Гледната точка на комара

Беше почти 02:00 и не можех да заспя от лампата на балкона. Много не обичам да спя на светнато, а на балкона в хотела лампите не се гасяха поради някаква неясна причина свързана с безопасността на сградата. И имах два избора – или да се примиря и някак да заспя, макар в стаята ми въобще да не беше тъмно, или да пусна дебелите завеси, които щяха да затворят и вратата и предвид температурата тук, да не успея да заспя от топлина.

Тоест почти нямах добър избор и затова след няколко завъртания в леглото, станах и излезнах на балкона. Не съм сигурен какво търсех там. Мислех, че ако постоя на чист въздух, ще успее да ми се доспи, затова просто извадих стол на балкона и седнах.

Загледах се навън. Още личаха следите от вечерната програма на децата – пейките, столчетата, дори можех да видя и част от забравени техни вещи. Но беше някак пусто и самотно. Стоях и гледах, а два комара се опитваха да вечерят от краката ми.

Опитах се да ги ударя. Не успях. Не уцелих. Комарите зажужаха около мен, сякаш искаха да ми се скарат:

–        Защо ни прекъсваш вечерята? Ти знаеш ли, че това може би е последната ни вечеря? – провикна се единият към мен.

–        Защо последната – попитах аз – няма ли да дойдете и утре сутрин да закусите.

–        Ние сме стари комари – отвърнаха те – Виждали сме много от живота. Вече шест дни сме около теб и утре е нашият седми и последен ден на тази земя. Ние сме възрастни и мъдри комари.

Засмях им се.

–        Как ще сте възрастни, като сте на седем дни. Нищо не сте видяли от света. Ами аз само съм от две седмици в тази стая.

–        Да знаем – и нашите родители са закусвали и вечеряли от теб. И нашите деца най-вероятно ще закусват.

–        Съмнявам се – отвърнах им. Аз след няколко дни си тръгвам. Няма да съм ваша семейна забележителност. Но седем дни са много малко. Вие най-вероятно и познавате само този хотел. И не знаете какви невероятни неща има по света?

–        Напротив – отвърнаха комарите – познавам теб и другите като теб. Гледаме вашите игри, забавления и разговори. Това, което се случва тук около вас е целият свят. Нищо повече не ни интересува.

–        Ами Айфеловата кула, Мона Лиза, Бийтълс, пирамидите в Египет – не ви ли се иска да прелетите до тях. Да ги видите. Да научите повече?

–        Ами не… Не знаем какви са тези неща и никога няма да разберем. Но прекарахме една прекрасна седмица с теб и хората около теб. И видяхме прекрасни неща. И научихме много от вас. И добре си похапнахме от вас. Трябва ли ни повече.

Тръгнах да си плесвам крака отново, но се спрях. Нека вечерят. Като за последно. Може би и аз бих искал да съм комар. И да преживявам и да оценявам светът в рамките на седмица. И хората около мен. Без огромни планове. И без да искам да покорявам върхове, планини и да посещавам кули. Просто да забелязвам това, което е около мен и което пропускам, търсейки света… Да усещам как в един момент тук под мен е било шумно и забавно, хора са говорели, карали са се и са се смяли, а сега е празно… И има само два комара, които вечерят с мен.

Така че тази седмица бих ви пожелал да изживеем света сякаш е само седмица. Като комари. И да оценим следващите седем дни.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика