Транснационалните антиджендър движения в Европа и Латинска Америка създават неочаквани партньорства


Маргиналия предлага на вниманието на своите читатели анализа на Соня Кореа, изследовател към Бразилската интердисциплинарна асоциация за СПИН, където е сред ръководителите на програмата за мониториране на политиките по отношение на сексуалността Sexuality Policy Watch, Давид Патернот, доцент по социология и изследвания на пола в Свободния университет в Брюксел и Роман Кухар, професор по социология в Университета на Любляна, за глобализирането на  транснационалните антиджендър движения и необичайните връзки между тях.

 Соня Кореа, Давид Патернот и Роман Кухар

През 2012 г. и 2013 г. хиляди демонстрират срещу еднополовия брак в Париж и други френски градове. Успехът на тези протести се оказва изненада в една страна, често свързвана със секуларизма и сексуалната свобода.

Организацията La Manif pour Tous (Протест за всички) оглавява някои от демонстрациите,[1] излизайки по улиците с розови и сини флагове. Те подтикват активисти и в други страни да излязат на демонстрации по модела на френските с всичките им слогани, палакати и стратегии прекосяващи границите.[2] Макар подобни демонстрации да е имало преди това в Испания, Италия, Хърватия и Словения, 2012 г. се оказва повтратна точка.

Зрелищни граждански мобилизации се случват и в Латинска Америка, която е едновременно ключова цел и място, където се фабрикуват антиджендър кампании. Първите искри припламват през 2011 г. в Парагвай, където терминът “джендър” се поставя под въпрос от католическата десница по време на обсъждането на националната стратегия за образование. През 2013 г. в едно седмично телевизионно предаване левият президент на Еквадор Рафаел Кореа по подобен начин денонсира “джендър идеологията” като инструмент за разрушаване на семейството. От 2014 г. тези атаки се свързват с масови демонстрации в различни страни, а през 2016 г. решително повлияват на референдума за мирното споразумение в Колумбия.[3]

Кулминацията настъпва през ноември 2017 г., когато американската философка и теоретичка на изследванията на пола Джудит Бътлър става обект на подмолна атака в Сао Паоло, Бразилия.[4] Атаката привлича огромно международно внимание, но тя е само върхът на айсберга в Латинска Америка.

Транснационални кампании

И в двата региона тези движения се противопоставят на онова, което наричат “джендър идеология”. Наричана още “джендър теория” или “джендъризъм”, тя се представя като основа за оспорвани политически реформи и не трябва да се бърка с изследванията на пола или специфичните политики за равенство. Не по-малко важно е, че “джендър идеологията” се възприема от някои като прикритие за някакъв тоталитарен план на радикални феминстки, ЛГБТИ активисти и изследователи на пола с цел заграбване на политическа власт.

Важното е, че този дискурс повтаря и рециклира дискурса на Католическата църква срещу марксизма от времето на Студената война и така събужда антикомунистически сантименти в Източна Европа и в Латниска Америка. Там “злините на джендъра” са оплетени от крайнодесните активисти със “призраците на Венецуела” или призивите за военна интервенция. Макар конкретните поводи да са различни във всяка страна (аборта или репродуктивните права, еднополовите бракове, правата на ЛГБТИ хората да бъдат родители, джендър мейнстримийнга, насилието основано на пола, сексуалното образование,  антидсикриминационните политики и т.н.), обяснението на антиджендър кампаниите е винаги едно и също: всичко това се дължи на “джендър идеологията”.

Тези движения не просто имат общ враг, те използват сходни дискурси и стратегии имат и отличителен стил на действие. Наричаме ги транснационални антиджендър кампании, за да подчертаем техния глобален мащаб и отличителния им профил в общия пейзаж на опозицията на феминизма и правата на ЛГБТИ хората.

Люлката на католицизма

Мнозина учени проследяват произхода на джендър идеологията до Ватикана и техните политически съюзници.[5] Надграждайки над предишни проекти като лекциите Теология на тялото на папа Йоан-Павел II или новата евангелизация[6], “джендър идеологията” е създадена в отговор на Конференцията за население и развитие в Кайро през 1994 г. и Световната конференция на ООН за жените в Пекин през 1995 г., където терминът “джендър” навлиза в речника на ООН заедно с исканията за права, регулиращи възпроизводството и сексуалността.[7]

Този дискурс, който се обляга на идеите на кардинал Ратцингер от 80-те години на ХХ в.[8] е разработен в Европа и Латинска Америка в края на 90-те години на ХХ в. и началото на ХХI в. и довежда до Лексикон: неясни и спорни термини относно семейния живот и етичните въпроси (2003) и Писмо до епископите на Католическата църква относно сътрудничеството между мъжа и жената в Църквата и в света (2004).

Джендър идеологията” не е само призма, през която да се анализира случващото се в ООН, но също и стратегия за действие на Католическата църква. Основана на теорията за култураната хегемония на философа и политика Антонио Грамши, тя разпространява своята алтерантивна интерпретация на “джендър” посредством похвати, които преобръщат смисъла на онова, на което се противопоставя. Макар Йоан-Павел II и Бенедикт XVI да създават този проект, папа Франциск нееднократно изразява своята подкрепа за него, описвайки “джендър” като форма на “идеологическа колонизация”.[9]

Кампании на местно ниво

Днешните граждански мобилизации обаче не могат да бъдат сведени до инициатива на Католическата църква,[10] те имат пресечна точка с други политически проекти и по-широк кръг от играчи. На първо място, настоящите стратегии са типични за християнската десница в САЩ,[11] а американските организации са активни на няколко континента, подкрепяйки транснационални мрежи като Световния конгрес на семействата.[12]

На второ място, макар разработването на общата рамка да се дължи на Ватикана, играчите на полето са многобройни и разнообрзани. Те включват други религиозни групи, както и светски гласове, и формират коалиции, които са различни във всеки конкретен контекст.

Ситуацията в Европа не би могла да бъде разбрана без да се вгледаме в пресечната точка с десните популизми.[13] И двата политически проекта разчитат на атаки срещу корумпираните елити и претендират, че защитават “невинните деца”. Те се обявяват  на страната на здравия разум срещу декадентските идеи и настяват, че нещата са стигнали “твърде далеч”, представяйки себе си като защитници на мнозинството, заглушено от могъщи лобита. Това неочаквано съвпадение на политически интереси може да обясни защо в някои европейски страни десните популисти се включват в антиджендър кампаниите без да са особено религиозни. Тези пресечни точки предоставят платформа на антиджендъристите и същевремнно наливат вода в мелницата на антилибералните дискурси и сантименти.[14]

Кампаниите в Русия и части от Европа под руско влияние са пряко дирижирани от Кремъл с подкрепата на Руската православна църква. Като част от държавната машина, те са инструментализирани с идеята да възстановят международния статус на Русия посредством ролята й на глобален защитник на националния суверенитет и “традиционните ценности”. Полша и Унгария също следват този път, а унгарският министър-председател Виктор Орбан, все по-активно изразява позиции по тези въпроси.

Кампаниите в Латинска Америка също имат своите отличитлни черти. На първо място, много повече от на други места, критиките към “джендър идеологията” не е монопол на десницата, макар десните политиците често да са на първа линия. На второ място, в тези кампании участват както консервативни католици, така и евангелисти (предимно нови петдесетници). Тъй като евангелитските групи, които са нещо ново за Латинска Америка, са по-гръмогласни, интелектуалната роля на католическата йерахия често се подценява. Въпреки това латиноамериканските католици съществено допринасят за развитието на антиджендър дискурса и настоящите антиджендър формации разчитат на католическите структури, противопоставящи се на аборта.

На трето място, антиджендър политическите формации са не само религиозни, включват и светски играчи, чиито профил се различава значително в отделните страни. В Бразилия те включват политици, които се заиграват с електорални игри, крайнодесни фигури, либерали-центристи, които използват едновременно антиджендър аргументи и аргументи против държавата, активисти от средната класа бленуващи за социален ред, както и транснационално свързани активисти на еврейската десница.

Въпреки това неочаквано разнообразие обаче аналитичната рамка на популизма, която често се използва в Европа и САЩ, не е най-подходящата. Наистина популистките практики са дълбоко вкоренени в политическата култура на региона. В резултат на това популизмът няма цвят[15] и няма как лесно да бъде разположен на картата на политическото разделение между ляво и дясно в региона.

Сложни констелации

Антиджендър движенията включват сложни констелации от играчи далеч отвъд представителите на отделни религиозни вероизповедяния. Изследванията показват, че “джендър идеологията” е “празно означаващо”,[16] в което могат да се проектират различни страхове и тревожност в конкретни контексти и по тази причина могат да бъдат оформени така че да обслужват различни политически проекти. Нещо повече, както подчертават Андреа Петьо, Естер Ковац, Маари Пъим и Вероника Гжебалска, неясното понятие “джендър идеология” действа като “символично лепило”,[17] което позволява сътрудничество между отделните играчи въпреки техните различия.

Именно това трябва да разберем: какви са специфичните констелации от играчи във всеки отделен контекст и как различните типове участници, които обикновено не си сътрудничат и дори могат да се конкурират помежду си, намират обща основа за сътрудничество?

Накратко, как да си обясним общите инициативи между вярващи и атеисти, католици и източноправославни, или латиноамерикански евагелисти, или противостоящи течения в съвременния католицизъм? Трябва да се подчертае, че дебатът не е “вяра срещу атеизъм” и че не всички вряващи от дадена деноминация участват в тези кампании.

По-сложна аналитична рамка би ни позволила да преминем от проста обяснителна схема като популизъм, световна десница или ответна реакция на глобално ниво, и да се обърне внимание на конкретните политически формации в даден контекст. Това ще ни позволи да избегнем и тесни, бинарни рамки, в които “ние” се противопоставя на “тях” и които неправомерно хомогенизират отделните контекстуални условия с техния комплесен набор от политически сили и играчи.

И накрая, контекстуализацията и комплексността са необходими не само в аналитичен, но и в политически план. Вдействителност, ако антиджендър кампаниите са толкова ефективни, то това се дължи на амалгамата от участници в тях, които обичайно не действат заедно. В днешно време е важно да разберем в по-голяма дълбочина как тези мистериозни коалиции се създават и запазват.

Текстът е публикуван в International Politics and Society

 

[1] Виж https://www.jacobinmag.com/2014/12/gender-trouble-in-france/, на бълг. http://www.kultura.bg/bg/article/view/27114

[2] https://www.liberation.fr/debats/2017/10/18/theorie-du-genre-doctrina-diabolicum_1604027

[3] http://www.scielo.br/scielo.php?script=sci_issuetoc&pid=1984-648720170003&lng=en&nrm=iso

[4] http://sxpolitics.org/judith-butler-in-brazil-a-briefing/17916

[5] Виж https://www.religionandgender.org/articles/abstract/10.18352/rg.10124/, на бълг. https://www.marginalia.bg/aktsent/rolyata-na-papite-v-izobretyavaneto-na-doktrinata-za-komplementarnostta-i-anatemosvaneto-na-dzhendara-ot-vatikana/

[6] Нова евангелизация е процес, чрез който членове на Католическата църква се обръщат към други християни отдалечили се от вярата. Според Конференцията на католическите епископи в САЩ “по специален начин новата евангелизация е фокусирана върху повторното предлагане на Евангелието на онези, които минават през криза на вярата”. Това се отнася специално за Европа и Америка, които са традиционно католически, но сериозно засегнати от секуларизацията – бел. пр.

[7] https://www.youtube.com/watch?v=VWBj6GX2Umo

[8] http://www.booksandideas.net/Catholics-and-gender.html

[9] https://www.religionandgender.org/articles/abstract/10.18352/rg.10167/

[10] https://periodicos.sbu.unicamp.br/ojs/index.php/cadpagu/article/view/8650719

[11] http://feature.politicalresearch.org/right-wing-europes-war-on-gender-ideology-

[12] https://www.epfweb.org/sites/epfweb.org/files/rtno_epf_book_lores.pdf

[13] https://www.transcript-verlag.de/978-3-8376-3144-9/anti-genderismus/

[14] https://www.journals.uchicago.edu/doi/abs/10.1086/696691

[15] https://www.opendemocracy.net/democraciaabierta/lena-lavinas/populism-has-no-side

[16] http://www.voxfeminae.net/eng/item/11940-gender-ideology-is-an-empty-signifier-that-unites-different-interest-groups

[17] http://politicalcritique.org/long-read/2017/gender-as-symbolic-glue-how-gender-became-an-umbrella-term-for-the-rejection-of-the-neoliberal-order/

Avatar

Соня Корея

Соня Кореа е изследовател към Бразилската интердисциплинарна асоциация за СПИН, където е сред ръководителите на програмата за мониториране на политиките по отношение на сексуалността Sexuality Policy Watch. Тя е и сред редакторите на поредицата Global Queer Politics Series на издателство Palgrave. От края на 70-те години на миналия век се занимава с изследователска дейност и застъпничество свързано с равнеството между половете, здраве и сексуалност. Между 1992 г. и 2009 г. е координатор за изследванията на сексуалното и репродукитвно здраве и права към DAWN (Development Alternatives with Women for a new Era) – феминистка мрежа в страните от южната хемисфера.