“Годината на петела”- разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца

 

 

Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелците. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настъпва часът.

Така звучи накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза, героинята на  книгата “Годината на петеа”(2008) и нейна авторка, всичко е по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето й. Романът  е изключително добре приет от хората и критиката в Чехия

 Тереза Боучкова е известна като дъщерята  на Павел Кохуот – една от легендите на чешкото дисидентство. Майката й е родена в София. Имала  гореща любовна връзка с  големия дисидент, писател, даматург Вацлав Хавел. Бабата и дядото на Тереза живеят в България до 1947 година. Още на 20, като истинска дъщеря на Павел Кохуот, Тереза подписва “Харта 77”  , най-известната антикомунистическа инициатива в онази епоха. С този смел акт тя сякаш се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана.

Весела Петрова

 

Разговаряме с писателката  за  края на 70 години на миналия век. Тогава смяната на режима изглежда невъзможна. Бащата на Тереза Боучкова  е прогонен от Чехия и дълги години остава в Австрия. На нея й  е забранено  да учи. Прехранва се като чистачка , но в същото време се опитва да създаде семейство. В резултат от стреса , не може да има собствени деца.

Със съпругът й осиновяват две ромски момчета . По-късно като по  чудо им се ражда и техен собствен син. “Годината на петела” е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат онези, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова(род. 1957 )към нейна неочаквана равносметка – за живота й дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за многото разочарования,  описано майсторски от нея в книгата. Всички тези житейски  препятствия са в основата на “Годината на петела”.

 

Разговарям с  авторката. Тя беше лаконична в отговорите.

 Весела Петрова:  Как решихте да опишете своите преживявания в книга?

Тереза Боучкова: Първо , трябваше да преживея една част от живота си  и тази част беше толкова драматична , че реших да я споделя с другите , защото съм писател.

Весела Петрова:  Книгата е уникална и с това, че премества все по-навътре личното пространство на автора , онази тънка линия между фикция и биографични факти. Явно и в Чехия “ромското включване ” не се състоя!

Тереза Боучкова : Всъщност фикцията и реалността не се смесват, а аз дадох едно друго лице и реалност на художествената проза. В Чехия проблема с ромското включване е същият както в България. Но проблемът беше, че ромските деца  бяха родени като нежелани .Те бяха прекарали първата година от живота си в дом за деца и емоционално бяха много увредени , когато ги осиновихме.

Весела Петрова: Разкажете за майка си!

Тереза Боучкова: Моята майка е интересна не само с това , че корените й  са от България . Тя  е била една  от големите любови на Вацлав Хавел! Имаше време , когато бяха много близки с  него. А сега , когато чувам българска реч ми е много приятно , защото си спомням детството.Все пак баба ми , дядо ми и майка ми са родени тук и това превърна българския  във втори майчин език за мен.

Весела Петрова: Значи мога да кажа , че вашата книга е за любовта , страданието и начина да приемем , че се страхуваме?                         

Тереза Боучкова-   Мисля , че го казахте по  най-добрия начин.

 

 

Б.а. Романът е написан във формата на дневник и се превръща в нагледна лекция за невъзможността на ромското  приобщаване и за абсурдността на самата идея това да се случи.Така Тереза Боучкова превръща в роман , онова , което обикновено крием – нашата безпомощност. 

 

Интервюто е излъчена  в предаването “Култура БГ” на БНТ.

 

.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика