Георги Богданов: В тази дезинформационна война неправителствените организации бяха оставени сами да водят кампания, затова и детските организации са нападнати

Георги Богданов е доктор на науките към Историческия факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“.  От 2009 година е изпълнителен директор на Националната мрежа за децата (НМД), която е обединение на 152 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства. През 2018 г. организациите от Националната мрежа за децата са подкрепили с работата си 74 000 деца и над 13 000 семейства. От 2011 г. Георги Богданов е член на управителния съвет на европейската мрежа за правата и благосъстоянието на детето – Юрочайлд (EUROCHILD).

 

Господин Богданов, предложените промени в Закона за социалните услуги несъмнено дават по-добри перспективи за хората с увреждания. Те могат да упражняват права и задължения, да водят пълноценен живот.  Неочаквано, премиерът Борисов поиска оставката на социалния министър Бисер Петков, което взриви нови протести сред майките с увреждания, обединени в движението „Системата ни убива“. Според Вас, какво ще се случи?

Моето лично мнение, е че министър Петков е изключително диалогичен човек. Той е  експерт в своята област, но по отношение на социалната закрила на уязвими групи хора е доста далеч като разбиране и твърде предпазлив. Безспорен успех беше приемането на Закона за социалните услуги през март 2019, но по това законодателство трябваше да се работи доста интензивно. За съжаление работата на МТСП беше парализирана от заливащата дезинформация и пропаганда от страна на крайно десни организации и политически формирования и министър Петков нямаше достатъчно кураж и смелост да се противопостави на това явление. Спряната Стратегия за детето се случи в следствие на това, че МТСП не излизаше и не обясняваше откъде са атаките, защо няма законодателство, което иска да отнема деца и пр. и да разгромява опорните точки на тези хора и организации, чийто цел е да всяват страх и несигурност у родителите. Единственият човек беше заместник министър Зорница Русинова, която и в лични постове и в дадените интервюта говореше за това, че няма в България подобно законодателство. В тази дезинформационна война неправителствените организации бяха оставени сами да водят тази кампания и за това детските организации са нападнати в момента. Има много лични нападки, заплахи и обиди срещу всеки който публично се противопоставя на тази дезинформация. Това трябва да е ясно, че е тактика, която е използвана и се ползва не само в България, но и в редица други източно-европейски страни.

Правителството на Бойко Борисов ясно трябва да постави като приоритет за оставащото му време социалната политика, закрилата на децата и жените и подкрепата на семейството.  Който и да е социален министър има нужда от даден му политически мандат да води активна комуникационна кампания, която да се противопоставя на разпространяваните лъжи и изкривената истина, но също така и трябва да започне реформа в системата за закрила на детето, която се намира в административен колапс. За този тип дейности се налага много сериозна политическа подкрепа. От вчера знаем, че е предложена Деница Сачева за министър на труда и социалната политика. Според мен тя има необходимите качества, но без сериозна политическа подкрепя  няма да може да се справи.

Има твърде много родители, които все още смятат, че през промените в Закона за социалните услуги се прокарват положения от спряната Стратегия за детето. Какво ще им кажете?

Първо нека да кажа, че не са твърде много тези родители, просто са много по-шумни от тези които . Това са предимно хора от някои християнски общности и про-кремълски ориентирани групи, които имат политически цели. Второ има сериозна финансова инвестиция, както от американски християнски фондации и тинк-танкове, които имат за цел възстановяване на „естествени ред“ или това че всяка подкрепа за родителите не трябва да бъде приемана и атакувана и каквото Бог и природата ни е дала това е. Другата линия е свързана с националистическите партии, които имат своите цели и използват страховете на родителите с изкривени истини и фалшиви новини. Това не са само мои твърдения има редица документи и доказателства, както и множество публикации, които разкриват истинските цели на тези групи. Разбира се има и изплашени родители, които са подведени от безумните твърдения, че България ще стане, като Норвегия, ще се вземат децата за кариес, ще се вземат деца също така, ако къщата ти не е изолирана, ако нямаш сключен брак и пр. На пръв поглед това човек би си казал са глупости, но когато ти налагат едно и също нещо, някои родители започват да се подвеждат.

Определени консервативни кръгове искат отмяна на сега действащия закон. Нескритата цел е да се забрани на гражданските организации да предоставят социални услуги на деца и на възрастни. Какъв ще бъде изходът от този ценностен конфликт между  тези кръгове и организациите, като Националната мрежа за децата?

Не случайна е атаката срещу неправителствените организации. Те са най-големият враг на тоталитарните общества и на обществата, в които върховенството не принадлежи на правото, а на монопола и олигархията. Както подсказва името, НПО са независими от правителството и политическите партии и са онзи коректив, който принуждава властите да действат в интерес на гражданите, като по този начин защитават демокрацията и обществения интерес. Те са в позиция на сблъсък и конфронтация със статуквото, когато се нарушават правата на гражданите. НПО пукат балоните на дезинформацията и разкриват истинските причини и последствия от действията на субекти, които работят срещу благосъстоянието на обществото. В крайна сметка НПО са създадени от активни граждани с различни каузи и за това се наричат още граждански организации.

И тъй като НПО или гражданските организации се противопоставят на всяка структура и дейност, която противоречи на правните и моралните норми, има разработени много тактики, които целят неутрализиране на гражданските организации: на първо място е сриването на репутацията им в обществото с фалшиви новини, компромати, с обвинения, че не са патриоти и са зависими от външни сили. На второ място е прекратяване на финансирането им и затрудняване на получаването на дарения. Друга тактика е оказването на тормоз чрез наказателни или данъчни разследвания или чрез изфабрикувани обвинения. Очернянето на тези организации е факт в обществото ни, за да възтържествува неправдата и ограничаването на свободата на сдружаване.

Национална мрежа за децата е организация, в която има над 150 организации и всяка година ние помагаме над 76 000 деца и 13 000 семейства. Детските организации са пречка, защото те оказват реална помощ на бити, тормозени и изнасилени деца, на семейства живеещи в крайна бедност, а една от целите на тези които водят дезинформацията е да се спре тази помощ и да възтържествува „естествения ред“. Атаката е и срещу организациите, които се грижат за възрастните хора, които са също в Закона за социалните услуги, както и срещу частните хосписи, където лежат умиращите хора.

Многократно съм казвал, че не е проблем НПО-тата да не бъдат доставчици, но след нас няма кой да се грижи за тези хора, а това са обикновено най-бедните и най-отритнатите хора от обществото ни. Тогава няма да се грижим за 76 000 деца, а за 20 000 деца с дарения и помощи и цялата тежест ще падне върху плещите на общините, които са претоварени и без това с много и най-различни други задачи.

На свой ред Светият Синод призова депутатите да отложат или отменят Закона за социалните услуги, както и промените в други нормативни актове променящи реда за социално подпомагане в България. Какъв е Вашият коментар?

За съжаление Българската православна църква е подведена от тази дезинформация и ние знаем много добре кои са конкретните хора и служителите вътре в Светия Синод, които прокарват тази линия на противопоставяне. В тяхното становище има няколко абсурдни факта, където се казва, че БПЦ не разбира що е то „социална услуга“. Учудващо е, че повече от 100 години в целия свят и в България има университети и висши учебни заведения, които преподават що е то социална работа, социални услуги, социално подпомагане, социално осигуряване и пр. Бих препоръчал да се прочете книгата „Изкуството да се помага“ от Шулман, където се вижда  до какви висоти на помагането е стигнало съвременното човечество в днешни дни. Че освен милосърдие и състрадателност е необходимо да има професионализиране, така че да се помага не само като се дава милостиня, а и помощ да се справят хората в този нов и забързан свят с работодатели, училище, здравна система и пр.

БПЦ използва същите опорни точки, така както и другите организации и основни говорители по отношение на финансирането на социалните услуги. В целия свят има държавни и частни доставчици на социални услуги. С искането си за отмяната на Закона за социалните услуги на практика се искате да се отмени правото и на обикновените граждани да си помагат сами. Учудващ е факта, че една огромна институция в България, каквато е БПЦ не е развила до сега социални услуги и да се помага на страдащите хора, а отделните църковни инициативи са изключително малко. Светият Синод застава срещу неправителствените организации, които се грижат за деца, за възрастни, за хора с увреждания и за хора които загиват в мизерия и нищета.

От становището на БПЦ става ясно, че Светият Синод не разбира, що е то „насилие“, нито какво е физическо и психическо насилие и какво е пренебрегване. И тези термини също ги има не само в литературата, но и в практиката на подпомагането на жертвите повече от 200 години. Освен това не се разбира и кой ще прави „преценка за това има ли насилие над дете от един частен доставчик на социална услуга“. Ами не преценката се прави от държавата и по специално от Отдела за „Закрила на детето“ който е към Министерството на труда и социалната политика и винаги е било така и след влизането в сила на този закон пак ще е така!

Учудващо е, че в становищата на Светият Синод продължават да стоят несъществуващите заплахи свързани с Норвегия и със системата „Барневернет”, също така и по отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Светият Синод атакува и детския телефон 116111, който предпазва децата от насилие  и се дават съвети от него на родители, учители и деца. Същите опорни точки на дезинформацията ги има и в становището на Светия Синод от които е видно, че те са използвани от голямата пропагандна машина, чиято цел е да руши постигнатото до момента в областта на човешките права, демокрацията и против това България да е част от Европейския съюз. Има много публикации вече по тази тема, които ясно показват кои са тези сили и вече две години занимават цялото ни общество и политиците с чужди за България интереси в това число и чужди религиозни догми и норми.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).