Георги Апостолов: Социалните мрежи – 3 в 1, но без третото

Споделете статията:

 

“Технологичните компании имаха право да блокират президента Тръмп от сайтовете си през последната седмица и да престанат да работят с една телефонна програма, в която някои хора настояват за насилие. Аз вярвам, че те са взели правилното решение”, казва пред Либерален преглед Шира Овиде, американска журналистка, която специализира в областта на модерните технологии и начините, по които те променят възприятията ни за света. Туитър, Фейсбук, Снапчат, Туич направиха това за”неопределено време” но мнозина намериха решението на цифровите гиганти за проблематично и заплашващо свободата на изразяване. Заговори се и за нова цензура. Маргиналия покани Георги Апостолов (Фондация “Приложни изследвания и комуникации”) и координатор на Центъра за безопасен Интернет да коментира проблема.

 

Социалните мрежи (а не медии – те са медии в първичния смисъл на думата като посредник, но не и в журналистически смисъл) са изключително сложен феномен, който възникна и се разви с шеметна скорост, преди правителства, регулатори, журналистически медии и широката публика да бяха подготвени да реагират. Те възникнаха върху една от базовите функции на интернет – осъществяване на комуникация между възможно повече субекти по възможно най-достъпен начин. И именно достъпността ги взриви и повлече в до неотдавна неподозирани посоки.

Първо, социалните мрежи изведнъж се оказаха в изгодната позиция на търговец с почти неограничени количества безценен за рекламния бизнес продукт – техните потребители с личните им интереси, нужди и профили. И тъй като това е тяхното златно покритие, те дълго време пренебрегваха сигналите, че виртуалният им организъм започва да еволюира в нещо не съвсем очаквано.

Личната комуникация беше бързо изтласкана на заден план от възможността сам да се превърнеш в

нещо, което прибързано беше дефинирано като „гражданска журналистика“

Опиянението от лесния достъп до по-рано немислима широка аудитория стимулира създаването на лично съдържание. То тръгна от документиране и разгласяване на обективни случки и факти, за да стигне до изразяване на мнения, сред които и идеи, които макар и винаги да са съществували, но са се спотайвали в маргиналните ъгълчета на обществото и са били всепризнати като вредни и дори опасни.

Това, от своя страна, натори почвата за избуяването на псевдо-журналистически онлайн сайтове, чиито създатели бързо се ориентираха, че може добре да се печели от изваждането наяве на довчера недопустимото – от заместване на научното познание с невежествени и понякога опасни суеверия, през оклеветяване на авторитети и до пропагандиране на насилие, нацизъм и геноцид. И точно този тип съдържание се оказа най-заразното (вирално)

защото човек по принцип е свободолюбиво същество и нарушаването на табута много му допада. Така фалшиво сензационна, умело манипулирана и фалшифицирана информация заля интернет и беше хилядократно мултиплицирана благодарение на социалните мрежи. И, естествено, политиците не закъсняха да се възползват в собствен интерес от това.

По този начин на практика социалните мрежи претърпяха трета метаморфоза – от доставчик на услуга, през продавач на продукт се превърнаха в своего рода влиятелни медии, от което обаче самите те най-активно опитват да се разграничат. Техният аргумент е, че те предоставят връзката като един вид телефонна компания, но не отговарят какво съдържание тече през тази връзка, защото авторството не е тяхно. По принцип валиден аргумент, но с голяма пукнатина – през телефония не можеш да стигнеш до толкова широк кръг хора и още по-малко, да ги превърнеш самите тях в удължители и разпространители.

Когато потопът от фалшива и нерядко вредна информация стана неудържим, социалните мрежи се заеха с нетипична и невъзможна функция –

да извършват проверка на достоверността на милиардите парчета споделяна информация

циркулиращи във всеки един момент в Мрежата и да отбелязват фалшивата със смокиновото листо на „не отговаря на фактите“. Това беше опит да избегнат регулацията, на която всички журналистически медии подлежат под една или друга форма. И именно защото печелившият им бизнес е застрашен от различни законови и други регулации, с чието изработване се заеха регулаторни органи, правителства и международни организации, те предприеха „от добра воля“ драстичната стъпка да спрат достъпа на американския президент и на десетки, а може би и стотици хиляди привърженици на теорията, че последните американски избори са били фалшифицирани и справедливостта трябва да се защитава с оръжие и физически атаки срещу държавни институции и висши представители на властта.

Дотук доведе някога светлата вяра, че благодарение на Мрежата хората, обществата, държавите ще могат да комуникират свободно, да обсъждат различията си, взаимно да се обогатяват и да постигат разбирателство и мир. Отново човечеството се оказа недозряло за такова безоблачно бъдеще, ако то въобще е възможно.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: