Фереджетата, брадите и комунизма

След като главният прокурор Сотир Цацаров се обяви срещу носенето на бурки (арабският синоним на турското „фередже“- б. а.) на обществени места и в училищата, а просветната министърка Меглена Кунева го подкрепи, българските националисти също побързаха да се включат в инициативата. „Острието“ на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки тутакси призова по телевизията да бъдат забранени нетрадиционните религиозни символи, като бурки, бради и „развети във въздуха пръсти“, а лидерът на организацията Красимир Каракачанов огласи намерението им да внесат предложение за анекс към Наказателния кодекс, който да осъжда проповядването на радикален ислям по същия начин, по който се осъжда и проповядването на фашистки идеи.

По този повод проф. Евгения Иванова, една от най-сериозните експертки по балканистика и българска етническа политика, припомни пред „Маргиналия“, че всеки етап от т.нар. Възродителен процес също е бил съпровождан с „разфереджаване” – забрана за носене на традиционните мюсюлмански облекла и забрадки“. И посочи, че дори само една от визираните от Главния прокурор в Пазарджик жени да носи бурка заради религиозните си убеждения, „забраната ще бъде посегателство върху религиозните свободи“.

Нашата и чуждата свобода

В разсъжденията си за свободата френският философ Жан-Пол Сартр беше стигнал до заключението, че „искайки свободата, ние откриваме, че тя напълно зависи от свободата на другите“. Дори повече – че „свободата на другите зависи от нашата“. Неговата концепция намери в крайна сметка отражение в един от основополагащите стълбове на днешното либерално общество – Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В член 9 на този често забравян документ изрично е посочено, че свободата на мисълта, съвестта и религията са право на всеки европейски гражданин, което включва неговата възможност „да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали“. Ограниченията, посочени в Конвенцията, са валидни само „когато са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите“.

Империалистическа или терористична култура?

Всички тези принципи придобиват особена важност на фона на отдавна забравеното, а често и съзнателно отричано комунистическо минало. Все по-малко източноевропейци, в това число и ние, българите, помнят как в годините на тоталитарните режими властите заклеймяваха като идеологически провокатори младежите с дълги коси и бради (сякаш класиците на марксизма-ленинизма не носеха такива!) и как късата или прекалено дълга пола от 60-те години на „Революцията на цветята“, за партийните бонзи беше символ на разпуснатост сред момичетата и младите жени. Тоталитарните идеолози бяха докарали нещата дотам, че носенето на верижка с кръстче или малък медальон с религиозен релеф на шията, неизбежно водеше до санкции, провинилите се незабавно бяха изключвани от казионните тогава политически организации, камо ли от редиците на БКП. Да не говорим за младежките фланелки, рокли и ризи с отпечатани символи на „империалистическата култура“ върху тях! Дори повече. За правоверните комунистически нрави тогава тези символи бяха много по-неприемливи, отколкото знаците на т.нар. „терористична култура“ днес.

Изводът

Онези, които и днес искат да забранят християнското кръстче, еврейската кипа или мюсюлманската забрадка, по същество демонстрират същото комунистическо, а, което е още по-лошо, националсоциалистическо мислене. Защото, нека припомним, унифицирането на хитлеристката символика и нейното насилствено налагане през годините на Третия райх в Германия е било нищо повече от флагрантен тоталитаризъм в действие! Съответно всичко, различно от наложената тоталитарна догма и символика в поведението, външния вид, облеклото, жестовете и ритуалите, е следвало да бъде санкционирано по най-строгия начин. Същото, а в много отношения и по-драстично, е било отношението в комунистическия СССР, където забулените жени от азиатските съветски републики са били подлагани на специално комунистическо превъзпитание. Парадоксалното обаче е, че в наши дни Героят на Руската федерация и т.нар. “Имам на Путин“ Рамзан Кадиров поддържа своя нравствена полиция, която следи в Чечения не само за жени с непокрити със забрадки коси, но и за такива с тениски и къси поли.

Да, обаче?

В крайна сметка възниква и другият въпрос: какво се случва, когато една екстремна религия започне да генерира мощна омраза към друговерците и в крайна сметка премине към осъществяването на смъртоносни нападения срещу инакомислещите? Жертвите на терористичните атаки в Лондон, Париж, Брюксел през последните години и месеци са ужасяващи и те по нищо не се различават от тези на Бургаското летище, когато след бомбения атентат през юли 2012 година загинаха седем човека, сред които двама българи и петима израелски туристи. Къде тогава остават европейските ценности, свързани със свободата на мисълта, съвестта и религията? И до какво, в крайна сметка, може да доведе днешната битка срещу иноверците, религиозно различните, особено в държава като България с нейното многобройно мюсюлманско население?

Възможен отговор на подобен въпрос отново дава проф. Евгения Иванова в интервюто си за сайта „Маргиналия“. Според нея „поредният поход срещу българските мюсюлмани, който неизбежно ще доведе до обратна агресия, ще означава, че Ислямска държава е успяла“.

Което в крайна сметка поставя въпроса дали една законова забрана на фереджетата, забрадките или брадите няма да се окаже поредно предизвикателство пред прозорливостта и етническата толерантност на българите и изпитание пред техния така хвален досега етнически модел? И дали проявявания все още здрав разум на българина отново ще получи своя шанс?

По-голямата част от обществото искрено се надява, че ще се случи тъкмо това. Другата, макар и по-малка част обаче предупреждава: „ Да, но до първата капка невинно пролята кръв…“

 

Публикуваме от блога на автора с любезното му разрешение.

Avatar

Георги Папакочев

Георги Папакочев е бил нещатен журналист в радио „Свободна Европа“. Основател на специалността „Художествена фотография“ в НАТФИЗ, където до днес преподава „фотожурналистика“. Работи като медиен анализатор, блогър.