Георги Лозанов: Остани неваксиниран, но ще си социален отшелник!

 

Медицината е единствената форма на рационализация какво е Ковид-19 

Чувството за задкулисие в България е много натрапчиво

Свиване на авторитетите е ключова характеристика на обществото

Да не носиш маска и да не се ваксинираш, показва как не разбираш какво е свобода!

 

Доц. Лозанов, 93,8 на сто от всички нови случаи у нас са  на неимунизираните. Защо се страхуват от ваксините отделни групи – лекари, учители, роми, религиозни хора?

Георги Лозанов: Страхът от ваксините е до голяма степен продължение на множеството конспиративни теории. Ако не точно са генерирали, те усилиха този страх. Конспиративните теории са свързани основно с това – да не приемеш вируса като някакъв прост факт, а да търсиш в него културен и етнически знак, че чрез него някой иска от теб да извърши нещо. И най-малко, че той е знак който трябва ти покаже нещо за твоето поведение, за обществото, в което живееш, за това как трябва да живееш в бъдеще. Всичко това създава силно не-рационално отношение към вируса и към формите на рационализация. А медицината е единствената форма на рационализация, на което вирусът подлежи. Ваксината е отговорът засега на формата, която може да ни предпази. Наблюдаването на толкова много анти-ваксъри в момента е до голяма степен резултат на този конспиративен натиск върху общественото съзнание. В България всичко това е увеличено многократко и заради много слабото доверие към държавата и авторитетите. Хората смятат,че това което им се казва от институционална гледна точка е по-скоро опит да бъдат заблудени да се прикрие нещо друго – това е чувството за задкулисие, което в България е много натрапчиво. Масово се вярва,че им се показва едно, за да се скрие друго, което не е в твой интерес. Всичко това рефлектира върху факта, че у нас има най-малък брой ваксинирани в Европейския съюз.

Говорите за конспиративните теории, но нали високата образованост на лекарите и учителите е филтър, който би трябвало да намали разпространението на конспиративния произход на вируса! Как си обяснявате например, че медицинската интелигенция се подава на конспирации?

Г.Л. В границите на собствената си професия лекарите имат свой рационален поглед. Но в границите на разбиране въобще за социалния свят, те съвсем не са по-защитени от конспиративните теории! И те също вярват, че има заговор на велики сили или пък заговор на фармацевти, които карат хората да извършат нещо, което не е в техен интерес!  В момента има страшно много публични технологии да те накарат да повярваш,че нещо е в твой интерес и трябва да го направиш, а то да не е това! Това е пост-истина – тя се появи на Запад, но и у нас се оказа факт! Около ваксините има типична ситуация на пост-истина. Хората масово смятат, че някой ги заблуждава в свой интерес. Много от лекарите имат такава нагласа. Тази нагласа е формирана не във връзка с пандемията, а генерално в това,че живеем в свят със задкулисие. Това нещо рефлектира във всякакви ситуации. В този случаи става заплашително. В начина, по който мислиш за политиката е същото – много важно е да се мисли за нещата по специфичен начин. А не с баданарката всичко да замазваш в една обща картина. Навсякъде да виждаш,че те лъжат. А не – тук таме те лъжат, тук не те лъжат. Интелигентността е в това, да съумееш да разбираш по-сложно картината.

Учителите образоват децата в доверие към науката, което е в противоречие с отказа им от ваксиниране? Защо?

Г.Л. Те изваждат ваксината от полето на науката и го свеждат до знак. Знак за това,че някой се опитва да те манипулира по някакъв начин, включително с тази 5G идиотщина! Освен това, учителите са доста притеснена социална група. Колкото живееш социално по-трудно, толкова си заплашен да виждаш зла умисъл в това, което ти се случва. Ако имаме учители спокойни, уверени в собствената си социална роля, оценени от обществото, които са изградили авторитет, то ние бихме имали друго отношение! Затова и образованието ни в тази посока силно спада нивото си!

Виждаме,че кризата на авторитетите идва от самите авторитети, а не защото обществото пред скоби има недоверие във всичко!

Г.Р. Идва от самите авторитети от една страна, от друга от това,че въобще авторитетът престана да е съотносим с реалните качества на личността си. Можем да го наблюдаваме в много посоки. Например, пара-икономическия елит на прехода. Той тръгна от мутрите, които заеха роля и постове без да имат капацитет. И без ценностна устойчивост. Или пък, общият срив на качествената журналистика за сметка на едни форми на комуникация, в които ставаш известен заради известността си!В ролята на авторитети участват случайно попаднали от гледна точка на ценностната си йерархия, от гледна точка на познанията си фигури. Свиването на авторитетността е една от ключовите характеристики на обществото. Виждаме последствията, които са много тревожни, защото са свързани с живота и здравето. Но това е нещо, което отдавна стои и то се дължи на това, че не можахме да удържим прехода да се води от наистина образованата и ценностно мотивирана част на обществото!

Описвате обществото затъващо в недоверие, няма валиден ориентир за човешкото поведение. Трябва ли в такъв случай всеки да преценява „да“ или „не“ на имунизацията и да си носи последствията, ако направи погрешен избор?

Г.Л. Ваксините поначало са задължителни в много отношения. Защото те са част от общото здраве, от здравето на обществото – както се слагат маски, или други форми на защита! Маските също са нещо неприятно, много хора казват, не искам да нося маски, да, но не те пускат без маски в различни публични места. Ти можеш да останеш неваксиниран, ако искаш да се превърнеш в социален отшелник! Това е избор на социално отшелничество. Да, можеш да не се ваксинираш, не си заплаха за никой, освен за себе си, но си извън обществото. Когато искаш да влезеш в разрез с общоприети социални норми, това е социално приемливо само като поведение на отшелничество.

Преди десетина дни излезе решението на ЕСПЧ по делото за задължителната ваксинация“Вавричка и други“ срещу Чехия. Форумите и социалните мрежи се препълниха със заплахи както към европейския съд, така и към тези, които аргументираха обществените ползи от решението. Коментарите издаваха един силно националистичен профил! Това изненадва ли Ви?

Г.Л. Не ме изненадва. Това е също потвърждение. Поначало превръщането на пандемията в консервативна, анти-либерална идеология е в основата и в отказа от ваксина и въобще на конспиративното мислене. А в България този вид консервативизъм функционира като някаква параидеология. Той до голяма степен се носи от националистите. Така че, това е съвсем естествено следствие. Това се тези, които казват – „пандемията идва да ни покаже, че не трябва да живеем по либерален начин! Ние ви казахме, че ако живеете либерално, ще го докарате  до много тежко положение и ето докарахте го“! Те искат да докажат,че пандемията и вирусът не е някакъв биологичен факт, а някаква социална реалност, която води допълнително до овластяване!

Каква е причината ИТН да излезе с декларация, в която се казва, че допускането в заведения и други места с масови прояви само на ваксинирани, преболедували или служители и хора с негативен PCR тест противоречи на основни права на гражданите, сред които правото им на труд и до свободен достъп до обществените обект?

Г.Л. ИТН търси своята идентичност. Те имат силно тежнение към национализма, поне като предистория.Но в новата си битност на политици, на партия, започват да променят малко нагласите си.Например, антиваксъри са от една страна, но предложението им двойното гражданство да не бъде пречка за политически роли, за народни представители е либерално! ИТН засега е в антилибералния сектор. Слави Трифонов, от когото обществото се очаква да проговори, проговори* само пред  Петър Волгин!

Но даде интервю и на Бойко Василев!

Г.Л. Но до сега беше дал само две интервюта и двете на Волгин, който се е заявил като антилиберален глас, най-меко казано.

Призивът към антиваксърство не е ли популизъм?

Г.Л. Има популистки момент, доколкото популизмът е комуникативно ехо. Ти казваш това, което тълпата иска да чуе. Така да се каже, твоят глас ехти като неговия. Но това е по-повърхностната и по-драматичната страна. Тези антилиберални настроения фактически обезценяват свободата! Превръщат свободата, която за либералната демокрация е висша ценност, в заплаха! В нещо, което е обект  на критика и сатира. Връщаме се към авторитарни и тоталитарни модели на поведение и устройство, където то е характерно. Да не носиш маска и да не се ваксинираш, показва как не разбираш какво е свобода! Сбъркан е този код, който е вкаран в мисленето на обществото. Това ли е свободата? Да не се ваксинираш! А не да имаш свобода да имаш право на мнение, на информация! Да бъдеш какъвто искаш и да защитаваш различността на другия!

Тръгна петиция от академични личности, родители на високи обществени и професионални позиции, в която се призовава децата да не бъдат онлайн  обучавани. Над 1800 подписа вече са събрани. Много разумни доводи се изтъкват, за психологическите вреди на ученето по дигитален път, десоциализация…Лидери на този бунт са конкретни, просветени личности, които настояват Министерството на образованието да преосмисли мерките при определен ръст на зараза да се премине в онлайн формат. Това не е ли смущаващо?

Г.Л.Смущаващо е. Либералните ценности, основният ресурс на либералната личност е свободата и точно той се разпилява! Изведнъж слагаме основен акцент върху периферни проблеми! Да, действително онлайн обучението е доста непълноценно. Аз самият съм жертва на това – друго е, особено в университета, да застанеш пред студентите, да се случи интерактивен спектакъл, включващ всички, макар и с по-малко информационна функция, защото информацията те залива отвсякъде. Включеността е важна, в този смисъл и аз се чувствам ощетен като преподавател. Но има ситуация, в която трябва да направиш преценка кое в момента носи по-големи рискове! Това да се образоваш няколко години по този ограничаващ начин, или да подложиш на риск здравето и живота на много хора. Не е въпрос и на кауза, на някакви граждански мотивации, а е въпрос на преценка, която трябва да я направят специалисти.

Говорим за страхове, има още два други типа страх. Кризата в Афганистан съживи старите страхове от мигранти. Нищо не е ли научено?

Г.Л. Трябва да кажем, че в случая има конкретна външна причина. Овладяването на властта от талибаните в Афганистан. Да, има риск да нарасне миграционната вълна! Но това е обективен процес. Но друго е нашето собствено отношение към мигрантите като към „агресори“. То се внуши именно от тази националистична, антилиберална общност, която се опита да се представи като авторитетна! На мигрантите се гледа като на агенти на друга култура, които идват да унищожат християнството. Това е също много стар конспиративен сценарий. Въобще, антилибералните говорители си служат с такива теории, които въздействат на хора, които нямат голяма компетентност сами да анализират проблемите. Те ги настройват на тази вълна – исляма срещу християнството. Това минава през бежанците, независимо че тези бежанци, които ще дойдат от Афганистан ще бъдат подгонени да търсят спасение точно от ислямски фундаменталисти! Няма да са тяхната армия, която щеше да ни завладява. Всяко нещо, ако се наблюдава през голямата рамка на конспиративния сценарии създава страхове и панически реакции. А тези реакции почти винаги са неадекватни. И не водят до решаване на проблема.

Но така виждаме как нараства поредно нетолерантността. Нетолерантност към призивите за ваксини, нетолерантност към мигрантите, към различните…Това не е ли обществен регрес?

Г.Л. В обществото започва да се появяват фронтове. Едната част на обществото иска да води битка с другата. Ваксиниран и неваксиниран, това е едно силно разделение, между което прехвърчат искри.Същото е ние и бежанците. Това се дължи на враждебната реч. Враждебната реч е повече от реч на омразата. Ти искаш да превърнеш различния във враг и да мотивираш подобните на теб да се борят с него!

Но това е го има и в Европа. Ето, Себастиан Курц обяви че Австрия ще приеме твърде ограничен брой мигранти..

Г.Л. В Европа има разрастване на антилиберализма. Това започна с падането на кулите в Ню Йорк, сега е през пандемията, добавя се и афганистанската криза – има говорители на антилиберализма, които искат да стоварят всички проблеми от екологията до историята, върху либералната демокрация. Тя е виновна за всичко! Позволила е един начин на живот, който води до постоянни проблеми. Това е абсолютно обратна гледна точка, защото води по този начин не до решение на проблемите, а създаваш напрежения в обществото. Но има и второ нещо, което свързва изказванията на европейските политици, които търсят решение на проблемите. Това е различно от създаването на враждебност към имигрантите. Търсенето на различни форми, значи търсене на гласове с идеи за спасяването на мигрантите!Да различаваме двата подхода.

Освен ковид, мигрантите, цената на тока и онлайн ученето на децата, съществува и страх от  политическата криза. Какво предполагате, че ще се случи?Ново правителство, избори…

Г.Л.В грешна линия, за съжаление се тръгна. В България с идването на царя, българската политика излезе от своето ефективно и естествено историческо трасе на сблъсъка на лявото и дясното, както са се сложили у нас. Посткомунистическите формации и антикомунистическите. Това е нашата история. Така е формирано обществото, през това се определиха отношенията. Това се промени с идването на Симеон, после с Бойко Борисов, а сега и Слави Трифонов. Тези политически персони  ги наричам „харизматици“.  Те започнаха да играят роля на базата на фантазирани качества извън конкретната възможност да упражняват една или друга политическа функция и резултатите не закъсняха! Неспособността им да бъдат реални политици започна да добива различни девиации. Влязохме в ЕС, а стоим на последно място. Не може да се придвижваме напред. Не построихме либерална демокрация. От това нещо трябваше да се намери посока, изход. Вместо това, в последните два парламента има вече свръхимпровизации, които са далеч от реалната политика!Харизматиците се харесват, въпреки че не решават проблемите. Надявам се, че следващите избори – както показва вече и социологията(изследването на Маркетлинкс – б.ред) – две политически сили, една в ляво и една вдясно, ще започнат да бъдат доминиращи в търсене на решения за проблемите. При това, в сблъсък на идеите си, а не като сега, събиране на всички заедно, където всички са загубили политическата си идентичност. Какво означава реална политика? Това означава, да носиш отговорност за живота и здравето на другите. А не център да е собственото ти его и претенции, или обиди, честолюбие. Мисля, че в България има някакъв потенциал да може да се „зашие“ тази исторически разкъсана политическа реалност . Дали ще стане…Засега в тази конфигурация не виждам перспектива да се произвежда модерен, полезен за обществото политически продукт. Дори да се поотложат изборите, трябва да се върнем към истински политическото. Ще направя едно отклонение. В изкуството може всичко.От писоара на Дюшан, сложен между картините, който обяви, че това е изкуство, стана ясно,че в съвременното изкуство всичко, което преминава границите добива статут на изкуство! Даже увеличава неговото въздействие. Но в политиката не е така. Тя е свързана с живота на хората! Заради това там не може да се допусне произвол, да експериментираш. Трябва да носиш отговорност за хората. Да носиш бремето на отговонността, хем да отговаряш за другите, да можеш да им обясняваш какво и защо го правиш! Че го правиш за тях!

*Интервюто е проведено на 26 август

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).