Фред Рууни, бащата на Правния инкубатор: Около 80% от хората в САЩ нямат достъп до правно представяне

Споделете статията:

 

В началото на декември в София стратира официално първият Правен инкубатор в Източна Европа. Програмата ще подкрепя 13 настоящи или наскоро завършили студенти по право и адвокати, които показват ясна ангажираност към социалната справедливост, като 12 от тях са с ромски произход. В продължение на 18 месеца те ще работят с петима ментори – адвокати и съдии, като целта е в края на програмата участниците да създадат устойчиви юридически практики, чрез които да осигуряват равен достъп до правни услуги за физически лица, семейства и малки фирми и хора от маргинализирани групи. Правният инкубатор в България е финансиран от Тръста за социална алтернатива и ще се управлява от СНЦ Инициатива за равни възможности.

Началото на Правния инкубатор беше дадено от стипендианта на Fulbright – Фред Рууни, който е създател на модела на правните инкубатори в САЩ през 2007 г. и е наречен “бащата на правните инкубатори” от American Bar Association. Участниците в инкубатора са 13, като 12 от тях са с ромски произход. Менторите са петима: Александър Кашъмов, Диляна Гитева, Евгени Георгиев, Миглена Михайлова, Андрей Терзийски. Днес публикуваме интервю с господин Рууни, което той даде специално за Маргиналия.

 

Цел: Търся начини да се подкрепят младите хора от ромски произход хора, които завършват или са завършили право.

 

Маргиналия: Г-н Рууни, Вашата биография е забележителна и ще Ви помоля за нашите читатели да представите онези акценти от нея, които смятате, че са репрезентативни за Вашата огромна идея – правните инкубатори.

Фред Рууни: Аз съм адвокат. Преди да отида в правния факултет, бях социален работник. Работата ми преди всичко беше да обучавам пълнолетни емигранти как да се приспособят към живота в САЩ. За мен беше трудно, защото моят опит е различен – идвам от доста привилегировано семейство. Колкото повече работех с тях, толкова по-добре разбирах колко може да бъде труден животът в САЩ за хората с ниски доходи. Нищо не знаех за расизма, но те знаеха, защото живееха в това. Нищо не знаех за бедността, защото имах всичко, което бих могъл да искам в живота си. Но колкото повече общувах с тях, толкова повече разбирах колко трудно се живее в САЩ без достъп до правосъдие и до социално равенство. Работата ми като социален работник ми помогна; Реших, че най-добрият начин, по който мога да помагам на хора в такова положение, е като адвокат. Реших да уча право в Градския университет на Ню Йорк (CUNY). Това беше съвършено нов университет, открит с мисията да обучава студентите си по право в направления на правото, които служат на нуждите на обикновените хора.  Уникалното в този университет е, че мисията му да обучава студентите как да служат на нуждите на общностите. Всички останали университети като Колумбия, NYU, произвеждат университети, които обслужват корпоративните интереси. Когато 1983 г. започнах образованието си в CUNY, бях записан в първата година студенти на правния факултет и се обучавах заедно с още няколко стотин студенти, които бяха като мен силно изкушени в службата на социалния интерес. Тези студенти нямаха документи и наскоро успяха да постигнат да им бъде разрешено да практикуват въпреки липсата на документи. Всъщност, този правен факултет е създаден, за да постига по-голямо разнообразие на хората, които упражняват професията. Правната професия исторически принадлежи на белите в САЩ. За мен беше като сбъдната мечта да развия своите знания по право в тази иновативна институция. Когато завърших университета, осъзнах, че макар че съм положил адвокатския изпит, осъзнах, че имам много малко практически умения и малко знам за това как на практика да бъда адвокат.

Участници в Правен инкубатор – България

Това, което разбрах е, че правните факултети в САЩ и по целия свят учат много повече теория отколкото практика, за разлика от медицинските университети например. На студентите по право, които стават адвокати, им липсват практическите знания и умения, както и бизнес уменията как да стартират своя практика. Освен това бързо осъзнах, че в САЩ много малко се ценят адвокатите, които желаят да работят за клиенти с ниски доходи. Преди да завърша, имах предложение за работа да работя за бюро за правна помощ. Бюрата за правна помощ са финансирани с обществени средства, за да осигуряват правна помощ за хора, които са под границата на бедността. Това, което осъзнах, че заплащането, което ми беше предложено, поставяше мен и семейството ми в тази социална група.

Родителите ми бяха горди, че завърших правния факултет, и настоятелно ме караха да започна работа в корпорация. Имах чичо в Американския конгрес, а баща ми имаше връзки в правната общност, и се опитваха да ме насърчат да работя за голяма компания, и аз им казвах, че съм решил да уча право, за да помагам на хората, които нямат лесен достъп до правна помощ. Не съм казвал на семейството ми, че доходът ми е нисък и трябваше да разчитам на социална помощ, с която да издържам семейството ми. Когато кандидатствах за такава помощ, много малко бяха хората, които повярваха, че на адвокат му се налага такава помощ и не го е срам да си поиска. 

М.Смятате ли се ляв човек?

ФР: Вярвам, в тезата, че всички трябва да са свободни и равни, но не в тезата, че свободата и равенството са за всички, които могат да ги платят. Около 80% от хората в САЩ нямат достъп до правно представяне, защото не могат да си позволят цената на скъпите адвокати, или пък не са достатъчно бедни, за да им се осигури социална помощ за правно представяне.

Моята единствена алтернатива беше да напусна бюрото за правна помощ и да създам своя частна практика. Без практическо право и бизнес образование беше трудно да създам устойчива правна практика, но малко по малко развих своите умения и стигнах дотам, че да създам правна практика, която да помага на хората с ниски доходи. Но винаги казвам, че усилията, които ми струваше да стигна дотам, не бих ги пожелал и на врага си. Нито един адвокат не бива да минава по толкова труден път, за да може да представлява хората с остра нужда от правно представителство.

13 години след като завърших, се върнах в университета като техен служител, тъй като CUNY получи финансиране от Отворено общество, и с този грант трябваше да бъде създадена мрежа от млади адвокати в положението, в което бях аз преди 13 години – изкушени от идеята за социална справедливост, с желание да представляват хора с ниски доходи. Университетът ме нае, за да създам тази мрежа, защото успях да създам успешна правна практика, която обслужва исторически маргинализирани групи. Групата, с  която работех, бяха испаноговорящи, тъй като испанският ми е вторият ми език (живял съм в Латинска Америка). Така че с годините на практика развихме практически и бизнес умения, необходими за развиването на собствена практика. Адвокатът трябва да има добри доходи, тъй като в противен случай не може да помогне на каквато и да било общност. Моята работа в CUNY беше да помогна на младите адвокати да си създадат устойчива практика. Помагахме им, като им осигурявахме тренинг и подкрепа, но трябваше да идват вечер в университета, минавайки през тарфика в Ню Йорк, за да получат този тренинг, но имаха силна мотивация за това.

Диян Данков, юрист, Асоциация Интегро, един от участниците в Правен инкубатор – България

В САЩ, колкото и да говорим за демокрация и равенство, то не съществува за повечето хора, и за съжаление това важи за по-голямата част от света. Нямаше такъв модел на тренинг, докато не разбрах за това, че съществуват инкубатори за различни бизнеси. Когато най-сетне получихме финансиране през 2007, за мен стана възможно да пригодя модела на бизнес инкубаторите, така че да посрещне нуждите на адвокатската професия. Идеята е да се осигури пространство за 18 месеца, където адвокатите се обучават на практически и бизнес умения. Това е интензивна квалификация. Започнахме с пилотен проект с 9 човека и не очаквахме нищо кой знае какво, но New York Times разбра за програмата и направи репортаж за този иновативен модел за прокрепа на адвокати, които искат да работят за своите общности. След това и CNN направи репортаж; новината се разпространи из цялата страна и моят живот се промени драстично.

Всеки участник в Правния инкубатор е преминал през сложна процедура на кандидатстване

След кризата през 2008 година хиляди завършващи студентите по право не можеха да си намерят работа и идеята за създаване правните инкубатори стана много интересна за самите университети, така че те запознаха да създават собствени правни инкубатори. Първоначално адвокатските асоциации не бяха приятелски настроени, но успяхме да ги убедим в ценността на инкубаторите и тогава започнаха да създават собствени инкубатори. Университетите започнаха да работят съвместно с адвокатските асоциации и съдилищата за създаване на инкубатори. 5 правни университета в Джорджия, заедно с тяхната адвокатска асоциация и адвокатската асоциация на Атланта, се събраха, за да създадат общ инкубатор. В момента има около 70 правни инкубатори в САЩ.

Откриване на Правния инкубатор

М: С това определихте себе си като баща на инкубаторите?

ФР: Все още плащам билета в метрото.

М: Разкажете за правните инкубатори, които създадохте в другите страни!

ФР: Първият беше в Доминиканската република, а фокусът беше насилието между половете. Там създадохме съвместна група от млади адвокати и студенти по право. За пръв път включихме студенти, тъй като няма правни клиники, така че беше много полезно за студентите да се включат. Там бях стипендиант на Фулбрайт.

М: Как избирате страните, в които създавате инкубаторите?

ФР: Доминикана избрах заради това, че съм живял в Латинска Америка и испански ми е вторият език. Следващата страна беше Пакистан, като първоначалната причина беше, тъй като съм живял в Индия и имах приятели в Пакистан. Беше ми интересно, тъй като това е страна с дълбоки различия въз основа на религия, пол, етническа принадлежност. Обществото е силно поляризирано по различни теми и има групи, които страдат от сериозна дискриминация. Смятах, че в професионално и лично отношение да придобия опит от страна като Пакистан. Беше обогатяващ опит за мен, тъй като срещнах много млади хора, които бяха прегърнали идеята да работят за промени, които да доведат до по-добър достъп до правосъдие. След това имах малък проект в Испания с млади адвокати от ромски произход. Всички те бяха първите в семействата си, които завършваха изобщо гимназия и разбира се – право.

 

М: Колко човека обучавахте общо в Пакистан и Испания?

ФР: Пакистан – 12 ; Испания – 4 . През декември 2017 година бях поканен да дойда в България. Идеята беше да се търсят начини да се подкрепят младите хора от ромски произход хора, които завършват или са завършили право.

М: Кой ви вдъхнови да дойдете в България?

ФР: Осталинда Мая от Отворено общество. Моят опит в България беше като във всички останали страни. Срещнах млади българи, които са решени да използват образованието си и правните умения, за да помогнат за по-добрия достъп до правосъдие. Опитът ми тук не е само с роми. Бях много вдъхновен и трогнат от млади българи, които бяха насочили усилията си в тази посока.

М: Какви трудности предполагате ще има Правния инкубатор в България? Знаете ли, че сме расистко общество?

ФР: Това е световна тенденция, всички имаме едни и същи проблеми в последните години – с расизма и настроенията срещу уязвимите групи. За мен е привилегия да съм тук и да предложа подкрепа на хората в България.

М: Да разбирам, че сте наясно с обстановката тук, и шансовете за успех?

 ФР: Ще си остана вечният оптимист, тъй като дълбоко вярвам в наследената доброта на човешкия род; а понякога на хората им е нужда само подкрепяща ръка, за да блеснат. Знам, че в България много млади хора решават да напуснат страната, тъй като не виждат възможности за развитие тук. Моята надежда е, макар и инкубаторът да не е решението на всички проблеми на света, да действа като основание за младите хора да останат и да се борят с проблемите на обществото, то тогава си заслужава всички усилия, които полагам в София.

М: Да поговорим за дискриминацията. Кои биха били приоритетните теми на адвоката, завършили инкубатора?

ФР: Що се отнася до приоритетите на българската действителност, ще разчитам на моите колеги тук. Жилищните условия са огромен проблем- но това са проблеми за целия свят. Колкото по-богати стават богатите, толкова повече бедните остават без дом.

М: Обществото ни не приема дори идеята да се строят центрове за настаняване на бездомни хора. Нараства една нечувствителност, което е предпоставка за силна дискриминация. Това ни безпокои.

ФР: Това е много общ проблем, например между България и САЩ. Отказваме да повярваме, че колкото повече задълбочаваме пропастите в обществото, толкова повече опасности създаваме за т.нар. националната сигурност, в която всички са влюбени. Това довежда до раждането на политически лидери, които разчитат на омразата, за да получават подкрепата на вече настроеното общество.

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).