Дори през пандемията малцинствените общности продължават да са медийно изключени

 

В предстоящо за публикуване изследване „Достъп до информация на уязвимите групи по време на Ковид-19“се  установи трайната им дистанция към националните електронни медии БНТ, БНР,btv, Nova. Хора с увреждания и в затворените институции, жени претърпяли насилие, етнически и религиозни групи предпочитат да ползват социалните мрежи за информация, или мнение на роднини и приятели. В поредица от коментари на медийни специалисти и експерти по малцинствата ще търсим отговор на въпроса доколко живеенето на малцинствата по време на критичен за здравето им контекст е застрашено. Дали те са прибавили към „онтологичната“ си уязвимост нова, по-брутална такава поради вирулентния характер на вируса? Или ще открием непознати черти на малцинствените групи, предпоставящи макар и рискова, но особена креативност в пандемичната им екзистенция?

Днес ви предлагаме първия коментар на доц. Георги Лозанов. Той е посветен на ромите и достъпът им до информация по време на пандемията.

И на първо място причините са идентификационни: малцинствените общности не се разпознават в националните електронни медии, просто защото слабо присъстват в тях – и като проблеми, и особено като говорители. И дори да се поставят техни проблеми, не се поставят от тяхно име, според тяхната гледна точка. Това е хронична болест на българските медии, която изследването показва, че ни най-малко не е лекувана. Тези общности продължават да са медийно изключени, или поне да са „последна грижа”.

И това е продължение/отражение на държавните институции към тях, от които според правозащитниците „30 години добро не са видели”. Не че предишните 30 са видели, ако изключим „негативната равнопоставеност” – през комунизма цялото общество можеше да се приеме за изключена общност с идеологически  ограничен медиен достъп. Тоест, на второ място причините са политически – националните медии, независимо от известни разлики помежду им, се възприемат (усещат се) като подвластни на управляващите, които не се славеха с политика на толерантност, особено пък след като оставиха на малкия коалиционен партньор в лицето на ОП да формира отношението на властта към различните и да доминира публичните дебати по отделните казуси. Тук трябва да се отчете и влиянието на неспиращите протести под надслов „Системата ни убива” и опозиционните им политически употреби (начело с Мая Манолова). За да опростим: който се доверява на мейнстрийм медиите, доброволно се превръща в жертва на системата. Наложил се е страх от медийна автовиктимизация.

 

Третият тип причини са специфично медийни – за тези общности социалните мрежи по един естествен начин функционират като все неслучващите се у нас малцинствени медии, където лесно можеш да бъдеш не само обект, но и субект на говоренето (да припомня колко трудно обучавахме ромски журналисти и ги пласирахме, даже не въобще в националните, а в обществените медии – не знам дали проектът беше неуспешен, но със сигурност отдавна е забравен). А тук действа и един неписан закон – колкото е по-маргинализирана е една общност, толкова е по-податлива на конспиративни теории, които откриха днешната си родина в интернет.

Защо повечето малцинствени групи не слушат БНР? Трябва да се има предвид, че радиото, пък било то и общественото, е фонова медиа – в социалните мрежи трябва да влезеш, пред телевизора трябва да седнеш, а радиото най-често се слуша, докато шофираш или се занимаваш с нещо друго и ако нямаш специален интерес и навик, ти предлага неангажираща, разсеяна комуникация. А тя трудно може да стигне до човек под гнета на сериозни собствени проблеми. Можем да прибавим и това, че в публицистичните си формати говоренето в БНР е приоритетно експертно, а тези общности търсят конкретни бързи решения на проблемите си, по възможност облечени в „човешки истории” (обсъждането „по принцип” допълнително ги деморализира. Телевизиите са по-добре, защото се ползват от  привилегията на високо комуникативния и референтен визуален език.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика