Година на рекорди за Комисията за защита от дискриминация

 

Каква е 2019 г. за Комисията за защита от дискриминация (КЗД)? Има ли нещо, което е може да бъде отбелязано като акцент? Какви са преобладаващите оплаквания по защитени признаци до Комисията за защита от дискриминация през 2019 г.? Кои се чувстват най-дискриминирани? Какви общозначими решения на КЗД са постановени през годината или са потвърдени от съда? Налага ли Комисията за защита от дискриминация глоби при установено нарушение и докъде могат да стигнат те? Представителите на кои сфери от обществения живот имат необходимост да се запознаят със задълженията си по него? Преди време Комисията започна кампанията „Достъпна България“. Какво развитие претърпя тя?

 

 

Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация: 

Образувани са 906 преписки и 612 постановени решения

С удовлетворение констатирам, че отминаващата 2019 г. се  очертава като година на рекордите за нашата институция.

Образуваните преписки в Комисията досега за 2019 г. са 906, като за цялата 2018 г. те бяха 721 – рекорд дотогава.

Постановените решения за 2019 са 612, като в рекордната досега 2018 г. те бяха 511.

Самосезиранията са също без аналог за институцията от нейното създаване досега – 620, при рекордните 386 бр. през 2018 г.

Подобна статистика е както удовлетворение, така и резултат от целогодишния труд на можещи и знаещи хора, които работят в институцията и доизграждат доброто ѝ име.

През годините КЗД ефективно и ефикасно изпълнява целите, поставени пред нея като единствения български орган по равнопоставеност, с ангажимент и стремеж към едно

бъдеще без дискриминация.

Необходимо е преодоляване на стереотипите, повишаване чувствителността на обществото към неблагоприятното и нетолерантното отношение и дискриминацията чрез конкретни мерки и действия; предотвратяване и санкциониране на всички форми, видове и конкретни случаи на дискриминация и обхващане на всички лица или групи физически лица, особено най-уязвими социални групи, които са най-често обект на дискриминация. Позволявам си да кажа, че именно тук медиите са най-добрият съратник на нашата комисия в общото дело за недискриминация. Тяхна е привилегията да посочат отговорностите на държавата, на институциите и на хората в борбата с нетолерантността, за да могат различните да бъдат себе си.

В КЗД постъпват множество жалби и сигнали, от които всяка година се забелязва разширяване на предметния обхват. Неизменна тенденция през годините в КЗД е преобладаващи да бъдат оплакванията на хората с увреждания. Най-често те са заради недостъпна архитектурна среда или недостъпност в градския транспорт, която затруднява лицата с увреждания, ползващи услугите му. Сигнал до КЗД през годината засяга така наречените „умни светофари“, като се твърди за трудности, които те създават основно за незрящите хора заради разположението им. Обект на дискриминация хората с увреждания често са и в сферата на заетостта.

Продължиха през годината оплакванията за различно отношение в сферата на здравеопазването; за дискриминационен характер на нормативна и поднормативна уредба; за диференциран подход при предоставянето на социални услуги и при кандидатстване за работа; за дискриминация в областта на образованието – проблеми в обучението на деца със специални образователни потребности или с хиперактивно поведение, наложен квотен принцип при прием на ученици момчета и момичета; за ограничаване на достъпа на лицата до определени стоки и услуги.

              Преобладават оплакванията от дискриминация в сферата на заетостта.

Голям брой оплаквания са за множествена дискриминация – тогава, когато твърдяното неравното третиране е извършено по няколко защитени признаци.

Перманентни са жалбите до КЗД от сдружения на хората с редки болести, като основно е оплакването от невключване в реимбурсния списък на определено скъпо лекарство и липсата на субсидирането му от държавата. Десетки са постановените решения на КЗД в полза на хората с редки болести.

В образуваните преписки в КЗД през 2019 г. преобладават признаците увреждане, лично положение, обществено положение, етническа принадлежност, образование, възраст и пол. Тук е необходимо да се подчертае, че в българския Закон за защита от дискриминация са посочени 19 защитени от дискриминация признаци, като опцията е отворена за всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. Именно големият брой защитени признаци прави нашия антидискриминационен закон уникален в Европа сравнено с другите европейски страни. Това предполага и голяма всеобхватност на производството пред Комисията.

Постановените решения от КЗД изискват извършването на разностранни по своето естество действия от страна както на правно задължените субекти, така и на субектите по упражняването на контрол по изпълнението им. С постановяване на своето решение заседателният състав установява извършеното нарушение, както и нарушителя и засегнатото лице.

Ето няколко примера с

                  постановени или потвърдени наши решения.

Състав на Административен съд София град потвърди през 2019 г. решението на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява наличие на дискриминация по признак възраст при заплащането на поставянето на зъбни протези от НЗОК.

Пак през 2019 г. Върховен административен съд отхвърли жалбата на НЗОК  срещу решение на КЗД, с което се установява, че пациентите със сколиоза са дискриминирани. Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и на практика задължава здравната каса да заплаща лечението и имплантите на тези пациенти.

Друго решение на КЗД дава препоръка на две министерства да изготвят проект, който  да предвиди законова възможност лица, които преди своето инвалидизиране са придобили автомобил, да могат да се възползват от законовата възможност за освобождаване от винетни такси, без значение от мощност и кубатура на този автомобил.

КЗД установява със свое решение, че с липсата на нормативна възможност, която да определи допълнително възнаграждение към основното трудово възнаграждение на държавни служители, придобили научната степен от естество, свързано с изпълняваната работа, се създава непряка дискриминация по признак „обществено положение“. Препоръчва се промяна на нормативната уредба.

Решение на КЗД, постановено през годината след оплакване на гражданин от София, установява, че липсата на задочна форма на обучение по специалност „Право“ е дискриминация. Дава се предписание за промяна на нормативната уредба, за да бъде осигурено равно третиране на работещите и на хората с увреждания, които искат да се обучават в задочна форма.

КЗД в друго решение установява, че прилагането на чл. 168 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) поставя в по-неблагоприятно положение българските граждани, внесли в Република България употребявани превозни средства от страни членки на ЕС.  Съпоставка се прави  с други български граждани, закупили вече регистрирани в България подобни употребявани превозни средства, но които са внесени на територията ѝ като нови превозни средства. Установено е, че привидно неутралната разпоредба на закона представлява непряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр. по признак „имуществено състояние“. Препоръчва се прецизиране на разпоредбата на ЗДДС.

За извършена дискриминация Комисията налага глоби от 250 лв. до 2000 лв.

При повторно нарушение глобата вече е в двоен размер.  При неизпълнение на решение на КЗД глобите могат да стигнат до 20 хиляди лева. Събирането на глобите и имуществените санкции е възможно, когато решението на Комисията е в сила. Необходимо е да се подчертае, че приоритетите ни не са само и единствено в налагането административни наказания. Направеното от нашата институция в областта на превенцията е убедително в основата на борбата с дискриминацията. Ненапразно и законодателят е решил в първото заседание в производството пред Комисията страните по преписката да бъдат поканени да се помирят.

Важен фактор за успех в продължителната борба срещу дискриминацията е превенцията.

Предотвратяването на всякакви прояви на дискриминация е онзи крайъгълен камък в междуличностните отношения, който би дал силата и увереността на нашето общество, че всичко, което е направено, прави се, или ще се реализира в бъдеще за гарантиране на недопускането на прояви на дискриминация всъщност е проекция не на някакъв служебен ангажимент, а ясно осъзнат обществен дълг.

Редица събития и инициативи на КЗД през годината са свързани с превенцията в борбата срещу дискриминацията, като международното сътрудничество и координираната национална политика имаха съществен дял в дейността на КЗД. Продължи взаимодействието с редица национални органи, както и с органи на международни организации със сходни компетенции или сфери на дейност. Все в посока превенция и недискриминация през 2019 г.  КЗД подписа споразумения за сътрудничество със Сдружение „Национален съвет на религиозните общности в България“, с Иракската върховна комисия за права на човека, с омбудсмана на Република Турция, с учебни заведения и неправителствени организации в страната.

Всички тези споразумения са обусловени от общата кауза за гарантиране на човешките права и за повече толерантност. Не на последно място искам да посоча, че в края на ноември КЗД беше официално посетена от комисаря по правата на човека в Съвета на Европа, като това е първото нейно официално посещение в България.

По този начин Комисията продължава да се утвърждава като фактор в изграждането и прилагането на политики в областта на равенството и борбата срещу дискриминацията както в национален, така и в международен план. Чрез дейността на КЗД страната ни успешно изпълнява част от поетите международни задължения относно утвърждаването на човешките права и гарантирането на ефективни процедури за тяхната защита.

Практиката през годините и нейният анализ водят до извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията за защита от дискриминация. Логично Комисията изпълнява проект „Противодействие на дискриминацията на пазара на труда“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“,  съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд.

Дейностите по проекта целят изготвяне на изследване за дискриминацията на пазара на труда; качествено изследване на уязвимите групи на регионален принцип; изготвяне на механизъм за сертифициране и въвеждане на стандарт за недискриминация в сферата на заетостта; разработване на стратегия за недискриминация.

Комисията за защита от дискриминация е всекидневно ангажирана с проблемите на хората с увреждания. Тези хора са изправени пред тежки ежедневни предизвикателства и закрилата от дискриминация е един от инструментите, с които подобни предизвикателства могат да бъдат преодолени.

Кампания „Достъпна България“ е инициатива на Комисията за защита от дискриминация. В края на 2017 г., на Международния ден на хората с увреждания – 3 декември, поставихме началото на Националната кампания „Достъпна България“.

В рамките на кампанията членове и служители на КЗД от дирекция „Регионални представители“ обследваха обществени сгради, бюра по труда и дирекции „Социално подпомагане“ в страната, банки, офиси на доставчици на комунални услуги, частни и редица други обекти за наличие на достъпност. В резултат на тези проверки по кампанията досега се изготвиха 1531 констативни протоколи за липса на достъпност на обекти в столицата и страната. Самосезиранията на Комисията, свързани с кампанията, са 997. Броят и на образуваните преписки по кампанията от нейното начало е също 997.

В процеса на работа по кампанията КЗД провежда самостоятелно оценка на достъпната среда, образува производства и налага предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки, за да се гарантира създаването и поддържането на достъпна за хората с увреждания обществена среда. Същевременно КЗД има за цел да се покажат добрите примери за осигурена достъпна среда.

КЗД с тревога отбелязва, че недостъпността е навсякъде – и в големите областни центрове, и в по-малките населени места. Направените изводи сочат съществуването на сериозен проблем с достъпната среда.

Накрая, предвид казаното дотук, може да се обобщи, че през 2019 г. Комисията за защита от дискриминация продължи работата си за изпълнение на отговорностите, свързани с прилагане на Закона за защита от дискриминация при спазване на принципите за независимост, ефективност и прозрачност. Всичко това сочи и степента на значимост на институцията в борбата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване.

Източник

 

 

 

*Официално посещение в КЗД на Дуня Миятович, комисар по правата на човека в Съвета на Европа

*Официално посещение в КЗД на Иракската върховна комисия за права на човека

*Официално посещение в КЗД на омбудсмана на Република Турция

 

 

 

 

Магистър по право, доктор и доцент по научна специалност „Международно частно право“. Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и правно-исторически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Член на Съюза на учените – клон Варна. Член на Научния съвет при Института по морско право и логистика към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Има завършен специализиран обучителен курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Издала е монографиите „Договор за наем на кораб” и „Морска ипотека и привилегии върху кораба“. Има над 60 научни публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията. От 2012 г. е председател на Комисията за защита от дискриминация. През 2017 г. е преизбрана на поста за втори мандат.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика