Гладът за сензация като инструмент за нарушаване на човешките права и заплаха за националната сигурност

Обществото иска да бъде информирано. Обществото изпитва глад за информация. Съвременният човек иска да участва активно във всички процеси на държавата и настоява за информация, но към всяка информация следва да се подхожда с нужните умения и познания. В противен случай, тя само ни вреди.

Случаят с детето от Пловдив е много показателен. Той демонстира, как един успешен случай на практика се съсипва в своята финална фаза.

Кой е податлив на радикализация? Сложен въпрос, но би могло да се обобщи, че предимно на радикализация са податливи т.н аутсайдери в даден социум. Това са хората, които не са добре приети в общестовото, не намират правилната за тях среда, не се чувстват комфортно. Обект са на подигравки, на лишения от различен характер. Следвайки фактите, цялата информационна кампания свързана с детето от Пловдив, неговите родители, адрес, училище, професии на семейството, навици и др. ще разкрие изцяло неговата самоличност пред българската, а дори и световната общественост. Респективно това ще доведе до изменение в поведението на околните към него. Образно казано, детето ще бъде заклеймено, като терорист, включително и неговото семейство, като терористи.  16 годишният ще стане обект на дистанциране, на подигравки, на обиди, възможно е да стане и обект и на физически посегателства. Т.е възможността на младежа да се радикализира допълнително или да изпадне от естественото си развитие, като нормален граждани, се увеличава значително. По този начин ще се попречи и противодейства на работата на психолозите с детето, които ще полагат усилия да го върнат към естествените му интереси за възрастта.

Някой би попитал, не е ли по-добре да се знае, за да можем да се пазим? И отговорът е ясен – НЕ!

Степента на риск не се определя от обществото, защото то не притежава нужните компетенции. То не може да прецени обективното му психологическо състояние и нагласи. Не може да знае дали детето поддържа контакт с лица, които биха развивали неговата радикализация. Нито обществото ще узнае неговите копнежи, проблеми и радости. Всички онези неща, които биха го мотивирали към едно или друго действие. Дали ще има училище, което ще се съгласи да приеме това дете като ученик, или то ще изпадне във вакуум, който ще бъде запълнен единствено от радикалистите, които вероятно ще му кажат – „Виждаш ли? Те се отнасят с теб зле, без да си им направил нищо, те никога няма да приемат, а ние те приемаме, като един от нас. Мястото ти е при нас!“.  Това е един напълно възможен сценарий.  Може да звучи банално, но така най-често се вербуват последватели на ИД. Има десетки примери на млади хора, които са били обект на вербовка от страна на ИД и това е основният им подход. Сред най-трудните задачи на службите е точно вербовката чрез Интернет. Сайтовете са много, стотици, дори хиляди. Работят организирано. Имат свои вербовчици, които действат на различни езици и в много държави. Различни правителствени служби закриват конкретни сайтове, които се поддържат от ИД и на тяхно място се появяват нови. Вербовъчната „програма“ на ИД се засили изключително след обявяването на Халифата. Самите членове на ИД наричат тези деца

 

                       „Лъвчетата на Халифата“

На териториите под конторл на ИД функционират и училища, които подготвят деца в две основни посоки: войници и самоубийствени атентатори. Дистанционното вербуване на момчето чрез Инернет вероятно не е целяло влизане в редиците на ИД по критичните за организацията зони, а самоубийствен атентат на територията на България.

Как трябваше да се действа? Би могло да бъде споменато, че е регистриран случай на радикализиран ученик, който е в интернет конктакт с лица от ИД и подготвя ИВУ (импровизирани взривни устройства), без да се дава допълнителна информация. Включително и без да се споделя от кой град е детето. С него трябваше да се работи много, главно психолози и агентите на контратероризма при ДАНС. А тази работа трябваше да се извършва в спокойна обстановка, в която общество и медии нямаше да пречат на успешния завършек. Има ли обратен път за 16 годишното момче – да, има. На този етап такъв път има! Най-важният момент тук е, че то е установено на ниво подготовка. Не е извършило каквото и да е деяние. Психиката му е разклатена и съзнанието му е объркано, но не е цялостно изменена. То не е пречупено. Има доста подобни случаи в Европа, както и изготвени програми включително и за деца, които са преминали фактическо обучение в училища, които се намират на  конторлираните от тях територии. Ако обществото обаче подходи с неприязън и омраза към момчето от Пловдив, то ние ще го изгубим, като бъдещ съвестен гражданин.

                             Националната сигурност е сложна система,

която действа по своите правила не само в България, но и в останалите съвременни държави. Тя не е по-различна от останалите професионални общности, а всяка подобна общност оперира по конкретни професионални принципи. Системата за сигурност действа в относителна „тъмнина“, защото така тя функционира най-добре. Обществото получава частична информация, която не би навредила на държавните интереси, на службите за сигурност, на служителите на службите или на разработваните обекти.

Така нареченото “изтичане на информация”| по този случай не довежда до справедливост, не разкрива престъпление, което е прикривано, не спомага за степента на обществена сигурност, не защитава правата на гражданите, нито се грижи за бъдещето на едно дете. Напротив, води до точно обратното. Разкриването на самоличността е плод на желанието на определени лица от държавата да повишат рейтинга си, което впоследствие е продължено от страна на медиите, които в търсене на сензация не знаят граници.

Детето е вербувано на принципа на последвателно привличане чрез целенасочено манипулиране на базата на неговите персонални чувства за социална несправедливост, които вербовчиците запълват предлагайки угодна на тях алтернатива.

Разпространяването на детайли, свързани със самоличността, живота и семейството на момчето от Пловдив, може да доведе до следните негативни процеси:

  • Намаляване на степента на съдействие на родители на засегнати от радикализация деца (или сходни случаи) от страх, че ще последва пълно разкриване на тяхната самоличност и това ще влоши цялостно живота им;

1.) Това ще доведе до повече случаи, в които родители ще търсят сами начин за справяне с подобни проблеми, без те да имат нужните познания и ще застрашат, както бъдещето на децата си, така и националната ни сигурност;

  • Цялостната степен на сътрудничество и предоставяне на полезна информация на службите за сигурност от страна на гражданите, ще се намали;
  • Ще усложни работата на службите за сигурност, защото човешкият фактор (именно предоставянето на достоверна и навременна информация и сътрудничество) ще бъде намален.  Макар и старомоден, този механизъм е изключително важен във всички служби по света;

2.) Методиката на работа на службите и психолозите се определя за всеки конкретен случай. Това предполага определен оперативен план, по който да се работи;

  • Ако не се дава гласност на един подобен случай, то би могло да се придобие допълнителна информация за евентуалните вербовчици, да се разкрие дали има такива и на територията на страната, както и дали има други деца в подобно състояние в България, имат ли ИД изградена мрежа, имат ли „контактно лице“ или „спяща клетка“, която да завърши обучението му на територията на страната. Това се постига чрез различни оперативни способи, като беседа, разпит, оперативно наблюдение, оперативен експеримент, внедряване и др. Всички гореизброени действия ще бъдат затруднени или изцяло компрометирани при разкриването на самоличността на детето и неговото семейство, а разгласяването на случая води не само до информиране на обществото, но също и на терористите;
    • Терористите ще се запознаят с цялостната методика на действие на българските служби и държава, и ще преосмислят своите подходи, за да не бъдат разкрити техните планове в бъдеще;
  • Подобно разкриване на самличността на детето, дори би могло да доведе до застрашаване на неговия живот, както и на неговото семейство от страна на вербуващата страна, а именно ИД;
  • Цялостно компрометиране на държавния апарат пред международната общественост, показвайки България, като страна, която няма компетенции да се бори с радикализация и да опазва правата на своите деца;
  • Реално държавата показва неспособност да конторлира елементарен случай на радикализация у тийнейджър, както и да опази неговите права и тези на родителите му;
  • Не на последно място, индивидуалните права на детето се нарушават съобразно наказателно-процесуалния кодекс, закона за личните данни, закона за правата на детето, конвенция за правата на детето. Подобен журналистически подход е в разрез с етичния кодекс на гилдията.

В интерес на истината е важно да се отбележи, че изтичането на тази критична за случая информация, не е плод на действията на ДАНС, както и че оперативният състав на агенцията е спазил гласните и негласните правила, за да не допусне изтичане  на информация. Фактите са известни поради неспазени професионални правила от други участници в процеса.

Всъщност, този случай нагледно показа и нещо, което е много типично, но силно неразбрано от българското общество, а и не само. Тероризъм в Европа се извършва основно от граждани на Европа и граждани на съответните държави. Тероризмът в Европа се извършва основно от хора, които са родени и отгледани в Европа. Терористичните организации, които вербуват на базата на определени изкривени ислямски докторини, могат да извършат своята дейност и в немюсюлманска среда. Радикализация пробива там, където има усещане за неравенство, отблъснатост, празнота и неразбирателство към потребностите на индивида.

Авторът Х.Т. е професионален анализатор

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.