази организация тя самата описва така: да защитава свободата и културното наследство на Дания, да въведе  стриктна „власт на закона“ и да ограничи имиграцията. На общите избори през 2015 г. ДНП взе 21% от гласовете и стана втората по численост на депутатските места партия в парламента на Дания.

Гърция: На проведените през януари 2015 г. парламентарни избори, партията „Златна зора“ стана трета по големина политическа сила в гръцкия парламент. Тази организация, водена от Николаос Михалолиакос е ултранационалистическа, екстремно дясна партия. Обичайно я описват като неонацистка и фашистка партия. Тя ползва нацистки символи и лозунги в пропагандата си и чества фигури, принадлежащи към елита на нацистка Германия.

Белгия: Новият фламандски алианс е фламандска националистка и консервативна политическа партия. Тя се обявява за отделяне на Фландрия от Белгия. Тя стана най-голямата фламандска партия в Белгия и сега е водещата сила във фламандското регионално правителство.

Швеция: Партията „Шведски демократи“ е националистическа политическа партия. Тя се определя като много дясна, популистка, национално консервативна и антиимигрантска. На изборите през 2014 г. тя спечели около 13% от гласовете и стана трета по големина в парламента.

Общото във всички тези партии е, освен това, че са евроскептчини и националистични, отхвърлянето на политиката на гостоприемство към мигрантите и към тези, които идват в Европа, за да се измъкнат от мизерията в южното полукълбо на Земята, търсейки по-добър живот на стария континент. Тези партии не са едни и същи: някои от тях са екстремно десни като напр. Републиканската партия в Германия, Национал-демократическата партия пак в Германия, Италианската партия на „Фиамския трикольор“ или „Форца Италия“. Такива партии са също Социално националния фронт отново в Италия, испанската Национално-демократична партия, британската Национална партия, гръцката „Златна зора“, унгарската партия „За справедливост и живот“, фламандския Влаамски блок. Други партии предпочитат да бъдат смятани за консервативни или дясно социалистически като напр. френският „Национален фронт“ и партията на свободата в Австрия.

В източноевропейските страни има също партии, които могат да бъдат смятани за ултранационалистически. Такива са например партията „Велика Румъния“, руската Либералдемократическа партия, словашката Национална партия, хърватската Партия на правата, сръбската Радикална партия. И не се дължи на случайно съвпадение това, че в Германия крайнодесните достигат най-големи изборни успехи именно в Източна Германия, бившата ГДР.

Тези партии не се характеризират само ксенофобски и расистки нагласи. Те споделят и общ подход, заключаващ се в стремежа страните им да напуснат институциите на Европейския съюз или най-малкото да се отдалечават колкото се може повече от сегашната архитектура на Европа, която изграждат  Европейската народна партия начело с  Жан Клод Юнкер и Партията на европейските социалисти. Тази архитектура означава по-тясна интеграция, обща валута, силни институции като Европейската комисия и Европейския парламент. Тези твърде десни партии желаят Европа да се върне назад към господството  на държавите-нации в противовес на институциите на ЕС. Според тях по тази начин ще се запазят регионалните специфики.

Накъсо – по-малко Европа и повече национална държава. По-малко имиграция, повече „хомогенна нация“. По-малко свобода, повече граници.

 

[1] Подигравателна комбинация между презимето на Бабич и крайните две срички от презимето на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, бел. прев.

Текстът, чийто превод публикуваме, е поместен на 20 ноември на сайта на електронното издание на германската фондация „Науман“ 4Liberty .

Превод: Емил Коен

Avatar

Еми Моранди

Еми Моранди е изследовател в чешката неправителствена консултантска организация „Либерален институт“.