Европа открива, че предпазването от ваксини е рисковано

 

Заплахата от трета вълна на Ковид-19 и безкрайни ограничителни мерки, които тотално да променят живота ни и да отнемат свободата ни, поставя обществото пред дилема, която, ако не се обговори добре, няма как да се реши. Маргиналия смята, че голям дял от отговорността за информираното и разумно поведение трябва да се поеме от медиите и от започването на пандемията и първия локдаун се стреми да предлага материали, които разглеждат различните гледни точки в настоящата кризисна ситуация.

С днешната статия представяме конфликта между личната неприкосновеност и свобода на частното живеене и отговорността и задълженията към мнозинството на хора, които са част от обществената система.

При единия вариант имаме абсолютното право да правим, каквото преценим с телата си, в другия не можем да действаме индивидуално, защото телата ни са част от един общ социален организъм, в който няма как всеки да действа сам за себе си. При първия случай имаме свободата да се ваксинираме само с каквото и когато преценим, а в другия, ако не се имунизираме, излагаме на фатален риск както себе си, така и хората, с които живеем и се срещаме. Ваксините, макар и да не могат да победят Ковид-19 на 100%, ще помогнат да се създаде стаден имунитет, с който вирусът да бъде обезсилен.

 

Премиерите на Великобритания и Франция запретнаха ръкави и избраха ваксината АстраЗенека срещу Ковид-19. Но това не се случи в Дания, Норвегия и Швеция, където всички ваксинации с АстраЗенека засега са преустановени. Ако това не беше достатъчно объркващо, Франция обяви, че ваксината е само за лица над 55 години. Допреди две седмици и Германия, и Франция бяха казвали, че е само за лица под 65 години, въпреки че Европейският съюз я разрешава за всички възрастни. Повечето страни в Европа бяха спрели употребата на ваксината АстраЗенека, за да разследват опасенията, че тя може да причини потенциално фатални кръвни съсиреци. Всичко това се случва, докато трета вълна от пандемията обхваща Европа.

Ваксината разкри сериозен недостатък в начина, по който страните от ЕС балансират рисковете и ползите и показа неочакваните морални проблеми, повдигнати от наличието за първи път на няколко различни ваксини за една и съща болест. Уроците са приложими навсякъде.Ваксинациите бяха спрени поради „принципа на предпазливост“, обнародван през 70-те години на миналия век, за да помогне за определянето на екологични стандарти за нарастващата Европейска икономическа общност. Той постановява, че „ако дадено действие или политика има възможен риск да причини вреда на обществеността или на околната среда и няма научен консенсус, доказателствената тежест, че не е вредна, пада върху тези, които предприемат действието.“Това звучи привлекателно. Този принцип помогна на Франция и Германия да изградят големи програми за ядрена енергия с обществена подкрепа и повтаря хипократовата клетва на лекарите „първо да не навредят“.

Затварянето на Европа за АстраЗенека дойде след съобщения за жени, някои под 55 години, които са починали от кръвни съсиреци след приема на ваксината. Съгласно принципа на предпазливостта това беше достатъчно, за да оправдае спирането, докато се чакаше научен консенсус за установяване или опровержение на причинно-следствена връзка.Но етичното управление на риска изисква балансиране на рисковете с ползите. Всички ваксини крият рискове и принципът на предпазливост не отчита ползите – дори когато ползата може да бъде справянето с пандемия, която се превърна в бич за живота ни. Забавянето на ваксинациите всеки ден позволява повече инфекции и смъртни случаи и по-дълго чакане имунитетът да се разпространи сред населението.

Разглеждането само на страничните ефекти на ваксината е еквивалентът на пенсионния фонд, който решава да държи всичките си пари в брой под дюшеци поради възможността за загуби в акции и облигации.Принципът на практика изисква от учените да докажат отрицателно, невъзможно препятствие, отбелязва Дейвид Солсбъри, бивш ръководител на имунизациите в британското Министерство на здравеопазването. Всички ваксини имат рискове, но случаите на кръвни съсиреци не са толкова тревожни, колкото изглеждат. Според решение от Европейската агенция по лекарствата миналата седмица около 20 милиона души във Великобритания и ЕС са получили ваксината, и към 16 март са установени само 25 случая на потенциално фатални тромбози. Общият брой на всички регистрирани случаи на тромбоза, според EMA, е „по-нисък от очаквания в общата популация“, потвърждавайки, че ваксината не причинява „общ риск от образуване на кръвни съсиреци“. Европейските длъжностни лица може да са били насърчавани да изберат страната на предпазливостта при конкуренцията между различните ваксини. Няма прецеденти или протоколи за справяне с подобна ситуация.

През 2020 г. стана ясно, че тазгодишната кампания за ваксинация ще разчита на няколко ваксини, но никой не се е занимавал с проблемите на общественото доверие, които това може да породи.„Ситуацията е безпрецедентна и така и не разбрахме как да се държим в нея“, каза Артър Каплан, ръководител на биоетиката в медицинския център на Нюйоркския университет в Лангон.Сега проблемът се появи. Тъй като различните компании обявиха резултатите от своите клинични изпитвания в края на 2020 г., те дадоха процентни стойности за „ефикасност“, отнасящи се до техния успех при предотвратяване на инфекция. Ваксините ПфайзерБионТех и Модерна, които сега се предлагат в САЩ, се похвалиха с ефективност от 95% след две дози. АстраЗенека се предлага на 76% и еднократна ваксина от Джонсън и Джонсънна 66%. Колкото до кръвните съсиреци, тази статистика може да е подвеждаща. Ваксината на АстраЗенека изглежда е точно толкова ефективна в предотвратяването на смърт и хоспитализиране заради Ковид. Всички ваксини са показали досега 100% успех в теста за защита на живота. Но публичността около резултатите от първичните тестове създаде дълготрайното впечатление, че някои ваксини са по-добри от други. Кой коя да получи?

Трябва ли хората да имат избор?

Ако съществуват различни ваксини, това улеснява ли регулатора да избере страната на предпазливостта, когато се появят съмнения? Ваксинирането е обществено благо, от което всички се ползват, но до насилствени ваксинации трябва да се прибягва на последно място. Хората имат автономно мнение за това какво влиза в телата им. Ако сме свободни да изберем да не се ваксинираме, не можем ли също така да откажем определена ваксина и да искаме друга вместо нея?Това е труден въпрос, но най-добрият теоретичен отговор изглежда, че не. „Хората нямат фундаменталното етично право да получават онзи недостатъчен ресурс, който им харесва най-много”, казва Нир Ейял, професор по биоетика в университета Рутгер. „Дори и да има огромни разлики в качеството между ваксините, няма фундаменталното право за отделните хора да избират своето място на опашката.” Но дори и на властите да им е позволено да казват „ваксинирайте се или недейте, ако не искате”, мнозина в реалния живот могат да изберат да изчакат. Това е проблем, защото времето е от съществена важност; ако хората упражнят правото си да изчакат за „по-добра” ваксина, нови и потенциално по-смъртоносни щамове на вируса имат време да се развият. Но ако общественото доверие в някоя ваксина е загубено, може и да няма алтернатива.  Това води до по-трудни въпроси от международното и социално право.

Ваксините на АстраЗенека могат да спасят животи.

Неприлично е количества от тях да останат неизползвани. Но, ако те в момента се приемат като алтернатива на пазарлък между страните, кой ще ги избере?Мнозина подкрепят даряването на нежеланите в Европа ваксини на Третия свят. Но може ли да се очаква някой да приеме ваксина, която е налична, защото по-богати хора са сметнали, че не е достатъчно добра? Дори тези хора да грешат? „Шегувате ли се?” казва Каплан от Нюйоркския университет. „Ще бъдете обвинени в експлоатация.” Подобни аргументи се прилагат при предложения за дарения на малцинствени общности в САЩ. Проблемът все повече ще се изостря. На хоризонта се виждат още ваксини с леко различаващи се технологии на производство. Ваксината на Джонсън и Джонсън е най-евтината от трите одобрени за употреба в САЩ и би трябвало да има достатъчно снабдяване с тях, след като Мерк помага в производството им. Ще се изисква минимално усилие за ваксиниране, но какво ще се случи, ако хората не искат да го правят?САЩ не следва европейския принцип за крайна предпазливост и няма нужда да реагира драстично при първия намек за лоши новини. Но европейските терзания, свързани с АстраЗенека, все още са на дневен ред. В една конкурентна среда, доверието в някоя ваксина, която изглежда по-лоша, ще бъде особено крехко. Ако отрицателните примери за евентуални странични ефекти на ваксините разклащат доверието в някоя от тях, регулаторите трябва да могат ясно да обяснят защо ползите от нея все пак оправдават рисковете.  Междувременно европейските държави трябва да намерят начин да преодолеят принципа за предпазливостта. Той може да е постигнал целта си в политиката за околната среда, но показа, че е много опасно да се следва по време на пандемия.

Източник:

https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2021-03-21/europe-s-АстраЗенека-covid-19-vaccine-turmoil-learning-the-risks-of-caution-kmimuwex

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.