Германци без документи?

Текстът от личния блог на миграционния експерт Нандо Сигона, за когото сме писали нееднократно, се публикува с изричното съгласие на автора. Нандо Сигона пожела „Маргиналия“ да сложи връзка и към рубриката в блога му Дневникът на един гражданин на ЕС във Великобритания, както и към неговия акаунт в Туитър: @nandosigona

Днес съм в Брюксел, участвам в уъркшоп в Европейския парламент, организиран от Зелените. На разстояние от само няколко сгради британският посланик сър Тим Бароу тъкмо предаде уведомлението за подписването на Член 50 от британския премиер. Уъркшопът ми не е за Брекзит. Тук съм, за да дискутирам как реакциите на ЕС на бежанската криза създават нови форми на нерегулярност и несигурност за мигрантите и бежанците. Уъркшопът продължава до времето за обяд, когато, след кратък поглед върху новините, решавам да се отдам на личната си минута мълчание – никой не вижда, и без това не е мой ред да говоря. Но искам да отбележа момента, в който е предадено писмото. Решавам и че темата на уъркшопа може би не е толкова без връзка с него, така че във времето за въпроси и отговори вдигам ръка и правя коментар. Следва по-дълга и малко по-свързана версия на това, което казах.

Когато говорим за нерегулярна миграция, сме склонни да смятаме, че тя е нещо, което не ни засяга пряко като индивиди, а само като защитници на правата на другите. Може дори да участваме в демонстрация или да подпишем отворено писмо, или дори да лобираме за правата на хората без документи, но това не е наш проблем, така да се каже. Ала случаят може и да не е такъв.

Най-напред, може би е полезно да се запитаме: кой е мигрант без документи? Отговорът е – човек като вас и мен, но на когото е отказано правото да се придвижва и да живее легално в друга страна заради паспорта, цвета на кожата, социалната класа, пола или сексуалната ориентация, или пък референдум. Да бъдеш без документи не е нещо същностно или биологично.

Склонни сме да смятаме, че мигрантите без документи не изглеждат като (бели) европейци. Смятаме, че за да бъде мигрант без документи, някой трябва да е пътувал под багажника на някой камион или в негодна за плаване гумена лодка. Истината е, че как влизате в една страна, т.е. с легални или нелегални транспортни средства, не ни казва много за имиграционния ви статус на пребиваване. Например повечето, ако не и всички сирийци, които сега са бежанци в ЕС, са преминали Средиземно море без документи. Но още по-подходящо е тук е съображението, че хора може да са пътували легално и дори да са работили легално в някоя страна, но после светът около тях се променя, правилата на играта се сменят в движение и се оказва, че те вече не са „легални“.

Нека се върнем десет години назад, преди Румъния и България да станат страни членки на ЕС. В онзи момент една от най-големите групи мигранти без документи във Великобритания бяха хора от Румъния и България. Те нямаха визови ограничения и можеха да посещават страната за кратки периоди от време. Но някои стояха по-дълго и оставаха без документи, и пребиваваха така, докато не се случи разширяването на ЕС. Тогава изведнъж те, като европейски граждани, не бяха вече без документи.

Важното тук е, че в резултат на Брекзит може да се получи обръщане. Но този път то няма да засегне само гражданите на новите страни членки на ЕС, но потенциално и тези във всички 27 страни. И бидейки сигурен, че ще се сложи на масата някакъв вид на решение, така че гражданите на ЕС, които вече живеят във Великобритания, ще могат да продължат под някаква форма да живеят и работят там, съм също толкова сигурен, че тези мерки ще оставят някои отвън. Скорошните данни за задържането и извеждането на европейски граждани от Великобритания вече показват знаци в тази посока.

В пост-брекзитска Британия може да имаме ситуация, в която пребиваващите във Великобритания граждани на ЕС, които не отговарят на новите изисквания за престой в страната, а не искат или не могат да се върнат в страните си на произход (може да има множество причини за това), да бъдат подложени на имиграционно задържане и масова депортация. Вероятно това е краен сценарий, но в него има известен позитивен потенциал за трансформация, който да ни помогне да видим мигрантите без документи като човешки същества и да разберем от по-близка до тяхната позиция обстоятелствата около тях и стремежите им. Той може също и да подсеща политиците ни в Брюксел, Рим, Париж, Берлин, Мадрид и т.н., че някой ден в не толкова далечно бъдеще техните собствени граждани може да се срещнат във Великобритания същото третиране, каквото ЕС и неговите страни членки причиняват на хората без документи сега. И ако стане така, може нито крещящото възмущение и негодувание, нито претенциите за висок морал да имат ефект като реакция.

Превод: Светла Енчева

Avatar

Нандо Сигона

Нандо Сигона е преподавател и изследовател в Университета на Бирмингам и заместник-директор на Института за изследване на суперразнообразието към университета. Той е също научен сътрудник към Центъра за бежански изследвания и Центъра за миграция, политики и общество, и двата към Оксфордския университет. Понастоящем изследователските му интереси са в областта на диаспорите без граждането, имиграцията и придобиването на гражданство в ЕС, живота и прехраната на децата и младежите - мигранти без документи във Великобритания, порастването на непридружените деца, търсещи убежище, ЕС в контекста на миграционната криза. Има траен интерес и към политиките към ромите и антициганизма в Европа.